Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27.06.2018 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
гражданско дело № 886
по
описа за 2017 година,
намира следното
Обективно съединени
искове по чл.128,
чл.224 и чл.220 ал.1 от КТ.
Депозирана е искова молба от С.В.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, против ЗКПУ
„Земя“/в ликвидация/ с.Черньово, ЕИК *********, с която са предявени искове за
осъждане на ответника да й заплати сумата 26 352,26 лв. , представляваща
дължимо трудово възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2015 г. до
06.06.2017 г.; сумата 3 070,00 лв., представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2015 г., 20 дни за 2016 г. и 10
дни за 2017 г., както и сумата 3 720,00 лв., представляваща обезщетение за
неспазен тримесечен срок на предизвестие, ведно със законната лихва върху всяка
една от главниците, считано от депозиране на исковата молба – 07.08.2017 г. до
окончателното им изплащане. Претендират се разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
работила в предприятието на ответника заемайки длъжността “главен
счетоводител”, при договорено брутно трудово възнаграждение 1240,00 лв. Със
заповед № 1/06.06.2017 г., трудовото й правоотношение било прекратено от
работодателя, на осн. чл. 328 ал.1 т.1 от КТ. Ищцата твърди, че за периода от
01.01.2015 г. до 06.06.2017 г., дължимото й трудово възнаграждение не е
изплащано от ответника, въпреки че тя е изпълнявала трудовите си задължения. С
посоченото основава и осъдителния иск за сумата 26 352,26 лв. За посочения по -
горе период, ищцата не била ползвала и следващия й се платен годишен отпуск,
възлизащ за 2015 г. на 20 работни дни, за 2016 г. на 20 работни дни и за 2017
г. на 10 работни дни. Сочи, че
обезщетението за същия възлиза общо на 3 070,00 лв. Заявява, че тъй като
заеманата от нея длъжност е била материално-отчетническа такава, й се е дължало
тримесечно предизвестие, преди прекратяване на трудовото правоотношение. Тъй
като договорът между страните бил прекратен без предизвестие, претендира
ответника да бъде осъден да й заплати сумата 3 720,00 лв., представляваща
обезщетение за неспазен тримесечен срок на предизвестие. В хода
на съдебното производство е допуснато изменение на последно предявените два
иска, като размера на претенцията за обезщетение за неползван платен годишен
отпуск е намален от 3070 лв. на 2 790 лв. и размер на претенцията за
обезщетение за тримесечно предизвестие е намален от 3 720 лв. на 3348 лв.
В срока за отговор ответникът
депозира такъв, в който оспорва исковете по основание и размер. Не се оспорва
обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение, което е
прекратено. Конкретни възражения в отговора от ответника не са направени, като
се сочи, че целия архив на Кооперацията – ответник, включително и ведомостите
за заплати се се намират у ищцата, която не ги е предала на законния
представител на Кооперацията. На това основание се претендира исковата молба да
бъде оставена без движение
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са били в трудово
правоотношение, въз основа на сключен между тях трудов договор №1/02.01.2014 г.
По силата на същия, ищцата е заемала
длъжността “главен счетоводител” в предприятието на ответника, при договорени
основно трудово въззнаграждение в размер на 1 000 лв. и допълнително
възнаграждение за продължителна работа – 24%, в размер на 240 лв., платен
годишен отпуск в размер на 20 дни и тримесечен срок на предизвестие, при
прекратяване на трудовото правоотношение. Със заповед № 1/06.06.2017 г., на основание
чл. 328 ал.1 т.1 от КТ, трудовият договор на ищцата бил прекратен, считано от
същата дата. В заповедта е отбелязано,
че на работника се дължи обезщетение за неползван платен годишетн отпуск за
2015 г., 2016 г., и 2017 г. общо за 50 работни дни.
Междувременно, на 07.04.2017
г., в ТР е вписано решение по чл. 42 от ЗК, с което кооперацията ответник е
прекратена и е обявена ликвидацията й, а за ликвидатор е вписан Милко Стефанов
Алексиев. С дата 05.10.2017 г. в ТР, като ликвидатор на ответника е вписан
Борис Николов Петков.
В хода на производството по
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
установява, че размера на начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение на
ищцата за периода от м.01.2015 г. до м.11.2015 г./вкл./, възлиза на
10 692,44 лв., за м. януари 2016 г. и от м. 03.2016 г. до м.12.2016 г./вкл./,
възлиза на 10 692,44 лв. и за
периода от м.01.2017 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
възлиза на 4 967, 48 лв., или общата дължима сума за процесния период/след
приспадане на дължимия данък и удръжки/ е в размер на 26 352,36 лв. От
същия период, вещото лице е изключило, като дължими месечните възнаграждения
единствено за м. 12.2015 г., когато ищцата е била в неплатен годишен отпуск и за
м. 02.2016 г., за който трудовото възнаграждение е получено от същата. По
отношение на всички останали месеци, експертът сочи, че в разплащателните
ведомости, отразяващи получаване на трудовото възнаграждение от работника,
липсва подпис на ищцата, удостоверяващ изплащането
на същото. Според заключението, размерът на обезщетението за неползван платен
годишен отпуск за 20 дни за 2015 г., възлиза на 1116,00 лв., за 20 дни за 2016
г. възлиза на 1116,00 лв. и за 10 дни за 2017 г., възлиза на 558,00 лв., или
общо за трите години следващия се размер на обезщетението/след приспадане на
дължимия данък/ е 2 790,00 лв. В заключението са посочени във варианти и
дължимите размери на обезщетение/след приспадане на дължимия данък/ при
неспазен едномесечен срок на предизвестие – 1116,00 лв., при двумесечен срок на
предизвестие – 2232,00 лв.и при тримесечен срок на предизвестие – 3348,00 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Исковете са основателни и доказани.
