Решение по дело №38/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 80
Дата: 7 април 2023 г. (в сила от 7 април 2023 г.)
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20237240700038
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

 

Logo copy                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №80

                    07.04.2023 г., гр. Стара Загора

 

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:   

                                   

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                                2. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                       

при секретаря Албена Ангелова  

и в присъствието на прокурора Петко Георгиев

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №38 по описа на съда за 2023 година.

           

Производството е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.

Обжалваното решение

 

С Решение №562 от 20.12.2022г., постановено по анд №1921/22г. РС Стара Загора отменил наказателно постановление /НП/ № 645573-F643034 от 05.07.2022г. на Зам. Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на “Девил Синема Груп“ ЕООД, седалище в гр. Стара Загора, ЕИК *********, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на осн. чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева и осъдил ТД на НАП Пловдив да заплати на “Девил Синема Груп“ ЕООД разноски в размер на 300лв.

 

Обстоятелства по обжалването

 

Недоволен от решението останал административно наказващият орган, който го обжалва изцяло. Касаторът твърди, че решението било неправилно, като не се споделял изводът на РС, че НП не отговаряло на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него изрично не се сочело мястото на нарушението. Претендират се разноски за юрисконсулт.

Касаторът, редовно призован в с.з., не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява. В подадени по делото писмени бележки се оспорва като неоснователна касационната жалба и излага подробни правни съображения за незаконосъборазността на НП, които са излагани и пред въззивната инстанция. Претендират се разноски.  

Представителят на ОП изразява становище за правилност и законосъобразност на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.

 

Правни съображения

 

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна.

За да отмени жаленото пред него НП, съставът на РС, приел за доказана, описаната в процесното НП фактическа обстановка, а именно, че на 14.02.2021г. наказаният получил плащане в брой на 50 лева под формата на капаро за обучение по договор, сключен с Димитрина Църова, за което издал на същата дата ПКО, без номер, с поставен на място подпис на касиер, а на място на организация – „Кино Академия за таланти“, което било търговското наименование на школата за таланти, ръководена от дружеството. При получаване на сумата жалбоподателят не издал фискален касов бон или друг заместващ документ, който да отговаря на изискванията на Наредба № Н-18/2006г., защото към момента на получаване на плащането нямал регистрирано в НАП фискално устройство /ФУ/. Съдът посочил, че тези факти органът обосновал правно с нарушение на нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.,  вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и това била правилната правна квалификация, както и правилно била приложена санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която предвиждала санкция за това, че към дата на плащането задълженото лице не издало съотв. документ, защото нямал монтирано, въведено в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство, каквото било от обективна страна посочено в НП. Въззивният съд още посочил, че задължението за това касаело всеки търговски обект, разбиран в смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, към който препращал чл.2, ал.1 от наредбата, като заключил, че от изяснената фактическа обстановка и правната рамка на административно-наказателното обвинение и от събраните доказателства, безспорно се доказало описаното нарушение и извършването му от наказания субект.

Независимо от така приетото, въззивният съд приел извод, че бил нарушен императивът на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не било посочено изрично мястото на извършване на нарушението, нито било посочено обуславящото го място на получаване на плащането, получено като капаро за предоставена услуга. Съдът приел, че нарушението по чл.7, ал.1 от наредбата било обвързано със задължението за регистриране и отчитане на извършени продажби в или от търговски обект по см. на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, което следвало да се разбира за такова място това на извършване на продажбата, в случая на получаване на плащането.

Касационната инстанция намира решението за неправилно, като постановено в нарушение на приложения закон, а подадената против него касационна жалба се явява основателна.

Споделят се изводите на РС, че във въззивното производство е доказано по несъмнен начин описаната в процесното НП фактическа обстановка по извършване на конкретно нарушение, както и се споделя изводът, че тези факти обуславят правилността на посочената от органа правна квалификация на тези факти – извършено нарушение на чл.7, ал.1 от наредба №Н-18/2006г., която предвижда, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Няма спор, че наказаният има качеството на лице по чл.3 от наредбата, тъй като извършва продажба на услуга, за която получава плащане, като последното следва да бъде регистрирано чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Фактическото обвинение обаче в този случай не, че не е била издадена такава ФКБ, а, че задълженото лице, въпреки че е длъжно, няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. Т.е., в този случай е налице неизпълнение на вмененото с чл.7, ал.1 от наредбата задължение за лице по чл.3 от наредбата да монтира и въведе в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство, което задължение е с място на изпълнение съотв. офис на НАП в Стара Загора /място изрично посочено в НП/, поради което и в този смисъл е налице ясно и изрично посочване мястото на конкретното нарушение /под форма на бездействие/. Безспорно пред въззивния съд е, че към визирания момент на осъществява на нарушението в НП /14.02.2021г./ наказаният няма регистрирано в НАП фискално устройство, чрез което да издава фискални касови бележки за извършени от него продажби на услуги и поради това съотв. такова не е монтирано и въведено в експлоатация от него. Именно за това неизпълнение на задължението по чл.7, ал.1 от наредбата е издадено и жаленото НП, с което е наложено и наказанието по чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, като определената санкция е в минималния законово предвиден размер.

Горното обосновава извод за неправилно приложение на закона и за основателност на подадената касационна жалба, което налага отмяна на въззивното решение е потвърждаване на процесното НП. При този извод основателна е претенцията на процесуалният представител на ТД на НАП Пловдив за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции, каквото искане е обективирано и пред РС. Съдът намира, че следва да определи такова за всяка съдебна инстанция в размер от по на 80лв., като се съобрази правната и фактическа сложност на делото и проявената процесуална активност на представителя на административно- наказващия орган.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №562 от 20.12.2022г., постановено по анд №1921/22г. РС Стара Загора отменил наказателно постановление /НП/ № 645573-F643034 от 05.07.2022г. на Зам. Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на “Девил Синема Груп“ ЕООД, седалище в гр. Стара Загора, ЕИК *********, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на осн. чл.185, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева и осъдил ТД на НАП Пловдив да заплати на “Девил Синема Груп“ ЕООД разноски в размер на 300лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 645573-F643034 от 05.07.2022г. на Зам. Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на “Девил Синема Груп“ ЕООД, седалище в гр. Стара Загора, ЕИК *********, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на осн. чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева

ОСЪЖДА  “Девил Синема Груп“ ЕООД, седалище в гр. Стара Загора, ЕИК ********* да заплати на НАП разноски за юрисконсулт за две съдебни инстанции в размер общо на 160 лева.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                           2.