Р Е Ш Е Н
И Е
№.…../
04.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети май двехиляди
двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Румяна Русева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 183 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Н.П.А. е предявила против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 300 000 лв.
В
исковата молба се твърди, че на 01.01.2020 г. в гр.
Хасково е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек
автомобил „***", модел „****", рег. № ****** М.В.М. под въздействието
на алкохол с 1. 72 промила преминавал през кръстовището при сигнал на
светофарната уредба „забраняващ преминаването" /червен сигнал/, вследствие на което
предизвикал ПТП с движещите се по пътя с предимство лек автомобил „***",
модел „***", рег. № *****, управлявано от П.И.П.и лек автомобил марка „***",
модел „****", рег. № *****, управлявано от Х. С.Ч.. Вследствие на ПТП
пострадала пътувалата в лек автомобил „***", модел „***", рег. № *****
Н.П.А., която получила следните травматични увреждани: Политтравма; Контузио капитис; Комоцио
церебри; Контузио торацис; Фрактура косте -7 - 8 вдясно; Пневмоторакс вдясно; Торакоцентеза вдясно; Контузио абдомис; Травматична абрупция на
плацента. Ищцата била бременна в 9 - ти месец, като вследствие на настъпилото произшествие по
спешност било извършено „спешно оперативно родоразширение секцио цезареа", като плодът
бил изваден без признаци на живот. Престоят
на ищцата в „МБАЛ-Хасково" АД продължил до 02.01.2020 г., след което била
преведена в Клиника по анестезиология и
интензивно лечение при УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД - гр. Пловдив, където били
установени следните травматични увреждания: Оскъден плеврален излив в дясно, с наложен
дрен от същата страна; Силни сенки от електроди; При извършена компютърна
томография на глава - на костен прозорец - фрактура нарамус мандибуле
вляво (задната част на челюстта); При извършена компютърна томография на глава
по спешност - фрактура на
процесус трансверзус (страничен израстък на прешлен) на Л5 вляво; нефролитиаза
вдясно с уретепохидронефроза II-ра степен. На 09.01.2020 г. ищцата била
прехвърлена в отделение по лицево - челюстна хирургия, където й била поставена диагноза
„Счупване на
долна челюст, закрито. Фрактура комплета клауза про кондиларис синистра".
На ищцата е извършена оперативна интервенция „репозиция на фрактурата с поставяне на метални
шини на горната и долна челюст междучелюстна фиксация". В първите
месеци след катастрофата ищцата се нуждаела постоянно от чужда помощ, изпитвала
болки по цялото тяло, които продължавали и понастоящем. Вследствие на настъпилото
ПТП и най – вече от загубата на детето си в 9 - тия месец ищцата станала подтисната,
постоянно плачела, не можела да спи, загубила апетит, имала чести главоболия, загубила
желание за социална дейност и контакт. При посещение на психиатър било
установено, че вследствие на емоционалната и физическа травма от пътния
инцидент за Н.А. са налице: антиципация към негативни събития, тревожни опасения, рекурентни
припомняния на събитията около пътно транспортното произшествие, руминации в
депресивен стил във връзка със загубата на детето. Състоянието й било
определено като лека хипобулия - състояние, при което се наблюдават отслабени
психически и физически реакции, психично отклонение, изразяващо се в изхабяване
на психическата енергия на човек и на цялостния биотонус. На 13.08.2020 г. ищцата
посетила специалист невролог с оплаквания за постоянно главоболие, световъртеж,
безсъние, напрегнатост, слабост и изтръпване на левите крайници, който поставил
диагноза: „главоболие";
„световъртеж и нарушение на устойчивостта", които били последица от
счупване на черепа и костите на лицето. За управлявания от виновния водач леск
автомобил „***", модел „****", рег. № ****** е сключена със ЗАД „ОЗК - Застраховане" застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица № ВС/23/119003270904, валидна от 03.12.2019 г.
до 02.12.2020 г. На 21.02.2020 г.
ищцата изпратила по пощата молба-заявление за образуване на застрахователна
претенция, по която с Писмо изх. ЦУ № 99-3702 е постановен отказ от заплащане на исканото обезщетение. Предвид изложеното ищцата желае на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер
на 300 000 лв. за неимуществени вреди от настъпилото
на 01. 01.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2020 г.
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва предявения
иск с доводи за неоснователност поради липса на противоправно поведение на
причинителя на вредата, за прекомерност на претендираното обезщетение, за съпричиняване
от страна на пострадалата поради това, че не е ползвала обезопасителен колан,
както и че загубата на детето не е в причинна връзка с пътния инцидент.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният от Н.П.А. иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
който регламентира
правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на
застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като
произтича от сключения между
него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност
на застрахования.
От представения по делото
Протокол от проведено на 14.01.2021 г. по НОХД № 23/ 2021 г. на ПС – Хасково съдебно
заседание е видно, че с одобрено на основание чл. 382, ал. 7 НПК споразумение М.В.М. е
признат за виновен за това, че на 01.01.2020 г. в гр. Хасково при управление на
лек автомобил „*** ****" с рег. № ****** нарушил правилата за
движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост и при условията на
независимо съпричиняване с П. И. П. причинил на Н.П.А. средна
телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б.
„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
С оглед
разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира за
доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил.
По
делото не е спорно, че по отношение на управлявания от М.В.М. лек
автомобил „*** ****" с рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" по Застрахователна полица № ВG/23/119003270904, валидна от 03.12.2019г. до 02.12.2020г. на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
Предвид
така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за претърпените от ищцата Н.П.А. вреди от настъпилото на 01.01.2020 г. ПТП.
Що се отнася до границите на отговорността на
застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното
обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица на увреждането. Неимуществените вреди са неизмерими в
пари, поради което по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от
съда по справедливост. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“
не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи взависимост от вида и характера на причинените увреждания, срока за
възстановяване, интензитета и продължителността на болките.
От заключението на в. л. Х.Е. се установява, че
вследствие на претърпяното ПТП ищцата Н.П.А. е претърпяла Контузия на главата – сътресение на мозъка без
данни за пълна загуба на съзнание до степен на кома (със степенно помрачение на
съзнанието); Контузия на гръдния кош – счупване на ребра 7 и 8 вдясно; колекция
от въздух в дясната гръдта кухина; Счупване на левия страничен израстък на
поясен прешлен 5; Счупване на ставен израстък на долната челюст; Контузия на
корема – травматично отлепване на плацента в срок на бременност – 35 – 36
гестационна седмица. Цезарово сечение – изроден мъртъв плод. Срокът за
възстановяване на развилата се в дясната гръдна кухина колекция от въздух
(пневмоторакс) съвпада със срока на болничния престой – 09.01.2020 г. Срокът за
възстановяване на счупването на страничен израстък на гръбнака в поясния отдел
е около 1. 5 – 2 месеца за физически труд и 1 месец за нефизически труд при
режим на покой от 2 – 3 седмици. Счупването на левия ставен израстък на долната
челюст причинява затруднение в дъвченето и говоренето. Срокът на възстановяване
е около 35 дни, като за пълното възстановяване на дъвченето е възможно да са
необходими и до 3 месеца. Срокът за възстановяване на счупените 2 ребра не
превишава 25 дни и се покрива от срока на възстановяване на счупването на
страничния израстък на поясния прешлен.
От
допълнителното заключение на вещото лице Х.Е. е вино, че вследствие на
настъпилото ПТП Н.П.А. е претърпяла счупване на горния клон на лявата срамна
кост на таза със симфилиоза, срокът за възстановяване на която е около 6
месеца, съпътстван с болки с намаляваща във времето интензивност. В устния си
доклад вещото лице сочи, че пострадалата е възстановена напълно и няма
отражения на походката.
Във връзка с
описаното в Амбулаторен лист от 13.08.2020 г. на д – р Йордан Д. Караиванов състояние
на ищцата „Двустранен хоризонтален нистагъм. Левостранна хемипареза.
Левостранна хемихипестезия. Статична и локомоторна атаксация“ по делото е
назначена съдебно – неврологична експертиза. Изследвайки представената по
делото медицинска документация, вещото лице З.В. категорично изключва проявлението
на описаните в амбулаторния лист симптоми „хоризонтален нистагъм“ (неплавно
насечено движение на очните ябълки при проследяване на предмет) и „статична
локомоторна атаксия“ (нарушена координация на правия стоеж и пододката –
залитане). Вещото лице сочи, че те произтичат от нарушение на вестибуларния
апарат и са свързани с гадене, повръщане и пристъпно влошаване при промяна на
главата, което трае няколко дни, каквито симптоми не са описани в медицинската
документация. Друга причина за подобни симптоми и тежка черепномозъчна травма в
острия стадий, каквато не е налице в случая. Не е налице и описаната
„левостранна хемипареза“ (затруднение или невъзможност за извършване на волеви
движения на два същестранни крайника поради увреждане на крайния мозък), тъй
като не е констанирана в медицинската документация. Симптомът „левостранна
хемихипестезия“ представлява органична увреда на сетивността (повърхностното
усещане на тялото) в едната телесна половина и си съчетава със същестранна
хемипареза. Касае се за трайни и най – често необратими увреждания, като при
извършения личен преглед вещото лице не е установило подобни симптоми. В устния
си доклад вещото лице сочи, че посочените в амбулаторния лист от 13.08.2020 г. оплаквания
от главоболие, световъртеж, безсъние, напрегнатост, изтръпване на долните
крайници са нормални последици на претърпяната черепномозъчна травма.