По отношение на първият от
тях – по чл.128 от КТ, в тежест на работодателя /ответника в производството/ бе
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е изплатил на ищцата договореното трудово
възнаграждение за заеманата от нея длъжност за процесния период. Доказателства
в тази насока по делото не бяха представени. Твърденията, че ищцата не е
предоставила на кооперацията ответник цялата счетоводна документация и за
евентуално наличие в нея на документи удостоверяващи плащания на трудово
възнаграждение на същата, не са достатъчни, да обосноват извод за
неоснователност на иска. Освен, че подобно едно поведение на ищцата би могло да
бъде съставомерно по смисъла на НК, то липсата на данни за извършени плащания
от страна на ответника на трудови възнаграждения на ищцата, се установява и от
заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, основано
на счетоводна документация, находяща се в трето спрямо производството лице. От
същото заключение се установява и дължимия размера на следващото се месечно брутно трудово
възнаграждение за процесния период, който възлиза общо на 33 649,09 лв. –
бруто и общо на 26 352,36 лв., след приспадане на дължимия данък и
удръжки. Претенцията на ищцата не
надхвърля последно посочената сума, поради което и като основателен и
доказан искът по чл. 128 от КТ за сумата 26 352,26 лв., следва да бъде
уважен изцяло.
Що се отнася до предявения
иск по чл. 224 от КТ. По делото не се оспорва, че трудовият договор на ищцата е
бил прекратен. Отново в тежест на ответника, бе да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че рабитника е идзползвал определения му отпуск преди
прекратяване на трудовото правоотношение. Такова доказване в рамките на
производството не е проведено, като и в самата заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е посочено, че на ищцата се дължи обезщетение по чл.
224 от КТ за процесния период и за претендирания брой дни – 20 работни дни за
2015 г., 20 работни дни за 2016 г. и 10 работни дни за 2017 г. Ето защо
основателна се явява и претенцията на ищцата за осъждане на ответника да й
заплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за
ползването на който не е погасено по давност, изчислено по правилото на чл. 224, ал.2, във връзка с чл. 177 от КТ, в размер определен в
заключението на вещото лице и възлизащ /след приспадане на дължимия данък/ на
2 790 лв.
По отношение на последно предявеният иск. Съобразно
основанието на което трудовият договор между страните е прекратен – чл. 328
ал.1 т.1 от КТ, то при неспазен срок на предизвестие от работодателя, същият
дължи обезщетение. В случая договорът е прекратен на датата на издаване
заповедта за прекратяването му – 06.06.2017 г. При това положение,
работодателят дължи на ищцата обезщетение за неспазения 3 месечен срок на
предизвестие, договорен в сключения между страните трудов договор, който не
надхвърля максимално предвидения в чл. 326 ал.2 от КТ срок. Размерът на
тримесечното обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ, след приспадане на дължимия
върху същото данък, възлиза на претендираната от ищцата сума от 3348 лв.,
поради което и този иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на
разноските. Съобразно изхода от спора, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати направените от ищцовата страна разноски, представляващи
платено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв. На осн. чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Ихтиман държавна такса върху всеки един от уважените
искове в производството, възлизаща по първия от тях на 1054,10 лв., по втория
на 111,60 лв. и по третия на 133,92 лв., както и изплатеното възнаграждение на
вещото лице по делото в размер на 150,00 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗКПУ „Земя“/в ликвидация/
с.Черньово, ЕИК ********* на осн. чл.128 от КТ ДА ЗАПЛАТИ на С.В.П., ЕГН **********
с адрес ***, сумата 26 352,26 лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2015 г. до 06.06.2017 г., ведно
със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба
– 07.08.2017 г., до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗКПУ
„Земя“/в ликвидация/ с.Черньово, ЕИК ********* на осн. чл.224 ал.1 и ал.2 от КТ
ДА ЗАПЛАТИ на С.В.П., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 2 790,00 лв.,
представляваща обезщетение за за неползван платен годишен отпуск за 20 дни за
2015 г., 20 дни за 2016 г. и 10 дни за 2017 г., ведно със законната лихва върху
нея считано от датата на депозиране на исковата молба – 07.08.2017 г., до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Земя“/в
ликвидация/ с.Черньово, ЕИК ********* на осн. чл.220 ал.1 от КТ ДА ЗАПЛАТИ на С.В.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата 3348,00 лв., представляваща обезщетение за
неспазен тримесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
депозиране на исковата молба – 07.08.2017 г., до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Земя“/в
ликвидация/ с.Черньово, ЕИК ********* на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на С.В.П., ЕГН ********** с адрес ***
за разноски в производството сумата 450,00 лв., представляваща платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Земя“/в
ликвидация/ с.Черньово, ЕИК ********* на осн. чл.78 ал.6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Ихтиман сумата
1449,62 лв., от които 1 299,62 лв. - държавна такса върху уважената част
от предявените искове и 150,00 лв. - възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред СОС
в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: