РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Велико Търново, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Г. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110102344 по описа за 2023 година
Производството се движи по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен
иск за прекратяване на сключен между страните граждански брак с развод, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание
в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните по делото са съпрузи, сключили
граждански брак на ****. Твърди се, че от брака си нямат родени деца. Ищецът заявява, че
скоро след като оженили отношенията им с ответницата се влошили, тъй като тя не работела
и очаквала ищецът да я издържа. Ищецът заявява, че с ответницата са разделени от пролетта
на 2023г. Ищецът счита, че брака му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и не
може да бъде заздравен. Моли съда да прекрати брака на страните с развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Не претендира
издръжка между съпрузи. Претендира ползване на семейното жилище в *****
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден
от особения представител на ответницата, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който
особеният представител заема становище, че иска е вероятно основателен.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на ****. От брака си
страните нямат родени деца.
По делото са събрани гласни чрез разпит на свидетелите Е Р.ва К и Ю М. К, които са
родители на ищеца. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че страните се
запознали в *** където живеели и сключили граждански брак в*** скоро след
запознанството си. Заживели в г****, в квартирата на ищеца, но скоро след това започнали
проблемите им. Според свидетелите ответницата не се грижела за домакинството, не
1
разрешавала на ищеца да разговаря по телефона с родителите си в Б. Свидетелите заявиха,
че съпрузите се разделили преди около половин година, като ответницата се изнесла от
жилището и след това не са се събирали да живеят отново заедно.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които като еднозначни и
безпротиворечиви, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от
СК е допустим.
Разгледан по същество, предявеният брачен иск е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните,
което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и
доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на
закона и морала. Страните са във фактическа раздяла, като през този период от време не
поддържат съпружески отношения помежду си и са преустановили всички контакти
помежду си. Всеки един от тях води свой собствен живот. По този начин са преустановени
всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях. При това положение съдът
намира, че техният брак, съществуващ само юридически, не е нито в техен интерес, нито в
обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде
заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала изрично съдът да се произнесе по
въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът не дължи произнасяне по този
въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като страните нямат родени от брака си деца, съдът не следва да се произнася по
въпросите относно упражняване на родителските права, режим на лични отношения и
издръжка за ненавършили пълнолетие деца.
По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се отбележи,
че само ищецът е направил такава претенция. Същият излага твърдения, че двамата с
ответницата след сключване на брака са живеели в ****на посочен в исковата молба адрес,
което жилище било предоставено на ищеца по силата на сключен договор за наем. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че съпрузите са живеели в посоченото
от ищеца жилище, поради което съдът приема, че същото представлява семейно жилище по
смисъла на СК. Поради съдът следва да се произнесе по въпроса за ползването на
семейното жилище, като с оглед направеното от ищеца искане, следва на него да бъде
предоставено ползването на семейното жилище, намиращо в*****
Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода няма направено
искане от страна на ответницата, чието е правото визирано в разпоредбата на чл.53 от СК.
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради
което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр. второ от ГПК, съдебните разноски следва
2
да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили, а окончателната
държавна такса, която съдът определя в размер на 40 лв. следва да бъде заплатена по равно
от тях, съответно по 20 лв. от ищеца и ответницата, както и всеки от тях следва да заплати
по 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключения с акт №6 от ****граждански брак между Р.
Ю. М. с ЕГН **********, с адрес с**** и Г. И. А. с ЕГН **********, с адрес с.*****,
поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на
основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ***** на ищеца
Р. Ю. М. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р. Ю. М. с ЕГН **********, с адрес ***** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса в размер на 20
лв./двадесет лева/, както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. И. А. с ЕГН **********, с адрес *****, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса в размер на 20 лв.
/двадесет лева/, както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3