РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Враца, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231400500129 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 1686/17.02.2023 г. на Б. Е. М.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Е. Т., против Решение №
9/17.01.2023 г. по гр.д.№ 1246/2022 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с
което са отхвърлени предявените от въззивника против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД
обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
В жалбата се посочва, че между страните по делото не се спори
относно следните обстоятелства:
- че ищецът Емануил М. и ответникът "АЕЦ Козлодуй" ЕАД са били в
трудово правоотношение от 22.07.1991 г. до 20.12.2021 г., когато със Заповед
№ НК-20/16.12.2021 г. същото е прекратено на основание чл.190, ал.1, т.7
ГПК;
- че посочената заповед е връчена на Б. М., като удостоверяването на
връчването е извършено с подписите на А. Й., И. П. и М. В.;
- че в проведеното дисциплинарно производство работодателят е
поискал обяснения от ищеца, които са били представени надлежно и в срок;
- че в оспорваната заповед е констатирано от работодателя, че на Б. М.
никога не са налагани дисциплинарни наказания;
- че ответникът твърди, че е установил нарушение на трудовата
дисциплина с Доклад рег.№ ЕП2-1296/12.10.2021 г. на С. В. – главен инженер
на ЕП-2, в който обаче не се съдържа предписание за изпит на ищеца,
предложение за налагане на дисциплинарно наказания или квалификация
1
относно тежестта на нарушението;
- че в периода на т.нар. нарушение на трудовата дисциплина –
15.05.2018 г. до момента на налагане на дисциплинарното наказание,
работодателят е увеличил трудовото му възнаграждение 2 пъти с
допълнителни споразумения от 29.05.2019 г. и 26.08.2021 г.
Според изложеното в жалбата, спорните обстоятелства са: дали Б. М. е
извършил най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина; обективно ли е
забавянето на обучението му и дали работодателят е следвало да назначи
изпит и след като комисията го изпита и ако не заслужи оценка "издържал" –
да го преназначи или да го освободи.
Въззивникът счита, че от събраните писмени доказателства се
установява, че е имал обективни пречки за полагането на последния изпит от
етап ІІІ, изразяващи се в операция и продължително допълнително лечение и
рехабилитация, локдаун поради COVID 19 и липсата на нормативна уредба,
задължаваща обучаващите да обучат служителите в конкретни срокове и да
назначат изпит за проверка на придобити знания и умения. Изтъква, че
ответникът не е представил документ, от който да е видно, че обучението му е
продължено с какъвто и да е акт на работодателя, а същевременно е преминал
през десетки изпити в периода 2018-2021 г., видно от квалификационното му
досие, които не са отразени в индивидуалната му учебна програма. Моли да
бъде взето предвид, че в периода, касаещ дисциплинарното производство, е
издържал всички изпити, вкл. и обобщението на изпита по Обучение на
екипите на БЩУ /Блочен щит на управление/-5-6 на ПМС-1000 през 2018 г.,
както и изпит пред Р. Д. Х. – главен технолог по организация на
експлоатационната дейност в "АЕЦ Козлодуй", който е могъл да му постави
оценка и в Индивидуалната учебна програма за подготовка, ведно с Протокол
от изпит № 168/11.
В жалбата се твърди, че от разпита на свидетелите, които въпреки че
са служители на ответника, не се установява Б. М. да е извършил най-тежкото
нарушение на трудовата дисциплина, както и че забавянето в обучението му е
обективно. В подкрепа на тези твърдения се извършва позоваване на части от
показанията на свидетелите С. И., К. К., С. В., Р. Х. и З. А..
Въззивникът счита, че при издаването на процесната заповед,
работодателят не е съобразил нормата на чл.194, ал.1 КТ, както и че това не е
сторено и от първоинстанционния съд. Сочи, че твърдението в заповедта е, че
Б. М. е извършил дисциплинарно нарушение с незавършване на
Индивидуална учебна програма за подготовка № 16.ИУП.ЕП2.Е-03.053(3) и
неполагане на всички изпити от Протокол за изпит № 168/11 в срок до
15.05.2018 г., но същевременно работодателят три години и половина не е
предприел действия по иницииране на дисциплинарното производство.
Навежда доводи, че заповедта за уволнение следва да бъде отменена само на
това основание.
Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
немотивирано и вместо това да бъде постановено решение, с което да бъдат
уважени изцяло предявените искове, и да му бъдат присъдени направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 2411/09.03.2023
г. от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, чрез главен юрисконсулт В. Б., в който се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
2
Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно като
постановено в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния
закон, както и че при постановяването му районният съд е изяснил правилно
и точно фактическата обстановка, в мотивите ясно е обсъдил задълженията на
М., произтичащи от заеманата от него длъжност и е изложил съображения
защо приема, че е налице неизпълнението им. Изразява несъгласие с
изложените в жалбата твърдения, че по отношение на ищеца са били налице
обективни пречки за завършване на обучението, и намира същите за
недоказани. Счита, че от представените от работодателя доказателства е
установено, че на Б. М. са били осигурени всички условия да изпълнява
задълженията си, произтичащи от заеманата длъжност, както и да завърши
обучението си и да придобие необходимата правоспособност.
В отговора се посочва, че в жалбата е игнорирано проведеното
доказване на обстоятелствата, изложени в мотивите на заповедта за
уволнение. Развиват се съображения, че изискванията за обучение за работно
място, както са описани в Индивидуалната учебна програма на Б. М., не са
изпълнени от него не само към крайната дата, на която е следвало да
приключи обучението си – до 15.05.2018 г., но и към датата, на която са му
изискани обяснения, както и че видно от присъствените форми за периода от
15.09.2017 г. до 04.10.2021 г. ищецът е имал достатъчно време да завърши
обучението си, тъй като е отсъствал поради отпуск и временна
неработоспособност през 2017 г. – само 9 работни дни, през 2018 г – 72 дни,
през 2019 г – 89 работни дни, през 2020 г. – 130 работни дни и през 2021 г –
118 работни дни. Твърди се, че безспорно е доказано, че Б. М. не е изпълнил
основни задължения, произтичащи от заеманата от него длъжност: да
изпълнява работата, за която се е уговорил, да изпълнява индивидуалните
програми за обучение като усвоява определения в тях обем знания и умения,
да спазва указаните срокове и документира изпълнението на програмите,
както и да положи в срок необходимите изпити за придобиване на
правоспособност за допускане до самостоятелна работа на длъжност ***.
Твърди се още, че това нарушение е тежко по смисъла на чл.190 КТ, предвид
обстоятелството, че от 11.03.2013 г. до прекратяване на трудовото
правоотношение М. не е завършил етапите на обучение, посочени в
длъжностната му характеристика, като не приключил обучението по т.2.8.1.6.
ІІІ етап на обучението по оборудване І контур, съгласно изготвената му
индивидуална учебна програма.
В отговора се посочва, че заповедта за дисциплинарно уволнение
отговоря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, както и че при издаването й са
спазени формалните изисквания – изискани са писмени обяснения от
служителя и същите са обсъдени в мотивите на заповедта.
Въззиваемият навежда доводи и относно спазването на сроковете по
чл.194 КТ, макар да счита, че такива оплаквания се излагат за първи път във
въззивната жалба. Твърди, че от мотивите на заповедта е видно, че
изпълнителният директор е узнал, че Б. М. е осъществил нарушение на
трудовата дисциплина, едва от Доклад рег.№ ЕП2-1296/12.10.2021 на главния
инженер на ЕП-2, поради което заповедта е издадена в срок. Като още един
аргумент за спазването на срока, посочва, че нарушението, за което М. е
уволнен, се изразява под формата на продължително бездействие –
неизпълнение на основни трудови функции в продължителен период от
3
време, вкл. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В тази
насока се позовава на практика на ВКС на РБ.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно и да му бъдат присъдени направените разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на Б. Е. М., ЕГН **********, с посочен
съдебен адрес в ***, с която против "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище гр. Козлодуй, представлявано от Г. К. – изпълнителен директор, са
предявени следните обективно съединени искове: 1/ Иск с правно основание
чл.344, ал.1 т.1 КТ - за признаване за незаконно уволнението на ищеца и
отмяна на Заповед № НК-20/16.12.2021 г. на изпълнителния директор, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено
трудовото му правоотношение и 2/ Иск с правно основание чл.344, ал.1 т.2 КТ
- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
В исковата молба се посочва, че ищецът е работил при ответника от
22.07.1991 г. до 20.12.2021г, когато със Заповед № НК-20/16.12.2021г.,
връчена му с писмо изх.рег. № 12.2021 г., трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл.188, т.3 КТ. Ищецът счита, че тази заповед е
незаконосъобразна и не са налице фактическите основания за едностранно
прекратяване на трудовото му правоотношение от работодателя. Твърди, че
не е извършил нарушение на трудовата дисциплина и поддържа дадените
обяснения пред работодателя в дисциплинарното производство. Изтъква, че в
заповедта е посочено, че във връзка с дадените от него обяснения е била
изискана информация от различни служби, но не са ми били предоставени за
запознаване изисканите документи. Навежда доводи, че в заповедта е
посочено основание, но без да се излагат мотиви, както и че не е запознат с
други правила и заповеди и такива не са му връчвани. Твърди, че в посочения
в заповедта период на извършване на нарушение на трудовата дисциплина,
работодателят с конклудентни действия го е преназначил на друга длъжност
и е увеличил трудовото му възнаграждение, което според него показва
безспорните му качества и изпълнение на трудовата дисциплина. Твърди
също, че заповедта противоречи и на колективния трудов договор, но без да
излага конкретни съображения в тази насока.
Ответникът в срок по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че правилно и
законосъобразно при спазване нормите на КТ на ищеца е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение” за допуснато тежко нарушение на трудовата
дисциплина.
Пред районния съд са събрани многобройни писмени и гласни
доказателства. Приложени са Правилник за вътрешния трудов ред в "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД; Инструкция за разработване, оформяне и съхраняване на
индивидуални учебни програми във всички редакции, действали през
процесния период; Инструкция по качество. Изисквания към квалификацията
на персонала на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, подлежащ на изпити пред ВИК;
Правила по качество.Обучение и квалификация на персонала на "АЕЦ
4
Козлодуй" ЕАД.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, настоящият съдебен състав приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните не се спори, а и от приложеното копие от личното
трудово досие на ищеца Б. М. се установява, че той работи в АЕЦ от 1991 г.
По силата на Допълнително споразумение № 144/05.03.2013г., считано от
11.03.2013г. е назначен на длъжност ***, Дирекция „Производство",
Електропроизводство-2, Направление „Експлоатация", Оперативно звено. В
т.3 на допълнителното споразумение е уговорена следната обща
характеристика на работата: "Придобива необходимите знания и умения, чрез
преминаване на първоначално специализирано обучение, в съответствие с
типовата и индивидуалната учебни програми за ***. Полага в срок
необходимите изпити за придобиване на правоспособност за допускане до
самостоятелна работа на длъжност ***, в съответствие със системата за
обучение и квалификация на персонала в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД"".
Не се спори и относно обстоятелството, че със Заповед № НК-
20/16.12.2021 г. на изпълнителния директор на АЕЦ, на ищеца М. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, за това, че не е завършил в
утвърдения срок първоначалното специализирано обучение за длъжността
"***" /***/, работно място: ЕП-2, направление „Експлоатация", Оперативно
звено (III етап), съгласно индивидуална учебна програма № 16.ИУП.ВП2.Е-
03.053(3) и не е положил необходимите изпити за придобиване на
правоспособност за допускане до самостоятелна работа на длъжност ***, в
съответствие с изискванията на учебно-тренировъчния процес на „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, с което не е изпълнил задължения си по т.3 от Допълнително
споразумение № 144/05.03.2013 г. към трудов договор, т.4.2.2.3 от
„Длъжностна характеристика на ***, ид. № ДОД.ОК.ДХ.2202, вр. т.2.8.1.6 от
Длъжностна характеристика и.д. № ДОД.ОК.ДХ.2202 и индивидуална учебна
програма № 16.ИУП.ЕП2.ЕО3.053(3), съответно не е изпълнил задълженията
си по чл.126, т.4 КТ да изпълнява работата си в изискуемото се количество и
качество; по чл.126, т.7 КТ да изпълнява законните разпореждания на
работодателя и по чл.126, т.13 КТ да изпълнява всички други задължения,
които произтичат от нормативен акт, от КТД, от трудовия договор и от
характера на работата, вр. с чл. 67, т.1 от Правилник за вътрешния трудов ред
в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ид. № 10.ОУ.ПК.057/09 да изпълнява работата, за
която се е договорил и трудовите си задължения точно, коректно,
компетентно и добросъвестно и чл.67, т.4 Правилника за вътрешния трудов
ред в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ид. № 10.ОУ.ПК.057/09 да изпълнява
своевременно и точно нарежданията на ръководителя си, и е извършил тежко
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 КТ и по
чл.83, т.3 /първо предложение/, чл.83, т.5 и чл.83, т.15 /последно
предложение/ ПВТР. На основание чл.330, ал.2 т.6 КТ, работодателя е
прекратил трудовото му правоотношение.
От извършеното отбелязване върху Заповед № НК 20/16.12.2021 г. е
видно, че е връчена на ищеца в условията на отказ да я получи на 20.12.2021
г., което е удостоверено с подписите на двама служители.
По делото е приложено заверено копие от длъжностната
характеристика за изпълняваната от ищеца длъжност ***. От същата е видно,
5
че преди допускане до самостоятелна работа лицето трябва да е преминало
първоначално специализирано обучение по схеми, съгласно индивидуална
учебна програма, както следва:
- обучение с обща продължителност не по-малко от 36 месеца,
обхващащо три етапа на обучение по оборудване ІІ контур и три етапа на
обучение от оборудване І контур (с минимална продължителност 18 месеца)
за усвояване на знания и умения за длъжности, обслужващи І и ІІ контур;
- обучение с обща продължителност не по-малко от 18 месеца,
обхващащо три етапа на обучение за усвояване на знания иумения за
длъжности, обслужващи І контур.
В длъжностната характеристика са посочени отделните етапи на
обучение, които включват полагане на първоначални изпити за проверка на
знанията, дублиране на работното място и продължителност на
самостоятелна работа, в които най-общо се включват три етапа на обучение
по оборудване ІІ контур и три етапа на обучение по оборудване І контур, като
в т. 2.8.1.6 е разписано съдържанието на третия етап на обучение по
оборудване I контур. Отразено е, че едновременно с това първоначално
специализирано обучение за заемане на длъжността, лицето преминава и
ежегодно поддържащо специализирано обучение, както и извънредно
обучение.
Като обща характеристика на работата на длъжността *** е посочено,
че трябва да бъдат изпълнявани индивидуалните програми за първоначално
специализирано обучение по опредЕ. схема на обучение, както и че за всеки
етап от обучението си лицето изпълнява задълженията на съответната
оперативна длъжност, произтичащи от съответните длъжностни
характеристики и инструкции. Съгласно т. 4.2.2.3, *** изпълнява
индивидуални програми за обучение като усвоява определения в тях обем
знания и умения, спазва указаните срокове и документира изпълнението на
програмите.
Съгласно Разпореждане № 170/02.08.2017г. ищецът, считано от
15.08.2017г., продължава обучението си за длъжност *** (ІІІ етап І контур
БЩУ), смяна А.
По делото не се спори, че за ищеца Б. М. е изготвена индивидуална
учебна програма за първоначално специализирано обучение №
16.ИУП.ЕП2.Е-О3.053(3) - III етап БЩУ, в която като началната дата на
обучението е посочено - 15.08.2017г., а като крайна дата на приключване на
обучението е посочено . 15.05.2018 г. Учебната програма е представена и в
оригинал по делото. Видно от същата, ищецът М. в периода от м.09.2017 г. до
м.06.2020 г. е преминал през 29 курса на обучение, включващи теоретично
обучение, обучение в работни условия и практическо обучение, като за
всички е отбелязан резултат "издържал". От стр.24 на индивидуалната
програма е видно, че ищецът не е приключил два курса от програмата по т.30
"Допълнителна подготовка за изпит по техническа експлоатация" и по т.31
"Допълнителна подготовка за изприт пред ВИК по чл.19", по които обучаващ
е Р. Х., както и не е завършил обучение по два правилника за безопасност при
работа. Не е попълнено и приложеното на стр.26 удостоверение за успешно
проведено обучение - III етап.
От приложената Справка за проведеното обучение по индивидуална
учебна програма на ищеца М., изготвена към 07.03.2022 г., се потвърждава,
6
че той не е завършил обучението си по програмата № 16.ИУП.ЕП2.Е-
О3.053(3) - III етап БЩУ към датата на изготвянето на справката, което е
започнало на 15.09.2017г. и е трябвало да бъде завършено на 15.05.2018г.
С Доклад рeг. № ЕП2-1296/12.10.2021г. на С. В. - главен инженер ЕП-
2, изпълнителният директор на АЕЦ е информиран, че ищецът М. е
преназначен на длъжност *** в Оперативно звено на безсрочен трудов
договор с условие по т. 3 от допълнителното споразумение, че е длъжен да
полага в срок необходимите изпити за придобиване на правоспособност за
допускане до самостоятелна работа на длъжност ***, както и че от
преназначаването му, ищецът успешно е преминал обучение по индивидуални
учебни програми за първоначално специализирано обучение за I, II, III етап
***- Е, ТО и I, II етап ***-Е РО, че от 15.09.2017г. е започнал обучение по
индивидуална учебна програма № 16.ИУП.ЕП2.Е-О3.053(3)-III етап БЩУ,
която е трябвало да приключи на 15.05.2018г., но до 12.10.2021г. не е
завършил обучението си. В доклада е изразено становището на главния
инженер, че предвид особеностите и изискванията за работа на БЩУ, Б. М. не
отговаря на изискванията за работа на БЩУ и е предложено, да му бъде
предложено друго работно място.
Със Заповед № АД-3280/09.11.2021г. на основание чл.193, ал.1 КТ на
ищеца са изискани писмени обяснения по въпросите:
1. Поради какви причини не е завършил в утвърдения срок
първоначалното специализирано обучение за длъжността ***, съгласно
индивидуална учебна програма № 16.ИУП.ЕП2.Е-О3.053(3)?;
2. В периода на изпълнение на индивидуалната учебна програма №
ПУП.ЕП2.Е-03.053(3) възлагани ли са му допълнителни задачи (ако е да, от
какво естество са)?;
3. Явявал ли се е периодично на междинни изпити за проверка на
знанията след проведено обучение по курсовете, включени в утвърдената
учебна програма?
4. Поради какви причини не е положил в срок необходимите изпити за
придобиване на правоспособност за допускане до самостоятелна работа на
длъжност ***, в съответствие с изискванията на учебно-тренировъчния
процес на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД?
Ищецът е дал писмени обяснения вх. № ОБ-38/15.11.2021г., като е
посочил, че не е завършил в утвърдения срок първоначалното специализирано
обучение за длъжността ***, съгласно индивидуалната учебна програма,
поради следните причини:
- наличието на много сериозно, прогресиращо в периода на учебната
програма увреждане в коляното на левия крак, което е довело до оперативна
намеса в болница „Царица Йоана-ИСУЛ” - гр. София, последвана от дълъг
период на възстановяване и рехабилитация;
- ограниченията за обучаващите, свързана с обявената пандемия от
COVID-19 и негово преболедуване на COVID-19, които довели до ползване на
дълги периоди на изолация от работна среда;
- голямата служебна ангажираност на някои от ръководните лица, при
които се е явявал на обучение и изпити, водещо до значително проточване
във времето.
Посочил е, че в периода на изпълнение на индивидуалната учебна
програма са му възлагани задачи, произтичащи от длъжностната му
7
характеристика на ***, както и че се е явявал периодично и е издържал
успешно всички междинни изпити за проверка на знанията след проведено
обучение по курсовете, включени в индивидуалната учебна програма №
16.ИУП.ЕП2.Е-О3.053(3) с изключение на последния изпит по техническа
експлоатация пред ВИК, като му останало да се яви пред Главен технолог и
Председателя на ВИК. Обяснил е, че причините да не положи в срок изпитите
за придобиване на правоспособност за допускане до самостоятелна работа на
длъжността, която заема ***, са същите, които е посочил като невъзможност
да завърши и първоначалното специализирано обучение по индивидуалната
учебна програма.
От приложената Справка за ползвани дни отпуск от ищеца - платен
годишен и отпуск за временна неработоспособност за периода от 21.03.2017
г. до 04.10.2021 г. е видно, че Б. М. е отсъствал общо 453 работни дни. Към
делото са приложени и заверени копия от болничните листове на ищеца, от
които е видно, че от 2019 г. до 2021 г. ищецът е ползвал продължителни
отпуски по болест, поради вътреставни увреждания на колянната става и
увреждания на междупрешленни дискове.
Към делото е приложено квалификационното досие на Б. М., от което
е видно, че в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г. при изпълнение на
длъжността *** ищецът е преминал през множество обучителни курсове, за
всички от които е отразен резултат "да".
В първоинстанционното производство ищецът М. е дал обяснения по
реда на чл.176 ГПК, в които заявява, че е завършил програмата за обучение,
но не се е явил на изпита пред вътрешната комисия, тъй като изпитващият и
обучаващ по последните две точки от програмата г.н Р. Х. не е пожелал да
проведе това обучение и му е обяснил, че това ще се случи заедно с
последния изпит, тъй като той е и председател на комисията. Ищецът
обяснява, че поради тази причина индивидуалната учебна програма е
останала в него и не е могъл да я предаде в Учебния център преди
уволнението. Според ищеца, ръководителите на програмата, които са и
изпитващи са доста ангажирани, поради което предпочитат всичко да стане
наведнъж, за да не се ходи при тях по няколко пъти, което е неправилна
практика. В обясненията си пояснява, че през 2020 г. е положил два изпита –
преди и след операцията на коляното си, а на 27.12.2021 г. е била уговорена
дата за последния изпит, но на 20.12.2021 г. е бил уволнен. Ищецът заявява,
че през 2020 г. е имало период от около половин година, през който всички
обучаващи се са работили от къщи и не са могли да се явят в Централата на
изпити, поради което са закъснели с обучението си, но е бил уволнен само
той. Като друга причина за закъснението в обучението отново изтъква
съществуващи проблеми във връзка със системата на обучение в "АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, като сочи, че не се спазва последователността на
обучението, че обучаваните трябва да ходят и да се молят на ръководителите
да бъдат изпитвани, а последните няма към тях конкретни отговорности,
свързани с графици и срокове, с оглед на което и поради значителната им
ангажираност се достигна до закъснения. Дава пример с един от
ръководителите г-н Емил Борисов, който през цялото лято на 2019 г. не е
пожелал да започна да го обучава, но е отказал и да определи друг обучител.
Посочва, че е имало и други случаи, в които е бил връщан по няколко пъти,
тъй като изпитващите нямат време.
8
По искане на ответника са изслушани свидетелите А. Л. Й., И. Г. П. и
М. С. В., служители на ответното дружество, които установяват
обстоятелства досежно връчването на дисциплинарната заповед на ищеца на
20.12.2021г. и отказа му да я подпише, което те са удостоверили с подписите
си.
По искане на ищеца са изслушани свидетелите С. Н. И. и К. Д. К.,
служители на ответното дружество.
Свидетелят И., който работи в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД на длъжност
"Старши оператор управление турбина", установява, че ищецът М. е бил на
обучение в Турбинен цех и впечатленията от обучението му са добри. Според
показанията на свидетеля, в индивидуалната програма на обучаваните е
посочено през какво работно място трябва да преминат и за какъв период от
време. Свидетелят заявява, че и други обучавани, които са преминали през
неговия цех, са споделяли, че имат забавяне в обучението си, тъй като
ръководителите им нямат време да ги изпитат. От показанията на С. И. се
установява, че по време на пандемията част от работещите в І контур са
имали период на обучение в домашни условия.
От показанията на свидетеля К., който е служител в ответното
дружество на длъжност "Главен дежурен на АЕЦ", се установява, че в
зависимост от програмата за обучение обучаваните минават през различни
работни места, тъй като основното им задължение е именно да се обучават
съгласно индивидуалната си учебна програма, а след като завършат
обучението си трябва да преминат изпит пред АЯР и оттам се получава
удостоверение за правоспособност. Свидетелят пояснява, че обучаваните
следва да търсят изпитващите и не се насрочват конкретна дата и час, на
които да се събира комисията, а всеки член поотделно провежда изпита. В
единични случаи се събира комисия, когато е налице трудово нарушение, но
лично свидетелят не е участвал в такава комисия. Според свидетеля, изпити
се провеждат дори и обучаваният да дойде след опредЕ.та му дата в
индивидуалната обучителна програма. Свидетелят К. заявява, че дори и след
тази дата няма да върне обучаван стига да няма друга работа, свързана с
основните му задължения, тъй като провеждането на изпит не му е основно
задължение. Пояснява, че лично е казвал на ищеца, че по време на ремонт на
блоковете не е възможно да бъде провеждан изпит, но това е 2 пъти в
годината за по 1 месец.
По искане на ответника са изслушани свидетелите С. И. В., Р. Д. Х. и З.
Ц. А., и тримата служители на ответното дружество.
От показанията на свидетеля С. В., който работи на длъжност "Главен
инженер" се установява, че познава ищеца Б. М. по повод работата. В
показанията си свидетелят пояснява, че последно заеманата от ищеца
длъжност *** е такава за обучавани, поради което не е длъжност с конкретно
работно място. От показанията на свидетеля се установява, че в учебния
център на ответното дружество се изготвят индивидуални учебни програми,
които са различни за всеки обучаван в зависимост от образованието му и от
предходните длъжности, които е заемал. В тези програми са посочени теми и
определени срокове, в които трябва да бъде преминато обучението по същите,
както и длъжностните лица, които трябва да проведат обучението. Според
свидетеля, задължение на самия обучаван е да се уговаря с посочените в
програмата обучители кога ще бъдат проведени изпитите му. След като
9
учебната програма бъде приключена има изпит по техническа експлоатация
по чл.19, който е задължителен и е необходимо условие за завършване на
обучението и за явяването на изпит пред АЯР. Според свидетеля, ищецът е
трябвало да приключи обучението си през м.май 2018 г., но това не се е
случило до м.октомври 2021 г. Тъй като е имало и други закъснели,
свидетелят е изискал информация и е поискал да му бъде написан подробен
доклад, след което е изпратил писмо до Б. М., с което му се предлага друга
работа, тъй като не може да се справи със задълженията на работното място,
за което се обучава и което е едно от най-отговорните места в АЕЦ, тъй като
пряко влияе върху ядрената и радиационната безопасност. Свидетелят
пояснява, че ищецът е достигнал до последния етап – обучение на БЩУ и си е
вземал изпитите, но впоследствие не са му дали да работи на БЩУ, а е
работил на друго работно място, което е по-ниско в йерархията. Посочва, че
единственото задължение на ищеца е било да се обучи и да си вземе
изпитите, като неговата заплата като обучаван е по-висока от заплатата на
повече от половината от работещите на ЕП2 и обучението му струва на "АЕЦ
Козлодуй" 60 000 лв. на година. Според свидетеля, Б. М. има своите
възможности, но не за мястото, което иска. От показанията на С.В. се
установява, че е изготвил Доклад рeг. № ЕП2-1296/12.10.2021г. и е предложил
Б. М. да бъде преназначен, но крайното решение се взема от изпълнителния
директор. Свидетелят заявява, че не може да даде предписание под формата
на доклад за изпитване на ищеца, тъй като последният сам отговаря за
собствената си програма и това е единственото му задължение. Посочва, че
знае и за други просрочени обучения, но останалите обучавани вече са си
взели изпитите и работят. Заявява, че в периода на Ковид епидемията
обучаваните са били освободени да провеждат подготовката си вкъщи, но на
никого не е отказвано да дойде на работа и да бъде проведен изпита му.
Свидетелят посочва, че през м.октомври 2021 г. е узнал за продължителните
отпуки по болест на ищеца и за забавянето в учебната му програма.
От показанията на свидетеля Р. Х. се установява, че работи в „АЕЦ
Козлодуй” на длъжност "Главен технолог", че познава ищеца Б. М., както и че
му е административен ръководител от постъпването му в оперативното
звено. Свидетелства, че към момента на уволнението Б. М. заема длъжността
*** и се обучава за ***. Потвърждава казаното от свидетеля В., че в периода
на пандемията ищецът се е обучавал в домашни условия, но това не е било
пречка да се яви на изпит. Обяснява, че обучението на ищеца е първоначално
след като е постъпил на работа в оперативно звено и преминава през общо
шест етапа, като за всеки етап се изготвя индивидуална учебна програма. Към
датата на уволнението той е бил сдал всички изпити по цехове и е трябвало да
започне основния завършващ изпит по техническа експлоатация, необходим
за явяване пред комисията, като положи 5 изпита и премине психо-
физиологично изследване. Според свидетеля, целта не е някой да бъде
изпитан и да бъде скъсан, а да бъде обучен, за да може да работи. Р. Х.
посочва, че обучението на ищеца по програмата е започнало през 2017 г. и
срокът за завършване е бил през месец май 2018 г. Според обучителната
програма, ищецът е трябвало да премине на изпит при главен технолог, след
което да се яви на изпит при свидетеля. В показанията си свидетелят Х.
посочва, че от 2018 г. до момента на обучението ищецът се е явявал 17 пъти
при него на други изпити и ги е издържал, което означава, че никога не му е
10
отказал да го изпитва, но по конкретната програма не е достигнал на изпит до
него. Според свидетеля, ищецът до последния етап е движил изпитите си в
срок и е имал достатъчно време да приключи обучението преди да започнат
здравословните му проблеми, като дори и след това е имал възможност да се
подготвя. В тази насока са били провеждани и разговори между двамата, при
които ищецът е обещавал да се поправи, да издържи изпитите и да не
отсъства от работа. Свидетелят не отрича, че заплатата на ищеца е
повишавана, но посочва, че това е сторено и по отношение на останалите
обучавани лица и е политика на дружеството за привличане и задържане на
кадри. Свидетелят Х. посочва, че по отношение спазването на сроковете по
обучителните програми се допускат компромиси, като при Б. М. основната
причина да не завърши програмата са здравословни проблеми, които обаче
започват през 2020 г., а преди това не е имал такива. Сочи също, че
обучението е в зависимост от възможностите на конкретния човек и ако той
не може да се справи във времето по програмата му се дава възможност да се
подготви и да се яви на изпит. Свидетелят твърди, че няма спомен да е
отказал да изпита ищеца. Знае, че има и други обучавани, които са изостанали
по определени причини, но никой не е с такова забавяне като ищеца.
Свидетелят заявява, че не би допуснал неподготвени хора до изпита, както и
че е разговарял с Б. М. във връзка със забавянето му и го е питал дали не е
съгласен да заеме друга длъжност, която е съответна на квалификацията и
знанията му.
От показанията на свидетеля З. Ц. А. се установява, че от 2018г. работи
на длъжност "Началник Отдел „Планиране и организация” в управление
„Учебно тренировъчен център” на АЕЦ Козлодуй". Познава ищеца Б. М.
служебно и като обучаващ се и е имала преки контакти с него по повод
участието му в обучение, което е провеждала. Свидетелства, че по повод
трудовите си задължения е участвала в изготвяне на индивидуални учебни
програми. Най-общо преразказва указанията за водене и попълване на
индивидуалната учебна програма. Свидетелства, че учебната програма на
ищеца е съобразена изцяло с графика му на работа, като са планирани
периоди, в които той трябва да се обучава и са определени и формата на
обучението – теоретично, симулаторно или в работни условия. Програмата е
съгласувана с ищеца, била му е връчена и той е запознат с нея.
Индивидуалната програма е регистрирана и документирана. Свидетелката
пояснява, че програмата би била изпълнена, когато на края на стр. 26 има
попълнено и подписано удостоверение за успешно проведено обучение. В
случая удостоверението в програмата на ищеца не е попълнено и подписано и
обучението му по програмата не е приключено. Свидетелства, че
индивидуалната програма на ищеца е със записано в нея начало и край.
Началото на обучението е 15.08.2017 г., а края 15.05.2018 г., този срок е
утвърден с утвърждаването на програмата и е задължителен. Има случаи,
когато не се спазва стриктно срока, като може да има прекъсване на
обучението, но винаги е по конкретна причина. За длъжността на ищеца
продължителността на обучението е нормативно посочена и е 18 месеца, от
които поне 2 месеца да е на симулатор. Конкретната програма предмет на
делото е само един от етапите на обучението – последния. Тя се държи от
обучавания до завършването и след което попълнена и приключена се връща
в учебния център. Ако обучаващият се има затруднение с изпълнението на
11
индивидуалната учебна програма, то е могъл да се обърне към координатор
по обучението за съдействие. Няма данни и не й е известно ищецът да е
потърсил съдействие от координатор по обучението, ако е имало случай да не
искат да го изпитат.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение
на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани
или приети обясненията на работника или служителя по отношение на
дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху
работодателя.
Пред настоящата съдебна инстанция не се повдига спор относно
спазването на формалните изисквания на чл.193, ал.1 и чл.195, ал.1 КТ при
налагането на дисциплинарното наказание, а именно – че са изискани
обяснения от уволнения служител преди налагането на дисциплинарното
наказание, че дадените такива са обсъдени от работодателя и заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана.
В жалбата се навеждат доводи, че работодателят не е предприел
действия по иницииране на дисциплинарно производство в рамките на три
години и половина след изтичането на крайния срок по индивидуалната
обучителна програма, поради което е налице нарушение на разпоредбата на
чл.194, ал.1 КТ. Фактическо твърдение да пропускане на този срок като
основание за незаконосъобразност на уволнението не е въведено с исковата
молба, нито по реда на чл.143, ал.2 ГПК, поради което и при липса на
предпоставките по чл.147 ГПК, възможността да бъде въведено такова
основание на иска пред въззивната инстанция е преклудирана. Съдът не следи
за спазването на срока по чл.194, ал.1 КТ служебно и не може да приеме
уволнението за незаконосъобразно поради пропускането му, без ищецът
надлежно да се е позовал на това обстоятелство (в този смисъл - вж Решение
№ 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК). Ето защо не
следва да бъдат обсъждани наведените в жалбата доводи, свързани със
спазването на този срок.
Основният спорен въпрос е дали ищецът Б. Е. М. е извършил
дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение.
От събраните по делото доказателства се установи, че основното
задължение на ищеца съгласно Допълнително споразумение №
144/05.03.2013г. и длъжностната му характеристика е да придобие
необходимите знания и умения, чрез преминаване на първоначално
специализирано обучение, в съответствие с типовата и индивидуалната
учебни програми за ***, и да положи в срок необходимите изпити за
придобиване на правоспособност за допускане до самостоятелна работа на
длъжност ***, в съответствие със системата за обучение и квалификация на
персонала в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. По несъмнен начин се установи и
12
обстоятелството, че ищецът не е завършил първоначалното специализирано
обучение за длъжността ***, както в утвърдения срок съгласно индивидуална
учебна програма № 16.ИУП.ЕП2.Е-О3.053(3), т.е. до 15.05.2018 г., така и до
момента на налагане на дисциплинарното наказание.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че само въз основа на тези
факти не може да бъде обоснован извод за доказана от работодателя в
условията на пълно и главно доказване законосъобразност на прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца на сочените з заповедта основания.
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.2 от Наредбата за условията и
реда за придобиване на професионална квалификация и за реда за издаване на
лицензии за специализирано обучение и на удостоверения за правоспособност
за използване на ядрената енергия (приета с ПМС № 209 от 06.08.2004 г.,
обн.ДВ бр.74 от 24.08.2004 г.), общата продължителност на първоначалното
специализирано обучение не може да бъде по-малка от 18 месеца,
включително 2 месеца обучение на пълномащабен симулатор за съответния
енергиен блок на ядрена централа за длъжностите по т.1.1, б."б" от
приложение № 1. Както бе посочено, в длъжностната характеристика за
заеманата от ищеца длъжност *** също е посочено, че срокът за обучение за
усвояване на знания и умения за длъжности, обслужващи І контур е не по-
малко от 18 месеца. Тази нормативна уредба и съответстващото на нея
отразяване в длъжностната характеристика на *** налагат извод, че срокът за
първоначално специализирано обучение, през каквото е трябвало да премине
ищецът М. за заемане на длъжността ***, е относително неопределен, тъй
като е посочен единствено минимално изискуемия времеви период, в който
трябва да бъде проведено обучението, но не и максимален такъв период. При
липсата на нормативна уредба и/или въведени с вътрешноведомствени актове
изисквания относно максималната продължителност на обучението не може
да се приеме, че срокът за провеждане на същото е определящ при преценката
относно законосъобразното изпълнение на задълженията на обучаващия се
служител. Действително от приложените Инструкции за разработване,
оформяни и съхраняване на индивидуални учебни програми, както и от
събраните гласни доказателства се установява, че конкретни периоди за
провеждане и приключване на обучението са определяни за всеки обучаван в
изготвена специално за него ндивидуална учебна програма. Липсва обаче
уредба относно последиците при неспазване на тези срокове, поради което
настоящият съдебен състав приема, че същите имат инструктивен характер и
нарушаването им не влече санкции за обучаваните лица. Този извод се
подкрепя, както от извършените отбелязвания в одобрената за ищеца
индивидуална учебна програма № 16.ИУП.ЕП2.Е-О3.053(3)-III етап БЩУ, от
които е видно, че част от изпитите са положени от него през м.юни 2018 г. и
през 2020 г., т.е. след отбелязания в програмата краен срок на обучението –
15.05.2018 г., така и от показанията на свидетелите К., В., Х. и А., които
установяват, че и при други обучавани са допускани отклонения от сроковете
и забавяния в процеса на обучението, но въпреки това те са завършили
обучението си. Нещо повече, в показанията си свидетелят Р. Х. ясно посочва,
че завършването на обучението и явяването на изпит пред ВИК зависи не от
срока, а от преценката на ръководителя, че обучаваният *** е придобил
необходимия набор от теоретични и практически знания и умения, които да
му позволяват да изпълняват длъжността ***.
13
Дори и да се приеме, че с оглед значителното просрочие на
индивидуалната учебна програма е налице дисциплинарно нарушение,
въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства се
утановяват обективни причини, които са довели до забавяне обучителния
процес на ищеца М..
Една от тези причини е влошаването на здравословното състояние на
ищеца, който в периода 2019 г.-2021 г. е бил в продължителни отпуски по
болест. От приложената справка и болнични листове е видно, че през 2019 г.
М. е отсъствал поради отпуск и временна неработоспособност общо 89
работни дни, през 2020 г. – 230 работни дни, а през 2021 г . – 118 работни дни.
На следващо място въззивният съд намира, че такава обективна
причина е и липсата на създадена от работодателя оптимална организация на
процеса на обучение, която да позволява спазването на сроковете от
обучаваните. В показанията си свидетелите К. и В. посочват, че задължение
на самия обучаван е да следи за изпълнението на индивидуалната си
програма, да търси посочените в програмата обучаващи и да уговаря с тях
кога ще бъдат проведени изпитите му. Съдът намира, че доколкото част от
обучителния процес е именно явяването на изпити при завършването на всяка
учебна единица, включена в съответния етап на обучение, изпълнението на
това задължение на обучавания не може да бъде разглеждано едностранно,
тъй като зависи и от изпълнението на насрещното задължение на обучаващия
за определяне на дата и за провеждането на изпит. От свидетелските
показания се установява, че обучаващите също са служители на ответното
дружество, които имат други основни трудови задължения и провеждането на
изпити се осъществява във време, което те могат да отделят от времето,
необходимо за изпълнението на тези основни задължения. Липсват данни за
приети вътрешни правила, които да задължават обучаващите да провеждат
изпитите по определен ред и в определени срокове.
Липсата на такава уредба от една страна може да доведе до отлагането
на изпита от страна на обучаващия за неопределен срок от време, което не
подлежи на никакъв контрол и санкция, но може да доведе до значително
забавяне на процеса на обучение. Данни за такива отлагания на изпитите от
страна на обучаващи се съдържат в събраните по делото гласни доказателства
(св.К.).
От друга страна, липсата на уредба може да доведе и до пълна
невъзможност за завършване на обучителната програма при евентуален отказ
на обучаващия да проведе изпит, поради извършена от него субективна
преценка за негодност на обучавания. При липсата на задължение тази
субективна преценка в определен срок да намери задължително обективно
отражение (например в някакъв акт на обучаващия или в протокол за
проведен изпит и поставяне на оценка "неиздържал"), обучаваният може да
остане подчинен на последствията от тази преценка за неопределен срок от
време и дори да бъде поставен в невъзможност да изпълни трудовото си
задължение за преминаване на първоначалното специализирано обучение и
да положи в срок необходимите изпити за придобиване на правоспособност в
съответствие с типовата и индивидуалната учебни програми.
В конкретния случай от показанията на свидетелите Х. и В. може да
бъде направен извод, че една от причините за неспазването на сроковете по
обучителната програма на ищеца е именно субективната преценка на
14
ръководителя на обучението (св.Р. Х.) относно годността на Б. М. за
явяването на заключителния изпит пред АЯР за придобиване на
правоспособност. Тази субективна преценка не е намерила отражение нито
чрез подадено от ръководителя заявление за допълнително обучение, нито
при провеждането на изпит, приключил с резултат "неиздържал". Същата
обаче е отразена в изготвения Доклад рeг. № ЕП2-1296/12.10.2021г. от св.С.
В., в качеството му на главен инженер ЕП-2, с който информира
изпълнителния директор, че ищецът Б. М. не е завършил обучението си по
индивидуална учебна програма № 16.ИУП.ЕП2.Е-О3.053(3)-III етап БЩУ,
изразява становище, че ищецът не отговаря на изискванията за работа на
БЩУ и предлага да му бъде осигурено друго работно място.
Настоящият съдебен състав намира, че тази субективна преценка
относно годността на ищеца да се яви на изпит е довела до забавяне на
обучителния процес, което не може да бъде вменено във вина на ищеца и да
се приеме, че от негова страна е допуснато нарушение на трудовата
дисциплина. Следва да бъде отбелязано и това, че евентуалната негодност
на ищеца да приключи обучителния процес би могла да доведе до
прекратяване на трудовото правоотношение, но на различно основание от
посоченото в процесната заповед за дисциплинарно уволнение.
Най-сетне следва да бъде посочено, че въз основа на събраните
доказателства не може да бъде обоснован и извод, че допуснатото забавяне на
обучителния процес може да бъде квалифицирано като тежко нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ, което да обуславя
налагането на дисциплинарно уволнение. При съобразяване критериите по
чл.189, ал.1 КТ, настоящият съдебен състав отчита както посочените по-горе
обективни причини за допуснатото забавяне, така и обстоятелството, че до
момента на уволнението ищецът е преминал успешно през всички фази на
обучението, посочени в длъжностната му характеристика, а именно - три
етапа обучение по оборудване ІІ контур, два етапа обучение по оборудване І
контур, както и 29 курса на обучение от третия етап на обучение по
оборудване І контур, като не е приключил два курса от програмата по т.30
"Допълнителна подготовка за изпит по техническа експлоатация" и по т.31
"Допълнителна подготовка за изприт пред ВИК по чл.19", по които обучаващ
е Р. Х., както и не е завършил обучение по два правилника за безопасност при
работа. Видно от квалификационното досие на Б. М., в периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2021 г. той е преминал успешно и през множество други
обучителни курсове, извън тези по индивидуалните му учебни програми.
При тези съображения съдът намира, че уволнението на ищеца е
незаконно и заповедта, с която е наложено, следва да бъде отменена като
незаконосъобразна, а ищецът – да бъде възстанвовен на заеманата преди
уволнението длъжност. Ето защо обжалваното решение следва да бъде
отменено като поставено в нарушение на материалния закон и вместо това да
бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции
разноски за адвокатска защита в общ размер от 3 150,00 лв., съобразно
представените договори за правна защита и съдействие и списък по чл.80
ГПК.
15
При уважаване на предявените искове работодателят-ответник дължи
заплащане на държавна такса по сметка на ОС-Враца от общо 100,00 лв. - по
50,00 лв. за всеки от двата неоценяеми иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ
/размерът е преценен от съда съобразно обема и сложността на делото/.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9/17.01.2023 г. по гр.д.№ 1246/2022 г. по описа
на Районен съд-Козлодуй и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението и ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед № НК-20/16.12.2021 г. на изп.директор на „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, с която на Б. Е. М., ЕГН **********, е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение” и трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б. Е. М., ЕГН **********, на заеманата преди
уволнението длъжност "***", Дирекция "Производство",
Електропроизводство-2, направление "Експлоатация", Оперативно звено на
"АЕЦ Козлодуй" ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Е.
М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 3 150,00 лв., представляваща
направени пред двете съдебни инстанции разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна
такса в общ размер от 100,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16