№ 2820
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110158271 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Н. Г. З., искова
молба против „Национална здравноосигурителна каса“, с която е предявен иск с
правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложено на ищеца
със Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г., дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, е незаконосъобразна, като в тази връзка на първо
място сочи, че не е спазен срокът за налагане на наказанието. На следващо място
твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби.
Излага, че в заповедта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Закона
за счетоводството, при твърдения, че за командироването на служителите, които са на
пряко подчинение на ищеца, не е налична документална следа за мотивите, които
обосновават командироването, както и че липсват иницииращи документи.
Посоченото фактическо обосноваване на нарушението според ищеца не
кореспондирало с цитираната като нарушена разпоредба. Сочи, че за направения
разход са били налични всички изискуеми документи съгласно действащата в
системата на НЗОК Система за финансово управление и контрол. Твърди, че не е
съществувал нормативен документ, включително и вътрешен такъв, който към онзи
момент да е изисквал отделна обосновка и/или иницииращи документи за
командироване на служителите. Счита, че посочената като нарушена норма в
заповедта, предвиждала задължение за „предприятията“, а не за лицата, които
представляват административната структура. На следващо място излага, че в
заповедта е посочено, че е нарушен чл. 7, ал.1, т. 16 от ЗФУКПС, който регламентирал
1
принцип на поведение, а не конкретно задължение. Твърди, че не е ясно в случая с кои
действия е нарушил тези принципи. Като нарушени били цитирани още и
разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 19, ал. 3 от Наредбата за командировките в страната.
Твърди, че при квалифициране на деянието не са взети предвид и не са обсъдени
дадените от него писмени обяснения, не било отчетено времето на престоя на
командированите служители в другото населено място, както и доклада за
изпълнението на поставените им задачи. При мотивиране на наказанието не било
отчетено и обстоятелството, че за периода 05.12-11.12.2023 г. вкл. е ползвал годишен
отпуск, предвид което твърди, че не може да му се вмени извършване на нарушение
във връзка с издадените заповеди за командировка с № РД 10-515/06.12.2023 г. и № РД
10- 516/06.12.2023 г. Сочи, че в процесната заповед не е посочена дата на извършване
на нарушението. Счита, че наказанието не съответства на нарушението. Излага, че
като основание за определяне на вида на наказанието е заключението, че са настъпили
финансови загуби без да е посочен размерът им. Тежестта на нарушението била
определена като „средна“ без да е ясно какви принципи са приложени при
определянето. Счита, че не е взето предвид цялостното му поведение при определяне
на наказанието. Моли съда да отмени процесната заповед.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че заповедта, с
която е наложено дисциплинарно наказание, е законосъобразна. Твърди, че е узнал за
нарушението с Докладна записка с вх. № 21-03-411/05.07.2024 г. от ръководител
Инспекторат в Централно управление (ЦУ) на НЗОК, поради което и наказанието било
наложено в законоустановения за това срок. Аргументира, че в хода на проверки било
установено, че командировани от ищеца служители са присъствали на работните си
места. От ищеца били поискани обяснения, като такива били и дадени. Наказанието
било наложено не защото не са издадени отчетни документи, а защото издадените
такива отразявали недоказани, неточни или неясни обстоятелства, не била налице
документална обоснованост на стопанските операции. Сочи, че съгласно чл. 8, ал. 1 от
Наредба за командировките в страната, командировките се извършват въз основа на
предварително издадена писмена заповед. Именно за издаване на този акт (заповед)
било необходимо внасяне на иницииращ документ, който да обосновава
необходимостта от командироване, а такива документи в случая липсвали. Сочи, че в
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната, е предвидено, че изменение на
времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с
нова писмена заповед, каквато в случая не била издадена. Ответникът излага, че
командировката на 29-30.11.2023 г. в заповед № РД-10-500/28.11.2023 г., с която е
командирована млб и с. тр, е със задача „среща със служител в офис бт и
представители на МБАЛ бт“; командировката на 06-07.12.2023 г., в заповед № РД-10-
515/06.12.2023 г., с която била командирована млс ЕООД и „СБР-НК“ ЕАД филиал мп
била със задача „осъществяване на контрол“, а командировката на 06-07.12.2023 г., в
заповед № РД-10-516/06.12.2023 г., с която е командирована дхс ЕООД и „СБР-НК“
ЕАД филиал мп била със задача „оказване на методологическа помощ“. В дадените от
ищеца обяснения било посочено, че повод за командировката (заповед № РД-10-
500/28.11.2023 г.) е „на първо място да окажат помощ при извършване проверки на
място в лечебни заведения, на второ място извършването на контрол на офиса на
РЗОК в гр. бт, относно спазване правилата за административно обслужване, и на
трето място участие в инициираната от управителя на МБАЛ бт ЕООД среща за
разясняване новите моменти в Националния рамков договор за медицински дейности
2023-2025 г.“. От дадените обяснения ответникът счита, че остава неизяснен въпросът
2
как е оказвана помощ при условие, че командированата служителка е напуснала
мястото на командировката. С писмо 20-23-166/12.06.2023 г. на директора на РЗОК -
София - област за задача на командировката на 06-07.12.2023 г. в заповед № РД-10-
515/06.12.2023 г. било посочено „осъществяване на непосредствено наблюдение върху
работата на контролните органи, които са на пряко подчинение на служителката, в
рамките на осъществяваната от тях проверка в „МБАЛ Самоков“ ЕООД и „СБР-
НК“ ЕАД филиал мпд.“ За цел на командировката на 06-07.12.2023 г. в заповед № РД-
10- 516/06.12.2023 г. било посочено „осъществяване на методична помощ във връзка с
осъществяване на контрол на ИБМП и проверка относно изпълнение на препоръките
дадени от вътрешния одит.“ Твърди, че е налице несъответствие във формулировката
на задачата, посочена в заповедите и в писмо 20-23-166/12.06.2023 г. Сочи, че е налице
допълване на предмета на задачата, след изтичане на момента на нейното изпълнение.
Оспорва твърденията на ищеца, че не е отчетено обстоятелството относно ползвания
от него отпуск, както и твърдението, че в заповедта не е посочена дата на
нарушението. Аргументира, че издадена заповед е законосъобразна, както и че
наложеното наказание е съобразено с фактическата обстановка и заеманата ръководна
позиция от ищеца. Твърди също и че размерът на финансовите загуби е посочен в
заповедта. Моли съда да отхвърли предявения иск.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е
иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника, съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между страните съществува трудово правоотношение; че със
Заповед № РД-09-998/02.09.2024 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти
По иска с правно основание чл. 357, ал.1 КТ, вр. с чл. 188, т. 2 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже съществуването на трудово
правоотношение между страните и налагането на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че е спазил
процедурата по налагане на наказанието с мотивирана писмена заповед, в която
нарушението е описано с обективните му и субективни признаци, че наложеното
наказание съответства на твърдяното нарушение, както и възраженията, формулирани
с отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение копие от всички
документи по дисциплинарното производство, които не са приложени към отговора на
исковата молба, ако има такива.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение справка относно
поставените на ищеца годишни оценки.
3
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.03.2025 г. от 10.20часа,
за които дата и част да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата
молба, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4