Р Е Ш Е Н И Е № 54
гр. Сливен, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ
КОСТОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от
председателя касационно административно-наказателно дело № 67 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Й.С.Г., чрез адв. П.Н. ***, подадена против Решение № 22 от 10.01.2022
г., постановено по АНД № 607/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което
е потвърдено Наказателно постановление НП № 21-0804-001124 от 21.04.2021 г.,
издадено от Началника на РУ към ОДМВР Сливен, РУ Сливен, упълномощен с МЗ №
8121з-515/14.05.2018 год. с което на Й.С.Г. ЕГН **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки. В
жалбата се твърди и са изложени съображения за неправилност и процесуална и
материална незаконосъобразност на решението на Районния съд. Заявено е искане
за отмяна на съдебното решение с произнасяне по същество с решение, с което да
бъде отменено процесното НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. П.Н.,
който поддържа жалбата. Счита, че липсва реално осъществено, съставомерно и виновно деяние и не са налице основания за
ангажиране на административнонаказателна отговорност
на касатора. Моли съда уважи жалбата.
Ответникът по касационната жалба: ОД на МВР - Сливен,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено
писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за неоснователност на жалбата.Счита, че са налице условия да бъде
оставено в сила решението на СлРС.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 11.04.2021 год. в с. Тополчане, общ.
Сливен, полицейски служители при РУ Сливен изпълнявали патрулнопостова
дейност в района на с. Тополчане. Спрели управлявания от жалбоподателя Автомобил
– Пежо Боксер с рег. № У2570АХ за проверка.
При извършената от полицейските служители справка последните установили, че процесното МПС е собственост на А. Г. Х. и е с прекратена
регистрация, поради това, че собствеността му не е прехвърлена в рамките на
едномесечния законов срок. На жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение чл.
140, ал.1 от ЗДвП. Във връзка с установеното било образувано бързо производство
срещу Й.С.Г. за извършено престъпление по чл. 345, ал.2, вр.
ал.1 от НК. С постановление за прекратяване на наказателното производство,
прокурор при РП Сливен прекратил образуваното бързо производство като изпратил
материалите по делото на Директор ОДМВР Сливен с оглед преценка за налагане на административно
наказание по ЗДвП на Й.С.Г.. Въз основа на издадения АУАН и постановлението на
РП Сливен било издадено и процесното наказателно постановление,
с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.
175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева, лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца, както и на основание Наредба N Iз – 2539 на МВР били отнети общо 10 точки.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение; направил е извод, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати процесуални нарушения; счел, направените възражения от
страна на жалбоподателя за неоснователни; счел е, че наложеното наказание е
определено законосъобразно.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на
Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с
приложимото право и се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което
повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221,
ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Възраженията на касационния
жалбоподател са неоснователни.
От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен
начин, че административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран,
е извършено. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е
редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените
факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното
производство доказателства кореспондират с констатациите в АУАН. АУАН се ползва
с предписаната му от закона доказателствена сила.
С нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е разпоредено,
че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За неизпълнение на някое от посочените
изисквания, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната
разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се налагат административни
наказания на водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Правилно РС
Сливен е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че на 11.04.2021
г. Г. е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, като това е установено, след като същия е бил спрян от
полицейските служители, и след направена служебна справка в информационната
система на Сектор „Пътна полиция“. Действително изпълнителното деяние е
осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно
средство –автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който не е
регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл. 140 от ЗДвП е възвел
забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно
значение. При преценка на субективната страна на административното нарушение,
съдът съобрази и разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП, посочена в АУАН,
съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично,
ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да
пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът
не се уведомява, като в случая задължението е за последния. Прекратяването на
регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен
орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират
новия собственик за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и
такова задължение). Правилно първоинстанционният съд
е счел за неоснователни изложените з. причини, които макар и да са препятствали в определен период
от време Г. да изпълни задължението за регистрация, че не могат да обосноват
обективна невъзможност като цяло да ги изпълни, което да доведе то отпадане на
неговата отговорността. В разглеждания случай посочената административнонаказателна
разпоредба е приложена законосъобразно от наказващия орган с налагане на
наказания в предвидения минимален размер, както правилно е приел и Районният
съд. По делото е установено, че процесното МПС не е
било регистрирано по надлежния ред. По несъмнен начин е установено и че това
МПС е било управлявано от наказаното лице. При тези обстоятелства Районният съд
законосъобразно и обосновано е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо
и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22
от 10.01.2022 г., постановено по АНД № 607/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: