Р Е Ш Е
Н И Е № 305
гр. Кюстендил,
02.12.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участие на секретаря Любка Николова, като
разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №434 по описа за 2019 г. на
КнОС, за да се произнесе взе предвид :
К.К.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника адв. М.К. ***, със
съдебен адрес:***, обжалва Решение №530
от 14.06.2019 г., постановено по гр.д. №1000 /2018г.на Районен съд - Кюстендил .
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е признал за установено по
отношение на К.К.С., че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“***“ №***, бл***, вх.***, за което по ч.гр.дело№1961/2017г. на КнРС
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 1844.75 лв.-главница
по договор за потребителски кредит
№**********/08.10.2015г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението-15.09.2017г. до окончателното изплащане, съществува ; осъдил е К.К.С.
да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, деловодни разноски в размер на
573.80 лв., като 86.90 лв.-по
ч.гр.д.№196182017г. на КРС и 486.90 лв.-по настоящото дело.
Решението
на КнРС се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност.
Приема
се, че запознаването на длъжника с клаузите на договора за кредит не санират
същите и не ги правят непротиворечащи на добрите нрави, което като последица
предопределя тяхната нищожност. Изтъква се, че дори ищецът да не е банкова
институция, процесният договор има характера на договор за банков кредит.
Позовава се на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Сочи се, че по договора липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, а именно кои
компоненти са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от
49.89%. Счита се, че ищецът не е доказал
претенцията си за сторени такси и разходи по кредита, което обстоятелство
въобще не е обсъдено в обжалваното решение. Приема се, че договорът за
потребителски кредит е нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в договора е посочен лихвен процент по заема, както и
годишно оскъпяване на заема, без да е изяснено как тези стойности се съотнасят
към ГПР по договора. Счита се, че доколкото ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК, то приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
При
тези доводи се приема, че кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и като такова не
е в състояние да породи присъщите за тази сделка правни последици. Твърди се,
че в този случай приложение намира нормата на чл.23 от ЗПК, съгласно която при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
На следващо
място се приема, че уговореният по Договора годишен лихвен процент в размер на
41.17% противоречи на добрите нрави и в този смисъл така уговорената клауза, се
явява нищожна. Сочи се, че в практиката на ВКС е посочен добросъвестният и
съответстващ на добрите нрави предел на волята на страните за заплащане на
възнаградителна лихва, а именно три пъти размера на законната лихва, а в случая
уговореният ГЛП надвишава повече от четири пъти законната лихва.
За прекомерно се приема и възнаграждението,
което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет
допълнителни услуги. Сочи се нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК,
която регламентира, че видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, което в случая не е сторено.
Отделно
от това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, а не
за реално извършена услуга, което обстоятелство също противоречи на принципа на
справедливост и добросъвестност, което прави и тази уговорка нищожна. Приема
се, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.23 ЗПК, която гласи, че
когато потребителският кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
Доколкото длъжницата е изплатила сумата от 635.50 лв. от дължимата главница в
размер на 1 100 лв., то същата следва да изплати разликата в размер на
464.50 лв., в какъвто смисъл следва да бъде и решението на въззивната
инстанция.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество,
действащо чрез пълномощника юрисконсулт Г. Г..
Оспорва се основателността на депозираната ваззивна жалба. Счита се, че
възраженията, посочени от въззивника, които не присъстват в отговора на
исковата молба, не следва да бъдат разглеждани, тъй като последните са
преклудирани по силата на закона.
Иска
се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.Претендират се разноски.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена
в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество, въззивният съд намира жалбата за частично основателна поради
следното:
На
08.10.2015г. между страните е сключен договор за потребителски кредит за сума в
размер на 1100 лв., срок от 24 месеца, размер на вноска-68 лв., годишен процент
на разходите-49.89 %, годишен лихвен процент-41.1%, лихвен процент на ден-0.11
%, дата на погасяване-15-то число на месеца и дължима сума в размер на 1632
лв.Т.нар. допълнителен пакет услуги е на стойност 825.12 лв., с размер на
вноска от 34.38 лв.,при което общото задължение е определено в размер на 2 457.12 лв.,а месечната вноска-
в размер на 102.38 лв.
Месечните
вноски във визирания размер са заплащани
до 12.07.2016г., а на 05.07.2016г. договорът бил прекратен
и е изпратено уведомление до длъжника за определено в общ размер
като неизплатено задължение от 1844.75
лв./ същото се претендира като неизплатена главница/.
От
изготвената от в.л.Р.Й. съдебно счетоводна експертиза се установява, че на
въззивницата е преведена от въззиваемата страна сумата 1100лв. на 08.10.2015г.;
респ.погасената сума по главницата е в размер на 195,95лв.,непогасената –
904,05лв.; съответно заплатената лихва
възлиза на 210,14лв., а незаплатената – 321,86лв.Отделно е включена сумата по
т.нар.закупен пакет услуги в размер на 825,12лв., от които заплатена е част в
размер на 206,28лв.,т.е.остатъкът е 618,84лв., като сборът от посочените
компоненти / неплатена главница, лихва и остатък от пакета услуги/ ъзлиза общо на претендираната сума 1844,75лв.
Общо заплатената от въззивницата сума е в размер на 612.37 лв
В
т.нар.допълнително закупен пакет с услуги са включени : приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски ; възможност за смяна датата на падежа и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.Липсват доказателства, че
въззивницата е използвала посочения вид услуги.
Приложено
е ч.гр.д. №1961/2017 г. по описа на КнРС, по което са дадени указания по реда
на чл.415, ал.1 т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по
чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. Видно от заявлението и
издадената въз основа на него заповед за изпълнение, претендираното вземане е
за главница в размер на 1844,75лв
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1961/2917г. по описа на РС – Кюстендил. В тежест на
ищеца е да докаже съществуването на вземането - сключването на договора за
кредит и за закупуване на пакет от допълнителни услуги, предаването на сумата
по договора за кредит на ответника, поемането на задължение от него да върне
посочената в договора сума. В тежест на ответника е установяването на
обстоятелствата, на които основава своите възражения.
Установено
е сключването между страните на договор за потребителски кредит от 08.10.2015
г. и на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги .Установява
се и предаването на К.С. на сума в размер на 1100лв.по същия кредитор.
Възражението
за нищожност изцяло на договора за кредит е неоснователно предвид представените
от ищеца доказателства за сключването му, предаването на сумата по него и
липсата на доказателства за твърдяната нищожност, засягаща целия договор , а не
конкретни негови клаузи.
В
производството по иск по чл.422, ал.1 ГПК се установява дължимостта на сумата,
за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е
претендирана със заявлението и на което заповедта е издадена. Поради това
следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и
установителния иск.
В
конкретния случай общият размер на претендираните суми по заповедното и
установителното производство съвпада, но е налице разлика в основанието, на
което се претендират сумите. По заповедното производство не е претендирано
вземане, основано на договорно възнаграждение и вземане за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, което води до извод за неоснователност на иска за
установяване на такива вземания, за които няма издадена заповед за изпълнение.
Следователно
предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца вземане по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
********** от 08.10.2015г. в размер на 1844,75лв. - главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, следва да се уважи за
сумата 904,05лв., а за разликата до 1844,75 лв.- да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски по водене на делото /за държавна такса – 36,89 лв., юрисконсултско
възнаграждение – 100 лв.и възнаграждение за вещо лице 150лв.- за
първоинстанционното производство, както и за въззивното - юрисконсултско
възнаграждение – 100 лв.и възнаграждение за вещо лице- 30лв../ съразмерно с
уважената част от исковете в размер общо в размер на 204,30лв.за двете
инстанции.Аналогично, на насрещната страна се дължат разноски по компенсация
съобразно отхвърлената част от иска /направените общо са в размер на
406,90лв./, т.е.дължимите разноски по компенсация на тази страна са в размер на
207,49лв.за двете инстанции.
Съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Затова ответницата по иска следва да
бъде осъдена да заплати направените от ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,
разноски по ч.гр.д. № 1961/17 г. по описа на КнРС /в размер на 36,90лв. –
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважения
установителен иск в размер на 42,59лв.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №530 от 14.06.2019 г., постановено по гр.дело №1000/2018г.на Районен съд - Кюстендил, в частта, В КОЯТО Е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че спрямо
същата съществува вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“***“ №***, бл.***, вх.***, над размер от 904,05лв. /деветстотин и
четири лева и пет ст./ до размер на 1844.75 лв.-главница по договор за потребителски
кредит №**********/08.10.2015г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението-15.09.2017г. до
окончателното изплащане, по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело№1961/2017г. на КнРС, и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
в ПОСОЧЕНАТА ЧАСТ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, София , ЕИК ***,
против К.К.С. / с посочени данни/ иск по чл.422 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №530 от 14.06.2019 г., постановено по гр.д. №1000 /2018г.на Районен съд
- Кюстендил, в частта В КОЯТО Е ПРИЗНАТО
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че спрямо
същата съществува вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“*** №***, бл.*** вх.****, до размер на 904,05лв/деветстотин и четири лева и пет ст./.-главница по договор
за потребителски кредит
№**********/08.10.2015г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението -15.09.2017г. до окончателното изплащане, по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело№1961/2017г. на КнРС.
ОТМЕНЯ
горепосоченото решение по гр.дело №1000/2018г.на КнРС в частта, в която К.К.С. /
с посочени данни/ е осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
деловодни разноски в размер на 573.80
лв., като 86.90 лв.-по ч.гр.д.№196182017г. на КРС и 486.90 лв.-по посоченото
дело, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
К.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“ №***, бл.*** вх.***, по компенсация разноски за исковото
производство общо в размер на 204,30лв.за
двете инстанции ; както и за заповедното - 42,59лв.
ОСЪЖДА
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ***, да заплати на К.К.С. /с посочени данни/ по компенсация
разноски в исковото производство в общ размер на 207,49лв.за двете инстанции.
Настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.