МОТИВИ към присъда по НОХД № 631/2015 г. по описа на СГС, НО, 1 състав
Софийска градска прокуратура е
повдигнала обвинение против Р.Д.Р. за
извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5, алт.1 НК за това, че на 11.02.2013 година, около 18.15 часа, в
град С., пред вход А на блок ** на бул. „******“, без надлежно разрешително,
съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, вр. с чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, разпространил високорискови наркотични
вещества, подлежащи на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961г. за
упойващите вещества, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ,
брой 87/96г., Конвенция на ООН от 1988г. за борба срещу незаконния трафик,
ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ, брой 89/93г. и
Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите – „Растенията и веществата с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина“, като предоставил безвъзмездно
на М.Л.Б. с ЕГН ********** – хашиш с процентно съдържание на активния компонент
– Делта-9-тетрахидроканабинол е 14,6%, с нето тегло 0.90 грама на стойност 8,10
лева.
Софийска Градска прокуратура е повдигнала обвинение против Р.Д.Р. за
извършено престъпление по чл.339, ал.1, предл.2, алт.2 и алт.6 НК за това, че
на 11.02.2013г., за времето от 20,00 часа до 22,20 часа в гр.С., ул. „***********“
№**, ет.*, ап.**, държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „Steyr S”9, с фабричен номер
020588, предназначен за стрелба с патрони калибър 9 х 19 мм и боеприпаси за
огнестрелни оръжия, а именно 10 (десет) броя патрони калибър 9 х 19 мм, поставени в пълнител за
пистолет и 45 (четиредесет и пет) броя патрона калибър 9 х 19 мм, поставени в
картонена кутия или общо 55 (петдесет и пет) броя патрони, без да има за това
надлежно разрешение съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия – чл.4, ал.1 – „оръжия по смисъла на закона
са огнестрелни и неогнестрелни оръжия“ и ал.2 – „огнестрелното оръжие е
преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може
да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието
на взривно вещество“; чл.7, ал.1 – „боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла
на този закон са патрони ……, които се използват в огнестрелно оръжие“, чл.50,
ал.3 – „физически лица ….могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на
разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от
оправомощено от него лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на
обекта за съхранение или постоянния адрес на физическото лице; чл.56, ал.1 -„лицето по чл.3 получило разрешение за
придобиване, може да съхранява и/или да съхранява, носи и/или употребява
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за
съответните дейности от директора на ГДОП на МВР или оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“.
Софийска Градска прокуратура е повдигнала обвинение против Р.Д.Р. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1,
пр. 4, алт.1 НК за това че, около 20,30 часа на 11.02.2013г. в град С., в лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“ с ДК№ *******, собственост на В.Д.А.,
без надлежно разрешително, съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 и чл.30 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, вр. с чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества, подлежащи на контрол съгласно Конвенция на
ООН от 1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Република България и
обнародвана в ДВ., брой 87/96г., Конвенция
на ООН от 1988г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от
Република България и обнародвана в ДВ, брой 89/93г. и Приложение № 1 към чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите –
„Растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина“, а именно: полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста
маса – марихуана с тегло 1,00 грама и активно действащ наркотичен компонент -
Делта-9-тетрахидроканабинол 8,7 % на стойност 6,00 лева; полиетиленов плик
съдържащ зелена тревиста маса –
марихуана с тегло 1,04 грама и активно действащ наркотичен компонент - Делта-9-тетрахидроканабинол
8,8 % на стойност 6,24 лева;
полиетиленов плик, съдържащ
зелена тревиста маса – марихуана с тегло 1,01 грама и активно действащ
наркотичен компонент - Делта-9-тетрахидроканабинол 8,7 % на стойност 6,06 лева,
като наркотичните вещества са на обща стойност 18,30 лева.
В хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав представителят на
СГП поддържа повдигнатите обвинения по отношение на подсъдимия Р.Д.Р. с правна
квалификация чл.354а, ал.1, пр.5, алт.1 НК и чл.339, ал.1, предл.2, алт.2 и
алт.6 НК, като анализира подробно събраните по делото в хода на досъдебното и
съдебно производство гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства,
както и средствата за тяхната проверка, в резултат на което стига до извода, че
същите са доказани по несъмнен и категоричен начин, както от обективна, така и
от субективна страна.
По отношение на обвинението за извършеното престъпление по чл.354а, ал.1,
пр.5, алт.1 от НК държавният обвинител намира, че са събрани достатъчно
доказателства относно авторството на инкриминираното деяние. Заявява, че между
подсъдимия Р. и свидетеля М.Л.Б. е течала активна комуникация, което обстоятелство
несъмнено се установява от приложените по делото веществени доказателствени
средства, които са изготвени в резултат на разрешеното и използвано специално
разузнавателно средство по отношение на подсъдимия Р.. Според прокурора въз
основа на данните, придобити чрез използваното специално разузнавателно
средство, се е установило, че предстои провеждане на среща на 11.02.2013г. между
подсъдимия Р. и свидетеля М.Л.Б.. Сочи, че по време на срещата е било извършено
и външно наблюдение. В своята пледоария прокурорът се позовава и на показанията
на свидетелката Т., която е наблюдавала срещата и е имала пряка видимост към
подсъдимия и свидетеля М.Б. и която е възприела обстоятелството как подсъдимият
предава дребна вещ на свидетеля Б.. Прокурорът се позовава и на последващите
извършени от страна на разследващите органи процесуално-следствени действия, които са свързани със задържане
на лицата, както и на извършено претърсване и изземване спрямо свидетеля М.Б., у
когото е намерена една единствена вещ, която отговаря на описанието, дадено от
свидетелката Т., а именно – процесното наркотично вещество. Прокурорът твърди,
че в тази насока са и показанията на свидетеля Б., дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство, в които същият подробно описва как процесното наркотично
вещество му е предадено безвъзмездно от подсъдимия Р., с цел същото да бъде
изпробвано като нов наркотик. По изложените съображения представителят на Софийска
градска прокуратура моли съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание „Лишаване от свобода“ към минималния размер, така както е посочено в
съответната санкционна разпоредба в текста на чл.354а, ал.1 от НК и отложи
изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.
По отношение на повдигнатото обвинение по чл.339, ал.1 от НК прокурорът счита,
че също са събрани категорични доказателства относно обстоятелството, че именно
подсъдимият Р. е автор на инкриминираното деяние. В своята пледоария прокурорът
посочва, че не е издържана представената пред съда теория на свидетелката Р. /майка
на подсъдимия Р./ относно твърденията й за начина, по който същата е получила процесния
пистолет от Л.Ш. /леля на подсъдимия, която е починала/, а именно, че същия е занесен
в дома на подсъдимия от неговата майка. Тази теория се опровергава според
прокурора от показанията на свидетелката П., която живее на семейни начала с
подсъдимия Р., т.к. същата заявява в своя разпит, че свидетелката Р. много
рядко е посещавала дома й, не е ходила да чисти и няма как да е оставила процесното
оръжие на мястото, където е било намерено. Тази теория според прокурора се
оборва и от показанията на свидетелката А., която е дъщеря на починалата леля –
Л.Ш., и която посочва, че Ш. е живеела със С.Ш., грижила се е сама за себе си и
не се е налагало подсъдимият Р. да полага грижи за нея. Поддържа становището,
че подсъдимият Р. изобщо не е посещавал дома на Ш., което обстоятелство изключва
възможността процесното оръжие да е намерено там в дома на Ш., а впоследствие и
да се стигне до предположението, че е на подсъдимия и да бъде предадено на
неговата майка – свидетелката Р.. Прокурорът прави заключение, че единствената
възможност процесното оръжие да бъде оставено на мястото, където е намерено, е,
че самият подсъдим го е оставил там. Според представителят на държавното обвинение,
преценени в своята съвкупност, така описаните доказателства водят до
единствения логичен възможен извод, че именно подсъдимият е автор на деянието,
квалифицирано като престъпление по чл.339 НК. По изложените съображения моли
съда да признае подсъдимия за виновен и за това престъпление, като му наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което наказание да бъде
отложено за изпитателен срок от три години.
Представителят на държавното обвинение не поддържа повдигнатото на
подсъдимия Р. обвинение за извършено от него престъпление по чл.354а, ал.1,
пр.4, алт.1 от НК, касаещо обвинението за държане с цел разпространение на наркотични
вещества в лек автомобил марка „Мерцедес“, т.к. според него в хода както на
досъдебното производство, така и на съдебното следствие не са се събрали достатъчно
доказателства, от които да се изведе извода, че именно подсъдимият е автор на
инкриминираното деяние. Според прокурора по делото се е установило, че
подсъдимият Р. се познава със собственика на процесния лек автомобил, но това обстоятелство
по никакъв начин не може да обоснове авторството на деянието за подсъдимия.
Също така намира, че показанията на свидетелката А., дадени на досъдебното
производство, не са достатъчни, за да се обоснове категоричен извод, че подсъдимият
е автор на инкриминираното деяние, а именно, че той е поставил процесните
наркотични вещества в процесния лек автомобил марка „Мерцедес“.
Процесуалният представител на подсъдимия Р. – адвокат М.,
счита, че от събраните в хода на досъдебното производство и в съдебното
следствие писмени и гласни доказателства по никакъв начин не може да се изведе
правилния извод и заключение, че подзащитният му е извършил вменените му с
обвинителния акт три отделни престъпления, както и да има конкретни,
неопровержими и годни доказателства, доказващи вината му в тези деяния. Счита
за правилна позицията на представителя на държавното обвинение, който не
поддържа обвинението по втория пункт от обвинителния акт – за престъплението по
чл.354а, ал.1, предл.4, алт. 1 от НК, поради липса на доказателства, уличаващи
подзащитния му в извършване на процесното деяние. Процесуалният представител
заявява, че се солидаризира с мнението на представителя на държавното обвинение
относно втория пункт на повдигнатото обвинение на подсъдимия Р., касаещо
престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1 от НК.
Също така заявява обаче, че както за втория пункт на
обвинението, така и по другите пунктове на обвинението не са се събрали такива
доказателства, които да сочат, че подзащитният му е осъществил състава на престъпленията,
в които е обвинен. Относно повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5, алт.1 от НК за това, че подсъдимият Р.
Р. е разпространявал високо
рисково наркотично вещество – „хашиш“, предавайки го безвъзмездно на свидетеля Б.,
адвокат М. отбелязва, че доказателствата, върху които се базира обвинението по
този пункт, се крепят единствено на показанията на свидетеля Б., а отчасти и на
показанията на свидетеля К., както и свидетелката К.. В тази връзка, моли съда
внимателно да се запознае с тези гласни доказателства и да прецени дали същите
не са противоречиви и дали отразяват обективната истина, въз основа на която се
вменява вина на подзащитния му. Относно показанията на свидетеля Б. защитата
твърди, че същите са противоречиви, непоследователни и житейски неиздържани. Посочва,
че безусловно неговият подзащитен се е познавал със свидетеля Б. към
инкриминирания период, за което се съдържат данни както в неговите обяснения,
така и в показанията на свидетеля Б.. Целта на тяхното познанство според
защитата обаче не е била свързана с разпространяване на наркотични вещества,
каквито данни се съдържат единствено и само в показанията на свидетеля Б.. Адвокат
М. твърди, че свидетелят Б. е дал своите показания, за да може да се спаси от
наказателно преследване, тъй като видно от материалите по делото, същият е осъществил
безспорно състава на чл.354а, ал.1 от НК. Твърди, че на процесната дата е имало
среща между подсъдимия Р. и свидетеля Б., като след приключване на срещата при
извършен личен обиск в свидетеля Б. е намерено наркотичното вещество, което е
предмет на разследването и предмет на обвинението по първи пункт на
обвинението. Заявява, че не споделя становището на представителя на държавното
обвинение, че към този момент подзащитният му е бил под външно наблюдение от
свидетелите по делото К. и К., които по категоричен начин заявяват, че при тази
среща процесното наркотично вещество е продадено от неговия подзащитен на
свидетеля Б.. Твърди, че при внимателното запознаване с показанията на
свидетелите К. и К. се установява, че същите са наблюдавали от такова
разстояние срещата между подсъдимия и свидетеля Б., от което не може по
категоричен начин да се твърди, че е възприето предаване на вещ от страна на
подсъдимия Р. към свидетеля Б.. Отделно от това, според процесуалния
представител на подсъдимия, чрез показанията на посочените свидетели не се
установява и те не са заявили категорично по никакъв начин, че на тази среща процесното
наркотично вещество се е носело предварително от неговия подзащитен и че то е
било продадено на свидетеля Б.. Твърди, че свидетелите К. и К. са служители на
СДВР, отдел „Борба с разпространението на наркотични вещества“, и че със своите
показания те недвусмислено са заявили, че по един или друг начин са участвали в
разследването и събирането на доказателства по него и са извършили действия по
разследването, по-конкретно – участвали са и са се ангажирали с претърсванията
и изземванията на различни адреси, упоменати в материалите по делото. Намира,
че посочените двама свидетели по изложените съображения не могат да имат
качеството на свидетели по настоящото производство, поради което моли да се
прецени не само това обстоятелство, но и обстоятелството до каква степен
техните показания следва да се кредитират, тъй като са дадени от лица, които са
заинтересовани по един или друг начин от обвинителната теза в процеса. Въпреки
това заявява, че от показанията на свидетелите К. и К. не може да се направи
категоричен извод, че на процесната дата неговият подзащитен е предал
наркотично вещество на свидетеля Б.. Счита, че показанията на свидетеля Б. /разпитан
непосредствено след задържането му/, дадени изначално пред разследващия орган и
впоследствие дадени пред съдия от СГС, са дълбоко повлияни и са насочвани
именно от свидетелите К. и К., тъй като същите по един или друг начин са били
ангажирани с успешния изход на провежданата от тях оперативна организация във
връзка със задържането на лицата. От друга страна, намира показанията на тези
свидетели за противоречиви, неточни, неясни и целящи да прикрият отчасти обективната
истина, поради което твърди, че от тях не може да се направи извод за държане и
предаване от страна на неговия подзащитен на наркотично вещество, предмет на
разследването, с оглед обвинението по първия пункт на обвинителния акт. На
следващо място защитникът твърди, че е нарушено правото на защитата на неговия
подзащитен, защото към часа, в който се е провеждал процесния разпит на
свидетеля Б., действително не е имало повдигнато обвинение на подзащитния му,
но същия вече е бил задържан към този момент и то във връзка с повдигнато му
обвинение. Поддържа становище, че непосредствено след приключване на разпита
пред съдия на посочения свидетел Б., подсъдимият Р. е бил привлечен в
качеството на обвиняем, с което се е допуснало заиграване със закона. По този
начин подсъдимият е бил лишен от правото си да разбере какви показания дава
свидетеля Б. срещу него, както и да му зададе съответните въпроси, които по
един или друг начин да опровергаят твърденията, заявени от Б.. Освен това
защитникът заявява, че свидетеля Б. е имал недобросъвестно процесуално
поведение, тъй като не е бил открит за съдебното следствие, в което да бъде разпитан
и да каже своето становище, да потвърди или да не потвърди дадените от него
показания пред съдия на СГС и тези дадени пред органа на досъдебно
производство. Счита, че свидетелят Б. съзнателно е заявил неистина в своите
показания и това е послужило за повдигане на обвинение срещу подсъдимия Р., в
частта по първия пункт на обвинението. Отделно от това твърди, че при
извършения обиск в дома на свидетеля Б. са били намерени и други наркотични
вещества, за които няма повдигнато обвинение, но и това не е предмет на
изследване в настоящото производство. От данните по делото за свидетеля Б. може
да се направи заключение според защитата, че това е лице, което се занимава
системно с разпространение на наркотични вещества, употребява такива и това му
негово поведение води до извода, че такова лице по никакъв начин няма как да е
съобщило истината по време на процеса. Процесуалният представител, анализирайки
данните съдържащи се в показанията на свидетеля Б., изнесени в неговия разпити
в хода на досъдебното производство пред разследващ орган и пред съдия, както и
данните, съдържащи се в изготвените веществени доказателствени средства, които
са изготвени вследствие на използвано специално разузнавателно средство,
заключава, че по никакъв начин не може да се намери някакво съвпадение, което
да води до извода, че на процесната дата между свидетеля Б. и неговия подзащитен
– подсъдимия Р., е имало уговорка за продаване на наркотично вещество от страна
на Р., което да бъде евентуално тествано от свидетеля Б.. Въз основа на
гореизложеното счита, че по първия пункт на обвинението не са били събрани категорични
доказателства, които да сочат за авторството на деянието спрямо неговия подзащитен.
По отношение на третия пункт на обвинението, касаещо
извършено престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 и последната алтернатива на
НК, процесуалният представител на подсъдимия Р. счита, че също не са събрани
категорични доказателства, които да сочат, че на процесната дата, подзащитният му
е държал в дома си на ул. „***********“ огнестрелно оръжие, пистолет марка
„Steyr S“ 9, без съответното разрешение съгласно Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. В тази насока
защитата посочва, че по делото са се установили следните обстоятелства –
пистолетът е намерен в миялна машина, която не се е използвала; домът на този
адрес се е ползвал не само от неговия подзащитен, а и от свидетелката Р.П., с
която той живее на съпружески начала; адресът се е посещавал както от майката
на подсъдимия Р., така и от други лица, ангажирани с помощ при отглеждане на
малолетните деца, родени от съжителството между свидетелката П. и подсъдимия Р..
При това положение според защитата по никакъв начин не се доказва, че
процесното огнестрелно оръжие е било ползвано, придобито или държано от неговия
подзащитен. На следващо място посочва, че от процесното оръжие не били иззети
дактилоскопни или ДНК следи, от които да се установява, че подсъдимият Р. е имал
пряк досег с него. Твърди, че от събраните доказателства се е установило, че
подзащитният му не е бил в добри отношения с лицето, с което е живеел на
съпружески начала, както и че към инкриминирания период се е прибирал
епизодично на процесния адрес. Заявява, че изземването на процесното оръжие не
може да се свърже по никакъв начин с неговия подзащитен.
С оглед на всичко гореизложено, моли настоящия съдебен
състав да оправдае подсъдимия Р. и по трите пункта на обвинението поради
липсата на категорични доказателства за извършване на инкриминираните деяния,
които са възведени в обвинителния акт срещу него.
Подсъдимият Р. поддържа казаното от неговия адвокат. В
хода на съдебното следствие подсъдимият Р. желае и дава обяснения. Твърди, че
познава свидетеля Б. от един кратък период от време; че с него го е запознала
бившата съпруга на Б., а именно А.Б., както и че двамата са се срещали няколко
пъти по повод на желанието на М.Б. и А.Б. да закупят лек автомобил на не много
висока цена от него. Твърди, че при една от срещите си със свидетеля М.Б. е бил
задържан от полицейски служители. Твърди, че не разпространява наркотични
вещества, не се занимава с наркотици и не е предавал такива на свидетеля Б..
В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК
подсъдимият Р. моли съда да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателствени материали по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Р.Д.Р. е на ** г., роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, разведен, с основно образование, собственик и управител
на „Т.” ЕООД, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***, ЕГН **********.
Въз основа на получена оперативна информация в 01 сектор,
Отдел „БОП“ С.–град, че лице с прякор „Р.“, установен като подсъдимия Р.Р.,
разпространява наркотични вещества, които съхранява в домът си на ул. „***********“
№ **, ап.10, където живее без сключен граждански брак със свидетелката Р.П. и двете им малолетни деца, както и в дома на
интимната му приятелката свидетелката В.А. и в управлявания от нея лек
автомобил марка “Мерцедес”, модел “Ц 220” с ДК № *******, е проведено
полицейска операция вследствие на придобита информация чрез използване на
специално разузнавателно средство, за което е било дадено разрешение от
оправомощен съдия от председателя на Софийски градски съд. В полицейската
операция участвали свидетелите П. Т. и П.К., които към този момент били
оперативни работници ГД“БОП“.
На 11.02.2013 г., около 18.15 ч. в гр. С. свидетелката П.
Т. е видяла подсъдимия Р. да паркира управлявания от него лек автомобил марка „Ауди”,
модел „Q 7” с ДК № ********, на бул. „******”, веднага след светофара с ул.
„Цар Симеон”. Свидетелката Т. видяла как подсъдимият Р., след като слязъл от
лекия автомобил се насочил към жилищната сграда на бул. „******” № **, където
трябвало да се състои предварително уговорена среща по телефона между него и свидетеля
М.Б.. В същото време от вх. „Б“ на жилищната кооперация излязъл свидетелят Б.. Подсъдимият
Р. и свидетелят Б. се срещнали пред вх. „А” и започнали да разговарят. Около
минута след срещата между двамата подсъдимият Р. предал на свидетеля Б. 0.90
грама от високорисковото наркотично вещество – хашиш като мостра, която мостра
свидетеля Б. следвало да пробва и съответно да даде мнение за качеството й, а
също така и за евентуалната възможност за разпространението на това наркотично
вещество на улично ниво. След като подсъдимият Р. и свидетелят Б. се разделили
и въз основа на предварително получената оперативна информация за предстоящата
среща между тях двамата, за което се провеждало външно оперативно наблюдение от
служители на Отдел „БОП” - С. – град, то двамата били задържали.
При извършено процесуално следствено действие обиск на
свидетеля Б. в присъствието на поемните лица – Р.Й. и М.П., в десния джоб на
панталона му било открито и иззето кафеникаво вещество в неправилна форма от
твърда субстанция, наподобяващо зърно от кафе, за което свидетелят Б. дал обяснение,
че това е хашиш и му е за лична употреба. Иззетото вещество било поставено и
запечатано с картон серия А 203409. За извършените процесуално следствени
действия бил съставен протокол за обиск и изземване в неотложни случаи, който
впоследствие бил одобрен от СГС, НО, 20 състав с определение от 13.02.2013г. по
НЧД № 735/2013 от 11.02.2013г. по реда на 164, ал.1 НПК.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-физикохимична експертиза по Протокол № 152-Х/2013г., която
не е оспорена от страните и е приета от съда като пълна, обективна, и
безпристрастно дадена се установява, че иззетото на 11.02.2013г. от свидетеля Б.
тъмно кафяво вещество съдържа високо рисковото наркотично вещество хашиш /представляваща
отделена по механичен път смола от конопено растение или конопеното растение,
подложено на механична обработка, в резултат на която не могат да се
разграничат отделните му части/. Вещото лице е посочило, че нето теглото на
изследвания обект преди изследването му е 0,90 грама, като процентното
съдържание на активния наркотично действащ компонент Делта -9-
тетрахидроканабинол е 14,6 %.
В хода на съдебното следствие, вещото лице И.П. поддържа
своето заключение.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно – оценителна експертиза, изслушана в хода на съдебното
следствие, което не е оспорено от страните и е прието от съда като пълно,
обективно и безпристрастно, се установява, че иззетото високорисково наркотично
вещество – хашиш е на стойност 8,10 лв.
В хода на съдебното следствие вещото лице С.С. поддържа
своето заключение, като заявява, че то е изготвено съобразно материалите по
делото и след проверка съобразно нормативната база.
На 11.02.2013 г., за времето от 20.00 ч. до 22.20 ч. в
присъствието на поемните лица – свидетелите В.В. и Н.А., е проведено процесуално
следственото действие претърсване на жилище, находящо се в гр.С., ул. „***********“, №**, ет.*, ап.**, за което
е имало данни, че в него живее подсъдимият Р. със свидетелката Р.П., с която
той се намира във фактическо съжителство и двете им малолетни деца. В резултат
на претърсването в неизползваем домакински уред – миялната машина, намираща се
в кухненския бокс в дясно от входната врата, било открито огнестрелно оръжие –
пистолет марка “Steyr” S9, с фабричен № 020588, предназначен за стрелба с
патрони калибър 9x19 мм и боеприпаси за огнестрелни оръжия с общ брой от 55
/петдесет и пет/ броя патрони, от които 10 /десет/ броя патрони калибър 9x19 мм,
поставени в пълнител за пистолет и 45 /четиридесет и пет/ броя патрона калибър
9 х 19 мм поставени в картонена кутия. Намерените процесни пистолет и патрони
били иззети и запечатани в хартиен плик с картон серия А155077 на Столична
дирекция „Полиция“ и поставен червен восъчен печат с № 041 на ОЕКД – СДВР.
За извършените процесуално следствени действия по
претърсване и изземване на 11.02.2013г. на адреса в гр.С., ул. „***********“, № **, ет.*, ап.10 бил
съставен протокол за претърсване и изземване, който протокол впоследствие е
одобрен от СГС, НО, 20 състав с Определение от 13.02.2013г. по НЧД № 734/2013г.
по реда на чл.161, ал.2 НПК.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство от вещите лица А.А. и Р.П. балистична експертиза по Протокол
№13/БАЛ -91 от 13.05.2013г., което не е оспорено от страните и е прието от съда
в хода на съдебното следствие като пълно, обективно и безпристрастно дадено се
установява, че представеният за изследване пистолет марка “Steyr” S9, модел „S
9“, калибър 9х19 мм, с фабричен № 020588, предназначен за стрелба с патрони
кал. 9х19 мм, е технически изправен и годен да произведе изстрели и съгласно чл.4
/2/ от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. Според експертите с пистолета е
стреляно след последното му почистване. Върху предната долна част на рамката на
пистолета /пред спусковата скоба/ са установени следи от допълнителна механична
обработка, вследствие на което номерът на рамката е заличен. Въпреки че мястото
било подложено от специалистите на подходяща обработка, в това число и с
химически реактиви, то не са се проявили символи от номера. Относно представените
за изследване общо 55 броя патрони, вещите лица са установили, че същите са
предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9х19 мм,
включително и за представения за изследване процесен пистолет. Вещите лица са
посочили, че патроните са годни за употреба по предназначение и съгласно чл.7
/1/ от ЗОБВВПИ, представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. От направена
справка в Националната съдебно – балистична колекция на Лабораторията по
съдебна балистика при НИКК – МВР се е установило, че не се съхраняват стреляни гилзи
и куршуми от неразкрити престъпления на територията на страната с употреба на изследваното
процесно огнестрелно оръжие.
В хода на съдебното следствие вещото лице А.А., участвал
в изготвянето на експертното заключение, заявява, че го поддържа и няма какво
да допълни.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство по Протокол № 13/ДКТ – 45 дактилоскопна експертиза, изслушана в
хода на съдебното следствие, което не е оспорено от страните и е прието от
съда като пълно, обективно и безпристрастно
се установява, че при обработка на предоставените за изследване обекти –
пистолет марка “Steyr” S9, с фабричен № 020588, пълнител с 10 бр. патрони 9х19
и картонена кутия с 45 бр. патрони 9х19, не са се проявили дактилоскопни следи.
В хода на съдебното следствие вещото лице Й.Ч., участвала
в изготвянето на експертното балистично заключение заявява, че поддържа същото
и няма какво да допълни.
На 11.02.2013г., около 20.30ч., свидетелката В.А. се намирала
в жилище, което ползвала като наемател, находящо се на адреса в гр. С., ул. „*********“
№ *, когато на вратата й позвънили цивилни полицаи, които заявили, че приятелят
й – подсъдимият Р., е задържан и в тази връзка трябва да извършат действие по
разследване, а именно претърсване на собствения й автомобил, за който имали
данни, че е марка “Мерцедес”, модел “Ц 220” с ДК № *******. Лекият автомобил
бил паркиран във вътрешния двор на кооперацията, в която живеела под наем
свидетелката А.. В присъствието на поемните лица – свидетелките Б.Д. и К.К.,
било извършено претърсване на процесния лек автомобил, при което в жабката на
същия била открита и иззета пластмасова кутия от козметичен продукт с надпис 3
в 1 „PERFECT NAIL CARE“, в която се намерил полиетиленов плик тип „спейсбек“, в
който били поставени три броя полиетиленови пликчета от същия тип с размери 6х5
см, всяко съдържащо зелена тревиста растителна маса. При извършеното
процесуално следствено действие претърсване и изземване, намерените и иззети
три пликчета, съдържащи зелена тревиста растителна маса били поставени в плик и
запечатани с картон за веществени доказателства серия А 0129293 и СП 309
НЕКД-СДВР. Иззетата пластмасовата кутия, двата плика тип „спейсбек“ и един
обикновен плик били поставени в хартиен плик и запечатани с картон за ВД серия
А 0129287 и СП 309 НЕКД – СДВР. За извършените неотложни процесуално следствени
действия на 11.02.2013г. бил съставен протокол за претърсване и изземване,
който впоследствие бил одобрен с Определение от 13.02.2013г. от СГС, НО, 20
състав по НЧД № 739/2013г. по реда на чл. 161, ал.2 НПК. На 11.02.2013г. било
извършено претърсване в жилището, обитавано от свидетелката А., за което
действие по разследването е съставен протокол и впоследствие одобрен от съда,
но при което процесуално следствено действие не са намерени и иззети предмети и
вещества, държането на които е забранено от закона.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебна физикохимична експертиза по Протокол № 1**-Х/2013г., която
не е оспорена от страните и е приета от съда като пълна, обективна, и
безпристрастно дадена се установява, че предоставените 3 /три/ броя пликчета с
растителна тревиста маса, иззети на 11.02.2013г. съдържат коноп /марихуана/. Вещото
лице е посочило нето теглото на растителната маса преди изследванията, които са
извършени на процесните обекти, както и процентното съдържание на активния
наркотично действащ компонент Делта -9- тетрахидроканабинол във всеки обект,
както следва: Обект № 1 – с тегло 1,00 грама с активнодействащ наркотичен
компонент - Делта - 9- тетрахидроканабинол 8, 7 %; Обект № 2 – с тегло 1,04
грама и с активнодействащ наркотичен компонент - Делта -9- тетрахидроканабинол
8,8 % и Обект № 3 - с тегло 1,01 грама и с активнодействащ наркотичен компонент
- Делта -9- тетрахидроканабинол 8,7 %.
В хода на съдебното следствие, вещото лице И.П. поддържа
своето заключение.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно – оценителна експертиза, изслушана в хода на съдебното
следствие, което не е оспорено от страните и е прието от съда като пълно, обективно и безпристрастно се
установява, че иззетият коноп/марихуана на 11.02.2013г. е на обща стойност от
18,30 лв.
В хода на съдебното следствие вещото лице С.С. поддържа
своето заключение, като заявява, че то е изготвено съобразно материалите по
делото и след проверка съобразно нормативната база.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство по Протокол № 124-Д/2013г. дактилоскопна експертиза, изслушана в
хода на съдебното следствие, което не е оспорено от страните и е прието от
съда като пълно, обективно и
безпристрастно дадено, се установява, че при обработка на предоставените обекти 1 брой кутийка с
надпис „PERFECT NAIL CARE“ и 3 броя полиетиленови пликчета не са се проявили
дактилоскопни следи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства, писмени доказателства и средства за тяхната проверка в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие, които са приобщени по реда на чл.283 НПК, а именно: обясненията
на подсъдимия Р., показанията на свидетелите П. Т., П.К., С.Р., В.А., Р.П., М.А.,
В.В., Н.А., Н.Ш., Р.Й., К.К., Б.Д. и С.Р.; показанията на свидетеля М.Б., дадени пред съдия на основание чл.223 НПК и приобщени по реда на чл.281,
ал.1, т.4 НПК; показанията на свидетелите П.К., П. Т., К.К., Б.Д., Р.Й., В.В. и
Н.А., които са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281,
ал.4, вр. с ал.1, т.2, пр.1 НПК; показанията на свидетелката С.Р., които са
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1,
т.2, пр.2 НПК; показанията на свидетелката В.А. на л.111-112 и л.114, том І,
които са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.5,
вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК;
протоколи за изготвени веществени доказателствени
средства, вследствие на използвано специално разузнавателно средство чрез
прилагане на оперативния способ по чл.6 ЗСРС, ведно с депозираните искания на
заявителя и дадени разрешения от Председателя на СГС; протокол за обиск и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение и албум към него –
л.4-9, том ІІ, одобрен с определение от 13.02.2013г. по нчд №735/2013г. по
описа на СГС, НО, 20 състав; протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение и
албум към него – л.17-21, том ІІ, одобрен с определение от 13.02.2013г. по нчд
№737/2013г. по описа на СГС, НО, 20
състав; протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение и албум към него – л.29-33, том ІІ, одобрен с определение от
13.02.2013г. по нчд №734/2013г. по описа
на СГС, НО, 20 състав; протокол за претърсване и изземване в неотложни
случаи с последващо съдебно одобрение – л.37-38, том ІІ, одобрен с определение
от 13.02.2013г. по нчд №738/2013г. по описа
на СГС, НО, 20 състав; протокол за претърсване и изземване в неотложни
случаи с последващо съдебно одобрение и албум към него – л.42-45, том ІІ, одобрен
с определение от 13.02.2013г. по нчд №739/2013г. по описа на СГС, НО, 20 състав; протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение и
албум към него – л.53-61, том ІІ, одобрен с определение от 13.02.2013г. по нчд
№736/2013г. по описа на СГС, НО, 20
състав; протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение и албум към него – л.65-70, том ІІ, одобрен с определение от
13.02.2013г. по нчд №740/2013г. по описа
на СГС, НО, 20 състав; справка за съдимост за подсъдимия Р.Р.;
заключението по
изготвената съдебно дактилоскопна експертиза – л.22-**, том ІІІ; заключението
по изготвената съдебно дактилоскопна експертиза – л.31-34, том ІІІ; заключението
по изготвената съдебно дактилоскопна експертиза – л.71-72, том ІІІ; заключението
по изготвената съдебно дактилоскопна експертиза – л.14-17, том ІІІ; заключението
по изготвената съдебно физикохимична експертиза – л.54-55, том ІІІ; заключението
по изготвената съдебно физикохимична експертиза – л.40-41, том ІІІ;
заключението по изготвената съдебно физикохимична експертиза – л.**-49, том
ІІІ; заключението по изготвената съдебно балистична експертиза – л.64-68, том
ІІІ; заключението по изготвената съдебно оценителна експертиза – л.1**-128, том
ІІІ; заключението по изготвената съдебно физикохимична експертиза – л.79-83,
том ІІІ; заключението по изготвената съдебно физикохимична експертиза –
л.92-96, том ІІІ; заключението по изготвената съдебно техническа експертиза –
л.102-110, том ІІІ, както и всички представени, приложени и приети в хода на
съдебното производство писмени доказателства по делото.
Съдът, при обсъждане на доказателствените материали, събрани в хода на досъдебното
производство, които бяха проверени в хода на съдебното следствие чрез всички
способи и средства, предвидени за това в НПК, както и на тези събрани от съда в хода на
съдебното следствие намира, че гласните доказателствени средства се обособяват
в две групи с оглед на данните, които се изнасят чрез тях и които са относими
към предмета на доказване по делото, касателно главния факт, който е свързан с
извършваната противоправна дейност от подсъдимия Р. – разпространение на
високорискови наркотични вещества, държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества и
държане без надлежно разрешение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. В едната
група гласни доказателствени средства следва да бъдат отнесени показанията на
свидетелите П.К., П. Т., М.Б., Р.П., Р.Й., М.А., В.В., Н.А. и Н.Ш., а в другата
група противостоят показанията на свидетелите В.А. и С.Р., както и обясненията
на подсъдимия Р.. По отношение на доказателствената стойност на показанията на
свидетелите К.К., Б.Д. и С.Р., съдът намира, че същите са достоверно, логично и
добросъвестно дадени, чрез тях не се оборва възприетата от съда фактическа
обстановка по делото, от една страна, а от друга страна – показанията на
свидетелите К.К., Б.Д. и С.Р. не могат да бъдат определени и като такива, които
да оневиняват подсъдимия Р., предвид на невъзможността на държавното обвинение
да ангажира годни доказателства, чрез които да се установи наличието на
авторство на инкриминираното деяние за подсъдимия Р., с оглед намерените
високорискови наркотични вещества в лек автомобил марка „Мерцедес“, собственост
на свидетелката В.А. и иззети в присъствието на свидетелите К.К. и Б.Д.. По
същия начин стоят нещата и касателно показанията на свидетеля С.Р., който е
присъствал на претърсване на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, който към инкриминирания
момент е бил управляван от подсъдимия Р., но в който не са намерени и иззети
предмети и вещества, притежанието на които е забранено от закона.
При това положение, съдът, с оглед задължението си да
обсъди заедно в тяхната съвкупност и поотделно всички събрани по делото
доказателства, подходи много внимателно към показанията на свидетелите от всяка
една от групите, както и към обясненията на самия подсъдим Р.. Тук следва да се
направи едно изключително важно уточнение предвид дадените обяснения от
подсъдимия Р., т.к. същите имат двояка природа и представляват, от една страна,
както средство за изграждане на защитна версия относно случилото се, за което е
ангажирана неговата наказателна отговорност, така също, от друга страна, обясненията
му са и гласно доказателствено средство, предвид обстоятелството, че същият
като участник в инкриминираните деяния е възприел лично факти и обстоятелства
от значение за изясняване на обективната истина по делото и установяване на
действителната фактическа обстановка.
По отношение на повдигнатото обвинение на подсъдимия Р.
за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5, алт.1 НК, а именно за
разпространение на високорисковото наркотично вещество – хашиш, съдът, изцяло
се довери на показанията на свидетелите Т. и Б., включително и на тези, които
са приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2, пр.1 НПК, т.к. чрез тях по
несъмнен и категоричен начин се установява датата и часа на инкриминираното
деяние – 11.02.2013г., около 18.15 часа; мястото на извършването му от подсъдимия
Р. – пред вх.„А“ на жилищна сграда, находяща се на бул. „******” №**, както и
механизма на неговото извършване, който е свързан с разпространение на високо
рисково наркотично вещество /хашиш/, чрез безвъзмездното му предоставяне на
свидетеля М.Б., за да бъде пробвано от същия. Показанията на свидетелите Т. и К.
са в единомислие и с показанията на свидетеля М.Б. /приобщени по реда на
чл.281, ал.1, т.4 НПК/, който в продължение на около година се е снабдявал с
наркотичното вещество – хероин от подсъдимия Р.. По делото са приложени и
приети веществени доказателствени средства, които са изготвени вследствие на
използване на специално разузнавателно средство спрямо подсъдимия Р. и
свидетеля Б., като в резултат на приложения оперативен способ по чл.6 ЗСРС е
придобита информация, от която се установява, че предстои среща между
подсъдимия Р. и свидетеля М.Б. на процесната дата, на която среща подсъдимият
следва да даде на свидетеля нещо, което да бъде пробвано от него и от други
лица („хората“), за да бъде преценено качеството му. От изготвените и приобщени
по делото веществени доказателствени средства се установяват категорично
лицата, които са обект на прилагания оперативен способ по чл.6 ЗСРС вследствие
на дадени от Председателя на Софийски градски съд разрешения с рег.№14-3677/29.08.2012г.,
рег.№14-4**0/05.10.2012г., рег.№14-4611/26.10.2012г.,
рег.№14-5489/20.12.2012г., както и ползваните от тях комуникатори към датата на
деянието. По делото се установи категорично както чрез показанията на свидетеля
Б., така и чрез изготвените веществени доказателствени средства, че между
подсъдимия Р. и свидетеля Б. е била осъществявана активна мобилна и лична
комуникация, при която двамата са използвали зашифровани думи и изрази, като
целта е била подсъдимият да доставя на свидетеля Б. наркотични вещества, които
последният да разпространява на улично ниво, а също така и да пробва, когато
подсъдимият го снабди с ново наркотично вещество, за да определи качеството му
за евентуално разпространение на улично ниво. Тук съдът намира, че следва да
бъдат обсъдени обясненията на подсъдимия Р., на които настоящият съд не даде
вяра, т.к. в случая представляват изграждане на защитна версия, а също така
остават изолирани и неподкрепени от нито едно събрано и проверено в хода на
съдебното следствие доказателство. Обясненията на подсъдимия Р. не
кореспондират нито с показанията на свидетеля Б., нито с показанията на
свидетелите Т. и К., чрез които се изяснява действително осъществяваната от
подсъдимия престъпна дейност, която е свързана с разпространение на наркотични
вещества. Вярно е, че в обясненията на подсъдимия Р. се съдържат данни, които
кореспондират с информацията, придобита чрез извънредния способ за събиране на
доказателства, какъвто е използването на специално разузнавателно средство,
касателно твърдението на подсъдимия, че е предлагал коли на свидетеля Б., но
тези обяснения са изцяло противоположни не само на цялостното съдържание на
информацията, но и на показанията на свидетеля Б., дадени пред съдия. В случая
действително се касае за използване на зашифровани изрази, който извод се
налага от анализа на провежданите разговори между подсъдимия Р. и свидетеля Б.,
от които несъмнено и категорично може да се заключи, че двамата не говорят за
продажба на коли, т.к. свидетелят Б. е в изключително лошо финансово състояние
предвид обстоятелството, че от придобитата информация се съдържат данни, че той
дори не може да си зареди мобилната карта, за да провежда разговори, а „кара на
съобщения“. Информацията, събрана чрез използване на специално разузнавателно
средство, не е изолирана, а напротив – потвърждава се както чрез показанията на
свидетеля Б., така и чрез показанията на свидетеля Т., който е организирал, а
свидетелката П.Т. е извършила външно наблюдение по отношение на подсъдимия Р..
В конкретния случай както свидетелката Т., така и свидетелят Б. са лица-очевидци
на инкриминираното деяние, осъщественено от подсъдимия Р., с оглед
разпространението на високорисковото наркотично вещество – хашиш, за което е
ангажирана и неговата наказателна отговорност чрез внесения в съда обвинителен
акт. Това е така, защото придобитата информация, вследствие на използваното
специално разузнавателно средство, се подкрепя изцяло от показанията на
свидетеля Б., който подробно описва в своя разпит пред съдия взаимоотношенията
си с подсъдимия Р.. Тези взаимоотношения между двамата са били наблюдавани на
инкриминираната дата и час – 11.02.2013г., около 18.15 часа, от свидетелката Т.,
която е видяла подсъдимия Р. да паркира управлявания от него лек автомобил марка
„Ауди”, модел „Q7” с ДК № ********, на бул. „******”, непосредствено след
светофара с ул. „Цар Симеон” или на място, за което в показанията си свидетеля Б.
заявява, че е обичайното място на техните срещи, при които подсъдимият му предавал
количество от наркотичното вещество хероин, а той, от своя страна, предава на
подсъдимия дължимата се от него сума за наркотичното вещество от предходна
доставка. Свидетелката Т. е категорична в своите показания, че е набюдавала непрекъснато
действията на подсъдимия Р. от момента, в който същият е слязъл от лекия
автомобил, насочил се е към жилищната сграда, находяща се на бул. „******” №**,
където живеел свидетелят Б. и където се е състояла предварително уговорена среща
между двамата пред вх.„А”. От показанията на свидетелите Т. и Б. се установи,
че около минута след началото на техния разговор свидетелката Т. видяла как
подсъдимият Р. подал на свидетеля Б. някаква дребна вещ и впоследствие двамата
се разделили. От показанията на свидетелката Т. се установява, че тя лично и непрекъснато
е наблюдавала както подсъдимия Р., така и свидетеля Б., както и впоследствие
проведената между двамата среща, при което не е видяла нито един от двамата да
се е срещнал с друго лице до тяхната среща; по време на тяхната среща да е
присъствало и трето лице, както и след нейното приключване, нито един от
двамата да се е срещнал или разговарял с други лица, за да се изведе
евентуалния извод, че свидетелят Б. е придобил инкриминираното вискорисково
наркотично вещество от друго лице, различно от подсъдимия Р.. По делото по
категоричен начин, съответно чрез показанията на свидетеля Б., се установява
обстоятелството, че подсъдимият Р. е лицето, което от около една година го
снабдявал с наркотичното вещество – хероин, с цел същото, след като бъде
разфасовано, да бъде и разпространено към лица, които го употребяват. На
следващо място, свидетелят Б. дава детайлна информация за подсъдимия,
индивидуализирайки го с неговите характерни и физически белези, както и посочва
категорично неговите имена – Р. Р. и прякор – Р., с които му е известен. В тази
насока свидетелят Б. дава детайлна и подробна информация относно
взаимоотношенията между него и подсъдимия Р., които са свързани с предоставяното
му наркотично вещество – хероин, от 50 грама за една седмица, неговото
разфасоване в по-малки количества, представляващи еднократни дози, като от един
грам прави пет дози и цената, на която го продава на различни лица от по 15,00
лева за доза, като по този начин го разпространява. На следващо място, от
показанията на свидетеля Б. несъмнено и категорично се установява и
обстоятелството, че получаваната сума след продажбата на наркотичното вещество
е била предавана на подсъдимия Р. при техните предварително уговорени срещи, като
от сумата 15,00 лева – представляваща цената на една доза хероин, 5,00 лева
оставали за свидетеля Б., а 10,00 лева били за подсъдимия Р.. По делото се
установи категорично не само механизма на разпространение на високорисковото наркотично
вещество – хероин, от подсъдимия Р. към свидетеля Б., но се установи и начина,
по който двамата са осъществявали своите срещи, при които подсъдимият Р. е
предавал необходимото количество наркотично вещество – хероин, на свидетеля Б.,
а последният, от своя страна, му е предавал съответната сума пари от неговата
продажба. От показанията на свидетеля Б. категорично се установява и
обстоятелството, касателно ползваните от подсъдимия Р. моторни превозни
средства, с които същият е пристигал на техните предварително уговорени срещи,
а именно – лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“ и лек автомобил марка „Мерцедес“. В тази насока са и
показанията на свидетелката Р.П., която се е намирала във фактическо
съжителство с подсъдимия Р., които подкрепят показанията на свидетеля Б. и чрез
които категорично се установява, че подсъдимият е управлявал към
инкриминираната дата именно лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“ или лекия автомобил, с който
е пристигнал на процесната среща със свидетеля Б. и която, от друга страна, е
била наблюдавана от свидетелката Т..
С оглед фактическото описание на инкриминираното деяние в
настоящия случай, което е свързано с разпространението на наркотичното вещество
– хашиш, от подсъдимия Р., няма спор, т.к. същото се изяснява както от
показанията на свидетеля Б., така и чрез показанията на свидетелите Т. и Р.Й.,
а също така чрез информацията, съсдържаща се в изготвените веществени
доказателствени средства и заключенията на изготвените съдебно физикохимични
експертизи. Всички тези доказателствени източници в своята цялост и логическа
последователност несъмнено и категорично установяват какъв е видът и характерът
на предадената дребна вещ от страна на подсъдимия Р. на свидетеля Б.. Това е
така, защото чрез всички тях се изяснява по категоричен начин вида на
високорисковото наркотично вещество – хашиш, обстоятелството, че е предадено
безвъзмездно на свидетеля Б. от подсъдимия, както и целта на неговото предаване,
а именно – да бъде тествано от свидетеля Б. и други лица, за да се прецени дали
ще бъде подходящо впоследствие за разпространение на улично ниво срещу
определена цена, подобно на механизма на разпространение на високорисковото
наркотично вещество – хероин, което е било доставяно от подсъдимия Р. на
свидетеля Б. и разпространявано от последния срещу сумата от 15,00 лева за една
доза на трети лица. Това обстоятелство се изяснява и установява по категоричен
и несъмнен начин не само чрез показанията на свидетеля Б., но и чрез
проведеното в момента на задържане на свидетеля Б. процесуално следствено
действие – обиск, при което в него е намерен предмет, който въз основа не само
на неговите показания, но и чрез проведеното изследване, за което е изготвена
съдебно физикохимична експертиза, се установява, че представлява високо
рисковото наркотично вещество – хашиш. Проведеното процесуално следствено
действие на 11.02.2013г. – обиск и изземване, е извършено в съответствие с
разпоредбата на чл.164, ал.1 и ал.2 НПК и в присъствие на две поемни лица от
същия пол, поради което при неговото провеждане не е допуснато процесуално
нарушение, а впоследствие и по реда на чл.164, ал.3 НПК съставеният протокол за
това действие по разследването е бил одобрен от СГС, НО, 20 състав в рамките на
законоустановения 24-часов срок с определение по нчд №735/2013г. Показанията на
свидетелите Т. и Б. кореспондират и с показанията на свидетеля Р.Й., който в
качеството си на поемно лице е присъствал в момента, в който на свидетеля Б. е
извършен личен обиск и е намерено и иззето инкриминираното високорисково
наркотично вещество – хашиш. Вярно е в конкретния случай, че по отношение на
свидетеля Б. не е повдигнато обвинение с оглед намерените не само у него лично,
но и в обитаваното от свидетеля жилище забранени от закона вещества –
наркотични вещества, но това обстоятелство по никакъв начин не води до извода,
че в случая по някакъв начин е нарушено правото на защита на подсъдимия Р..
Това е така, защото изцяло в правомощията на органа на досъдебното производство
е да прецени съгласно чл.219, ал.1 НПК на кое лице и за какви противоправно
извършени от него действия да повдигне обвинение при точно установени
фактически обстоятелства, когато събере достатъчно доказателства за авторството
и вината на това лице. Независимо от този процесуален подход на държавния
обвинител, не може да се каже, че показанията на свидетеля Б. са преднамерени,
нелогични, непоследователни и че чрез тях същият цели да избегне наказателна
отговорност, защото свидетелят Б. в своите показания, дадени пред съдия по реда
на чл.223 НПК, изрично посочва, че той употребява високорисковото наркотично
вещество – хероин, разпространява същото след като го разфасова на по-малки
дози, както и че получава лично парична сума за всяка отделно продадена доза.
Тук е необходимо да намерят място и показанията на свидетеля Н.Ш., който е
племенник на свидетеля Б. и също като него употребява наркотични вещества от
един доста продължителен период от време. Така от показанията на свидетеля Ш.
се установява, че свидетелят Б. не само употребява наркотичното вещество хероин,
но същият му е давал да му пази наркотичното вещество хероин, което свидетелят Б.
*** част. Също така, посредством показанията на свидетеля Ш., се установи
категорично обстоятелството, че същият знае как свидетелят Б. се снабдява с
наркотичното вещество – хероин, от други лица, макар да не ги познава поради
причината, че свидетелят Б. не го е допускал до своите снабдители, а и самите
снабдители не биха допуснали да бъдат видяни. Ето защо данните, съдържащи се в
показанията на свидетеля Ш., съпоствени с показанията на свидетелите Б. и Т., а
също така и със събраната информация при използване на специално разузнавателно
средство, за което са изготвени веществени доказателствени средства, неминуемо
и категорично водят до извода, че не само подсъдимият Р. е целял да запази конфиденциалност
при извършване на своята противоправна дейност, която е свързана с
разпространението на наркотични вещества, чрез предаването им на свидетеля Б.,
но и последният също е бил изключително внимателен при срещите си с подсъдимия,
които предварително се уговаряли по контролираните мобилни комуникатори, а при
разговорите двамата са си говорили за коли, което обстоятелство зашифровано
означавало, че се организира среща за предаване на наркотични вещества съгласно
показанията на свидетеля Б.. При това положение се налага също така и
категоричния извод, че подсъдимият Р. не само е разпространявал наркотични
вещества, предавайки ги на свидетеля Б. за последващо разфасоване и продажба на
улично ниво, но също така е разпространявал към свидетеля Б. и наркотични
вещества, предавайки му ги безвъзмездно, с цел да бъдат тествани или така,
както е и в конкретния инкриминиран случай, при който подсъдимият Р. е предал
на свидетеля Б. високорисковото наркотично вещество – хашиш, с цел същото да
бъде пробвано от него лично, както и от други неустановени по делото лица, на
които свидетеля Б. ще го предостави за тестване. В тази насока, както вече се посочи, са
категорични показанията на свидетеля Б., в който, при извършения му обиск, е било
открито кафеникаво вещество с неправилна форма от твърда субстанция,
наподобяващо по размер зърно от кафе, за което още в този момент е заявил, че
това топче е хашиш и му е за лична употреба, но му е дадено от подсъдимия. По
делото се установи отново чрез показанията на свидетеля Б., дадени пред съдия в
хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК и прочетени в хода на
съдебното следствие, че подсъдимият Р. е носил на свидетеля Б. да пробва мостри
от наркотични вещества или както е и в процесния случай, му е дал да пробва
безвъзмездно наркотичното вещество – хашиш.
Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата на
подсъдимия Р. относно твърденията за това, че свидетелите К. и Т. са
наблюдавали срещата между свидетеля Б. и подсъдимия Р. от такова разстояние, от
което не може по категоричен начин да се твърди, че е имало предаване на вещ от
страна на подсъдимия Р. към свидетеля Б.; за това, че свидетелите Т. и К. са
заинтересовани от изхода на делото, предвид обстоятелството, че са служители на
СДВР, отдел „Борба с разпространението на наркотични вещества“; относно възражението
за липса на законосъобразно проведен разпит пред съдия на свидетеля Б. по реда
на чл.223 НПК; както и относно недобросъвестното процесуално поведение на
свидетеля Б. в хода на съдебното производство по делото.
На защитата следва да се посочи, че от доказателствата по
делото се установи единствено, че свидетелката Т. е наблюдавала инкриминираната
среща, провела се на 11.02.2013г. между свидетеля Б. и подсъдимия Р., а за
свидетеля К. липсват данни да е присъствал и да е наблюдавал процесната среща.
Нещо повече, в хода на съдебното производство самият свидетел К. посочва в
своите показания, че в конкретния случай той лично е експлоатирал и анализирал
СРС-та във връзка с проведените разговори между подсъдимия Р. и свидетеля Б. по
ползваните от тях мобилни комуникатори. Също така от показанията на
свидетелката Т., които съдът прие за подробно и обективно дадени, се установи,
че тя се е намирала на достатъчно близко разстояние, за да възприеме действията
на двамата, като никъде не заявява да е видяла какъв е видът на предадената вещ,
а единствено е заявила, че е имало предаване на вещ от подсъдимия Р. на
свидетеля Б.. На следващо място, не може да се сподели твърдението на защитата,
че свидетелката Т. е заинтересована страна от изхода на делото, т.к. тази
свидетелката е участвала в провеждана полицейска операция, а не е участвала в
досъдебното производство в качеството си на лице, което е извършило процесуално
следствени действия във връзка със събиране и изготвяне писмени доказателствени
средства. Обстоятелството, че свидетелите Т. и К. като служители на СДВР, отдел
„Борба с разпространението на наркотични вещества“, са присъствали при
извършените действия по разследването от разследващия орган, не води до извода,
че те са заинтересовани, т.к. в кръга на своите служебни задължения те са
изпълнявали своите професионални функции, които са им определени за изпълнение
във връзка с разкриване и предотвратяване на извършвани престъпления от
различни лица. Съдът също така намира за неоснователно така направеното
възражение и предвид това, че никъде в съставените и приети по делото писмени
доказателствени средства, касаещи изготвените протоколи за извършени
процесуално следствени действия в хода на разследване в досъдебното
производство, не са вписани имената на свидетелите К. и Т.. По делото на свой
ред не се установиха никакви обстоятелства, от които да се изведе извод, че свидетелят
Б. е дал показания пред разследващия орган и впоследствие пред съдия, които
изначално да са повлияни и насочвани от свидетелите К. и Т.. В своите показания,
дадени пред разследващия орган и впоследствие пред съдия, той ясно и
категорично разкрива факти, касаещи процесния случай. Същите са непротиворечиви
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелят
Б. добросъвестно и откровено е посочил, че е наркозависим и като такъв е имал
чести срещи с подсъдимия Р., от който се е снабдявал с наркотични вещества –
хероин, както и с такива, които е следвало да тества и които са му давани като
мостра от подсъдимия Р., в която насока са и данните, придобити вследствие на
използване на специално разузнавателно средство по отношение на двамата. По
отношение на възражението на защитника на подсъдимия, касаещо твърденията за
липса на законосъобразно проведен разпит по реда на чл.223 НПК на свидетеля Б.,
съдът намира същото за неоснователно. Видно от изготвения протокол за проведен
разпит пред съдия на свидетеля Б., същият е започнал в 15.50 часа и е завършил
в 16.05 часа на 12.02.2013г. пред съдия от Софийски градски съд, към който
момент подсъдимият Р. не е бил привлечен в качеството на обвиняем. Съгласно
вписаното в постановлението за привличане на подсъдимия Р., същият е бил
привлечен в процесуалното качество на обвиняем на 12.02.2013г. в 17,00 часа,
т.е. след провеждане на разпита пред съдия на свидетеля Б.. При това положение
категорично се установява, че към датата и часа на провеждане на разпита на свидетеля
Б. пред съдия от СГС по досъдебното производство не е била налична въобще фигурата
на обвиняемо лице, с оглед на което не е нарушена и процесуално-правната норма
на чл.223, ал.2, алт. 2 НПК. Голословно остава и твърдението на защитника, че в
случая е налице заобикаляне или както той твърди, „заиграване” с процесуалния
закон, тъй като подсъдимият Р. вече бил задържан със заповед за задържане за
срок от 24 часа по ЗМВР. Заобикаляне на закона в случая не е налице, тъй като
задържането по реда на ЗМВР представлява административна мярка, която се
предприема за изясняване на един случай и с цел извършване на преценка на
наличните данни по една полицейска преписка. Предприемането на задържане за
срок от 24 часа по ЗМВР не е обвързано по никакъв начин с повдигане и
предявяване на обвинение. Отделно от това следва да се изтъкне, че повдигането
на обвинение на конкретно лице е изцяло в правомощията на разследващите органи
и прокуратурата по реда на чл.219, ал.1 НПК и същите могат да направят това,
когато преценят, че са налице достатъчно доказателства за извършено
престъпление от общ характер от точно определено лице. На последно място, не
може да се приеме твърдението на защитата и за наличие на недобросъвестно
процесуално поведение от страна на свидетеля Б. с оглед на обстоятелството, че
същият не е открит, за да бъде разпитан в хода на съдебното следствие с цел да
потвърди или да не потвърди дадените от него показания пред съдия, които са
насочени срещу подсъдимия Р.. Това е така, защото съдът в хода на цялото
проведено съдебно производство пред него е направил многократно опити свидетелят
Б. да бъде издирен и установен, за да се проведе неговия разпит, но вследствие
на щателното му издирване се установи, че свидетелят Б. се намира извън
територията на Република България и живее на неизвестен адрес дори за неговите
близки. При това положение настоящият съд е упражнил правомощията си по чл.281,
ал.1, т.4 НПК да прочете показанията на свидетеля Б., дадени пред съдия по реда
на чл.223 НПК, който процесуален способ е бил осъществен правилно и
законосъобразно от органа на досъдебно производство. Наказателно-процесуалният кодекс
е предвидил такава възможност, когато е налице опасност свидетелят да не се яви
или да е налице невъзможност да се яви в съдебно заседание, а неговият разпит да
е от съществено значение за разкриване на обективната истина, то същият да бъде
разпитан в хода на досъдебното
производство пред съдия по реда на чл.223 НПК, за да се запазят законосъобразно
за нуждите на разследването и бъдещия съдебен процес възприетите от него факти
и обстоятелства.
Съдът кредитира изцяло заключението на физикохимична
експертиза, чрез която се установява по категоричен и несъмнен начин вида на
намереното и иззето от свидетеля Б. наркотично вещество – хашиш, при извършеното
процесуално следствено действие обиск и изземване, което не е опорочено, т.к. е
извършено в присъствието на две поемни лица – свидетелите Р.Й. и М.П., на които
са били разяснени правата им като поемни лица, както и двете поемни лица са
положили своите подписи без възражения в съставения протокол за обиск и
изземване в неотложни случаи, в който са описани действията, които са извършени
от разследващия орган и при които е намерено и иззето 1 брой кафеникаво
вещество в неправилна форма от твърда субстанция, наподобяващо по размер зърно
от кафе. Освен изготвеното по делото писмено доказателствено средство,
изразяващо се в съставяне на протокол за обиск и изземване на наркотичното
вещество от свидетеля Б., е изготвен и албум, в който са онагледени иззетите
при това действие предмети, между които и инкриминираното веществено
доказателство – кафеникаво вещество в неправилна форма, наподобяващо по размер
зърно от кафе. В тази връзка е необходимо да се посочи, че иззетото при
проведения обиск наркотично вещество е установено като хашиш от изготвената по
делото физикохимична експертиза, същото е с процентно съдържание на активно
действащия компонент – Делта -9- тетрахидроканабинол /14,6%/, нето тегло от
0,90 грама и съгласно оценителната експертиза е на стойност от 8,10 лева.
При така изложеното по-горе се налага извода, че по
фактите няма спор, същите се установяват по несъмнен начин от събраните по делото
доказателствени материали. Установи се категорично и несъмнено от показанията
на свидетелите Т., Б., К., Ш. и Й., както и от приобщените веществени
доказателствени средства по делото, че подсъдимият Р. е лицето, което е разпространило
наркотичното вещество – хашиш, чрез предаването му на свидетеля Б., който е
следвало да го пробва с цел същото да бъде впоследствие и разпространено на
улично ниво чрез неговата продажба на лица, употребяващи наркотични вещества. Обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на посочените свидетели са
непротиворечащи си и последователно пресъздават възприетата от съда фактическа
обстановка. Приетото от съда кореспондира изцяло на останалите доказателства по
делото. Извършените на досъдебното производство процесуално-следствени действия
са правилни и законосъобразни с оглед изискванията на НПК, а изготвените
протоколи са годни писмени доказателствени средства, поради което съдът изцяло
им се довери при формиране на своите фактически изводи.
По отношение на повдигнатото обвинение на подсъдимия Р.
за извършено престъпление по чл.339, ал.1, пр.2, алт.2 и алт.6 НК съдът намери,
че логични, последователни, обективни и незаинтересовани са показанията на
свидетелите В.В., Н.А., Р.П. и М.А., поради което и при формиране на своите
фактически изводи им се довери изцяло. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетелката С.Р., която е майка на подсъдимия Р., защото нейните показания са
не само житейски нелогични, но същите са вътрешно противоречиви и изцяло не съответстват
на останалите, събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства, на които се довери. В конкретния случай е видно, че чрез своите
показания свидетелката Р. цели да изгради една защитна версия по отношение на
своя син – подсъдимия Р., с цел неговото оневиняване по повдигнатото му
обвинение, свързано с държането на огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно
разрешение за това. Показанията на свидетелката Р. се дискредитират, на първо
място, от показанията на свидетелката П., която от 2003 г. живее във фактическо
съжителство с подсъдимия Р. в жилище, представляващо апартамент 10, находящо се
на инкриминирания адрес в гр.С., ул. „***********“ №**, етаж 5 и с двете им
малолетни деца. Именно от показанията на свидетелката П. се установи, че
свидетелката Р. посещава процесния адрес инцидентно и единствено в случаите,
когато бъде повикана от нея, за да гледа децата или да изчисти нещо. На
следващо място, от показанията на свидетелката П. се установи, че свидетелката Р.
не притежава ключ от процесното жилище и влиза там само когато П. е в него. Освен
това са налице противоречия между показанията на свидетелите П. и Р. и по
отношение на обстоятелството кои лица са притежавали ключ от процесния
апартамент, находящ се на ул. „***********“. Така от показанията на
свидетелката П. се установи, че свидетелката Р. не е имала ключ, а единствено
такъв са притежавали тя самата, подсъдимият и родителите на свидетелката П..
Установи се, че свидетелката Р. е посещавала процесния адрес единствено в
случаите, когато е трябвало да помогне за гледането на децата и е изчаквала
свидетелката П. да се върне, т.к. последната е знаела, че свидетелката Р. не е
имала ключ от жилището. В тази насока показанията на свидетелката Р. са
противоречиви, т.к. разгледани в контекста на събраната по делото
доказателствена маса, се установи по безспорен и категоричен начин, че същите
са тенденциозни, поради заинтересоваността й от оневиняането на подсъдимия. Установи
се също, посредством задълбочения анализ на показанията на свидетелката П., че св.