По делото е назначена съдебно – психологична
експертиза, според която пътнотранспортното произшествие се отразило негативно
на психичното състояние на ищцата, тъй като е причинило продължителни време
физически болки, формирало е хроничен стрес, отпадналост, потиснатост,
напрегнатост, тревожност, недоверие и повишена бдителност. Вследствие на
преживяното от ПТП ищцата е с повишено ниво на ситуитивна и личностна
тревожност, формирало е емоционална резервираност, чувство на безпомощност,
гняв, вина и комплекс за малоценост. Нивото на психическа устойчивост е много
ниска, което не предоставя възможност да преодолее травмата от катастрофата и загубата
на новороденото. При ищцата са налице симптоми на посттравматичен и хроничен
стрес, чиито усложнения – тревожност, гняв, депресията я определят като „ранима
личност“, която няма потенциал да преодолее емоцианалната травма от
катастрофата и загубата.
Св. Петя П. – майка на ищцата, сочи, че и досега
дъщеря й куца, а загубата на детето й се отразило изключително тежко, която още
не може да преодолее. Заради фрактурата на челюстта две седмици се хранела със
сламка и едва от месец март 2020 г. започнала да се храни с по – твърди храни.
До месец март се движела с инвалидна количка поради болките в десния крак,
които и досега не са отшумели напълно, а след това ползвала бастун. Фрактурата
на челюстта довела и пропукване на корените, което наложило да ходи често на
стоматолог.
При тези данни съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи на 150 000 лв. В тази връзка
съдът съобрази характера на причинените увреждания, трайността и интензитета на
претърпените физически болки и морални страдания за всяко едно от тях.
Вследствие на получената от ПТП травма на главата,
изразяваща се в сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнанието, ищцата е
търпяла продължително време главоболие,
световъртеж, безсъние, напрегнатост, изтръпване на долните крайници, по повод
на които е потърсила помощ от невролог на 13.08.2020 г. За търпените болки и
психически страдания от посоченото увреждане на ищцата следва да се определи
обезщетението в размер на 10 000 лв.
Относно контузията
на гръдния кош – счупване на ребра 7 и 8 вдясно и колекция от въздух в дясната
гръдта кухина, обезщетението следва да се определи в размер на 10 000 лв.,
като в тази връзка съдът съобрази комплексния характер на травмата, създадената
временна опасност за живота на ищцата, както и претърпените макар и за
непродължителен период от време силни по интензитет болки.
Счупването на
левия страничен израстък на поясен прешлен 5 е довело до обездвижване на ищцата
за определен период от време, през който не е могла да се обслужва сама и е
разчитала изцяло на помощта на своите близки. В периода на възстановяване –
около 3 месеца, е чувствала значителни болки в областта на кръста, които в
съчетание с получената фрактура на лявата срамна кост на таза са продължили и
след това. За посоченото увреждане следва да се определи обезщетение в размер
на 10 000 лв.
Счупването на
левия ставен израстък на долната челюст е причинило затруднение в дъвченето и
говоренето на ищцата за срок от около 3 месеца. Предвид характера на
увреждането през посочения период ищцата е търпяла значителни болки и
неудобства, произтичащи от невъзможността да се храни пълноценно – около 2
седмици се е хранела само със сламка и едва след три месеца е започнала да
приема твърди храни. При определяне на дължимото обезщетение следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че вследствие на полученото увреждане са били избити
част от зъбите и нарушена целостта на корените, което е наложило провеждането
на стоматологично лечение. За посоченото увреждане обезщетението следва да се
определи в размер на 15 000 лв.
По отношение на
полученото счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза обезщетението
следва да се определи в размер на 15 000 лв., като в тази насока съдът взе
предвид продължителния срок на възстановяване (около 6 месеца), търпените през
този период болки, както и свързаните травмата неудобства предвид
невъзможността да се придвижва свободно и да се обслужва сама.
Най – тежкото по
характер и последици увреждане вследствие на пътнотранспортното произшествие е
настъпилата смърт на плода на ищцата. Загубата на новородено дете е най -
тежката психотравма за една жена. В емоционалния свят на майката детето е най –
близко до нея и поради това загубата му се преживява най – тежко. В този смисъл
е заключението на вещото лице С.Д., която сочи, че загубата на детето е формирало у ищцата хроничен стрес,
чувство на безпомощност, гняв, самокритика, самосъжаление и комплекса за
малоценост. Споменът за събитието ще я следва цял живот и ще има траен
негативен ефект върху психическото й състояние, като дори появата на дете в
семейството няма да комрпенсира загубата на „новороденото“ й дете вследствие на
катастрофата. Поради това за причинената смърт на новороденото й дете
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на
90 000 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване от страна
на пострадалата поради неползване на обезопасителен колан е неоснователно. Съпричиняване е
налице, когато пострадалият със своето поведение е създал обективни
предпоставки за настъпване на вредите. Съпричиняването е обусловено от два
фактора – противоправно поведение на пострадалия и причинна връзка с вредите. В
случая не е налице противоправно поведение на ищцата, тъй като по силата на чл.
137а, ал. 2, т. 1 ЗДП използването на обезопасителен колан от бременните жени
не е задължително.
Неоснователно, на следващо място, съдът
намира възражението, че смъртта на детето не е в причинна връзка с настъпилото
ПТП. Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически или
юридически лица за причинените от тях вреди, свързани с притежанието или
използването на моторни превозни средства. Договорната отговорност на
застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахования. Застрахователят дължи застрахователно обезщетение за пълния
размер на причинените от застрахования водач вреди независимо, че и други лица
извън пострадалия са допринесли за тях при условията на независимо
съпричиняване. Поради от значение за договорната отговорност на застрахователя
е дали поведението на виновния водач е в причинна връзка с настъпилия резултат
– смъртта на новороденото. В тази насока са дадените в устния доклад разяснения
от вещото лице Х.Е., което сочи, че раждането е започнало непосредствено след
катастрофата, когато са изтекли водите на пострадалата. След удара плодът е бил
жизнеспособен, с нормални сърдечни тонове, като причина за смъртта е забавеното
му изваждане, което е станало едва в 8. 30 ч. Ето защо предвид обстоятелството,
че катастрофата е сложила началото на родилния процес, както и че нормалното
израждане на плода е било затруднено от другите травматични увреждания на
ищцата (най – вече от контузията на гръдния кош), следва да се приеме, че поведението
на застрахования водач М.В.М. е в причинна връзка с
претърпяното увреждане - загубата на плода. Дори и да се установи с влязла в
сила присъда, че медицинските лица, участвали в израждането на плода, са
виновни за неговата смърт, това по никакъв начин няма да се отрази на обема на
отговорността на застрахователя, който следва да обезщети всички причинени от
ПТП вреди независимо от степента на независимо съпричинителство на
застрахования водач. В този случай застрахователят по застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите може да предяви суброгационен иск по чл. 411 КЗ
против останалите причинители на вредата съобразно техния принос за
настъпването й.
По изложените съображения предявеният иск следва
да се уважи за сумата от 150 000 лв., като за разликата до 300 000
лв. се отхвърли като неоснователен.
Върху присъдената сума ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД дължи законна лихва, считано
от 27.05.2020 г.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД следва да заплати по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 6000 лв. съобразно уважената част на предявения иск, както и
разноски за вещи лица в размер на 850 лв.
На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД следва да
заплати на пълномощника на ищцата – адв. А.Е.М., адвокатско възнаграждение в
размер на 4350 лв. съобразно уважената част на иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокат в размер на 4710 лв. съобразно отхвърлената част от иска
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД, седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Възраждане” ул. „Света София” № 7, ет. 5, ЕИК ******* да заплати
на Н.П.А.,*** сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП на 01.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2020
г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата
до 300 000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати по
сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 6000 лв., както и разноски в размер на 850
лв.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК
- Застраховане“ АД да заплати
на А.Е.М. *** адвокатско възнаграждение в размер на 4350 лв.
ОСЪЖДА
Н.П.А. да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД разноски по делото в размер
на 4710 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: