Р Е Ш Е Н И Е
№ 338/21.4.2021г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ГЕОРИ ПЕТРОВ 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ |
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша
докладваното |
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
по
К.А.Н. ДЕЛО № 135 по описа на съда за 2021 г. |
Производството е по реда на
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във
връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от ДИТ гр. Пазарджик, чрез процесуалния й представител, юрк. Т. против Решение № 260046/03.12.2020
г., постановено по АНД № 147/2020 г. по
описа на Районен съд Панагюрище. С обжалваното решение е отменено НП № 13-001999
от 15.05.2020 г. на директора на ДИТ Пазарджик.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и да бъде потвърдено изцяло отмененото с него
наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява. Постъпило
е писмено становище, с което се взема становище по съществото на спора.
Ответникът „МОНТАЖИ КО“
ЕООД, се представлява от адв. П., който оспорва
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик счита
жалбата за неоснователна.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При проверка на
обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно
доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са
възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
С решението
на Районен съд гр. Панагюрище е отменено НП № 13-001999
от 15.05.2020 г. на директора на ДИТ Пазарджик, с което на „Монтажи Ко“ ЕООД,
представлявано от управителя Б. М., на основание чл. 416 ал.5 от КТ вр. чл. 414 ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лв.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по
делото, а именно, че на 05.09.2018 г. дружеството „Асарел Медет“ АД възложило на
санкционираното лице изпълнение на СМР за обект: Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат
от развитие на минните работи на рудник „Асарел“ със
следните подобекти: 1. Хвостопровод, 2. Тръбопровод за оборотни води и тръбопровод
за замърсени води. Обектът се намирал в град Панагюрище, м. „Асарел“, площадка „Асарел“. Договарянето станало с възлагателно
писмо, като по-късно, на 02.10.2018 г. правата и задълженията на възложителя и
изпълнителя били уредени с договор за строителство. За изпълнение на различните
видове СМР „МОТАЖИ КО“ ЕООД регулярно наемало подизпълнители.
През месец януари 2020 г. представляващия
жалбоподателя Б. М.. помолил св. О. С. да му намери подизпълнител с бригада от
шест работника за извършване на кафражни и други
строителни работи, неизискващи специална квалификация. С.. С. че неговия
съгражданин от гр. Вълчедръм св. Сашо Димитров има строителна фирма, поради
което му позвънил и му казал, че в гр. Панагюрище на обект на площадка „Асарел“ има работа в строителството за общи работници. Св.
Д. се съгласил и намерил шест работника -
Р. Н., св. Г. Н., свидетеля П. П., П.Т., М. М.и
Т. Б., на които предложил работа в гр. Панагюрище в строителството, срещу
съответното заплащане. Обещал им че ще им наеме
квартира и ще плаща разходите за наем. Предварително им казал, че ще
работят без трудов договор. Работниците се съгласили и на 20.01.2020 г. заедно
със св. Д. потеглили за гр. София. Първо отишли пред офиса на“Монтажи Ко“ ЕООД,
където ги чакал св. С.. Последния завел св. Димитров при управителя и със св М. била постигната договорка ЕТ „Сашка – С. Д.“,
представляван от св. Д. да приеме
изпълнение на СМР – кофражни дейности и друга обща работа според
спецификите на етапа на строителство на обекта на площадка „Асарел“.
Договорена била цена за изпълнение: 9 лв. за един човекочас, и начин на
плащане: ежеседмични авансови плащания, които ще се приспадат от месечните окончателни
плащания. Управителят на „Монтажи Ко“ ЕООД поел ангажимента да осигури работно
облекло и лични предпазни средства за работниците на св. Д. тъй като съгласно
договора с възложителя „Асарел Медет“
АД всички работници на площадката следвало да носят облекло с логото на
основния изпълнител. Всички тези договорки били отразени във възлагателно писмо, което било изготвено на място от св. И. – ръководител направление „Развитие и
логистика“ при „Монтажи Ко“ ЕООД и връчено на св. Димитров. Заедно с възлагателното
писмо, св. И. предоставил на св.
Димитров проект на договор с уговорката да го прочете, след което да пристъпят
към сключване на окончателен договор.
Св. И. изготвил и разходен ордер за
сумата от 1 800 лв. за аванс на
работниците, която сума била предадена на ръка на св. Димитров, действащ от
името на ЕТ „Сашка- Сашо Димитров“, като св. Д. се подписал на РКО за получил
сумата. След това св. Д. казал имената на работниците, при което св. И.
съставил приемо—предавателен протокол за работно
облекло, което предал на св. Д..
След като получил възлагателното писмо, аванса и работното облекло, св.
Димитров слязъл, заедно с работниците тръгнали за гр.Панагюрище, където им наел
квартира. Раздал им част от получените пари, за да могат да плащат ежедневните
си разходи, след което ги завел на работната площадка и си тръгнал. Определил
им за бригадир сина си. Съгласно възлагателното писмо
на „Монтажи Ко“ ЕООД договорът за изпълнение на възложените на „ЕТ-Сашка Сашо
Димитров“ СМР влизал в сила от момента на получаване на авансово договореното
възнаграждение , т.е. от 20.01.2020 г. В изпълнение на договора бригадата на
„ЕТ-Сашка Сашо Димитров“, състояща се от шест души общи работници започнали да
извършват дейности по ръчно разчистване на земни маси, кофражни дейности и
друга възложена им обща работа на обекта. За извършената работа „Монтажи Ко“
ЕООД, на 24.01.2020 г. и на 31.01.2020 г.
платило на св. Д. още две седмични авансови плащания за работниците, за
което били изготвени РКО. След като на
24.01.2020 г. получил от „Монтажи ко“ ЕООД 1188 лв., св.Димитров ги изпратил на сина си,
за да ги разпредели между шестимата според изработеното. На 31.01.2020 г.,
малко след като св. Димитров получил поредния аванс за сумата от 2680 лв., на
работната площадка станал инцидент, вследствие на който починал единия от
работниците, а друг пострадал.
За инцидента бил получен сигнал в
ДИТ-Пазарджик. От така установеното св. Марков- инспектор в ДИТ Пазарджик
приел, че АУАН за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ
следва да се състави на „Монтажи Ко“ ЕООД, а не на „ЕТ-Сашка Сашо Димитров“.
Въз основа на АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
правилно е приел за недоказано извършеното от „Монтажи Ко“ ЕООД
административно нарушение. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил
подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и
показанията на разпитаните по делото свидетели. Правилно е прието да не се
кредитират показанията на св. Д., които се опровергават от показанията на
свидетелите И.С. и Г. Н., а също и от писмените доказателства по делото. В тази връзка настоящият касационен състав
изцяло споделя изложените съображения, с които е отменено наказателното
постановление.
Правилно е прието, че липсват несъмнени доказателства, от
които да се установи наличието на трудово правоотношение между Р. Н. и „Монтажи
Ко“ ЕООД. От показанията на разпитаните свидетели, а също така и от събраните
писмени доказателства, се установява, че св. Д. лично е предложил на
работниците работа, наел име квартира и им е заплащал възнаграждение. Работниците
са ръководени от бригадир- сина на св. Д.. Сумите, които св. Д. е получавал и
впоследствие е разпределял между работниците, са получени от него в качеството
му на представител на ЕТ „Сашка- Сашо Димитров“, видно от подписаните РКО,
което също е индиция, че ЕТ е бил работодателя, а не
„Монтажи Ко“ ЕООД. Работниците не са
имали контакт с представители на „Монтажи Ко“ ЕООД, а са комуникирали само със
св. Д.. От това, че основният изпълнител
не е уведомил „Асерел Медет“
АД за подизпълнителя ЕТ, както и че пропускът до обекта е издаван на името на
основния изпълнител не може да се прави извод, че трудовото правоотношение с работниците е
възникнало с „Монтажи Ко“ ЕООД. В този смисъл, касационната инстанция се
солидаризира с изводите на районния съд, с които е отменено наказателното
постановление.
При разглеждане на делото въззивният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяната на решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по
всички възражения. Решението на Районен съд гр. Панагюрище ще следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от
страна на ответника, съдът следва да присъди разноски в размер на 300 лв.
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260046/03.12.2020 г., постановено по АНД № 147/2020 г. по описа на Районен съд
Панагюрище.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“
– Пазарджик да заплати на „Монтажи Ко“ ЕООД направените по делото разноски в
размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/