№ 36
гр. С.З. , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и първи юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20215500901056 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание
чл.45 ЗЗД и чл.432 КЗ от Д. Д. Д., действаща със съгласието на майка си Ив.
Т. К., против „Д.“ АД.
В исковата молба Д.Д. твърди, че на 30.11.2019 г., около 12:45 часа, по
улица „П.“ в с. О. се движил лек автомобил „Рено Меган“ с per. № X 0498
ВМ, управляван от Б.Б.. Твърди, че водачът нарушил правилата за движение
по пътищата, като изгубил контрол над МПС, напуснал платното за движение
и се блъснал в метална врата, ограда на къща и крайпътно дърво. Вследствие
на катастрофата пострадала ищцата като пътничка от същия автомобил. Във
връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано досъдебно
производство №256/2019 г. по описа на РУ Г., пр.пр. №1750/2019 г. по описа
на ТО Г. към РП С.З., което към настоящия момент не било приключило.
Ищцата излага, че причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача
на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в закон
задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.
Счита, че в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на
Б.Б. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди,
причинени на ищцата.
За увреждащия лек автомобил „Рено Меган“, управляван от Б.Б., имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п.
BG/08/119003125897/07.11.2019 г. със срок на валидност една година, считано
от 07.11.2019 г. до 06.11.2020 г. с „Д.“ АД, гр. С.. Сочи, че предявила
претенцията си за изплащане на обезщетение пред застрахователя и
представила всички документи, с които разполага. С писмо с обратна
разписка от 12.12.2019 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото
1
събитие. По случая била регистрирана преписка с №********* от 12.12.2019
г., по която към настоящия момент не било платено обезщетение. С
изложеното обосновава правния си интерес да предяви претенцията си за
плащане пред съда.
Ищцата твърди, че при процесното ПТП получила следните травматични
увреждания: Fractura LI и други. След инцидента, на 30.11.2019 г.
пострадалата била настанена в клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „П."
АД, гр. С.З.. Същата е постъпила с оплаквания от болки в кръста в дясно,
прилошаване и повръщане. Направени са й били необходимите параклинични
изследвания и консултативни прегледи, като при извършеното й КТ на
лумбален сегмент бил установен снишен кранио-каудален размер на тялото
на L1 на базата на компресионна фрактура. В резултат на получените травми
на пострадалата й била назначена медикаментозна терапия и на 03.12.2019 г. е
била изписана с окончателната диагноза Fractura L1. При изписването й била
дадена препоръка за носене на тораколумбален корсет за период от 6 м., два
контролни прегледа в рамките на месец и й бил даден и 30 дневен период
временна нетрудоспособност.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, ищцата
търпяла силни болки и много страдания, не се чувствала добре физически и
емоционално. Преди пътния инцидент тя била в много добро здравословно
състояние, изключително активно и жизнерадостно дете, но след него се
изолирала и вече не била в състояние да извършва обичайните си занимания с
връстниците си. Получените наранявания и приложените методи за лечение с
тораколумбален корсет намалявали значително възможността и да се движи и
натоварвали физически за дълъг период от време. Следвало да спазва режим
на покой, прекаран в голямата си част на легло, като за това време за
задоволяване на елементарни нужди от ежедневието е разчитала единствено
на помощта на своите близки. И към настоящия момент болката в
контузионните области продължавала, като освен тях ищцата изживяла и
силен емоционален стрес, който щял да остане за цял живот в нейното
съзнание.
В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания ищцата
претърпяла и имуществени вреди в размер на 260.00 лева, които също
следвало да й бъдат възстановени. Посочените разходи били направени за
закупуване на дорзолумбален корсет.
Счита, че с оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и
страдания следвало да бъдат компенсирани чрез парично обезщетение, което
да заличи, макар и в минимална степен, неблагоприятните последици от
претърпените телесни увреждания и да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от претърпяното ПТП.
Вредите на ищцата били причинени в резултат на виновното поведение
на водача на увреждащия автомобил Б.Б., а за причинените от него вреди
2
отговарял ответникът по делото „Д." АД, гр. С..
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Д.“ АД, гр.
С., да й заплати обезщетение в размер на 15 000 лева, частичен иск от 60 000
лева, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки
и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното
ПТП, както и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди
в размер на 260.00 лева. Претендира законната лихва върху сумите, считано
от 07.12.2019 г. до окончателното им изплащане. Евентуално, претендира
законната лихва върху сумите, считано от 12.12.2019 г. - датата, на която
застрахователното дружество е уведомено за застрахователното събитие.
Претендира разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА с ДДС, предвид обстоятелството, че процесуалният представител е
регистриран по ЗДДС.В с.з. на 11.03.21 г. РС-Г. е допуснал увеличение на
исковата претенция за обезщетение на причинени неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв.
Ответникът „Д.“ АД, оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Счита, че не са налице необходимите предпоставки за
ангажиране отговорността му по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за вредите, които ищцата твърдяла да търпи.
Излага съображения за недопустимост на исковата претенция. Счита, че не
е проведена изцяло процедурата по чл. 380 от КЗ, която била абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на
обезщетение за вреди /чл. 498, ал. 3 от КЗ/. Ищцата била уведомена за
необходимостта от представяне на допълнителни документи, необходими за
установяване на основателността и размера на претенцията, но такива пред
застрахователя не били представени. Исковата молба на ищцата била
депозирана в деловодството на съда, преди да е приключила процедурата по
чл. 380 от КЗ. Поради това моли съда да прекрати производството делото
поради недопустимост на ищцовите претенции.Оспорва предявения иск
изцяло (по основание и размер).
Не оспорва, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключен между „Д.“ АД и собственика на лек автомобил
марка „Рено“", модел „Метан“ с per. №Х0498ВМ, валидна към 30.11.2019 г. -
датата на настъпване на процесното пътно-транспортното
произшествие.Твърди, че е налице изключение от покритието по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на
основание чл. 494, т. 1 от КЗ.
Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП. В исковата молба
бланкетно бил описан същият, като не била изложена подробна фактическа
обстановка. Твърдяло се извършване на нарушение от страна на застрахован
водач, без да се сочи коя точно разпоредба на закона е нарушена и как с
поведението си той я е нарушил. Соченото за водач лице не фигурирало
никъде в приложените доказателства.
3
Оспорва обективираните в Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №26/30.11.2019 г. констатации досежно качеството „пътник“ на
посочените в протокола лица. Счита, че представеният констативен протокол
за ПТП не може да се ползва с доказателствена сила относно механизма на
ПТП и качеството на установените на местопроизшествието лица, тъй като
произшествието не било реализирано в присъствие на съставителя на акта,
доколкото по смисъла на чл. 125 от ЗДвП посещението на службите за
контрол на МВР на местопроизшествието винаги било последващо.
Сочи, че по делото липсвали доказателства изброените наранявания и
страдания да са в причинно-следствена връзка с настоящето произшествие.
Твърди, че претендираните увреждания от пострадалата не били последица на
виновно поведение на водача на автомобила, ако той е бил различен от
ищцата.Евентуално твърди, че водачът на автомобила /ако е бил различен от
ищцата/, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне
настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил
виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Загубата на
контрол над автомобила се дължала на обстоятелства, стоящи извън контрола
и възможностите на водача на МПС. Не можело да се приеме, че е налице
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени
елементи за осъществяването му били вината и противоправното поведение,
каквито в конкретния случай не били налице.
Счита, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и застрахователят дължи обезщетение за
вредите ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увредените лица. Тъй като в настоящия случай застрахованият при „Д.“ АД
по застраховка „Гражданска отговорност“ не бил отговорен за възникване на
произшествието, то не можело да бъде ангажирана и отговорността на
неговия застраховател.
Счита, че липсвали доказателства изброените телесни наранявания и
претендираните болки и страдания да са в причинно-следствена връзка с
твърдяното произшествие. Оспорва пряката причинно-следствена връзка
между претендираните увреждания, болки и страдания, и настъпилото на
30.11.2019 г. ПТП. В условията на евентуалност, твърди наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че
същата, в нарушение на чл.137а от ЗДвП, е пътувала в автомобила без
поставен предпазен колан. Видно от настъпилите травматологични
увреждания, същите били резултат само и единствено от противоправното
поведение на ищцата. Сочи, че при ползване на обезопасителен колан, същият
би бил в състояние да задържи пътника в седалката на автомобила, така че
уврежданията да не бъдат реализирани. Твърди, че всички телесни
наранявания били в резултат от свободното придвижване на тялото на ищцата
в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите
от автомобила, като това била и основната причина за констатираните
телесни наранявания. Излага, че с поведението си, поради неизползването на
4
предпазните средства, ищцата в значителна степен допринесла за настъпилия
по отношение на нея вредоносен резултат.
В обобщение па изложеното, ответникът счита иска за неимуществени и
претърпени имуществени вреди за недоказан и завишен по размер. Според
него неоснователността на главния иск води до неоснователност и на
акцесорния иск за лихви.Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
На 30.11.2019 г., около 12:45 часа по улица „П.“ в с. О. се е движил л.а.
„Рено Меган“ с per. № X 0498 ВМ, управляван от Б.К.Б., който нарушил
правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над МПС, напуска
платното за движение и се блъска в метална врата, ограда на къща и
крайпътно дърво. Вследствие на катастрофата е пострадала пътуващата в
същия автомобил Д. Д. Д.. Във връзка с процесното ПТП е образувано НОХД
106/ 2020 г. по описа на PC - Г.. Същото е приключило с влязло в сила
Споразумение, съгласно което подсъдимият Б.К.Б. е признат за виновен в
това, че на 30.11.2019 г. в с. О., общ. Г., ул. „П.“ при управление на л.а. „Рено
Меган“ с per. № X 0498 ВМ е нарушил правилата за движение по пътищата,
като е превишил разрешената за движение в населено място скорост от 50
км/ч, както и разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице -
Р.С. Д. и Д. Д. Д., с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343,
ал. 3, предл. 2-ро, б. „а“, предл. 1-во във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК,
В хода на наказателното производство е категорично установено, че
виновният водач е имал техническа възможност да недопусне възникването
на ПТП, ако е управлявал със скорост, съобразена с характеристиката на
платното за движение — предстоящо навлизане след ляв завой по улица „П.“
в село О.. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Установява се още , че гражданската отговорност на виновния причинител
на застрахователното събитие е била застрахована при ответника и ,че
ответникът не е изплатил на ищеца обезщетение за вреди.
В хода на производството е назначена комплексна съдебна медицинска-
автотехническа експертиза.Видно от експертното заключение на 30.11.2019г.
около 12:45 часа в село О. в светлата част на денонощието по ул. „П.“ се е
движил л.а. „Рено Меган“ с per. № X 0498 ВМ, управляван от Б.К.Б. със
скорост от около 71 км/ ч. Вследствие на високата скорост и предстоящия
завой водачът е загубил контрол на управляваното МПС, ударил е южния
бордюр, след което се е качил на северния тротоар и са последвали
последователни сблъсъци на дясната част на автомобила със стълб от врата,
ограда на къща и крайпътно дърво. Предвид експертното заключение,
5
причина за настъпване на произшествието е действията на водача на лекия
автомобил, който се е движил с несъобразена спрямо населеното място и
пътната обстановка скорост. Виновният водач е имал техническа възможност
да не допусне ПТП, ако се е движил с такава скорост (по - ниска от 71 км/ ч),
която да му позволи да извърши безпроблемно левия завой, който е трябвало
да направи.
Видно от изготвената експертиза при процесното ПТП Д. Д. Д. е получила
счупване на тялото /компресионна фрактура/ на първи поясен прешлен,
което е причинило на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА. За лечението и възстановяването си
ищцата е следвало да носи торако - лумбален корсет за период от 6 месеца, а
за пълното възстановяване на движенията на снагата е бил необходим срок от
12 месеца.
След инцидента на 30.11.2019 г. пострадалата е настанена в клиниката по
неврохирургия на УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З.. Същата е постъпила с
оплаквания от болки в кръста в дясно, прилошаване и повръщане. Направени
са й необходимите параклинични изследвания и консултативни прегледи,
вследствие на които се установяват фрактура на L1, палпаторна болезненост
паравертебрално вдясно в лумбален отдел и върху proc. spinosi на L1. В
резултат на получените травми на пострадалата й е назначена медикаментозна
терапия и на 03.12.2019 г. е изписана с окончателната диагноза Fractura LI.
