Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …

гр. София, 27.05.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 1414/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Ищецът „А.“ ООД твърди, че на 04.10.2018 г. - в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“, сключен с ответника „ЗД Е.“ АД с полица № 00500100251270/17.05.2019 г. - настъпило събитие, съставляващо покрит риск, а именно – повреждане на застрахования автомобил марка БМВ с ДК № *******в резултат от внезапно възникнал по време на движение пожар. Съгласно издадената от оторизиран сервиз фактура стойността на ремонта за отстраняване на повредите възлизала на 33 563,22 лв. Ищецът уведомил своевременно застрахователя, който след оглед на автомобила извършил частично плащане на дължимото обезщетение в размер от 4 204,40 лв. Ищецът поддържа, че е изпълнил точно задълженията си във връзка с начина на експлоатиране на застрахованата вещ, уведомяване на застрахователя и предоставяне на възможност за извършване на огледи и поради това счита за неоснователен отказа на застрахователя да плати пълния размер на дължимото обезщетение. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати остатъка от дължимото обезщетение в размер от 29 358,82 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването и разноски.

Ответникът „ЗД Е.“ АД оспорва процесното събитие да е настъпило в срока на действие на застрахователното правоотношение по процесната полица. Наред с това твърди, че пожарът се дължал на дефект на детайл на автомобила, а евентуално – на неспазване на предписанията за експлоатация на МПС, като и в двата случая бил налице изключен съгласно общите условия на застраховката риск. Отговорността му се изключвала и от обстоятелството, че по отношение на застрахованата вещ били извършвани неправилно ремонтни дейности и конструктивни изменения. Ответникът сочи също, че към датата на събитието автомобилът не е бил преминал през задължителен годишен технически преглед. Оспорва и размера на претендираното обезщетение и причинната връзка между сочените вреди и събитието. Твърди, че обезщетението следвало да се определи с обезценка, тъй като договорът бил сключен с уговорка за обезщетяване на действителната, а не възстановителната стойност. Счита, че ако щетата е тотална, то от обезщетението следвало да се приспадне стойността на запазените части, както и да се не се присъжда законна лихва поради непредставяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС. Претендира разноски.

Помагачът на ищеца „М К.“ ООД счита иска за основателен, като поддържа, че извънсъдебното плащане съставлявало признание за съществуване на вземането за обезщетение.

Помагачът на ищеца „А.Б.“ ООД твърди, че автомобилът бил в изправно състояние към момента на предаването му на купувача, като в периода на ползването му до датата на събитието не бил проявил недостатъци.

Помагачът на ищеца „Д.М.“ ООД твърди, че застрахованият автомобил бил експлоатиран съобразно указанията на ищеца-наемодател, бил и редовно обслужван в оторизирани сервизи. При настъпване на застрахователното събитие водачът на автомобила спазил всички изисквания за ограничаване на вредите и инструкциите за безопасност.

 

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало и съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с предмет процесния автомобил; че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; че е налице причинна връзка между застрахователното събитие и вредите, за които се търси обезвреда; какъв е размерът на вредите.

 

Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователно събитие в срока на покритие:

На 17.05.2018 г. между ищеца като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за застраховане по застраховка „Каско на МПС“ съгласно ЗП № 00500100251270. Предмет на застраховане е л.а. БМВ Х5 с ДК № *******Договорът е сключен при общи условия (ОУ), като покритите рискове са съгласно клауза А-Пълно каско, а застрахователната сума е определена според действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ – в размер от 48 139,99 лв. Страните не спорят, че разсрочените вноски от застрахователната премия, чиято изискуемост е настъпила преди датата на процесното събитие, са били платени.

Поради изложеното съдът приема, че между страните валидно е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на влязъл в сила застрахователен договор за имуществено застраховане, срокът на застрахователно покритие по който е от 18.06.2018 г. до 17.06.2019 г.

