РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Тутракан, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100301 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по молба с вх.№ 2831/12.07.2022 г. от Г. Г. М. с
ЕГН ********** против Е. М. С. с ЕГН **********, с която е поискано от
съда да се произнесе по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс относно
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката на детето Д. Г. М. с ЕГН **********, чиито родители са страните
по делото.
С Определение № 269/08.08.2022 съдът се е произнесъл по
възраженията на Е. С. за висящ процес пред РС Русе и неподсъдност на
делото на РС Тутракан, като ги е оставил без уважение.
В срок е постъпил отговор на исковата молба и аналогични претенции в
насрещна искова молба в полза на майката. Същата прави искане за
заместващо съгласието на бащата решение, с което да се сдобие с паспорт на
детето, както и за пътуването му зад граница.
С Определение № 324/21.09.2022 г. съдът е постановил привременни,
които следва се спазват до влизането в сила на настоящото решение, освен
ако междувременно същите бъдат изменени от настоящия или по-горен съд.
Съдът, като анализира наведените твърдения на страните,
направените от тях признания, съпоставени със събраните по делото
доказателства, и съобразявайки повелите на закона, установи от
фактическа и правна страна следното:
1
Квалификацията на исковете е по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от
Семейния кодекс. Според тези нормативни текстове, ако родителите, които
нямат сключен граждански брак и не живеят заедно, не постигнат
споразумение за местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от
районния съд съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Същото е и по въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите за това
лични документи.
Критериите, които следва да се вземат предвид от съда, при
постановяване на решението за родителската отговорност, са изложени
неизчерпателно в чл. 59, ал. 4 СК, ППВС № 1/1974 и параграф 1, т. 5 от ДР
към ЗЗДт, и те са: възпитателски и морални качества на родителите; умения
за подпомагане подготовката на детето за придобиване на знания, трудови
навици и др.; полаганите до момента грижи и отношение към детето;
желанието на родителите; привързаността, желанията и чувствата на детето
към тях; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите; социалното
обкръжение и материалните възможности; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата.
От свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели, а
и от обясненията на страните в техните безспорни части се извежда следната
хронология на семейните им отношения:
Е. С. и Г. М. заживяват като семейство, но без брак, в дома на
родителите на младежа в село ***. Дъщеря им Д. М. се ражда на 26.06.2020 г.
Е. С. напуска семейния дом през есента на 2021 г. без детето и се установява в
дома на майка си в гр. Мартен. Няколко дни преди Нова година тя взема Д.
при себе си в гр. Мартен. Г. М. на свой ред взема детето от гр. Мартен и го
отвежда в с. Богданци на 08.07.2022 г. С Определение № 324/21.09.2022 г. по
делото са постановени привременни мерки, като родителските права са
присъдени за упражняване от майката, определен е режим на лични
отношения с бащата и е присъдена привременна издръжка.
Страните спорят по всичко останало, което твърдят в исковите си
молби, извън гореописаните факти.
По доказателствения материал
Доказателствените средства по делото са малко, а още по-малко са
достоверните.
Съдът не приема за достоверни показанията на свидетЕ.та Н., майката
на Г. М., в онези части, с които тя описва в положителна светлина своя син и в
отрицателна Е. С., както и за обстоятелствата, които са в противоречие с
твърдените от последната факти. За да стигне до извода за недостоверност на
тези показания, съдът съобразява чл. 172 ГПК и изявленията на свидетЕ.та, с
2
които се опитва да омаловажи очевидно сериозния здравословен проблем на
сина и, изразяващ се в припадъци с неустановен произход, като казва, че е
̀
здрав, нищо му няма, че само веднъж-два пъти е припаднал, заради магия,
направена от някаква баба на Е. С., по давление на последната. При тази
крайно негативна настройка на свидетЕ.та спрямо Е. С., съдът не може да
очаква, че е изложила обективни факти в показанията си. Единствено онези,
които са в ущърб на сина и, съдът взема предвид, защото само те се явяват
̀
със сигурност истинни, тъй като не са в негова полза.
Същият извод съдът прави и по отношение на свидетЕ.та М. С., майката
на Е. С.. Тази свидетЕ. категорично заявява, че откакто се е разделила с
бащата на детето си, дъщеря и не е заживявала с друг мъж, постоянно
̀
живеела в гр. Мартен, само работата и била в Русе. Другата и дъщеря обаче,
̀̀
сестрата на Е. С. – свидетЕ.та Венета С., опровергава тези показания на майка
си и в подкрепа на твърденията на другата страна казва, че сестра и е имала
̀
връзка с друг мъж след раздялата с Г. М., което не е нещо укоримо, но
показва, че на свид. М. С. не може да и се вярва на показанията, които
̀
подкрепят твърденията на Е. С. и са в ущърб на противната страна.
Свидетелите М. и С. като цяло или само преразказват чутото от страна
на семейството на Г. М., или имат преки наблюдения само за това, че детето
добре се гледа при тях. Те не заявяват, че имат преки наблюдения как
майката Е. С. не се грижи добре за детето, каквито обстоятелства се опитват
да внушат, или по-скоро на тях са им ги внушили, защото съвпадащите
показания на тези двама свидетели с тези на свид. Н., че понеже Десислава
било „първо дете“ на майката, тя не знаела как да се грижи за него, показват,
че те са повлияни от отношението на свид. Н. към Е. С..
Най-достоверни са показанията на свид. В. С., тъй като тя потвърди
факти, които се отричаха както от сестра и, така и от тяхната майка; освен
̀
това, като цяло у съда остана впечатлението, че тази свидетЕ., може би заради
възрастта си (18 г.), беше доста стресната от процесуалната роля, в която
беше поставена, и затова и дава вяра.
̀
Социалните доклади на ДСП-Тутракан и ДСП-Русе съдът намира за
достоверни във фактическите констатации, направени на място от социалните
работници, въпреки съмненията на адв. К. относно написаното в
допълнителното становище вх.№ 3496/02.09.2022 на ДСП-Туракан, в което е
посочено, че при посещение в дома на бащата на детето в с. Богданци е
констатирано наличието на баня. Г. М. обясни, че банята е направена преди
четири месеца, а преди това всички са се къпали в леген. Съдът не взема
предвид преразказаните от страна на социалните работници твърденията на
страните.
По спора за родителската отговорност
Оскъдните достоверни доказателства за родителския капацитет на
страните са показанията на свидетеля М., който бе доведен пред съда от Г. М.,
и който каза, че е виждал майката да полага грижи за детето, а нейната сестра
3
– свид. В. С., потвърждава, че тя си гледа детето добре, като всяка майка.
Съдът смята, че заживяването и с друг мъж в гр. Русе не е нещо укоримо, но е
̀
по-укоримо, че в този период за детето приоритетно са полагани грижи от
баба му – свид. М. С.. За последния извод съдът отчита опита да се отрече
краткото съжителство на Е. С. с М. М., тъй като не би имало нужда да се
отрича каквото и да е, ако детето действително е било през цялото време само
с майка си в този период. Въпреки това, съдът съобразява показанията на
свид. В. С., че малката Д. е гледана общо от всички вкъщи, когато сестра и не
̀
е била на работа, а през останалото време е полагала нужните грижи за детето.
Показанията са логични, защото и Г. М. няма как да гледа детето, когато той
самият е на работа. За него обаче съдът има съмнение, че притежава
родителски капацитет в степен равняваща се на майката или по-висок.
Просто никой свидетел измежду достоверните не заявява някакви лични
впечатления по този въпрос. По-скоро всички разказват как бабата – свид. Н.,
се грижи приоритетно за внучката си. Съдът смята, че измежду нея и баща и,
̀
вторият има по-голяма нужда от обгрижване от свид. Н., предвид
неустановеното, по техни думи, заболяване, предизвикващо припадъците му,
някои от които за по 5 минути.
И двамата родители работят, а това че Г. М. го прави без трудов договор
няма отношение към делото. Важното е, че реализира добър доход, на фона на
образованието му до 7-и клас – 70 лева на ден, по негови признания. Е. С.
също показва, че трудолюбието и е присъщ добродетел. На този фон може да
̀
се очаква, че Д. би имала добър пример в отношението към труда, независимо
кой от родителите и ще я отглежда приоритетно.
̀
Доказа се от всички свидетелски показания, че за Д. се грижат
приоритетно бабите. Няма основания съдът да счита, че и за напред няма да
го правят. Заболяването, за което споменава свид. М. С., че има, очевидно не
и пречи да е в добра кондиция за ролята и на активна баба. Съдът не забеляза
̀̀
у нея някакви физически отклонения по време на разпита, напълно нормално
и адекватно отговаря на зададените въпроси, и то на добър български език.
Езиковата култура е добра и на Е. С. и сестра и свид. В. С.. Впрочем и другата
̀
баба – свид. Н., говори добре български език, за разлика от Г. М., комуто
трудно се разбираше какво иска да каже. Определено, средата за възпитание
и обучение изглежда да е по-добра при майката.
По повод на материалните условия, никой от двата социални доклада не
разкрива някакви липси или неудобства у дома на майката, респ. у дома на
бащата.
За отношението на родителите към детето съдът не съзира някакви
тревожности. И двамата искат да полагат грижи за Д., като това, че самият Г.
М. признава, че в неговия дом майка му – свид. Н. къпе бебето, не е
необичайно, при добро желание съдът е убеден, че и той ще се научи да го
прави. Обаче, най-вече ниската възраст и женски пол на детето предопределят
майката Е. С. като по-пригоден родител да го отглежда, тъй като тя може да
4
му даде освен физическата грижа, но и нужната емоционална топлота, така
необходима в този ранен етап от развитието на малкия човек. Бащата или
бабата не могат да заместят майчиния образ.
Съдът намира, че постановените привременни мерки следва да се
приемат за окончателни. Разширеният режим на лични отношения между
бащата и детето се налагат от необходимостта да не се губи връзката между
тях. Издръжката от 225 лева на месец е съобразен с добрия доход на бащата
от 70 лева на ден и от нуждите на Д.. Не следва да се постановява поемане на
част от разходите за пътуването на Г. М. между с. Богданци и гр. Мартен по
осъществяване на режима на лични отношения. Ако процесуалният
представител в своята писмена защита е имал предвид едно скорошно
произнасяне на настоящия съдебен състав, забелязано по друго дело, то се
отнася само за него и е съобразено с конкретните особености на онзи случай,
най-вече с разстоянията, които е следвало да се преодоляват. В настоящия
казус разстоянието между с. Богданци и гр. Мартен не е толкова голямо и
разходите за него са изцяло във възможностите на бащата и неговия трудов
доход.
По искането за заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина
и издаването на необходимите за това документи
Не следва да се уважава това искане. Съдът не дава вяра на Е. С. за
историята около биологичният и баща, че имал нужда от обгрижване в
̀
Германия за някакъв период от време и това била причината да замине.
Основателно адв. Г. поставя въпроса, защо не е отишла свид. М. С. например,
а точно Е. С., след като тя има дете, за което да се грижи. Съвпадащото
прекратяване на трудовия договор със „С. Б.“ АД в деня преди да напусне
страната, както и фактът, че Г. М. още в исковата си молба твърди, че тя му е
поискала пълномощно да отведе детето, а насрещната искова молба, в която
има аналогично искане, става известна на всички на по-късен етап, доказват,
че нейното намерение е било да отведе детето. Само че така биха се
препятствали личните контакти между момичето и баща му. Обяснението, че
искането по чл. 127а, ал. 2 от СК е за всеки случай, за в бъдеще, ама нямало
да се препятстват контактите, тя щяла да връща детето, когато бащата искал,
са наивни. Съдът по-скоро отдава тази лекомисленост на липсата на зрялост,
която личи и у двамата родители, а не като симптом за липса на родителски
капацитет. Тепърва, понеже младите не живеят вече заедно с родителите на
мъжа и имат установен от съда режим по въпросите за родителската
отговорност, съдът е оптимист, че ще съзреят много бързо, ще влязат в ролята
си на отговорни родители и ще намерят оптималния вариант за
сътрудничество помежду си и в интерес на детето. Тъкмо този интерес
изключва постановяването на решение, заместващо съгласието на бащата
момичето да пътува в чужбина с майка си или да му се издава задграничен
паспорт.
По останалите твърдени от страните факти, които не са обсъдени в
5
настоящите мотиви, липсват достоверни доказателствени източници и затова
съдът не ги взема предвид.
По разноските
По делото намира приложение Определение № 385/25.08.2015 г. на ВКС
по гр.д.№ 3432/2015 на I г.о., но освен това повод за завеждане на делото са
дали и двете страни с поведението си на незрели родители, които си мислят,
че могат просто така да променят фактическото местоживеене на детето, без
да съгласуват решението си с другия родител. Затова разноските следва да
останат за смета на страните така, както са ги направили.
Г. М. дължи държавна такса върху тригодишните платежи за
издръжката, а именно 225 х 36 х 4% = 324 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ПРИСЪЖДА упражняването на родителските права по отношение на
детето Д. Г. М.а с ЕГН ********** на майката Е. М. С. с ЕГН **********,
като определя местоживеенето на детето при нея на адрес: ***
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Г. Г. М. с ЕГН
********** с детето Д. Г. М. с ЕГН **********, като бащата има право да
вижда и взема детето при себе си:
- всяка първа, втора и трета седмица от 10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в
неделя, с преспиване.
- за Коледните празници с преспиване, които са 24-ти, 25-ти и 26-ти
декември, на четна година, от 10,00 часа на 24-и декември до 17,00 часа на
26-и декември;
- за Новогодишните празници с преспиване, които са 30-и, 31-ви
декември на нечетна година и следващия ден 1-ви януари, от 10,00 часа на 30-
и декември до 17,00 часа на 1-ви януари;
- за първите два дена от Великденските празници – от 10,00 часа на
Разпети петък до 17,00 часа на Велика събота, с преспиване, всяка година;
- за Курбан байрам на четна година с преспиване от 10,00 часа на
първия ден до 16,00 часа на третия ден;
- за Рамазан байрам на нечетна година с преспиване от 10,00 часа на
първия ден до 16,00 часа на третия ден;
- от 10,00 часа на 1-ви юни до 17,00 часа на 15 юни и от 10,00 часа на
1-ви август до17,00 часа на 15-и август;
- денят след рождения ден на детето, от 10,00 часа до 17,00 часа на 27-и
юни.
Бащата се задължава да взема и връща детето от/до дома на майката,
6
където майката се задължава да го предава и взема.
ОСЪЖДА Г. Г. М. с ЕГН ********** да плаща ежемесечна издръжка на
детето Д. Г. М. с ЕГН **********, по сметка на нейната майка Е. М. С. с ЕГН
*** с IBAN B*** в *** в размер на ***лева (***), с падеж 10-о число на
месеца, за който се отнася издръжката, ведно със законната лихва при
просрочие.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка над присъдения размер от *** лева до
претендирания от ***лева на месец.
ДОПУСКА предварително изпълнение на задължението за издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. М. С. с ЕГН ********** за
постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата Г. Г. М. с ЕГН
********** за пътуване на детето Д. Г. М. с ЕГН ********** в чужбина и за
издаването на необходимите за това документи.
ОСЪЖДА Г. Г. М. с ЕГН ********** да плати ***лева (***) по
сметката на РС Тутракан с ***държавна такса върху задължението за текуща
издръжка.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
Окръжен съд Силистра.
Препис от решението да се връчи на страните. На ДСП-Тутракан и на
ДСП-Русе да се връчи по електронен път.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7