При изписването й е дадена препоръка за носене на тораколумбален корсет за
период от 6м., два контролни прегледа в рамките на месец, като й е даден и
30 дневен период временна нетрудоспособност.
Видно от заключението на назначената по делото комплексна експертиза
описаното травматично увреждане е от действието на твърди тьпи предмети и
отговаря да е получено от детайли в купето на лек автомобил при описаното в
материалите по делото ПТП.Вещото лице съдебен лекар установява,че към
момента на изготвяне на експертизата пострадалата се е възстановила
напълно от травматичните увреждания. Не са налице данни за настъпили
усложнения и остатъчни явления, с изключение на незначителни болки в
поясната област при навеждане на тялото настрани. Направените разходи са
за торако-лумбален корсет и са във връзка с проведеното лечение.
С оглед на механизма на ПТП - последователно блъскане на автомобила
в няколко препятствия - метална врата, ограда на къща и дърво, и
деформациите по автомобила - предна лява част, и дясна странична част на
автомобила и с оглед на травматичните увреждания - компресионно счупване
на тялото на първи поясен прешлен, според ВЛ може да се направи извод, че
в конкретния случай това травматично увреждане не е възможно да се получи
ако пострадалата е била с поставен предпазен колан. Напълно било възможно
счупването на тялото на първи поясен прешлен да е получено от
съприкосновението на гърба и кръста на пострадалата с предното стъкло и
арматурното табло на автомобила както било отразено в анамнезата при
приемането на пострадалата в болничното заведение.
6
Също така следва да се отбележи,че в приложената по делото медицинска
документация не са описани характерни кръвонасядания от предпазния
колан.
В хода на производството са събрани гласни доказателства-показанията на
свидетелите Т.В.С. и С.Д.С..Свидетелката Т.С. е от приятелско семейство и
познава много добре пострадалата. Разбрала е за инцидента почти веднага и
се е тръгнала към местопроизшествието. Тя е видяла Д. в болницата в гр.Г.,
откъдето по съвет на лекари са я закарали в болницата в гр. С.З.. След ПТП -
то ищцата е била замаяна и не е била в състояние да ходи от силни болки в
гърба, поради което се е наложило да се придвижва с инвалидна количка. От
направените прегледи се е установило, че пострадалата е със счупен прешлен.
Поради тази причина е останала в болницата за 5 дни, в което време е била
постоянно на легло и се е налагало сестрите в отделението да я обслужват.
След изписването си лекарите са й поставили колан на гърба, който да я
имобилизира в продължение на 6 месеца. Дори и към момента на изписването
пострадалата е била с болки в гърба. След изписването си в продължение на 6
месеца ищцата е била на легло, като майка й се е грижила за нея. Грижите са
се изразявали във водене до тоалетна, къпане и хранене. Оплаквала се е от
замайване, продължило около 1-2 месеца след катастрофата, като за целта е
приемала и лекарства. Впоследствие след изтичането на тези 6 месеца тя е
започнала леки раздвижвания, изразяващи се в изправяне в леглото и малки
стъпки, за които отново е имала нужда от чужда помощ и някой да я
придържа. По думите на свидетелката Д. „все едно сега прохождаше“.
Пострадалата обаче не е била в състояние да се наведе или да прави резки
движения. Чак около 9 месеца след процесното ПТП ищцата е започнала да се
придвижва самостоятелно, без да ползва чужда помощ или помощни
средства. Според свидетелката и към момента Д. имала ограничение в
движенията, като не можела да става рязко от леглото, поради силни болки.
Отделно болки се появявали и при студено време. Претърпяното ПТП се е
отразило и на психиката й. Преди е била весела, игрива, а сега избягвала
останалите деца. Преди е ходила и на танци, но след инцидента е
преустановила и тези занимания. Освен това изпитвала страх да се вози в
автомобил и затова избягвала и да пътува.
Свидетелят С.С. също е от приятелско семейство и познава добре
пострадалата. Разбрал е за инцидента по телефона и веднага е тръгнал към
местопроизшествието. Видял е Д. за първи път след ПТП- то в болницата в гр.
Г., след което са я траснпортирали до болницата в гр. С.З.. По неговите думи
ищцата е била в тежко състояние,не е можела да се движи, със силни болки и
поради тази причина е стояла в приведена поза. За да я придвижат от
автомобила до кабинетите на лекарите, се е наложило да я носят на ръце. В
болницата в гр. С.З. е установено, че прешленът й е счупен, поради което е
останала в лечебното заведение за 5-6 дни. През това време тя само е лежала,
тъй като не е била в състояние да се движи. След изписването й е била в
продължение на 6 месеца на легло, впоследствие е започнала да се раздвижва
леко, но основно се е придвижвала с помощта на инвалидна количка. През
7
този период не е била в състояние да се грижи за себе си и е имала нужда от
чужда помощ за къпане, ставане, раздвижване.
Следва да се приеме, че в резултат на уврежданията, получени от
процесното ПТП, Д. Д. Д. търпяла силни болки и много страдания, като
същата не се чувствала добре физически и емоционално.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. За увреждащия
л.а. безспорно е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност", с
валидност и към датата на ПТП.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал.
3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите"
като ищцата е предявила претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение и е била регистрирана преписка с №********* от 12.12.2019 г.
От събраните по делото доказателства включително и от заключението
на съдебно-автотехническата експертиза се установява,че водачът на
процесния лек автомобил е имал техническата възможност да не допусне
ПТП.С оглед обсъдените по-горе експертни изводи и характера на
причинените травми съдът приема, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата в размер на 50 %.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
С оглед изложеното и установените травми, болки, страдания и
8
причинените неудобства от личен, битов и социален характер и като се вземе
предвид, при съобразяване с конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като
ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания
да се остойностят в размер на 60 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от нанесените
травми, вследствие настъпило ПТП,но предвид процента на съпричиняване на
ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 30 000 лв. Видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза претендираната от
ищцата сума за имуществени вреди в общ размер на 260.00лв. е изразходвана
за лечението на същата,поради което предявеният иск за обезщетение на
имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло.Законната лихва следва да
бъде присъдена, считано от 12.12.2019г. - -датата на уведомяването на
застрахователя , до окончателно изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати на адвокат
П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 3 156 лв. за двата обективно
съединени иска. Разноските,дължими на ответното дружество съобразно
отхвърлената част на исковете са в размер на 1 785,36лв. ,като не е
основателно възражението на пълномощника на ищцата за недължимост,тъй
като същите са реално сторени. Адвокатското възнаграждение е към
минималния размер,определен в Наредбата за минималните размери на
адвокатски възнаграждения,поради което не следва да се уважи възражението
за прекомерност.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата 1460,40
лв.- –разноски по делото.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***– гр.С.,р-н *** да заплати на Д. Д. Д. ЕГН
**********, действаща със съгласието на майка си Ив. Т. К. ЕГН **********
и двете от с.О. обл.С.З. ул.*** сумата от 30 000лв./тридесет хиляди
лева/,представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
9
вследствие на настъпило ПТП на 30.11.2019 г. ведно със законната лихва от
12.12.2019 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
над сумата от 30 000 лв. до прететендирания размер от 60000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***– гр.С.,р-н *** да заплати на Д. Д. Д. ЕГН
**********, действаща със съгласието на майка си Ив. Т. К. ЕГН **********
и двете от с.О. обл.С.З. ул.*** сумата от 260лв./двеста и шестдесет лева /-
обезщетение за причинените й имуществени вреди, представляващи
заплатени разходи за лечение ведно със законната лихва от 12.12.2019 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***– гр.С.,р-н *** да заплати на адв. П. К. от
САК, със съдебен адрес: гр. К., ул. *** адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в общ размер на 3 156 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. ЕГН **********, действаща със съгласието на майка
си Ив. Т. К. ЕГН ********** и двете от с.О. обл.С.З. ул.*** да заплати на „Д.“
АД ЕИК ***– гр.С.,р-н *** направените по делото разноски в размер на
1 785,36 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.“ АД ЕИК ***– гр.С.,р-н *** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 1460,40лв.-разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
10