Присъда по дело №394/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 24
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20213130200394
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Провадия, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
и прокурора Татяна Борисова Маринова (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Наказателно дело от общ
характер № 20213130200394 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. М. АНГ., роден на *** г. в гр. Б., живущ в гр. Б., ул.
„*** № 29, понастоящем в затвора гр. Варна, български гражданин, средно
образование, неженен, осъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че през
периода от 26.01.2017 г. до 26.10.2021 г. в с. Ветрино, област Варна, след като бил
осъден с определение за одобряване на спогодба по гр. дело № 844/2016 г. по описа на
РС-Провадия, в сила от 26.01.2017 г. да издържа свой низходящ – сина си М.И. А.,
роден на 18.06.2017 г., чрез неговата майка С.Г.К., като му заплаща месечна издръжка
в размер на 150 лева, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 58 месечни вноски, или общо сумата от 8700 лева,
ПРИСЪДИ:
поради което и на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което на основание
чл. 58А от НК намалява с 1/3 на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА изпълнението на което, да изтърпи при първоначален СТРОГ.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ОС-Варна, в петнадесетдневен срок
от днес.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 394 ПО ОПИСА НА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2021 ГОД., ІV-ТИ СЪСТАВ.


Варненската районна прокуратура е внесла в РС- Провадия обвинителен
акт и съответно е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимия ИВ. М. АНГ. , роден на ***г. в гр. Б., с постоянен адрес гр.Б.,
обл.Варна, ЕГН:**********, понастоящем в Затвора Варна, по обвинението
за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183 ал.1 от НК.

В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че
подсъдимия ИВ. М. АНГ. за периода от 26.01.2017 год. до 26.10.2021 год. в
село В., община В., област Варна след като бил осъден с определение за
одобряване на споготба по гр.д.№844/2016 год. по описа на PC-Провадия, в
сила от 26.01.2017 год. да издържа свой низходящ - сина си М.И. А., роден на
18.06.2015 год. чрез неговата майка С.Г.К., като му заплаща месечна
издръжка в размер на 150 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно - 58 месечни вноски, или
общо сумата от 8 700 лева.
В хода на съдебното следствие подсъдимия лично и чрез защитника си
адв.С.З., АК- Варна, изразява желание наказателното производство да
продължи по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на т.2 на
чл.371 от НПК, като подсъдимия призна изцяло фактите, описани в
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства по
отношение на тези факти.
След даване ход на съкратено съдебно следствие съдът, на основание
чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетели и експертните
заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на
подсъдимия и свидетелите.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и моли съда да признае за виновен подсъдимия, като му наложи
наказание „лишаване от свобода“.
Защитникът на подсъдимия- адв.С.З. в пледоарията по същество излага,
че подзащитният му следва да бъде оправдан по така възведеното му
обвинение, като изтъква доводи, че липсват необходимите за ангажиране на
наказателната му отговорност доказателства за съзнателно бездействие за
неизпълнение на задължението от негова страна за плащане на издръжка на
малолетното му дете. Излага, че подсъдимият е нямал никакви доходи и
имущество, поради което и не е имал възможността да плаща така
1
определената издръжка, изтъква и обстоятелството, че същия се намира в
място за лишаване от свобода.
В последната си дума подсъдимия излага, че няма какво да добави.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият ИВ. М. АНГ. живеел в град Б., община Б., област Варна.
Бил криминално проявен и често търпял ефективно наложени му наказания
по наказателни производства.
В продължение на няколко години - в периода от 2014 год. до есента на
2016 год..А. съжителствал съпружески със св.С.Г.К., като по време на това
съжителство, на 18.06.2015 год. се родило детето им М.И. А.. По време на
съжителството двамата обитавали постоянния адрес на А. в град Б., на улица
„Еделвайс“№29, като преимуществено К. и детето споделяли домакинството с
родствениците на А., т.к той по същото време най- често пребивавал в затвора
за изтърпяване на наложени му наказания.
