Р Е Ш Е Н И Е№
260025
гр. Пазарджик, 16.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на десети септември......……..…..………………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря
Г. Младенова..…….........…… .и в присъствието на
прокурор………..…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена Палова…..….... в. гр.
дело № 470 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 885 от 03.12.2019 година, постановено по гр.д. № 1525/2017 г. Пещерският районен съд е признал за установено по отношение на Н.И.С., ЕГН **********,***, че М.В.Г., ЕГН **********,*** е собственик на 38 кв.м. част от имот с идентификатор 56277.501.148 находящ се в гр.П., ул. “Н. Д.“ № 7, 56277.501.150, 56277.501.159,56277.501.9616,56277.501.1478,56277.501.156,56277.501.155, като е осъдил Н.И.С. да предаде собствеността и владението върху описания имот на М.на В.Г..
Отхвърлил е предявения от Н.И.С. иск против М.В.Г. ***; М.Щ.Т., ЕГН **********,*** и Д.Щ.У., ЕГН **********,***, за приемане за установено по отношение на М.В.Г., М.Щ.Т. и Д.Щ.У., че Н.И.С. е собственик на 38 кв.м. от ПИ 56277.501.148 по КК на гр. П., при граници на целия имот: 56277.501.150, 56277.501.149, 56277.501.9616, 56277.501.147, 56277.501.156 и 56277.501.155, които владеел като собственик от 2007 година като неоснователен и недоказан.
Прекратил е производството по гр.дело № 1525/2017 година по описа на ПщРС по отношение на Н.М.К. поради недопустимост на предявения иск.
Осъдил е Н.И.С. да заплати на М.В.Г. разноски в размер на 1239 лева.
Осъдил е Н.И.С. да заплати в полза на Н.М.К. разноски в размер на 600 лева.
Против така постановеното решение в
законния срок е постъпила въззивна жалба от Н.К. чрез неговия процесуален
пълномощник с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че
неправилно районният съд е отхвърлил иска на К. и е уважил насрещния иск на М.Г.,
тъй като по делото останало неясно от къде идвала разликата от 38 кв.м. в
площта на имота на ответниците по първоначалния иск, тъй като по нот. акт тя
била 350 кв.м., а съдът приел, че е 388 кв.м. По делото не било установено да
има извършени регулационни промени, свързани с предаване на части от имота на С.
към имота на ответниците, а такъв факт не бил установен и от заключението на
приетата по делото техническа експертиза. Неправилно районният съд кредитирал и
показанията на свидетелите П. и А., тъй като и двамата не живеели в гр.П. и
нямало как да знаят по какъв начин се осъществява владението на имотите. В
същото време съдът не дал вяра на свидетелите С. и М., които ясно доказвали
претенцията на жалбоподателя. Поради всичко това неправилно районният съд
приел, че М.Г. е придобила от своя праводател Н.К. имот, в който били включени
и процесните 38 кв.м. Жалбоподателят възразява и против изчисляването на
разноските в първата инстанция. Искането е обжалваното решение да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което първоначалният иск да
бъде уважен, а насрещният – отхвърлен с присъждане на разноските за двете
инстанции.
Във връзка с последното възражение
районният съд е постановил Определение № 179/27.05.2020 г., с което е оставил
без уважение искането на Н.С. да измени решението си в частта за разноските.
Това определение не е било обжалвано от С. в едноседмичния срок от получаване
на съобщението за изготвянето му и е влязло в сила.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от М.В.Г., М.Щ.Т. и Д.Щ.У. с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Считат, че изводите на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендират разноски за въззивна инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на члц235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против М.В.Г., М.Щ.Т. и Д.Щ.У. ищецът С. е твърдял, че е собственик на следния недвижим имот: УПИ V-311 в кв. 40 с адрес: ул.“Н. Д.“ № 3А, с площ от 378 кв.м., както и първи редовен жилищен етаж без самостоятелно стълбище за втори жилищен етаж и таванския етаж със застроена площ от 92 кв.м., заедно с целия полуподземен етаж със застроена площ от 92 кв.м., заедно с ½ идеална част от таванския етаж със застроена площ от 120 кв.м. които етажи са от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м., при граници и съседи: УПИ ІV-312,УПИ-310 и от две страни улици. Това било видно от нотариален акт за покупко-продажба № 69, том VІ, рег.№ 6481, дело № 970 от 16.08.2007 година. Твърдял е, че посочената номерация на закупения имот и площта му били по действащия към момента на сделката план на гр. П. от 1985 година. От тогава цялата площ на имота от 378 кв.м., посочена в цитирания нотариален акт, била владяна от ищеца на законно основание в качеството му на собственик, без някой да му оспорва или смущава по друг начин това владение. Твърдял е, че ответникът К. е собственик на съседен имот с пл. № 5627.501148, като през 2016 година ищецът узнал, че К. се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота си с 38 кв.м. повече, които били част от имота на ищеца. Имотът на ответника бил с граници: 56277.501.150, 56277.501.149, 56277.501.9616, 56277.501.156 и 56277.501.155. Тогава двамата - ищецът и първият ответник - решили да уточнят площите на двата имота, тъй като С. установил чрез измерване, че частта от 38 кв.м. от неговия имот попадала в имота на К. според сега действащата кадастрална карта на гр.П.. Ищецът С. предупредил с изрична молба и тримата нотариуси в гр. П. да не издават нотариален акт по обстоятелствена проверка на К., докато се изясни въпросът с действителната площ на неговия имот, но въпреки това нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 4/2016 г. бил издаден от Нотариус Тумбева за призната собственост на Н.М.К. върху поземлен имот, със сегашна номерация 56277.501.148 - за 1/2 идеална част за него с площ 388 кв.м., или за 194 кв.м. Ищецът е твърдял, че в цялата площ от 388 кв.м, влизат и неговите 38 кв.м., тъй като имот 562277.501.148 бил съсобственост между Н.М.К., имащ ½ идеална част, а ½ идеална част била притежание на други съсобственици - третата и четвъртата ответници: М.Щ.Т. и Д.Щ.У. - по нот.акт № 5/1998 г., издаден от Пещерския районен съд. В този акт изрично било посочено, че общата площ на съсобствения имот е 350 кв.м.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33/2017 г.
ответникът К. продал на втората ответница М.В.Г. ½ ид. ч. от ПИ
56277.501.148 кв.м., в който цялата площ е посочена 388 кв.м. - т.е. частта на
продавача и купувачката по този акт фактически била 194 кв.м. и в нея били
включени спорните 38 кв.м.
Искането е да се постанови решение, с което се приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищецът Н.С. е собственик на 38 кв.м. от ПИ
56277.501.148 по КК на гр. П., при граници на целия имот:56277.501.150,
56277.501.149, 56277.501.9616, 56277.501.147, 56277.501.156 и 56277.501.155,
които владеел като собственик от 2007 година. Претендирал е присъждане на
разноските.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника К., в който предявения иск е оспорен със становището, че е недопустим
поради липса на правен интерес. Твърдял е, че с договор за покупко-продажба,
изповядан с нотариален акт № 33/2017 година, е продал собствените си права
върху имота на М.В.Г.. Твърдял е още, че е собственик на имота по силата на
наследство и давностно владение за период много по-дълъг от 10 години. Моли да бъде
прекратено производството по делото по отношение на него, алтернативно - да бъде
отхвърлен искът.
Ответницата Г. е депозирала писмен отговор, в който е оспорила предявения
иск със становище за недопустимост на същия поради липса на правен интерес. Към
момента на предявяване на иска ответникът К. вече не бил собственик на
процесните идеални части. Искът бил недопустим и по отношение на ответниците Т.
и У., тъй като не били изложени никакви обстоятелства за това по какъв начин те
оспорват правата на ищеца, респективно как му пречат или извършват каквото и да
е фактическо или правно действие, с което накърняват претендираното от него
право на собственост. Ответникът К. бил собственик на ½ идеална част от
имот с идентификатор 56277.501.148 по плана на гр.П. с площ и в състояние, в
каквото било в настоящия момент и към момента на изготвяне на кадастралната
карта от 2013 година на гр. П.. Нито ответницата Г., нито праводателят й имали
спорове с ищеца относно площта на имота, нито пък били предприемани действия по
отнемане на някаква част от имота на ищеца. Напротив ищецът бил този, който
преградил част от имота на ответницата Г., макар че имотната граница между
двата съседни имота винаги да е минавала по такъв начин, каквото било
моментното състояние и не били предприемани действия за фактическото й
променяне. Искането е да се отхвърли предявения иск. Претендирала разноски.
Останалите ответници не са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и не са ангажирали доказателства.
При условията на чл.211 от ГПК ответницата М.Г. е предявила насрещен иск с
правно основание чл.108 от ЗС, приет от районния съд за съвместно разглеждане с
първоначално предявения иск с определение № 76 от 05.02.2019 година.
В исковата си молба против ответника Н.С. ищцата М.Г. е твърдяла, че е
собственик на ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор 56277.501.148
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П. с административен
адрес: гр. П., ул.“Н. Д.“ № 7, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 33/2017 година като в южната част на имота имало заградено
пространство с телена ограда и бетонови колове с площ от около 38 кв.м. Същото
било заградено от ответника С. без правно основание и въпреки многократните
разговори с ищцата и праводателя й К. за премахване на огражданията, С. не премахнал
оградата. Твърдяла е, че праводателят й Н.К. е собственик на 38 кв.м. по
давностно владение, продължило в период по-дълъг от 10 години, чрез упражнявана
от него фактическа власт непрекъснато и необезпокоявано. Едва през 2017 година
ответникът заградил частта от имота с телена ограда с бетонни колове, като
направил и гълъбарник, за което ищцата сезирала общинските власти в гр.П. за
това, че й пречи да ползва имота си. Искането е да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден ответникът да предаде на ищцата владението и собствеността
върху 38 кв.м., находящи се в южната част от имот с идентификатор 56277.501.148
по плана на гр.П., ул.“Н. Д.“ № 7., както и да премахне незаконно изградената
телена ограда с бетонни колове и незаконно построения гълъбарник, находящ се в
южната част от имота с идентификатор 56277.501.148 и с административен адрес гр.П.,
ул.“Н. Д.“ № 7.
Ответникът по насрещния иск С. в указания срок е оспорил иска като е
твърдял, че в действителност в договора за покупко-продажба, изповядан с
нотариален акт № 33/2017 година, било отразено, че ищцата Г. придобила поземлен
имот с идентификатор № 56277.501.148, находящ се в гр. П., ул. “Н. Д.“ № 7, със
застроена и незастроена площ от 388 кв.м., ведно с построените в него сгради. С.
обаче бил собственик на парцел V-311 в кв.40 по плана на гр.П. от 1985 година и
неговото право на собственост произхождало от нот. акт № 69, т.VІ, н.д. №
970/16.08.2017 г. на Нотариус с № 387, в който площта на същият била отразена като
378 кв.м., с каквато площ С. го бил владял, а споровете между страните
възникнали след влизане в сила на новата кадастрална карта. Нямало никакви
доказателства, че К. е владял спорните 38 кв.м., тъй като той не бил живял в
имота дълго време, а Г. – никога. В тази връзка и със същите мотиви е оспорен и
иска за премахване на оградата и гълъбарника.
Установява се от доказателствата по делото, че Н.С. се легитимира като
собственик на УПИ V-311 в кв.40 по плана на гр.П., с административен адрес ул. “Н.Д.“
№ 3а, ведно с първи редовен жилищен етаж без самостоятелното стълбище за втория
етаж със застроена площ на първия етаж/без стълбището/ от 92 кв.м. и целият полуподземен
етаж със застроена площ от 92 кв.м. и ½ идеална част от таванския етаж
със застроена площ от 120 кв.м., които етажи са от построената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м., при
граници:УПИ ІV-312,УПИ VІ-310 и от две страни улици, съгласно нот. акт № 69,
т.VІ, рег. № 6481, н.д. № 970 по описа на Нотариус Г.К., вписан с № 378 в НК. В
нотариалния акт площта на УПИ V-311 в кв.40 по плана на гр.П. е посочена като
378 кв.м.
С договор за покупко-продажба, изповядан с нотариален акт № 5/98 година, М.
Г. В. и Щ.Д.В. продават на М.Щ.Т. и Д.Щ.У. своите недвижими имоти, между които
и 1/2 идеална част от застроено и незастроено дворно място с площ от 350 кв.м.
по скица, а по нотариален акт 336 кв.м.от масивна двуетажна жилищна сграда – долепено
строителство, под общ покрив, представляваща обособен обект с вход
–североизток, цялата масивна сграда в дъното на парцела на северозападната
масивна сграда на разделителната линия между съсобствениците, ориентирана на
север, реално определената северна половина от дворното място, съставляващо
парцел ІV-312 в кв.40 по ЗРП на гр.П., при съседи: улица, имот с пл.№313, имот
с пл.№ 311, имот с пл.№ 305
С нотариален акт № 4/2016 година Н.М.К.
е признат за собственик на основание наследство и давностно владение при
условия на продължавано владение върху следния недвижим имот: ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор 56277.501.148 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П. с адрес на имота гр.П., ул. “Н. Д.“ № 7, целият
със застроена и незастроена площ от 388 кв.м. - урбанизирана с начин на
ползване – ниско застрояване, стар идентификатор - 312, кв.40, парцел ІV, при
граници: 56277.501.150, 56277.501.159, 56277.501.9616, 56277.501.1478,
56277.501.156,56277.501.155, заедно с построените в този имот сгради описани в
нотариалния акт, а именно: сграда с идентификатор 56277.501.148.6 с площ от 46
кв.м., брой етажи – 2, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна; сграда с
идентификатор 56277.501.148.5 с площ от 28 кв.м., бр.етажи - 1, с
предназначение: складова база-склад. В последствие с договор за
покупко-продажба, изповядан с нотариален акт № 33/2017 година целият имот е
закупен от ответницата М.В.Г..
Видно от представените скици, поземлен имот с идентификатор 56277.501.149
идентичен парцел V-311 в кв.40 по предходния план е с площ от 344 кв.м. и е записан като собственост на Н.С., а имот
с идентификатор 56277.501.148, идентичен с парцел ІV-312 в кв.40 по предходния
план, е с площ от 388 кв.м. и е
записан като собственост на Н. П. У., Д. Г. Т. и М.В.Г..
Като писмено доказателство по
делото е представен и приет разделителен протокол от 28.03.1975 година по
гр.дело № 11/75 година по описа на Пещерския районен съд, по силата на който в
дял на В.Н.К. е поставен дял І, включващ: къща в гр.П. на ул. „Н.Д.“ № 5 с площ
от 46 кв.м. върху парцел VІІІ-1652 в кв.161 по плана на града, ведно с навес с
площ от 21 кв.м. и празно дворно място представляващо ½ идеална част от
парцела или площ от 175 кв.м. в кв.161 по плана на гр.П..
В първото открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2019 г. /на лист 200 от гр.д. № 1525/2017 г. по описа
на Пещерския районен съд/ пълномощникът на ищеца С. е заявил, че процесните
38 кв.м. са оградени от ищеца С. с телена ограда едва когато разбрал, че ответникът
К. преговаря с трети лица за продажба на собствения си имот. Уточнено е също,
че изразът „владение“ е употребен от ищеца само за да подчертае, че е
собственик на тази част, която счита, че е придобил с договор за
покупко-продажба.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд
назначена и изслушана техническа експертиза, която установява, че по
действащата КККР на гр. П., одобрени със Заповед № 18-11 от 10.07.2013 година
на ИД на АГКК, поземлен имот с идентификатор 56277.501.149 е с площ от 344
кв.м. и лице от 22 м.л., ведно с изградените в него сграда от основно
застрояване и от допълващото застроявана, а поземлен имот с идентификатор
56277.501.148 е с площ от 388 кв.м. и лице от 17 м.л., ведно с изградените в
него сграда от основно застрояване и сгради от допълващо застрояване, като
същите са идентични съответно със: 1./ по
обезсиления план на гр.П. от
1968 година - поземлен имот 56277.501.148 е идентичен с
имот с пл.№ 1652, за който е бил отреден парцел VІІІ-1652 в кв.161 с площ от 350 кв.м. (без създадени
регулационни отношения), а поземлен имот
56277.501.149 е идентичен с имот с пл.№ 1650, за който е бил отразен парцел
ІХ-1650 в кв.161 с площ от 382 кв.м. (без създадени регулационни
отношения).
Вещото лице е установило, че в плана е отразена невярна имотна граница,
попадаща с 3,00 м.л. посока юг в имота на ищеца и заемаща площ от 38,38 линейни
метра от него. Същата е задраскана и изместена в посока север - очертана в
червено за вярна имотна граница; 2./ по
обезсиления план на гр.П. от
1985 година - поземлен имот
56277.501.148 е идентичен с имот с пл.№ 312, за който е бил отреден парцел
ІV-312 в кв.40 с площ от 388 кв.м. (без създаване на регулационни
отношения), а поземлен имот
56277.501.149 е идентичен с имот с пл.№ 311, за който е бил отреден парцел
V-311 в кв.40 с площ от 344 кв.м. (без създаване на регулационни
отношения).
Вещото лице е установило, че по данни от плана имотната граница между тях е
отразена върху съществуващата денивелация на терена и преминава по северната
ограждащата стена на гаража на ищеца, отразена в кадастралната карта на
сградата под № 2. В обясненията, дадени в съдебно заседание, вещото лице изяснява,
че на място между двата имота е поставена ограда от метална мрежа, която е на
различно място от отразеното като имотна граница по сега действащата КК. Процесното
място в момента се владее от ищеца, като достъпът до него се осъществявал само от
неговия имот. Вещото лице е установило денивелация на терена, която преминава
по северната ограждаща стена на гаража. На място не е открил остатъци от друга
ограда.
Експертизата е приета в съдебно заседание и не е оспорена от страните
поради което съдът я кредитира като компетентно и изчерпателно изготвена.
Пред районния съд са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетеля С. се установява, че къщата на С. и съседната
никога не са били разделени в двора, т.е между тях не е имало ограда. Свидетелят
е ходил в имота преди 50 години и не е виждал ограда, но знае, че в момента такава
съществува. Процесните 38 кв.м. представлявали малко дворче, в което леля В. садяла
зеленчуци. Свидетелят си спомня, че имотът се ползвал общо. В него се влизало от
входната врата на имота на Н.С. до гаража, който той си построил преди 30-35 г.
Там била връзката между имотите, като не е имало врата между тях. Оградата,
която съществувала в момента, била телена, с колове. Свидетелят обаче не знае
кога е поставена.
От показанията на св. М. се установява, че много пъти е посещавал и двата
имота. Това всъщност бил един общ имот, който не е бил заградено отникъде - така
си го спомня от 30 г. В горната част, за която се спори, най-често виждал да
работи леля Г. - майката на ищеца, също и баща му. Те садели цветя и свидетелят
останал с впечатление, че това място е тяхно. Отскоро имало поставена ограда -
телена. Откакто възникнали проблемите с продажбата на имота, т. е. от около 2
г., имало ограда, която била нестабилна. Свидетелят заявява още, че е постоянен
жител ***. Знае, че единият имот е на Н.С., а другият е на братовчед му, но не
може да каже дали са били в един общ двор. Гаражът на Н.С. бил разположен на
разстояние от мрежата, като не бил опрян в нея. И двата имота опирали на
външните огради към улицата. Между двете къщи имало 2 входа - един в горния и
един в долния край, откъм Н.. Масивната ограда била между двете къщи и имало 2
входа.
Свидетелят П. установява, че като съсед постоянно е ходил в имота на К.. Заявява,
че не е имало ограда между двата имота през последните 20-30 г. Сега имало
ограда от около 7-8 години. Оградата била от мрежа по дължината. В дъното имало
постройка, която била гълъбарник. Оградата и гълъбарникът били в градинката, в
която леля В. – майката на К. - сеела домати. Ограденото сега място преди се
сеело от майката и бащата на К.. Свидетелят не бил виждал друг да обработва
мястото. Телената ограда пречела на ползването на имота, имотът бил станал
по-малък. Преди да се сложи оградата, имотите се различавали по едно стъпало,
което било по дължината им - там, където се садяли домати и марули. Заявява, че
от 1980 година живее в П., но постоянно си ходи в П., тъй като там има имот.
Свидетелят А. установява, че посещавал имота на К. в продължение на много
години. Свидетелят познавал М. и В.К. - родителите на Н.К.; зное спорното място
и заявява, че на него леля В. си гледала цветя, а по-навътре имало зеленчуци.
Сега на това място Н.С., братовчедът на Н.К., бил сложил ограда - оградна
мрежа, която не съществувала предишните 40 г. Тази мрежа била на не повече от
2-3 години. Н.К. не можел да го ползва, а то винаги е било в територията на
къщата му, тъй като било част от двора на К.. На него леля В., на майката на К.,
си садяла цветя и зеленчуци и свидетелят го възприемал като тяхна собственост.
Тогава страните били в добри отношения и си комуникирали през една ниска ограда
от тухли, която била около 1 м. висока или по-ниска. Тази ограда била границата
между двата имота и съществувала много време - от 80-та г. до преди 2-3 години.
До 2016-2017 г. тази оградка ограничавала мястото като част от къщата на К..
Това била разделителната линия на двата имота - на К. и братовчед му. Била
дълга 20-25 м. и стигаала до гаража на Н.С.. Стената на гаража била до
оградата. Ниската ограда вече не съществувала. На лицето на имота на К. имало 2
врати и вляво имало колона; отдясно също имало колона, която била продължение
на къщата. След колоната в момента имало ограда с градинска мрежа. Свидетелят не
знаел от какво е направена оградата на С. откъм улицата. Тази ограда пречела на
К. да си ползва имота. Освен гаража, братовчедът имал някаква постройка, която била
кокошарник или нещо такова. Тя била в ограденото място след гаража. Свидетелят
е заявил, че живее постоянно в гр.П. от 1958 година, но баща му бил от П.,
поради което често е посещавал града.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци,
обосноваващи нищожност или недопустимост. Тук е мястото да се посочи, че
районният съд не се е произнесъл по предявения с насрещната искова молба иск с
правно основание чл.109 от ЗС, но в законния срок не е било поискано допълване
на решението, поради което в настоящото производство въззивният съд не следва
да се занимава с този иск.
По отношение на ответника К. производството е прекратено изцяло и против него
в законния срок не е постъпила частна жалба, поради което следва да се приеме,
че в тази част решението е влязло в законна сила.
Предмет на разглеждане пред въззивния съд е първоначалният иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК – установителен иск за собственост, предявен от Н.С.
и насрещният иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от М.Г..
Разгледана по същество жалбата на Н.С. е неоснователна по следните
съображения:
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства съдът намира за безспорно установено, че по действащия кадастрален и регулационен план регулационната граница между имотите на страните съвпада с тази по отменения план от 1985 г. По предходния на него план от 1968 г. според заключението на приетата пред районния съд техническа експертиза границата е била на същото място, след което е била зачертана и преместена на север – в имота на ответника К., като тази част е с площ 38.38 кв.м. В следващия регулационен план от 1985 г. обаче, както и по сега действащия кадастрален и регулационен план границата между имотите минава по първоначалната граница, отразена в плана от 1968 г. В исковата молба на С. е допусната вероятност, но не е направено твърдение за допусната грешка при заснемане на границите между двата имота. Исковата молба многократно е оставяна без движение за уточняване и излагане на обстоятелства, обосноваващи правното основание, на което ищецът твърди, че е собственик на спорните 38 кв.м., но твърдения за допусната грешка в кадастралния или регулационен план и в кадастралната карта поради неправилно заснемане на имотната граница не са направени. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. В ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК приема, че в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Такива твърдения обаче не са излагани от ищеца, нито пък е направено искане за изследване на регулационния статут на имота в този аспект. При липса на твърдения за неправилно заснемане на спорните 38 кв.м. към имота на ответниците настоящият съдебен състав приема, че границата е правилно отразена в кадастралната карта.
ВКС трайно приема в своята практика, че реално обособена част от УПИ
може да се придобие по давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ,
като предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение единствено в
хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ
при първоначално урегулиране на
територията. ВКС приема, че съображенията за това са, че при действието на
ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само
по предвидения в закона ред, какъвто е този по чл. 15 от закона. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ изрично предвижда, че собствениците на съседните имоти могат да постигнат
съгласие за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти, обективирано в
заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално
заверени подписи, при което вещноправният ефект, т.е. промяна в принадлежността
на правото на собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, ще
настъпи само ако по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят
границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка
дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон
разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл. 15, ал. 9 ЗУТ/, и дали не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с
лице и повърхност под минимално установените по закон /чл. 15, ал. 10 ЗУТ/, едва след което ще може да бъде сключен и окончателен договор.
Според ВКС това означава, че след като веднъж дадена територия бъде
урегулирана, законът допуска промяна в границите на имотите само при наличие на
определени предпоставки, подлежащи на преценка от администрацията, при което
промяната в пространствените предели на правото на собственост настъпва след
одобряването й по административен ред. Предвид недопустимостта извън изрично
предвидените в закона случаи да се придобива реална част от УПИ чрез правна
сделка, то на същото основание не е допустимо такова придобиване и по давност,
освен ако са налице изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ.
Следователно реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на
чл. 19 ЗУТ,
може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на
собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ,
само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от
урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на
изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 от същия закон./Решение № 67 от 16.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3533/2016 г., II г.
о., ГК/.
Действително в първоначалната си
редакция до изменението, обн. бр.36 на ДВ от 2004 г. чл.200 от ЗУТ е имал трета
алинея, която е гласяла, че когато поземлените имоти по ал. 1 и 2 са
урегулирани, кметът на общината одобрява подробен устройствен план преди
издаването на нотариалния акт. Тази норма обаче е отменена и към настоящия
момент при липсата на изрично въведено изключение в закона не може да се
приеме, че нормата на чл.200, ал.2 от ЗУТ включва и вече урегулирани поземлени
имоти. Ирелевантни към настоящия момент са мотивите на законодателя да включи в
текста на чл.200 от ЗУТ и споменатата трета алинея; по-важното в случая е, че
впоследствие тази алинея е отменена и понастоящем не съществува в правния мир.
В настоящия случай спорната реална част
от урегулиран поземлен имот не отговаря на изискванията на чл.19 от ЗУТ, а
процедура по чл.15 от ЗУТ не е извършвана. Именно поради това е неоснователно
твърдението на ищеца, че е придобил спорната част по давност, както твърди в
исковата молба.
Като е достигнал до подобни изводи,
районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С
оглед изхода на спора в полза на М.Г. следва да бъдат присъдени деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лв., а в полза на Н.К. – 600
лв. съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането
на сумите.
Като взе предвид гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 885 от 03.12.2019 година,
постановено по гр.д. № 1525/2017 г. по описа на Пещерският районен съд в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на М.В.Г., ЕГН **********,***, деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на Н.М.К., ЕГН **********,***, деловодни разноски за тази инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: