О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1537
11.06.2020г., гр. Бургас
ОКРЪЖЕН
СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закрито заседание
на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Лазарова
Йорданка Майска
като разгледа докладваното от съдия Майска
в.ч.гр.д. № 1309/2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ”Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска”- 19,
заявена чрез пълномощника юк.Лилия Папазова срещу Разпореждане № 286/07.02.2020г. на
Районен съд – Несебър, постановено по ч. гр. д. № 116 по описа на съда за 2020г.,
с което първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в частта относно
претендираното вземане за разходи при изискуем кредит от 120лева.
Частният
жалбоподател намира обжалваното разпореждане за неправилно. По-конкретно сочи,
че сумата от 120лв. се претендира, но не като такси за управление на кредит, а
като разход по изискуем кредит, поради което не попада в
приложното поле нито на чл.10а от ЗПК,
нито на чл.19 ЗПК. Посочва се, че сумата от 120лв. е регламентирана в Общите
условия към договора за кредит, Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на
Банка ДСК ЕАД и в частност в Приложение № 3-Такси по кредити за текущо потребление,
в т.6 от което е посочен дължим от кредитополучателя разход за изискуем кредит
в размер на 120лв.. Твърди се, че в посочената Тарифа банката е извършила
предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за осигуряване на необходимото съдействие по
получаване на изходящата от кредитора кореспонденция, като връчването на покани
за доброволно изпълнение, нотариални покани, уведомления за предсрочна
изискуемост.
Моли, обжалваното разпореждане да бъде отменено и да
бъде постановено издаване на Заповед по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист
против кредитополучателя и солидарния длъжник и за сумата от 120лв.,
представляващи разходи за изискуем кредит. Претендира разноски за заплатена
д.т. и юк.възнаграждение.
Частната жалба е допустима, тъй като
същата е подадена в законовия срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и
от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал.4 от ГПК).
Настоящата инстанция, като съобрази
оплакванията в жалбата и приложеното ч. гр. д. № 116/2020г. по описа на Районен
съд – Несебър, намира за установено следното:
По заявление на Банка
ДСК ЕАД е издадена Заповед № 57/07.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение възоснова на документ по реда на чл.417 ГПК в полза на заявителя
срещу длъжника С.А.П. с ЕГН-**********,
в качеството на кредитополучател и солидарният длъжник Б.Д.К. с ЕГН - ********** за следните суми: дължима
главница: 7421.21 лева; Дължима договорна (възнаградителна) лихва: 568.47 лева
за периода от 05.06.2019г. до датата на настъпване на изискуемост -
14.01.2020г.; обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост: 11.89
лева за периода от 06.06.2019г. до 14.01.2020 г.; обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемост: 2.80 лева за периода от 14.01.2020 г. до
14.01.2020г. ведно със законна лихва върху сумата, начиная от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 162.47лв. за заплатена държавна такса и 50лв. за
юк.възнаграждение. Сумите, произтичат от договор за кредит за текущо
потребление от 23.12.2015г., по силата на който Банка ДСК ЕАД е предоставила на
С.А.П. кредит в размер на 10000лв.; договор за поръчителство с Б. К. от същата
дата; Общи условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление,
неразделна част от договора за кредит и извлечение от счетоводните книги на
банката досежно процесния кредит от 15.01.2020г..
С обжалваното разпореждане
заявлението на банката е отхвърлено в частта, досежно претендираната сума от
120лв., посочена като разход при изискуем кредит.
В мотивите си заповедният съд е
приел, че заявлението в частта относно претенцията
за разходи в размер на 120 лева е неопределена по съгласие на страните чрез
инкорпорирането и в договора, като същата е неясно формулирана и с липса на
основание за формиране. Прието е в мотивите на разпореждането и че подобна
клауза е неравноправна съобразно правилата на чл.143 и чл.146 ЗЗП, като са
изложени и подробни мотиви в тази насока.
Настоящата инстанция си счита, че
районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за кредит за текущо потребление,
във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за
изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.
Също така следва да бъде посочено, че
съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая съдът счита, че
частната жалба е неоснователна досежно претендираната сума от 120лв. начислена
от заявителя за заплащане на разхода при изискуем кредит. Действително
практически дейностите не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а са такива, евентуално извършвани от кредитора във
връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката
"допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са разходи, както
самият заявител е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на
задължението, следователно не попадат в изброените в чл.
10а ал. 1 от ЗПК услуги.
В случая се установява, че така нареченият
"разход за изискуем кредит" от
120 лв. е в противоречие с нормата на чл.
33, ал. 1 от ЗПК, където е предвидено, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
Сумата от 120лева, претендирана като
разход по изискуем кредит и описана в тарифата на Банката като такса, практически
също съставляваща допълнително заплащане, което отново санкционира забавата на
длъжника: Доколкото не е възможно още при сключване на договора за кредит, да
са ясни вида и размера на разходите, които биха били направени за извънсъдебно
събиране на дължимите суми при забава, то настоящият съдебен състав приема, че
с процесната клауза се цели заобикаляне на нормата на чл. 33
от ЗПК, поради което на основание чл. 21
от ЗПК същата се явява нищожна. Доколкото сумата се търси на основание
забава на длъжника то тя противоречи на чл.10, ал.2 ЗПК, вр.чл.33, ал.1 от ЗПК.
С оглед гореизложеното настоящата въззивна
инстанция намира за правилни крайните изводи на районния съд и по тази причина
атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за претендираната
сума от 120 лв.-разходи за изискуем кредит следва да бъде потвърдено като
правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 286/07.02.2020г.
постановено по ч. гр. д. № 116/2020г. на Районен съд – Несебър.
Определението не подлежи
на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.