№ 31202
гр. София, 18.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110120528 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. А. Д. против
Върховен касационен съд.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Направеното от ищеца искане за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди касае установяването на относими по
делото факти, поради което следва да бъде уважено. Доколкото не се сочат три имена и
адрес за призоваване на свидетеля, съдът намира, че искането е направено при режим
на довеждане.
С оглед прилагането на относимите съдебни актове, искането на ищеца за
изискване на гр. дело № 15157/2017 г. по описа на СГС и на гр. дело № 1594/2019 г. по
описа на ВКС в цялост не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК и следва да
бъде отхвърлено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на осн. чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България за участие в производството по делото, като й УКАЗВА, че в срок до
откритото по делото съдебно заседание може да ангажира становище по делото.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по описа,
обективиран в него.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на претърпените от него
1
неимуществени вреди.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на ищеца за водене на свидетеля в първото
по делото открито съдебно заседание, като при неизпълнение, производството по
делото ще продължи без събиране на допуснатото доказателство.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за изискване за прилагане на гр. дело №
15157/2017 г. по описа на СГС и на гр. дело № 1594/2019 г. по описа на ВКС в цялост.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 26.01.2023 г.
от 09:30 ч., за когато да се призоват страните и Прокуратурата на Република България,
на които да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него, а на Прокуратурата на РБ – и
препис от исковата молба и уточнителните молби, депозирани от ищеца по делото,
заедно с приложенията към тях, както и препис от отговора на исковата молба.
Ищецът да се призове и чрез органите на СЦЗ.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл. 267, § 3 от ДФЕС и
чл. 629, ал. 3 ГПК за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода 10.07.2019 г. до 15.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът С. А. Д. твърди, че ответникът ВКС в производството по висящо пред
него гр.д. 1594/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е отказал да изпрати преюдициално
запитване по чл. 267 ДФЕС до Съда на ЕС по въпроса дали неоснователните откази на
Прокуратура на Република България за извършване на разследвания по сигнали на
ищеца за извършени в наказателно производство престъпления, както и действия на
СГС, САС и ВКС представляват ли нарушение на гарантираното в чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧОС
право на справедлив процес и справедливо и публично разглеждане на делото или
представляват отказ от правосъдие. Посочва, че искането за отправяне на
преюдициално запитване е отправено до ВКС чрез молба с вх.№ 5443/19.03.2019г. по
ч.гр.д. 4687/2018г. по описа на САС, ГО, 7 с-в, както и с частна жалба срещу
Разпореждане № 115/08.07.2020 г. постановено по гр.д. № 189/2020 г. по описа на ВКС,
IV ГО. Посочва, че отказът на ВКС да отправи преюдициално запитване не е изразен в
изричен съдебен акт, но доколкото производствата, по които искане за отправяне на
такова запитване са приключили и запитване не е било отправено от ВКС е бил налице
мълчалив отказ за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Поддържа, че
неоснователният отказ на ВКС да отправи преюдициално запитване до СЕС е
противоправен, нарушава правото му на справедлив съдебен процес пред независим и
безпристрастен съд, унищожава оправдани правни очаквания на ищеца от правото на
ЕС, вследствие на което ищецът е претърпял психични травми, изгубил е вяра в
правосъдието, претърпял е вреди на здравето и нарушаване на съня. Ето защо
претендира обезщетяването на претърпените неимуществени вреди за периода от
10.07.2019 г. до предявяване на иска за сумата от 20 000 лева. Претендира и законна
лихва върху главницата, считано от 15.04.2022 г. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Признава, че пред ВКС е било
образувано ч.гр.д. 1594/2019г. по описа на ВКС по подадена от С. Д. частна жалба
срещу определение по гр.д. 4678/2018г. на САС, с което е потвърдено прекратително
определение по гр.д. 15157/2017г., СГС, 16 с-в, с което СГС, постановено на основание
2
чл. 129, ал. 3 ГПК, с което СГС връща подадена от С. Д. искова молба против
Прокуратура на Република България. Посочва, че с определение № 319/10.07.2019 г.
производството по ч.гр.д. 1594/2019г. по описа на ВКС е било прекратено, като ВКС е
отказал да уважи искането на С. А. Д. да отправи преюдициално запитване до СЕС по
поставените от ищеца въпроси. Аргументира отказа с твърденията, че процедура по
преюдициални запитвания пред СЕС се прилага само при неяснота относно
тълкуването на приложима разпоредба от правото на ЕС, относима към конкретния
правен спор. Твърди, че в конкретния спор ищецът с искането за отправяне на
преюдициално запитване не е поставил въпрос за противоречие между норми на
националното право и правото на ЕС, поради което и съдът не е допуснал искането.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, алтернативно – уважени в
значително по-нисък размер от предявения. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) действие или бездействие, с което ВКС е нарушил норма от
правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; 2) нарушението да е
съществено; 3) конкретно настъпилите за него неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с действията на ответника по делото.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението му да репарира причинените вреди.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) пред ВКС се е развило
производството по ч.гр.д. 1594/2019г., по което ищецът С. А. Д. е бил страна и е
отправил искане за преюдициално запитване до СЕС; 2) с определение №
319/10.07.2019г. производството по ч.гр.д. 1594/2019г. по описа на ВКС не е допуснато
касационно обжалване на атакуваното определение на САС, като ВКС не е уважил
искането на С. А. Д. да отправи преюдициално запитване до СЕС по поставените от
ищеца въпроси.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3