Наред с това от писмените доказателства се установява, че застрахованият автомобил е бил предмет и на договор за оперативен лизинг, сключен от застрахования (лизингодател) с лизингополучателя „Д.М. Дистрибуция“ ЕООД (с предишно наименование „Белведере Дистрибуция“), като с анекс от 01.01.2019 г. лизингополучателят е заместен в лизинговото правоотношение от помагача „Д.М.“ ЕООД. На 04.10.2018 г. - по време на действие на лизинговия договор – автомобилът е управляван от свидетеля Ц.Д., служител на лизингополучателя. От показанията му се установява, че в посочения ден водачът се прибирал от работа от гр. Стара Загора към гр. Пловдив, като докато управлявал процесния автомобил, около 18,20 ч., се появила индикация на компютъра, съобщаваща за „проблем в системата на задвижване“ и препоръчваща намаляване на скоростта с цел сервизиране на МПС. Изпълнявайки указанията, свидетелят намалил скоростта от 120-130 км/ч на около 60 км/ч. Когато отбил от магистралния път обаче, той забелязал, че други участници в движението му сигнализират за проблем и след поглед в огледалото за обратно виждане установил, че „има пушек и дим“. Слязъл и видял, че автомобилът „отдолу гори“. Според свидетеля събитието се развило в продължение на десет минути от момента на първата сигнализация на бордовия компютър до позвъняването му на спешен телефон за оказване на помощ. Тези показания се подкрепят от съдържанието на приетото като писмено доказателство удостоверение от МВР-Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението-гр. Пловдив, съгласно което на 04.10.2018 г. в 18,47 ч. е съобщено за възникнал пожар в л.а. с ДК № *******, намиращ се на ул. „Карловско шосе“. За настъпване на събитието в срока на застрахователното покритие сочат и доказателствата относно момента на извършеното от застрахования уведомяване и извършените от застрахователя огледи.  

Въз основа на изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по процесния застрахователен договор е настъпило събитие – пожар на МПС по време на движение, в резултат от което на автомобила са причинени щети. С аргумент от § 1, т. 4 от ДР КЗ, за да се квалифицира гореописаното събитие и като застрахователно, е необходимо да се установи още че същото съставлява покрит застрахователен риск.

Съгласно процесната полица покритите рискове са включените в клауза А-Пълно каско на ОУ на застрахователния договор, вкл. и настъпването на вреди в резултат от пожар и от пътно-транспортно произшествие (ПТП). Описаното събитие съставлява ПТП по смисъла на § 6, т. 30 ЗДвП, тъй като е „възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство“ и е предизвикало неговата повреда, като същевременно същото покрива и характеристиките на пожара като форма на проявление на застрахователния риск. Ето защо по начина на настъпването си, процесното събитие се явява покрит риск и поради това има характеристиките на застрахователно събитие.

 

Относно наличието на основания за изключване или намаляване на отговорността на застрахователя.

Съгласно чл. 408 КЗ застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение само при умишлено причиняване на събитието, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие, както и в други изрично предвидени със закон случаи.

В настоящия случай застрахователят се позовава на наличието на изключен риск поради настъпване на събитието в резултат от неспазване на правилата за експлоатация, дадени от производителя, дефект на детайл на застрахованото МПС или неправилно извършени ремонтни дейности и конструктивни изменения на автомобила (чл. 6, ал. 1, т. 19, 20 и 21 от ОУ). Тези обстоятелства биха могли да доведат до изключване на отговорността на застрахователя само ако са настъпили при условията на чл. 408 КЗ – ако са в причинна връзка с настъпилото събитие и ако се дължат на действията на застрахования/на лице, на което той е предоставил управлението на автомобила. Последното означава застрахованият да е управлявал МПС въпреки знанието за наличие на дефект на детайл или за неправилно осъществена ремонтна дейност, с което да е нарушил изискването за полагане на дължимата по чл. 395, ал. 1 КЗ грижа. Обратно – ако застрахованият е експлоатирал автомобила с грижата на добрия стопанин и въпреки това в резултат от дефект на детайл или неправилен ремонт настъпи събитие, то застрахователят следва да плати обезщетение. Този извод следва от императивния и ограничителен характер на разпоредбите на чл. 408 КЗ и чл. 395 КЗ, при тълкуването на които може да се заключи, че отговорността на застрахователя отпада само при проявено виновно поведение от страна на застрахования.

За да се отговори на въпроса дали събитието е резултат от виновно неправилно експлоатиране на автомобила, следва да се установят конкретните причини за неговото настъпване. За доказването им са изслушани пожаро-техническа и комплексна пожаро- и автотехническа експертизи. От ПТЕ, изготвена въз основа на снимков материал, се установява, че горенето е възникнало от долната страна на автомобила в зоната на предната половина около границата между двигателния отсек и купето, като най-вероятна причина е авариен режим в работата на някой от агрегатите, намиращи се в зоната на огнището на пожара. Комплексната експертиза заключава, че вероятно пожарът е възникнал в близост до филтъра за твърди частици (ДПФ), чието запушване поставя автомобила в авариен режим. Когато този филтър е в процес на саморегенерация и е запълнен на максималния си капацитет, за да бъде изчистен, компютърът на автомобила трябва да повиши температурата на изгорели газове. В този случай е възможна появата на открит огън от филтъра, който да причини пожара. В о.с.з. на 11.12.2020 г. вещото лице Т. сочи, че „за правилната работа много влияе датчикът за температура и ако той е дефектирал, няма да подаде сигнал към компютъра и почистващата система няма да работи правилно“. При изслушване на допълнителното заключение на вещото лице Т. в о.с.з. на 14.05.2021 г., експертът потвърждава, че най-вероятната причина за пожара е запушване на филтъра – в момент, в който е започнало неговото самопочистване, се е създало налягане между филтъра и двигателя и това е разкъсало меката връзка, която е разрушена и изгоряла.  

От изложеното съдът прави извод, че конкретната причина за настъпване на пожара е свързана със запушването на филтъра за твърди частици и процеса на неговата регенерация, който не се осъществил правилно поради дефектирал детайл. При такава хипотеза вещите лица са изследвали възможността настъпването на събитието да бъде предвидено от водача и съответно – предотвратено, като я изключват (вж. посл. абзац от заключението). Свидетелят Д. сочи, че не е имало предварителни индикации относно работата на филтъра и първият сигнал на бордовия компютър е бил непосредствено преди събитието – относно влизане на автомобила в авариен режим. Според вещото лице Т. е налице и друг начин, извън светлинната индикация, за установяване на проблем с филтъра, но както сочи експертът в о.с.з. на 11.12.2020 г., промяната на мощността на двигателя като косвен индикатор е по-продължителен процес, а и не би довела до промяна в начина на кормуване, поради което, за да бъде забелязана от водача, същият следва да „познава механизма на автомобила или да е монтьор“. Освен това вещото лице Т. сочи, че намаляването на мощността може да се дължи и на причини извън изпускателната система, вкл. поради вида на използваното гориво, поради което водач без специални знания не би могъл да установи действителната причина, дори да бъде усетено намаляване на мощността (следва да се посочи, че свидетелят е подходил с изискуемата грижа в предходен случай, в който е установил намаляване на мощността и именно поради това е потърсил сервизна помощ, в рамките на която известно време преди процесното събитие е бил извършен и ремонт на автомобила).

Изложеното изключва проявата на вина, вкл. под формата на небрежност от страна на водача на процесния автомобил – същият не е пренебрегнал компютърна сигнализация (първата сигнализация за проблем е преди събитието и указанията в нея са били спазени чрез намаляване на скоростта), както и не е могъл с притежавания от него опит да предвиди настъпване на пожара. Нещо повече, същият е управлявал автомобила със съзнание за неговата изправност, тъй като автомобилът е бил сервизиран редовно, в оторизирани сервизи, и както беше посочено, около две седмици преди събитието е бил извършен и ремонт, при който свидетелят бил „уведомен, че автомобилът е годен за ползване без ограничения“.

Съгласно заключението по задача № 9 от САТЕ не се установява по автомобила да са извършвани конструктивни изменения, както и няма данни за неправилно извършени ремонтни дейности, в причинна връзка с които да е настъпило събитието, в частност – не е извършван ремонт за подмяна на ЕГР системата на автомобила. В о.с.з. на 11.12.2020 г. вещото лице Т. сочи, че извършеният преди събитието ремонт засяга ходовата част, като от огледа на видеоматериала, изготвен от служители на сервиза, се виждал и процесният детайл без „видими признаци на дефект“. Посоченото от свидетеля Д. обстоятелство, че при ремонта била вложена част втора употреба не може да доведе до единствено възможния извод за „неправилност“ на ремонт, нито за причинност между влагането на тази част и събитието, и поради непълно доказване на този факт същият следва да се счете за неустановен с оглед доказателствената тежест, възложена на ответника.

При горепосочените мотиви съдът намира за неоснователни правоизключващите и правонамаляващи възражения на ответника и приема, че той дължи обезщетение в пълен размер.

 

Относно размера на дължимото обезщетение.

Според заключението на САТЕ стойността на ремонта на увредения автомобил не надхвърля 70 % от неговата стойност. Следователно не е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Ето защо на ищеца се дължи обезщетение за частично увреждане на застрахованото имущество.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При частично повреждане действителната вреда е равна на разходите, необходими за ремонта на вещта.

Според САТЕ щетите по автомобила, за които ищецът претендира застрахователно обезщетение, са настъпили в причинна връзка с процесното събитие, като средната пазарна цена на ремонта им с нови части е 24 301,33 лв. с ДДС, а с прилагане на коефициент за овехтяване – 18 080 лв. с ДДС.

Възражението на ответника, че обезщетението следва да се определи при прилагане на коефициент за овехтяване на вложените в ремонта нови части, е неоснователно. Действително, в застрахователния договор страните са уговорили действителна, а не възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 КЗ, но тази стойност отчита овехтяването на вещта при определяне на застрахователното обезщетение при пълно погиване – тогава собственикът на погиналата вещ трябва да получи пазарната й стойност за състоянието, в което тя се е намирала към момента на събитието. Когато обаче е налице частична повреда, за да бъде репарирана тя, не може застрахованият да бъде задължен да вложи в ремонта не нови, а употребявани части. Това следва и от съдържанието на общите условия, при които е сключен договорът – съгласно чл. 26, ал. 1 от ОУ при тотална щета обезщетението се определя по действителната стойност на МПС, а съгласно чл. 26, ал. 4 от ОУ при частично погиване обезщетяването се извършва по един от следните начини: чрез изплащане на парично обезщетение по експертна оценка или в натура – чрез ремонт в доверен сервиз (тези алтернативни начини са предвидени и в застрахователната полица). Тъй като при обезщетяване в натура средствата за ремонта се заплащат от застрахователя на външния изпълнител (ал. 6), то те биха покрили извършването на поправката с нови части. Ето защо не може да се приеме, че размерът на обезщетението при частична вреда би бил различен според избрания от ищеца начин на обезщетяване. Поради това клаузата на чл. 26, ал. 7 от ОУ се явява в противоречие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ и не може да бъде приложена от съда. В този смисъл е и константната съдебна практика – вж. напр. Определение № 156/27.03.2015 г. по т.д. № 1667/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по приложението на аналогичната разпоредба на чл. 203 КЗ (отм.)).

По същите съображения не може да се приеме за основателен и доводът на ответника за присъждане на обезщетението по цени без ДДС – това не би поставило застрахования във възможност да получи вещ от същия вид и качество по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ. Нещо повече – в представеното от ответника споразумение е предвидено, че ДДС се заплаща, ако обезщетението се изплаща чрез заплащане директно на сервиз (чл.1.2.6), а както беше посочено по-горе, не може да има разлика в размера на обезщетението според избрания от застрахования начин на удовлетворяване.

При гореизложените мотиви съдът приема, че дължимото от ответника обезщетение възлиза на 24 301,33 лв. Страните не спорят, че ответникът е заплатил сумата от 4 204,40 лв. Ето защо искът следва да бъде уважен за сумата от 20 096,93 лв. и отхвърлен до сумата от 29 358,82 лв.

 

По разноските:

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2 619.87 лв. разноски за държавна такса, депозит за вещи лица и адвокат.

Ищецът следва да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от исковете разноски вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 381,72 лв.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „А.“ ООД, ЕИК ********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 20 096,93 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 04.10.2018 г. застрахователно събитие – пожар по време на движение на л.а. „БМВ Х5“ с ДК № *******, което съставлява покрит риск по договор за имуществено застраховане, сключен със застрахователна полица № 00500100251270/17.05.2018 г., ведно със законната лихва от 19.07.2019 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 619,87 лв.

ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ********, да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 381,72 лв. разноски.

Решението е постановено при участието на „М К.“ ООД, „А.Б.“ ООД и „Д.М.“ ООД като помагачи на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: