О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260877
гр.Бургас, 03.06.2021г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-то гражданско
отделение, трети въззивен състав, в закрито заседание, на трети юни две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:1. Йорданка Майска
2. Радостина Петкова
като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска гр.д. № 281 по описа
за 2021г. на БОС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от адв.Д.В. от БАК като пълномощник на въззивниците Н.
Викторновна С., гражданска на Руската Федерация, родена на *** ***, СССР, с постоянен адрес:*** – запада, Корпус 1,
ап.296, и И.В.И., гражданска на Руската Федерация, родена на *** година в гр.
Харков, УССР, с постоянен адрес:***, с искане за изменение на
Решение № III-41/16.04.2021г. по настоящото дело,
в частта за разноските, като се иска намаляване на присъдените в тежест на
въззивниците съдебни разноски, сторени във въззивното производство от
въззиваемата страна, съобразно възражение за прекомерност, сторено в с.з.,
проведено на 16.03.2021г..
Препис от молбата е
изпратен на въззиваемия, който с постъпилия писмен отговор в законния срок оспорва искането като неоснователно.
Съдът след като се
запозна с молбата и съобразно разпоредбата на чл.248, ГПК, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искове по чл.124, ал.1 от ГПК от предявени от всяка от въззивниците
за приемане
за установено по отношение на ответника „Бг Естейтс
Дивелопмънтс“ ЕАД, ЕИК *********, че всяка
от ищците като собственик на различен самостоятелен обект, съответно с
идентификатор № 81178.5.430.2.12 за Н.С. и СОС с идентификатор № 81178.5.430.2.6 на И.И., всяка от двете е собственик и на по 0,618 % ид. части от следния обект: външен открит басейн с площ 594, 88
кв.м., изграден и находящ се във вътрешния двор на курортно селище в местност А.,
град Черноморец, община Созопол, област
Бургас, ситуиран между сгради 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10, построени в
поземлен имот с идентификатор № 81178.5.430
по КККР на град Черноморец, община Созопол, област Бургас; а така
също Н.С. като собственик на
самостоятелен обект в същата сграда – жилище, апартамент с идентификатор
81178.5.430.2.13, е собственик на 0,269 % идеални части от същия обект;
съответно И.И. като собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.5.430.2.7 по КККР притежава 0,269 %
идеални части от външния басейн.
С Решение №
260596/05.11.2020г. по гр.д. № 3421/2019г. по описа на Районен
съд-Бургас претенциите са изцяло отхвърлени като неоснователни.
С Решение № III-41/16.04.2021г. по в.г.д. № 281/2021г. на БОС
първоинстанционното решение е изцяло потвърдено, като съобразно изхода на делото сторените от
въззиваемия разноски във въззивното производство
са присъдени тежест на въззивниците.
Действително в о.с.з.
пред въззивната инстанция от процесуалния представител на въззивниците е
сторено принципно възражение с оглед евентуална претенция за разноски за
прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната страна. Със сложената сега за
разглеждане молба по чл.248 ГПК се иска
намаляване на присъдените с решението разноски.
Настоящият съдебен
състав намира, че молбата се явява неоснователна.
По въпроса за разноските в гражданския исков процес съдът се
произнася със съдебния акт, с който приключва делото. Съгласно чл. 78 ГПК правото на разноски е предоставено
на тази от страните в процеса, за която делото има благоприятен резултат
съобразно даденото разрешение на материалноправния спор, въведен с исковата
молба.
Отговорността за
разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от
нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като
отговорността е обективна дължат се реално направените разноски. Съществува
трайно установена съдебна практика, че се присъждат реално направените от
страната разноски, като плащането може да бъде удостоверено не само по банков
път, но и с разписка за получената сума, както и вписване за извършено плащане
в бланката на договора за правна помощ.
В конкретния случай са
предявени от двама различни ответници два отделни положителни установителни
иска за собственост. Адвокатското възнаграждение за защита по предявен
установителен иск за собственост се определя като при иска по чл.
108 ЗС, като минималният му размер е установен в чл. 7,
ал. 5 от Наредба № 1/94 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и възлиза на 600 лв.. Съобразно чл.2, ал.5 от Наредбата
адв.възнаграждения за процесуално представителство и защита се определят
съобразно вида и броя на предявените искова за всеки един от исковете
поотделно. В конкретния случай от двама ищци са предявени два отделни
установителни иска. При наличието на доказателства, че адвокатът на страната е
регистриран по ЗДДС и доколкото ДДС се дължи от клиента, съдът поначало следва
да добави дължимото се ДДС към вече определеното по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК възнаграждение.Видно
от представената фактура за заплатено възнаграждение адвокатското дружество,
упълномощено за осъществи процесуално представителство и защита по делото на
въззиваемия ответник е регистрирано по ДДС и такова е заплатено от клиента. Съобразно пар.
2 а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
ДДС се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните
адвокати. Дължимото ДДС върху възнаграждението от 600лв. за всеки от исковете е
120лв. Следователно минималното
възнаграждение по делото е в размер на 1440лв.. В конкретния случай са налице
данни за заплатено такова в размер на 1800лв.. Възражението на прекомерност не
води до автоматично задължение за съда да редуцира действително заплатеното
възнаграждение до възможния минимум по Наредба № 1/04г.. В конкретния случай
действително в рамките на въззивното производство делото е приключило в едно
съдебно заседание, но предвид фактическата и правна сложност на делото, а и
като се съобрази, че заплатеното действително възнаграждение надвишава с
минимално определеното с по 160лв. на искова претенция, към която следва да се
прибави сумата от 40лв. за дължимо ДДС, настоящият съдебен състав намира, че възражението за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение молба по чл.248 ГПК от адв.Д.В. от БАК като пълномощник на въззивниците Н. Викторновна С. и И.В.И.
съдебен адрес *** за изменение на Решение № III-41/16.04.2021г. по в.г.д. № 281/2021г. на БОС ОС-Бургас в частта за разноските.
Определението
подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.