МОТИВИ ПО НОХД № 6320/2015 г. по описа на ПРС
Срещу подсъдимия Н.А.К. е внесено обвинение за извършено
престъпление по чл.194, ал. 1 от НК за това, че на 24.06.2015
г. в гр.Пловдив, е отнел чужди движими вещи –
дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 30,00 лв., портмоне от изкуствена
кожа на стойност 5,00 лв., мобилен телефон марка „Samsung“ модел Е 1190 с ИМЕЙ № 354660052645754 на стойност
60,00 лв., мобилен телефон „Nokia“ с
неустановен модел и ИМЕЙ на стойност 50,00 лв., лаптоп марка „Toshiba Satellite
С – 5 50 – А – 146“ на стойност 550,00 лв., калъф за лаптоп на стойност 10,00 лв., слънчеви очила на стойност 10,00
лв., калъф за слънчеви очила на стойност 5,00 лв., 2 бр. секретни ключове на
стойност 5,00 лв. и сума в размер на 30,00 лв. – всичко на обща стойност 755,00
лв. от владението на М.Х.С. ЕГН: ********** ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът поддържа изцяло
така повдигнатото спрямо подсъдимия К. обвинение като счита, че същото е
доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
Пострадалата М.Х.С. е била редовно и своевременно
уведомена за права си в съдебното производство. В съдебното заседание, преди
даване ход на съдебното следствие, е отправила устна молба да бъде
конституирана като граждански ищец и е пожелала да предяви граждански иск срещу
подсъдимия К., с който претендира присъждането й на 300лв за обезщетение на
претърпени имуществени вреди и 100лв обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от описаното в обвинителния акт деяние. С протоколно определение М.С. е
била конституирана като страна в процеса - граждански ищец и са допуснати за
съвместно разглеждане предявените от нея искове.
В съдебно заседание подсъдимият К. е пожелал да му бъде назначен защитник, тъй като
няма финансова възможност да си упълномощи такъв, а желае за се обсъди
възможността за сключване на споразумение. За защитник на подсъдимия е бил определен от АК Пловдив адвокат Л.С.Ч., назначена по делото с
протоколно определение. Подсъдимият и
неговият защитник са отправили искане делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие и в частност по реда на чл. 371, т.2
от НПК. Съдът е допуснал предварително изслушване на страните, в
хода на което подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите изложени в
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Изслушано е становището на страните и е даден ход на съкратеното съдебно
следствие, в хода на което съдът на осн. чл.372, ал.4 вр. чл.371, ал.2 от НПК е
обявил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което същото ще се
ползва при постановяване на
присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
прокурорът е предложил на подсъдимия да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно една година лишаване
от свобода с изпитателен срок от три години, като с оглед естеството на
производството, протекло по реда на по глава 27 от НПК, така определеното наказание да бъде
намалено с 1/3. От своя страна защитата предлага да се приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, буква „Б” от НК и да бъде определено наказание „Пробация”, което според нейното
становище би способствало в по-голяма степен изпълнението на целите на наказанията,
предвидени в чл.36 от НК.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намира и приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимия Н.А.К. е роден
на ***г***, завършил е средно образование, неженен, безработен, реабилитиран по
право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, живущ ***
На 24.06.2015 г. св. М.С. излязла от жилището
- апартамент, находящ се в гр. П. ж.к. Т. бл. ... вх... ет... ап...., без да заключи входната врата. В жилището останала възрастната й майка, която имала проблеми със слуха. В това време подс. К., наркозависим съсед на С. от първия етаж на
същият адрес, решил
да поиска пари на заем от нея. Той се качил до жилището на свид.С. и позвънил на входната врата на апартамента й, но никой не отговорил. Тогава подс. К. опитал да отвори вратата на жилището на С. и
установил, че тя е
отключена. Подсъдимият К. започнал
да се оглежда дали не идва някой, тъй като в този момент решил да влезе в дома на С. и да открадне подходящи вещи, чрез възмездното
отчуждаване на които
да си осигури финансови средства за наркотици. Това поведение на подс.К. било забелязано от съседката на
пострадалата – св. М.И.К., която
наблюдавала обв. К. през шпионката на входната врата на своя апартамент. Тъй като св. К. била повикана на телефона, се отдръпнала от вратата и не видяла
понататъшните действия на К.. Той
от своя страна влязъл
в апартамента на св. С. и се насочил към холното помещение, от където взел вещите
- дамската чанта на
св. С. и лаптоп
„Тошиба”,
представляващи предмет на престъплението по делото. Майката на св. С. била в своята стая в жилището и не забелязала присъствието на чужд човек. Подс. К. напуснал жилището на С. и се отправил пеш към кв. „Столипиново”, с цел да продаде отнетите от
владението на св. С. вещи. По пътя той отворил дамската
чанта на пострадалата и установил съдържанието й - два
мобилни апарата, единият марка
„Самсунг“ модел Е 1190 с ИМЕЙ № 354660052645754 и втория -„Нокия“ с неустановен модел и ИМЕЙ, портмоне от изкуствена кожа с 30лв в него, слънчеви очила, калъф за
слънчеви очила и 2 бр. секретни ключове. Самият лаптоп отнет от К. бил поставен в калъф. К.
извадил двата мобилни
апарата „Самсунг” и „Нокиа”, а чантата и останалите вещи в нея изхвърлил.
Подсъдимият К. отишъл в магазин за
ремонт на компютърна и аудио техника, находящ се в гр. П. ул.”В.” № ..., собственост на св. Д. И.М.. Там той предложил
на св. М. да му продаде отнетите вещи –лаптоп марка Тошиба и мобилния апарат „Самсунг”. Подсъдимият потвърдил
пред св. М., че вещите, които иска да му продаде са негови. Св. М. поискал личната карта на подс. К., копирал я и го накарал
собственоръчно да напише, че вещи, които му продава са негови. Подсъдимият К. написал на листа със сниманата му лична карта
името си и отразил, че продава
лаптоп „Тошиба” за сумата от 100 лв. Подсъдимият продал вещите на свид. М. общо за
106лв, след което си тръгнал. Пред същия магазин той продал втория мобилен
апарат „Нокия” на непознато за него лице от ... произход. Така осигурените от продажбата на вещите пари подсъдимият К. изхарчил за наркотици.
В хода на досъдебното
производство е била изготвена стоково-оценъчна експертиза според заключението,
на която отнетите от подсъдимият
вещи имат
следните стойности –
дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 30,00 лв., портмоне от изкуствена
кожа на стойност 5,00 лв., мобилен телефон марка „Samsung“ модел Е 1190 с ИМЕЙ №
354660052645754 на стойност 60,00 лв., мобилен телефон „Nokia“ с неустановен модел и ИМЕЙ на
стойност 50,00 лв., лаптоп марка „Toshiba Satellite С – 5 50 – А – 146“ на стойност 550,00 лв.,
калъф за лаптоп на стойност 10,00 лв., слънчеви очила на стойност 10,00
лв., калъф за слънчеви очила на стойност 5,00 лв., 2 бр. секретни ключове на
стойност 5,00 лв. и сума в размер на 30,00 лв. всички на обща стойност 755лв. Т
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните гласни доказателства от досъдебното производство, прочетени на
основание чл. 373, ал.1
вр. с чл. 283 от НПК - показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели М.Х.С.,
М.И.К., Д.И.М. и С.Л., както другите писмени и веществени доказателства, а
именно копие на гаранционна карата за компютърна техника Тошиба Сателит, с
купувач М.Х.С., копие на фактура с приложени касова бележка от 18.09.2013г, фактура от 22.11.2012г с доставчик Германос
Телеком България и получател М.Х.С. за покупка на мобилен телефон Самсунг с ИМЕЙ № 354660052645754, протокол за доброволно предаване от 29.06.2015г,
с който по делото са приобщени като веществени доказателства продадените на
свид.М. лаптоп марка Тошиба и 1бр. мобилен телефон марка Самсунг, разписка от
01.07.2015г за връщане на същите веществени доказателства на собственика им свид.
С., протокол за доброволно предаване от 30.06.2015г на лист с копие на лична карта на Н.А.К. и
ръкописен текст, представляващ декларация от името на същото лице, че продава
лаптоп Тошиба за 100лв на 24.06.2015г, свидетелство за съдимост на Н.А.К.,
характеристична справка.
От наличните по делото
доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването,
мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството на деянията.
Съдът намира изготвените
протоколи за извършени действия по разследване за съставени съобразно
изискванията на процесуалния закон, поради което счита, че същите се ползват с
пълна доказателствена сила.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по делото като обективни,
последователни и логични, а и кореспондиращи си помежду си и на останалите
доказателства по делото.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по изготвената стоково-оценъчна
експертиза като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната
област, не оспорено от страните.
Направеното от подс.К. самопризнание, съдът
намира, че се подкрепя по убедителен
начин от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни, писмени и
веществени доказателства и не констатира наличието на незначителни противоречия по смисъла на ТР
№1/2009г на ОСНК на ВКС.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така възприетата и установена
фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият Н.А.К. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.194, ал. 1 от НК тъй като на 24.06.2015 г. в гр. Пловдив, е
отнел чужди движими вещи – дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 30,00
лв., портмоне от изкуствена кожа на стойност 5,00 лв., мобилен телефон марка „Samsung“ модел Е 1190 с ИМЕЙ №
354660052645754 на стойност 60,00 лв., мобилен телефон „Nokia“ с неустановен модел и ИМЕЙ на
стойност 50,00 лв., лаптоп марка „Toshiba Satellite С – 5 50 – А – 146“ на стойност 550,00 лв.,
калъф за лаптоп на стойност 10,00 лв., слънчеви очила на стойност 10,00
лв., калъф за слънчеви очила на стойност 5,00 лв., 2 бр. секретни ключове на
стойност 5,00 лв. и сума в размер на 30,00 лв. – всичко на обща стойност 755,00
лв. от владението на М.Х.С. ЕГН: ********** *** без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна с
действията си подсъдимият Н.А.К. е реализирал всички признаци от състава на
престъплението кражба, визирано в чл.194, ал.1 нк. С действията си на
24.06.2015г в гр.Пловдив подсъдимия е прекратил фактическата власт на
пострадалата С. върху инкриминираните движими вещи, като е сторил това без
нейното съгласие и е установил своя фактическа власт върху предмета на
посегателството, с което е настъпил визирания в състава престъпен резултат.
От субективна страна
престъплението е било извършено от подсъдимия с пряк умисъл- внезапен и
неопределен, както и с намерение противозаконно да присвои отнетите вещи. Подс.
К. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е настъпването
на общественоопасните му последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е
взел решение за извършване на престъплението веднага след като е осъзнал
конкретна възможност за това и е пристъпил незабавно към осъществяването на
това решение, като е желаел да отнеме чужди движими вещи с определена стойност,
без ясна представа за същата. В този смисъл подсъдимият е съзнавал, че отнема
чужди движими вещи без съгласието на техният собственик- пострадалата С., с
което свое деяние засяга обществените отношения, осигуряващи нормални условия
за упражняване правото на собственост върху тях, като е сторил това с намерение
да ги присвои и това негово намерение се изразило в последващите му действия по
фактическо и юридическо разпореждане с тях, а именно отчуждаване на част от
отнетите вещи и разходване на получената срещу тях парична сума, разходване на
отнетата сума от 30лв и изхвърляне на останалите.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление по чл.194, ал.1
от НК, законодателят е определил
наказание “лишаване от свобода” до осем години. В случая с оглед императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да съобрази наказанието с изискването на чл.58а от НК.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца и преценявайки подбудите за
извършване на деянието и наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При преценката съдът намери, че
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в пълно
съдействие от страна на подсъдимия в хода на разследването, благодарение на
което са били издирени и върнати на пострадалата част от отнетите й вещи,
чистото му съдебно минало, изразеното критично отношение от подсъдимия към
осъщественото от него престъпно деяние, опитът
му, да се пребори със зависимостта си от наркотиците, преминавайки към лечение с метадонова програма. В
този смисъл са налице едновременно условията по чл.58а, ал.1-3 и чл.55 от НК
поради, което на основание чл.58а, ал.4 от НПК, съдът приложи само чл.55, ал.1,
т.2, б.”б”, предл.1, като по- благоприятен закон за подсъдимия. Воден от
горните мотиви съдът определи наказание на
основание чл.
194, ал. 1 от НК вр. чл. 5 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, вр. чл. 58а, ал.4 НК вр.
чл.55, ал.1, т.2, б. „б” предл.1 от НК, а именно замени предвиденото в
особената част наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за което не е предвиден
най-нисък предел с „ПРОБАЦИЯ”, включваща
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, 2, 4 и 6 от НК.
Относно срока на пробацията, съдът определи
период от една година за първите три
наложени пробационни мерки и 100 часа годишно при мярката по чл.42а, ал.2, т.6
от НК. Съдът намира така определеното наказание за
справедливо и адекватено на личността на подсъдимия и същевременно на
обществената опасност на деянието и прецени, че с така определеното по вид и размер
наказание, ще се съдейства в максимална степен за постигане целите на чл.36 от НК.
Относно предявения по делото граждански иск от М.С.,
срещу подсъдимия Н.А.К., в размер на 300лв имуществени вреди и 100лв
неимуществени вреди, съдът намери, че по основание и размер са доказани
единствено претърпени имуществени вреди в размер на 145лв. Основание за
гражданския иск е извършеното от подсъдимия К. деяние, осъществяващо състав на
престъпление по чл.194, ал.1 НК. В резултат на същото са настъпили имуществени
вреди в правната сфера на гражданския ищец С., представляващи пряка и непосредствена
последица от същото деяние и намиращи се в обективна причинна връзка с него.
Тези имуществени вреди в същото време са и съставомерни и се равняват на
755,00лв. Видно от разписка от 01.07.2015г граж.ищец С. е получила част от
отнетите й вещи, които според заключението на стоково оценъчната експертиза,
възлизат общо на 610лв. В този смисъл на гражданския ищец С. следва да се
присъди обезщетение само за невъзстановените имуществени вреди в оставащият
размер от 145лв. Няма доказателства по делото, подкрепящи исковата претенция на
гражданския ищец С. в по големия предявен от нея размер от 300лв, поради което
съдът присъди на гражданския ищец обезщетение за имуществени вреди в размер на
145лв. В същото време съдът намери предявения граждански иск за неимуществени
вреди като неоснователен. Липсват каквито и да е доказателства, които да
обосноват извода, че от осъщественото от подсъдимия деяние като пряка и
непосредствена последица са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на С.,
изразяващи се в определени страдания.
Причина за извършване на престъплението е
наркотичната зависимост на подсъдимия и необходимостта му от финансови средства
за да задоволява същата.
Подбуди за извършване на
престъплението-користни.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.