О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 05 юни 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в закрито заседание
на 05 юни 2020 год., в състав:
Съдия: Диан Василев
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 269… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по настоящото
дело е образувано е след постъпила в
съда жалба от М.К.К. *** против Заповед ЗРД — 89 от 21.04.2020 г. на командира на
Военно Формирование 42520 с. Щръклево, относно определяне стойността на
констатираните липси на материални запаси и дълготрайни активи при сдаване и
ред за заплащане от материално отговорно лице във военно формирование
42520 Щръклево и т.4 от Заповед ЗЛС -1 от
27.04.2020 г. на командира на Военно Формирование 42520 с. Щръклево, свързана с
намаляване на размера на паричното обезщетение, което се полага на жалбоподателя за неползван платен
годишен отпуск, заради констатирани липси на дълготрайни активи и материални
запаси, дължими от него съгласно чл.258, ал.4 от Закон за отбраната и
въоръжените сили на Република България.
Жалбоподателят счита, че не са
били налице основания за ангажиране на неговата отговорност за установените
липси на материални запаси и дълготрайни активи при сдаване. Излага доводи, че
липсите, дори и действително налични такива, са се получили по време, когато
той е в отпуск поради временна неработоспособност и той няма вина за тях. Иска отмяна
на Заповед ГИЗРД — 89 от 21.04.2020г. на командира на Военно Формирование 42520
с. Щръклево и т.4 от Заповед ЗЛС -1 от 27.04.2020 г. на същия командир.
Русенският административен съд,
прецени, че се касае за оспорване на два различни акта, които по своята същност
съдържат една и съща цел-заплащане от М.К.К. на констатирани липси на
дълготрайни активи и материални запаси. Първата е
свързана с определяне на имуществена отговорност на лицето по реда на чл.258,
ал.1 от ЗОБСРБ, а втората-на дължимото от М.К.К. обезщетение, намалено заради
направено прихващане от страна на командира на военното формирование, отново
във връзка с тази имуществена отговорност.
Предмет на настоящото дело е жалбата
на М.К.К. срещу Заповед ЗРД — 89 от 21.04.2020г. на командира на Военно Формирование
42520 с. Щръклево.
Настоящият съдебен състав
счита, че съдебното производство по оспорване на Заповед ЗРД — 89 от
21.04.2020г. на командира на Военно Формирование 42520 с. Щръклево е
процесуално недопустимо.
Какви са накратко фактите:
Заповед №ЗРД-89 от 21.04.2020г.
е издадена и подписана от командира на Военно Формирование 42520 с. Щръклево във
връзка с определяне на стойността на констатирани липси на материални запаси(МЗ)
и дълготрайни активи(ДМА) при сдаване и за ред за заплащане от МОЛ(материално-отговорно
лице) във военно формирование 42520 с. Щръклево. Тя е издадена след постъпил
сигнал при приемане/сдаване на ДМА и МЗ на комуникационно имущество във взвод „Комуникационно
и информационно осигуряване“ във същото военно формирование. По повод извършената
проверка за тези липси са съставени и няколко протокола, инвентаризационни
описи и сравнителни ведомости, част от документите по преписката, предоставена
от командира на Военно Формирование 42520 с. Щръклево.
В т. 3 от диспозитива на оспорената
заповед е разпоредено следното „На основание Протокол за установени липси на
ДМА и МЗ за сметка на МОЛ ПФПСД 008 старши сержант М.К. - началник на радиорелейна
станция във взвод „Комуникационно и информационно осигуряване“ да заплати констатираните
липси до 24.04.2020г.
В т.4 от диспозитива на същата
заповед е записано че при отказ на старши сержант М.К. да заплати
констатираните липси…, сумата да се удържи от полагащите му се парични обезщетения
при освобождаване от военна служба, на основание чл.258, ал.4 от Закон за отбраната и
въоръжените сили на Република България(ЗОБСРБ).
В т.6 от диспозитива на
процесния акт е записано, че заповедта може да бъде обжалвана по съдебен ред
пред Административен съд Русе.
Правни изводи:
Съгласно чл. 258, ал.1 от Закон
за отбраната и въоръжените сили на Република България „ В случаите на
ограничена имуществена отговорност командирът или началникът определя със заповед
основанието и размера на отговорността“. Съответно разпоредбата на ал.2 на
същата норма определя срокът в който се издава заповедта, а ал.3 сочи, че „Ако
военнослужещият в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори
основанието или размера на отговорността, Министерството на отбраната може да предяви срещу него иск пред
съда.“ Следващата, ал.4 пък определя правилата за удържане на дължимата сума -
от възнаграждението на военнослужещия и/или от полагащите му се обезщетения при
освобождаване от военна служба в размер, определен в Гражданския процесуален
кодекс.
Този ред за търсене на ограничена
имуществена отговорност, разписан в чл.258 от ЗОБСРБ води на извода, че
издаваната по чл.258, ал.1 от закона заповед няма характер на административен
акт. Законодателят
е приел оспорването на заповедите, издадени на основание чл. 258, ал.1 от
ЗОВСРБ да става по специален ред и в този смисъл процедурата, предвидена в АПК
за оспорване на индивидуални административни актове пред съда е неприложима по
отношение на тези заповеди.
В конкретния случай с депозираната
жалба до Административен съд Русе по същество от М.К. е направено оспорване на
основанието и размера на отговорността по смисъла на чл. 258, ал.3 от ЗОВСРБ,
поради което редът за реализиране на ограничената имуществена отговорност спрямо
жалбоподателя е чрез иск пред гражданския съд, който следва да бъде предявен
от Министерството на отбраната.
За пълнота на изложението,
следва да се посочи, че при липсата на произнасяне на граждански съд, след като
е налице такова оспорване от страна на старши сержант М.К., не би следвало и да
му се удържа така установената сума, но това е въпрос, по който ще се произнесе
граждански съд, ако бъде сезиран.
Предвид на така изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че се касае за оспорване на заповед, която
няма характеристиката на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21
от АПК и съдебният контрол за законосъобразността на заповедта, който се
извършва отново по реда на АПК е недопустим, независимо от записаното в нея. В
този смисъл е Определение № 4203 от 26.04.2007 г. на ВАС на РБ по адм. дело №
3140/2007 г., ІІІ-о, както и Определение № 10273 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 2341/2013 г., V о.
Липсата на годен за оспорване
административен акт е основание за прекратяването на съдебното производство,
разписано в чл.159, т.1 от АПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.К.К. *** против Заповед ЗРД — 89 от 21.04.2020
г. на командира на Военно Формирование 42520 с. Щръклево.
Прекратява производството по адм. дело №269/2020г. по описа на Административен съд
Русе.
Определението може да бъде оспорено с частна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в срок от 7 дни от съобщаването му на
страните.
Съдия :