ПРОТОКОЛ
№ 50
гр. Сливен, 17.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско
дело № 20212230104399 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата К. АН. СЛ., редовно уведомена от предходно с.з., се явява
лично и с упълномощен процесуален представител по чл. 32, т.1 ГПК - адв.
С.Х. Г.-Т. от АК – Бургас, редовно упълномощена с пълномощно без дата,
приложено по делото на стр. 6.
Ответницата В. М. АН., редовно уведомена от предходно с.з., не се
явява лично. Представлява се от упълномощен процесуален представител по
чл. 32, т.1 ГПК - адв. М.Р. от АК – Сливен, редовно упълномощена с
пълномощно, приложено по делото.
Ответникът ХР. ИЛК. СП., редовно уведомен от предходно с.з., не се
явява лично. Представлява се от упълномощен процесуален представител по
чл. 32, т.1 ГПК - адв. М.Р. от АК – Сливен, редовно упълномощена с
пълномощно, приложено по делото.
АДВ. Г.-Т.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ход на делото.
Производството се намира във фаза съдебно дирене.
Разглеждането му е отложено за днешна дата, с оглед събиране на
писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
АДВ. Г.-Т.: Представям документ, от който е видна причината за
отсъствието ми в първото открито с.з. С оглед предоставената ми възможност
за гласни доказателствени средства, водя двама свидетели – Г.С.М. и А.П.С.
С тях ще установяваме изложените обстоятелства в отговора – че вещите са
били наследени от наследодателите, и че са били отнети от ответницата,
както и състоянието на тези вещи.
АДВ. Р.: Съдът ми е предоставил възможност за водене на свидетели,
но единият свидетел към днешна дата е с положителна проба за Ковид.Тъй
като и другият свидетел е бил контактен с болния, не посмях да го доведа за
разпит. Затова, моля съдът да ми предостави възможност за следващо с.з. да
бъдат доведени и разпитани.
С оглед изявленията на пълномощниците на страните, съдът намира, че
следва да допусне двамата водени свидетели от ищцовата страна, като
предостави възможност най-късно в следващо с.з. на ответната страна да
доведе двама свидетели.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетели на ищцовата страна –
Г.С.М. и А.П.С.
Съдът ПОКАНИ свидетели в залата и ПРИСТЪПИ към снемане на
тяхната самоличност, както следва:
Г.С.М. – 71 г., ЕГН: **********, бълг. гражданка, неосъждана, средно
образование, вдовица, без родство по смисъла на ГПК;
А.П.С. – 47 г., ЕГН **********, бълг. гражданин, неосъждан, неженен,
средно образование, син на ищцата, без родство с ответниците по смисъла на
ГПК;
Съдът ИЗЯСНИ правота на свид. С. на осн. чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, че
може да откаже да даде показания.
СВИД. С.: Желая и ще дам показания.
2
Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.
290 НК. Обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата свид. С. и ПРИСТЪПИ към разпит на
свид. Г.М.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм съпруга на първи братовчед на ищцата
Кина. Аз съм снаха в село Питово. След като се пенсионирахме с мъжа ми
отидохме да живеем там. Къщите ни – тази на моите свекър и свекърва и
родителите на Кина са в един двор. От преди 10 години – 2011 г. си отидохме
да живеем в Питово. След смъртта на съпруга ми аз се върнах в Стара Загора.
Живях в Питово от 2011 г. до м. септември 2021 г. Преди да отидем да
живеем в селото след като се пенсионирахме, почти всяка седмица си
ходихме с моя мъж там. Бяхме много близки с чинка му и чичо му, които бяха
родители на Кина. Баща й се казваше Анастас. Той почина преди повече от 20
години, а чинка ми почина преди 15 години. Откакто съм в тази къща аз
помня Анастас като пчелар, и той работеше към пчеларското дружество и аз
знам, че друго не е работил. Имаше и собствени пчели, като имаше кошери в
двора и извън селото. След като почина пчелите останаха в двора. Спомнян
си, че бяха три реда по 15 кошера, около 45-50 кошера и съм чувала, че са
толкова от мъжа ми и от сина му, че са толкова на брой. Не знам какво се е
случило с тези, които бяха извън селото. Те бяха близо до язовира, който е
около селото. За пчелите се грижеше сина му, но той пое грижата веднага,
след като се пенсионира и се върна на село. Може би след, около 3-4 години,
но не мога да кажа точно. Синът на Анастас се казваше Митьо Анастасов
Митев. След като се пенсионира той заживя в Питово и почина преди три
години. В навечерието на помена на Митьо за 40-я ден от кончината му,
дъщеря му Ваня дойде у нас на село, за да ни покани за струването и сподели,
че продава кошерите на някакъв човек от село. Още същата вечер на лампа ги
изнесоха. Преди да си дойде Митьо на село да живее постоянно, той си
идваше събота и неделя на село и се грижеше за пчелите. Те не са били
изоставени. Мисля, че 35 кошера са от баща му, защото съм чувала да се
разправя с моя мъж, че около 10-15 кошера са нови, които Митьо не знам дали
ги е купил или обновил. Бяха си старите кошери от баща му. След като се
поддържат, е възможно това да са старите кошери. Кошерите са от дървен
материал. Ходили сме да гледаме как чичо ми Анастас е вадил мед. Той
3
имаше центрофуга. Тя беше ръчна, въртяща се. Имаше и съндъчета, с които
пренасяше питите от кошерите до мястото, където се вадеше меда. После
Митьо ползваше същата центрофуга на баща си, даже и на нас е обслужвал с
нея, тъй като и ние си направихме пчелни семейства. Анастас и съпругата му
си имаха всякакви принадлежности - мотики, сечива, не знам от друг човек да
са искали нещо. Имаше покъщнина. След като почина Митьо съм виждала в
къщата да идват и Кина и сина й, също и Ваня. Ваня понякога идваше с
децата си, понякога с мъжа си Христо. Веднага след смъртта на Митьо, видях
Ваня и Христо с един бял бус, два поредни дни да изнасят железа, метални
отпадъци. Натовариха ги на буса и си тръгнаха. Ваня беше контактна с нас,
идваше в къщи, бяхме си близки. Чинка ми ми показваше скрина си. Той
беше пълен с пакети дарове, имаше ношници, престилки тъкани, две хубави
народни носии везани, възглавници, килимчета, вълнени чорапи плетени,
терлици, изработени от свекърва й баба Калина и от нея. Чичо ми и чинка ми
са кумували на сватби и тя ми е показвала тези дарове. След 40-я ден от
струване на Митьо видях Ваня да изнася от хизбата на къщата бурета, качета,
разни касетки с буркани.
Дядо Анастас преди да почине беше болен от около 3-4 години, но не
беше на легло през цялото време. Залежа се през последната година. Аз съм го
виждала преди това с бастунката като е ходил при кошерите. Митьо идваше
събота и неделя и се грижеше за кошерите. Много му помагаше Асен – синът
на Кина. Той му помагаше за почистваше на стопанския двор и в градината.
Той му беше като син. Тогава, когато вадеха мед, аз знам, че Митьо го
продаваше меда. През 1969 г. се омъжих за моя съпруг. И оттогава знам, че
дядо Анастас имаше кошери. След смъртта на Митьо отношенията между
Кина и Ваня се влошиха, не мога да кажа защо. Митьо и майката на Ваня се
разведоха. Кина и брат й Митьо бяха в отлични отношения. Кина е идвала с
Асен на село и е помагала на брат си.
АДВ. Г.-Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Р.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свид. А-С.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм син на Кина. Дядо ми по майчина линия
Анастас и баба ми Ивана живееха в село Питово и там починаха. През цялото
4
време живяха в един имот, имаха къща. Дядо ми се занимаваше с пчеларство
и работеше в пчеларско предприятие в Сливен. Откакто се помня човек той
имаше пчели в къщата в Питово, където ги гледаше той. Кошерите бяха
разположени в двора пред къщата. Дядо ми винаги поддържаше около 50
кошера. Във времето ги е ремонтирал, подновявал. Знам, че ги вземаше от
пчеларското предприятие. Имаше кошери на един етаж и такива върху, които
се слагаха магазини на втори и трети етаж - многокорпусни. Докато беше жив
дядо, кошерите бяха в добро състояние, поддържани. Дядо ми имаше пушило,
центрофуга за три рамки, ръчна, две съндъчета за пити. Ваня ми каза, че е
продала едно съндъче и е взела 10 лева. Преди да струваме 40 дни от
кончината на вуйчо, Ваня продаде 25 броя кошери пред нас на Диян от село.
Аз го познавам и зная къде живее. Лично Ваня ми каза, че е взела за тези
кошери 3000 лева. След струването аз я попитах лично, дали няма да даде
пари, които се полагат на майка. От баба ми Ивана и вуйчо ми Митьо знам, че
са се разбрали с майка ми, след смъртта на дядо Анастас, че делът на майка
ми от пчелите ще се управлява и ще се грижи вуйчо ми с тяхно съгласие.
Ваня ми каза: „дума и лаф да не става“ да даде някакви пари. Тя считаше, че
пчелите са на баща й. Когато дядо ми почина, кошерите бяха в добро
състояние. Вуйчо ми Митьо не е обновявал кошери. Купи си само 2 кошера.
Всичките кошери са от дядо ми. Вуйчо ми е купил само 2 или 3 кошера. Дядо
ми имаше около 50 бройки магазини. Всички бяха оборудвани с рамки с пити.
Имаше уговорка, щом вуйчо се грижи за пчелите, парите да остават за него от
меда, който продаваше. Той ни е давал и на нас мед. Ние бяхме в отлични
отношения с вуйчо ми. След като почина започнаха проблемите с дъщерите
му, и по-точно с Ваня и мъжа й. Дядо и баба бяха едно от най-богатите
семейства в селото. В къщата имаше около 2-3 пиростии, които бяха около 60
годишни. Имаше обикновена пиростия и газова пиростия, имаше бутилка за
газ от големите, синя, имаше газова горелка, имаше железен варел с дръжки,
който майка ми и зет й беше донесла от Айтос. Беше за варене на буркани –
казан. Когато вуйчо ми Митьо почина оставяхме ключа за къщата в едни
наши братовчеди, които живеят в селото, за да може да влизаме в къщата,
както ние, така и Ваня. После разбрахме, че тя е взела тези ключове от
братовчедите и не ги е оставила после, и ние нямахме два месеца достъп до
къщата. Знам от Ганка, че през това време Ваня и Христо са ходили и са
изнасяли покъщнина. След два месеца звъннах на Христо, приятеля на Ваня и
5
му казах, че искам ключове за къщата, за да отидем на село. Той ми каза, че
ще ми даде ключове при условие, че после ще му ги върна. Отидох с моята
сестра и взех ключове от Христо и разбрах от него, че той е изкарал резервни
ключове и ни даде ключ. Това беше 2 месеца, след като струвахме 40 дни на
вуйчо. Тогава установихме, че липсват част от вещите.Тогава видях, че
липсват магазините за кошерите, нямаше ги пиростиите, горелката,
бутилката. Нямаше ги мотиките, права лопата, други лопати, чукове, кирки.
Имаше само 6-7 броя вили, а по принцип имаше по 6-7 броя от всеки вид
лопати, мотики и вили. После като сме ходили на село сме искали от леля
Ганка, когато ни потрябваше мотика, лопата или нещо друго. После
установихме, че изчезнаха още около 15-20 магазина, заедно с рамките в тях.
Установихме, че и празни кошера изчезнаха. Сега има около 5-6 кошера,
които стоят в плевника. В къщата имаше ямурлук, който беше от прабаба ми
Калина, вафлени хавлии-нови, други хавлии на райета, престилки различни
цветове, кърпи носни мъжки и дамски. Имаше кърпи за носии, пътеки, които
бяха заслани, имаше и нови такива в дрешника около 5-6 броя. Заключихме
дрешника с катинар, за да не изнася това, което е останало. Имаше женски
носии, мъжки и женски ризи за носии. Имаше хурка, вретена, бяха в плетени
кошници закачени в мазата. Изчезнаха около 20 броя вретена, заедно с
кошника. Имаше медни бакъри около 7-8 броя. Ваня има битова стая. Аз съм
ходил и съм виждал, че тази стая е обзаведена с вещи от баба ми и дядо ми.
Имаше медна тава, която се употребяваше. Имаше около 2-3 совалки за стан.
Имаше 150 литрови бурета - 2 броя и 170 литра – 1 брой, те също липсват.
Имаше каче за сирене. Имаше зелени бидони. Имаше една буталка за масл. В
двора имаше тухли около 200 броя – единички. Купувани са от баба ми и от
дядо ми. Около 100 броя керемиди също липсват. Леля Ганка и съпругът й са
видели как Христо е изнасял, и Ваня е била там. Имало и работници. Изнесли
са желязото общо около три тона. После Ваня ми каза, че е взела това
желязо, за да направи железни решетки за къщата на село. До ден-днешен
решетки не са сложени. Имаше ръчно тъкани престилки с различен цвят.
Около 20 броя са изчезнали. Имаше около 20 броя престилки с бродерии.
Имаше басмени престилки около 10 броя. Имаше покривки за маса, които в
долния край бяха с бордюр, около 6-7 броя. Имаше спален комплект,
включващ калъфка, чаршаф и плик. Имаше бяло хасе пликове около 5 броя.
Имаше одеяла тъкани дебели около 8 броя. Имаше шаяк – това е черен
6
вълнен плат, беше на руло. Имаше хавлии около 30 броя, вафлени. Имаше и
20 броя от другите нормални хавлии. Имаше носни кърпи мъжки и дамски,
около 20 броя от всеки вид. Имаше 50 лъжици, сега има само 9, имаше 50
вилици, сега са останали 15. Имаше касапски нож подарен на дядо ми от
негов приятел също изчезна. Имаше и 5-6 броя тенджери емайлирани,
използвани и глинено гърне. Ключ за къщата имаше майка ми и Ваня.
В битовата стая на Ваня след смъртта на Митьо не съм ходил. Ходил
съм преди това, когато сме били в добри отношения, т.е. вещите, които Ваня е
занесла в тази стая от село са били преди да почине вуйчо. Кошерите в двора
бяха на редове на едно място. Бяха на два или на три реда по дължина. Като
беше жив вуйчо долу- горе в месеца сме си ходили един път. След като
почина сме ходили пак на 20 дни, ние поддържаме двора. През 1995 г.,
когато почина дядо, той остави 50 кошера с пчелите, които ги пое Митьо със
съгласието на майка и на баба. Когато почина Митьо пчелите вече бяха 25
кошера. Вуйчо ми имаше лични вещи, които бяха резачка, машина за
постригване на чемшира и фреза, за които вещи ние не претендираме.
Вещите, за които ние претендираме са били на баба ми и на дядо ми. Тези
вещи съм ги виждал в къщата и знам, че са на баба ми и на дядо ми, баба ми
ги е показвала. Неупотребяваните вещи бяха в сандъка на баба. Те изчезнаха
след като почина вуйчо. Всяко лято майка ми изкарваше тези неща и ги
проветряваше, за да не ги ядат молците.
АДВ. Г.-Т.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. Р.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Тъй като делото не е изяснено от фактическа страна и се налага
събиране на гласни доказателствени средства, за което е дадена възможност
на ответната страна, съдът следва да насрочи делото за друга дата.
На осн. чл. 142, ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 10.02.2022 г. от 13:30 часа , за
която дата и час страните да се считат за редовно уведомени от днешното
съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:40 часа.
7
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8