Решение по дело №5934/2015 на Районен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1933                                                                                     Година 08.06.2016                            Град  ПЛОВДИВ

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        XIII граждански състав

На тридесети май                                                     две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ  ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: Мария Христова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 5934 по описа за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

                  Производството е по иск за делба във фазата на извършването ѝ.

      С влязло в сила Решение №3629 от 04.11.2015 г., постановено по гр. дело № 5934/2015 г. по описа на тринадесети граждански състав, е допуснато извършването на съдебна делба между И. Г.... К. ЕГН **********,***. Г... З.... № ...., Л.Х.К. ЕГН **********,*** от една страна и  Ч.И.П. ЕГН ********** ***, на съсобствения им недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1530 кв. метра, находящо се в с. М... , област П...., съставляващо по плана на селото поземлен имот с планоснимачен номер 174(сто седемдесет и четири), в квартал 16а(шестнадесет А), за който е отреден парцел XII(дванадесети), с неприложена регулация, при граници и съседи: дере, улица и М.... К.... Д..., ПРИ КВОТИ: 2/6(две шести) идеални части за И.Г.К., 1/6(една шести) идеални части за Л.Х.К. и 3/6(три шести) идеални части за Ч.И.П..

                  Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

                 I.По извършване на делбата:

                   От страните не са представени надлежни писмени доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл.203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той  неподеляем.

                   Страните по делото, чрез процесуалните им представители са заявили, че не желаят да получат имота  в собственост.

                   Съдът констатира, че не са налице и предпоставки за възлагане на имота, нито за разпределяне между съделителите.

                    В този смисъл и с оглед установената неподеляемост, имота следва да бъдат изнесен на публична продан, като получените суми бъдат разделени по равно между страните.

        Посочената със заключението пазарна стойност на имота е 19 514 лева.

                    Определената пазарна цена на имота съобразно заключението на вещото лице от 25.02.2016 г. г., следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно  стойността на дяловете си  държавна такса в размер на 4% по сметка на ПРС, или 260,18 лева за И.Г.К., 130,09 лева за Л.Х.К. и  390,28 лева за Ч.И.П..

                   II.По отношение на претенциите по сметки:

                    По делото съдът е приел за съвместно разглеждане в производството по съдебна делба  две претенции по сметки: първата предявена от ищците И.Г.К. и Л.Х.К. срещу ответницата Ч.И.П. за заплащане на сумата от 1037,00 лева  представляваща половината от създадените от ищците трайни насаждения, представляващи подобрения на имота, ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенецията до окончателното изплащане; втората предявена от ответницата Ч.И.П. срещу ищците И.Г.К. и Л.Х.К., за заплащане на сума в размер на 200 лева за периода от 2012 г. до 2015 г. представляваща стойността от добива на лозето засадено в имота.

                  По претенцията по сметки предявена от ищците И.Г.К. и Л.Х.К. срещу ответницата Ч.И.П..

                  Касае се за претенция за припадащата се част от извършени подобрения от ищците в делбения имот. Ищците твърдят, че са създали трайните насаждения без крушата, с които се е увеличила стойността на имота. Ответницата заявява, че признава обстоятелството, че ищците са засели насажденията описани в молбата., но считат, че претенцията трябва да бъде намалена с 30% тъй като насажденията са в общия имот и ищците са брали плодовете от тях.

              Съгласно член 59 от ЗЗД, за да не се допусне неоснователно обогатяване се дължи връщане на това с което се е обогатил, но до размера на обедняването. В настоящият случай съсобственикът –ответницата по делото - не участвала в извършването на подобренията, съответно дължи връщане на ищците на сумата, с която ответницата би се обогатила - увеличението на стойността на имота в резултат на извършените подобрения, но до размера на обедняването на подобрителите - стойността на подобренията към момента на извършването. Следователно е необходимо по делото да бъдат установени тези две стойности, за да се уважи претенцията за подобрения. Приетото по делото заключение на за остойностяване на извършените подобрения съдържа само стойност към настоящия момент, тъй като не му е била поставяна задача да даде стойности и към момента на извършването им. В тежест на ищцовата страна е да ангажира доказателства за доказване на претенциите си и при непровеждане на пълно доказване както на основанието, така и на размера  иска се явява неоснователен или недоказан по размер. В настоящия случай претенцията за подобрения се явява недоказана по размер и като такава следва да бъдат отхвърлена.

                  По претенцията по сметки предявена от ответницата Ч.И.П. срещу ищците И.Г.К. и Л.Х.К..

                  Касае се за претенция за припадащата се част от добивите на лозе за периода от 2012 г. до 2015 г. в общ размер на 200,00 лева. В тежест на ищеца по тази претенция беше да докаже какви са били добивите за периода, за който се претендират, както и обстоятелството, че само съделителите И.К. и Л.К. са получили добивите от лозето засадено в делбения имот.

                 Представените гласни доказателства на свидетеля Т... П...., съпруг на ответницата Ч.П., съдът не може да приеме, че са достатъчни да докажат при условията на пълно и главно доказване  размера на добивите от лозето предмет на претенцията. Не беше доказано и твърдението на ответницата, че лозето е ползвано само от ищците по делото. Ето защо съдът намира, че и тази претенция остана недоказана както по основание така и по размери за това следва да бъде отхвърлена.

                   III. По разноските.

       С оглед обстоятелството, че страните в производството по съдебна делба са едновременно ищци и ответници, съдът намира, че разноските следва да останат за страните така както са ги направили. По отношение на отхвърлените искови претенции съдът следва да осъди ищците И.Г.К. и Л.Х.К., да заплатят държавна такса върху претенцията си по сметки в размер на 50,00 лева и ответницата Ч.И.П. в размер на 50,00 лева.

                   Водим от горното  съдът

Р Е Ш И:

 

                   ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ал.1 от ГПК следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 530(хиляда петстотин и тридесет) кв. метра, находящо се в с. М....., област П...., съставляващо по плана на селото поземлен имот с планоснимачен номер 174(сто седемдесет и четири), в квартал 16а(шестнадесет А), за който е отреден парцел XII(дванадесети), с неприложена регулация, при граници и съседи: дере, улица и М... К.... Д....

                  ОСЪЖДА И.Г.К. ЕГН **********,***. Г... З... № ....., да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 260,19(двеста и шестдесет лева и 19 ст.) лева.

                 ОСЪЖДА Л.Х.К. ЕГН **********,***, да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 130,09 (сто и тридесет лева и 09 ст.) лева.

                 ОСЪЖДА Ч.И.П. ЕГН ********** ***, да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 390,28 (триста и деветдесет лева и 28 ст.) лева.

                 ОТХВЪРЛЯ предявената от И.Г.К. ЕГН **********,***. Г.... З...№ ...  и Л.Х.К. ЕГН **********,*** против Ч.И.П. ЕГН ********** ***, претенция по сметки по реда на чл.346 от ГПК, представляваща припадащата се част от извършени подобрения – трайни насаждения на обща стойност 1 037,00(хиляда тридесет и седем)лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенецията до окончателното изплащане като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

                  ОТХВЪРЛЯ предявената от Ч.И.П. ЕГН ********** *** против И.Г.К. ЕГН **********,***  и Л.Х.К. ЕГН **********,***, претенция по сметки по реда на чл.346 от ГПК, представляваща припадащата се част от добивите на лозе за периода от 2012 г. до 2015 г. в общ размер на 200,00(двеста) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

                 ОСЪЖДА И.Г.К. ЕГН **********,***. Г... З.... № .... и Л.Х.К. ЕГН **********,***, да заплатят държавна такса в размер на 50,00(петдесет)лева по сметка ПРС в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

     ОСЪЖДА Ч.И.П. ЕГН ********** от с. М...., обл. П...., да заплати държавна такса в размер на 50,00(петдесет)лева по сметка ПРС в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

                 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаване на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

         Вярно с оригинала.

         М.Х.