Именно упоритата престъпна дейност и търпените ефективни наказания
на А. станали причина за раздялата между него и св.К. на 16.10.2016 год.,
когато тя, заедно с детето М. се преместила да живее в дома на своите
родители в село В., област Варна, Тъй като подс.А. не давал издръжка за
детето си, св.К. инициирала образуването на съдебно производство с правно
основание чл.139, чл.149 от Семейния кодекс. Съгласно протоколно
определение от 26.01.2017 год. по гр.д.№844/2016 год. по описа на PC-
Провадия, е одобрена споготба, в сила от същата дата, в следният смисъл:
подс.ИВ. М. АНГ. е осъден да заплаща в полза на детето М.И. А., считано от
16.10.2016 год. месечна издръжка в размер на 150 лева, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на издръжката.
След одобряване на цитираната споготба подс.А. не е заплащал
дължимите вноски по издръжката в полза на детето си. Последното обаче
имало спешна и остра нужда от тези средства, предвид установено тежко
вродено заболяване.
Видно от писмо на ТД НАП-Варна, през периода от 01.01.2017 год. до
04.03.2021 год. подс. ИВ. М. АНГ. има регистрирани трудови
правоотношения от 29.05.2017 год. до 05.08.2017 год. с БУЛ-ТУР ЕООД и от
20.09.2017 год. до 08.11.2017 год. с ,,КОСТСТРОЙ“ЕООД.
Видно от писмо вх.№ 10-03-05-45#2 от 16.03.2021 год. на Д“БТ“- Долни
чифлик, през инкриминирания период подс.А. е бил регистриран в ДБТ-
Долни чифлик, филиал Б. в периода от 26.04.2017 год. до 09.06.2017 год.
Лицето е прекратено с причина „Постъпил на работа с посредничеството на
ДБТ“, считано от 09.06.2-17 год.
При извършените справки в ОблДЗГ-Варна и в община Б. не са
2
установени данни за притежавани от подс.А. недвижими имущества.
Приложена е справка, извършена в ЦБ-КАТ, видно от която подс.ИВ.
М. АНГ. е собственик на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„БМВ 316 И“ срег.№ ***.
Видно от извършената справка за съдимостта на подс. ИВ. М. АНГ.,
същият е осъждан многократно за престъпления против собствеността на
гражданите.


Тъй като след влизане в сила на съдебната споготба подсъдимия не бил
заплатил нито една вноска за изискуемата издръжка по отношение на детето
си, св.К. подала жалба до РП-Варна, въз основа на която било образувано
досъдебно производство №1009/2021г. по описа на РУ Провадия. Дори и след
депозиране на жалбата и разпита на подсъдимия А., същия продължил да не
изпълнява задължението си за плащане на дължимата издръжка. Предвид и на
горното обстоятелство бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, с оглед неплатени месечни
вноски за периода от 26.01.2017г. до 26.10.2021г.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно-
свидетелските показания, свидетелство за съдимост, преписи на съд книжа по
гр.д. №844/2016г. на РС Провадия, справки и другите писмени доказателства
по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на
обвинението и авторството, съдът призна подсъдимия ИВ. М. АНГ. за
виновен в това, че за периода от 26.01.2017 год. до 26.10.2021 год. в село В.,
община В., област Варна след като бил осъден с определение за одобряване
на споготба по гр.д.№844/2016 год. по описа на PC-Провадия, в сила от
26.01.2017 год. да издържа свой низходящ - сина си М.И. А., роден на
18.06.2015 год. чрез неговата майка С.Г.К., като му заплаща месечна
издръжка в размер на 150 лева, съзнателно не изпълнил това си задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно - 58 месечни вноски, или
общо сумата от 8 700 лева - престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е насочено срещу обществените
отношения в семейството, с което се цели защита на ежедневните нужди на
лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата
си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва,
че тя следва да се плаща ежемесечно и намира обективен израз в
неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение
3
заплащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без
законодателят да е посочил изискването те да са „последователни”.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез бездействие, изразяващо се в съзнателно неизплащане на
определената с влязъл в сила съдебен акт месечна сума за издръжка на
низходящия му, в размер на повече от две месечни вноски
От субективна страна- деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл.
Смекчаващи отговорността обстоятелства-не се установиха.
Отегчаващи отговорността обстоятелства- липса на всякаква
критичност относно извършеното, липса на съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, предходна съдимост- осъждан многократно на
лишаване от свобода за извършени престъпления от общ характер.
Причини за извършване на деянието- незачитане задължението за
издържане на низходящ и на родителските задължения.
Предвид обстоятелството, че производството е по реда на чл.371, т.2 от
НПК и на основание чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва при определяне на
наказанието на подсъдимия да бъде приложи чл.58аот НК, като наказанието
на подсъдимия следва да бъде намалено с една трета.
Деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност.
При определяне на вида наказание съдът отчете обстоятелството, че не
са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а са налични отегчаващи
такива, като от друга страна отчете и целите на индивидуалната и на
генералната превенция.
При демонстрирана от подсъдимия липса на критичност към
извършеното, явно пренебрежение, към установените правила и норми на
поведение- в частност касаещи престъпленията против брака, семейството и
младежта, предходната съдимост на подсъдимия, от която се установява още
веднъж липсата му на всякаква критичност и въздържане относно
установените в страната правила и норми на поведение, липсата на
самоконтрол относно извършване на престъпни деяния, съдът намери, че
целите на закона относно наказанието могат да бъдат постигнати единствено
и само ако подсъдимия бъде лишен от свобода.
Счита, че именно с такъв вид наказание ще бъде постигната
генералната превенция визирана в чл.36 от НК, като спрямо подсъдимия в
частност ще се постигне в максимална степен необходимата и нужна по
отношение на него превъзпитателна дейност именно в местата за лишаване от
свобода.
В този смисъл и предвид предходната съдимост на подсъдимия съдът
му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, което на основание чл. 58А от НК намали с 1/3 на ШЕСТ
МЕСЕЦА, като постанови същото да започне при първоначален СТРОГ
4
режим.
Съдът счита, че така определения размер на наказанието ще спомогне
подсъдимия да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се
въздейства предупредително върху него и възпитателно и възпиращо спрямо
останалите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати
целите на наказанието визирани в чл.36, ал.1 от НК.
Относно възраженията направени от адв.С.З. в пледоарията по
същество, съдът намира тези възражения за неоснователни предвид на
следното:
В инкриминираните периоди установени по делото, в които на трудови
договори е работил подсъдимия, той не е бил лишен от свобода, същият е в
трудоспособна възраст, като няма никакви доказателства по делото /например
медицински причини/, че не може да работи и съответно да осигурява на
детето си необходимата и дължима месечна издръжка в размер на 150 лева за
неговото отглеждане и възпитаване. Установява се, че същият дори не е
направил елементарно усилие да се регистрира в ,,Бюрото по труда“,/ с
изключение на периода по-малък от два месеца 26.04-09.06.2017г./ като лице
активно търсещо работа, което от своя страна говори за липсата му на
желание да работи, да получава доходи и съответно да изпълнява
задължението си към своето ненавършило пълнолетие дете.
Твърдението на адв.С.З., че подсъдимият е бил в обективна
невъзможност да изпълни задължението си за издръжка, е невярно. Това е
така, защото както беше посочено по- горе от събраните доказателства по
делото се установява, че подсъдимия въпреки че е безработен, не се е
регистрирал в Дирекция „Бюрото по труда“, като по този начин сам се е
лишил от възможността за евентуално намиране на работа.
По друг начин би стоял въпроса, ако след извършена регистрация в
Дирекция „Бюро по труда“, на подсъдимия не е предлагана работа от
институцията. В този случай би могло да се говори, че подсъдимият в
действителност е положил усилия с цел намиране на работа, но по обективни
причини не е успял.
Дори само този факт е достатъчен за да се приеме, че подсъдимият не е
бил в обективна невъзможност да си намери работа, респ. да заплаща
издръжка, тъй като не е изчерпал всички възможни законови механизми за
справяне със ситуацията, в която се твърди, че се е намирал, вкл. и периодите,
в които се е намирал в местата за лишаване от свобода, като последица от
упорито изградените у него престъпни, а не трудови навици.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


5