Р. не се намира в близки отношения с подсъдимия Р., което се твърди единствено
и само от нея, което определено води до извода, че между подсъдимия Р. и
свидетелката Р. липсва фактическа близост, а това обстоятелство отново се
установява от показанията на свидетелката П.. В тази връзка св. П. посочва, че
подсъдимият Р. не полага грижи за своите родители, не знае той да се е срещал с
майка си на процесния адрес, когато тя го е посещавала. Също така се
установява, чрез показанията на свидетелката П., че подсъдимият Р. не полага
грижи и за своите малолетни деца, т.к. обикновено се прибира около 05,00-06,00
часа сутринта, цял ден спи и излиза отново около 17,00-18,00 часа, а за децата
се грижат нейните родители. Показанията на свидетелката Р.П. в тези им части
кореспондират и на показанията на свидетелите В. и А., които посочват, че
единствено свидетелката Р.П. и нейните родители се грижат за малолетните деца и
никога не са виждали на процесния адрес родителите на подсъдимия Р. и не ги
познават. Особено показателни са показанията на свидетелката П. и в частта,
касаеща нейните лични отношения с подсъдимия Р., според които двамата са в лоша
комуникация в последните 5 години; не знае къде и какво работи подсъдимият; не
е посещавала негово работно място, както и че Р. се грижи за децата, давайки по
1000 лева месечно за децата, които обстоятелства определено водят на извода, че
действително грижи за отглеждане на децата основно е полагала свидетелката П.. При това положение и с оглед на гореизложения
анализ и съпоставка на показанията на св. Р. и св. П., настоящият съд намери
показанията на свидетелката Р. не само за заинтересовани в посочените по-горе и
обсъдени части, но също и житейски нелогични в останалата им част, с оглед изложената
от нея версия за инкриминираното огнестрелно оръжие, за което същата твърди, че
е намерено от лицето Л.Ш. /братовчедка на свидетелката Р. и леля на подсъдимия Р./;
че й е предадено от лицето Л.Ш. с цел да бъде попитан подсъдимият Р. дали
инкриминираното оръжие не е негово; както и че го е оставила в миялната машина
в процесния апартамент 10, находящ се на адреса ул. „***********“ №**, но т.к.
не е успяла да се срещне с подсъдимия Р., батерията на телефона й била изтощена
и подсъдимият Р. бил задържан, нямала възможност да го попита дали
инкриминираният пистолет е негов. В случая версията на свидетелката Р. се
опровергава от показанията на свидетелката Р.П. и поради обстоятелството, че
същата е научила за лансираната версия от свидетелката Р. едва при задържането
на подсъдимия Р.. Показанията на свидетелката Р. се опровергават и по отношение
на друго установено по делото обстоятелство, чрез показанията на свидетелката Р.П.,
а именно, че миялната машина, в която е намерен и иззет инкриминираният
пистолет, е служела за склад, а не както твърди свидетелката Р., че се е
използвала по предназначение. От друга страна се установи, че процесният
пистолет е бил видян от свидетелката П., която обаче не се е интересувала как
същият е попаднал в миялната въпреки притесненията й, че в жилището живеят
малолетни деца. Тези данни, съдържащи се в показанията на двете свидетелки Р. и
П., съдът намира за достоверно дадени, но независимо от това и с оглед
проявеното от двете свидетелки отношение към процесния предмет и съпоставено с
отношенията на всяка една от двете поотделно с подсъдимия Р., се налага извода,
че в тази част и двете свидетелки, мотивирани от различни свои лични подбуди,
целят да допринесат за оневиняването на подсъдимия Р.. Тази позиция е особено
изразително видима чрез показанията на свидетелката П., която, от една страна,
цели да изнесе пред съда както данни за липсата на добри взаимоотношения с
подсъдимия и така да се дистанцира от него, с оглед повдигнатото му обвинение,
така също и да подпомогне неговата защитна позиция с оглед изнесената версия от
неговата майка – свидетелката Р., относно изясняване на обстоятелството кое е
лицето, което е оставило процесния пистолет в миялната машина. Съдът не се
довери на показанията на свидетелката П. в тази им част, като ги счете за
заинтересовани. Съдът обаче се довери на показанията на свидетелката П. в частта,
в която посочва, че тя сама е организирала своето домакинство; за отглеждане на
децата са й помагали нейните родители; свидетелката Р. е посещавала процесния
дом единствено когато е била изрично помолена да гледа децата и когато
свидетелката П. се е намирала в него; свидетелката Р. не е почиствала процесния
дом или извършвала домакинска работа; не е имала ключ от процесния дом, както и
се установи, че подсъдимият не помага на своите родители и не се грижи за тях,
които обстоятелства мотивират съда да приеме, както вече бе посочено по-горе,
че между нея и подсъдимия Р. липсва добра комуникация. Настоящият съдебен
състав намира показанията на свидетелката Р. за заинтересовани и поради
обстоятелството, че при проведеното процесуално следствено действие претърсване
и изземване в процесното жилище са намерени и 55 броя патрони, от които 10 броя
били поставени в пълнителя на пистолета, а останалите 45 броя били поставени в
картонена кутия отново в миялната машина, за каквито боеприпаси тази свидетелка
не дава данни в своите показания, а според лансираната от нея версия, тя е
оставила плика в който са се намирали те в миялната машина и където
впоследствие са били и намерени от разследващия орган. Ако, действително свидетелката
Р. е оставила плика, в който се е намирал процесния пистолет, то няма как
същата да не възприеме и кутията в него. Ето защо, не може да бъде приета като
достоверна версията на свидетелката Р., че тя е оставила инкриминирания
пистолет в миялната. От друга страна, нейната версия се опровергава и чрез проведеното
действие по разследване претърсване и изземване в процесното жилище, защото в
хода на същото освен процесния пистолет са намерени и 45 броя патрони,
поставени в картонена кутия, което обстоятелство категорично води до извода, че
процесният пистолет е оставен в миялната машина от лице, което е знаело, че
съхранява и патрони за процесния пистолет. Липсва логично обяснение в миялната
машина да се съхраняват и боеприпаси, които са предназначени точно за този
пистолет, освен ако не са оставени в нея от лицето, което е ползвател на същия
и което знае, че миялната машина не се използва по своето предназначение, а за
склад, както твърди свидетелката П.. В конкретния случай и доколкото
свидетелката Р. не е извършвала домакинска работа в процесното жилище, както и
липсата на знание у нея относно действителното предназначение към
инкриминирания момент на миялната машина, а именно за склад, то и нейните
показания съдът категорично прие за недостоверни. Ето защо, по несъмнен начин
се установи по делото и прие от настоящия съд, че процесният пистолет не е
оставен от свидетелката Р., а от друго лице, което в конкретния случай би могло
да бъде само и единствено подсъдимият Р., т.к. в жилището са живеели
свидетелката П. и двете малолетни деца, които определено няма как да оставят
оръжието и патроните за него. Съдът се доверява изцяло на показанията на
свидетелката П. и в частта, в която същата посочва, че от страх за себе си не е
попитала подсъдимия Р. за процесния пистолет, въпреки че съжителства с него,
т.к. не само отношенията им не били добри, но и поради обстоятелството, че той
имал и друга интимна връзка с жена. От друга страна, свидетелката П. посочва, че
причина да не попита подсъдимия Р. за видения от нея пистолет в миялната машина
са не само влошените им отношения и комуникация, но и за да не нарушава
собственото си спокойствие, като му задава въпроси, тъй като той ставал
агресивен. От друга страна, имайки предвид богатия житейски опит и възрастта на
свидетелката Р., както и очевидно гласуваното й доверие от свидетелката П. да
възложи грижите за малолетните си деца точно на нея, то действията на
свидетелката Р. по отношение на начина, по който е донесла процесното оръжие в
жилището, в което живеят малки деца, не намират своята житейска опора предвид
съществуващата реална възможност, малолетните деца да имат достъп до
огнестрелното оръжие, като също така показанията на свидетелката Р. звучат
лекомислено и неправдоподобно предвид и обстоятелството, че тя не се е намирала
в близки отношения със своя син – подсъдимия Р..
Показанията на свидетелката Р. се опровергават и чрез
показанията на свидетелката М.А., която е дъщеря на лицето Л.Ш., братовчедка на
свидетелката Р. и леля на подсъдимия. От показанията на свидетелката А. се
установи, че нейната майка Л.Ш. никога не се е нуждаела от чужда помощ;
единствено тя и сестра й са полагали грижа за своята майка – Л.Ш.; Л.Ш. не й е
споделяла за посещения от страна на подсъдимия и свидетелката Р.; никога не й е
споделяла за намерен пистолет, както и че такъв е бил предаван на свидетелката Р.,
с които данни, съдържащи се в показания на свидетелката А., изцяло и по
категоричен начин и то окончателно се опровергават показанията на свидетелката Р.,
с оглед на което на свой ред и чрез така извършената им проверка чрез данните в
показанията на свидетелката А., то същите не се кредитират от настоящия съд при
изграждане на вътрешното му убеждение.
Съдът при формиране на своите фактически изводи изцяло се
довери на показанията на свидетелите Н.А. и В.В., т.к. намира същите за
достоверни, незаинтересовани и обективно дадени затова, защото тези двама
свидетели в качеството си на поемни лица са участвали при извършеното
процесуално следствено действие – претърсване и изземване в жилище, находящо се
на адреса в гр. С., ул. „***********“ №**, ет.6, ап.10, обитаван от
подсъдимия Р., свидетелката П. и двете им малолетни деца, т.к. лично и
непосредствено са възприели факти от значение за предмета на доказване по
делото. От показанията на двете свидетелки несъмнено се установи, че са съседи
на подсъдимия и свидетелката П.; в процесното жилище се намирали свидетелите П.,
А., В.; в процесното жилище е извършено претърсване и изземване, както и на
място свидетелите А. и В. са дали своите показания, касаещи проведените
действия по разследването, в които са участвали в качеството си на поемни лица.
Съдържанието на изготвения и приобщен към материалите по делото протокол за
претърсване и изземване в проценото жилище, обитавано от свидетелката П. и
подсъдимия Р. с техните две малолетни деца, изцяло кореспондира на данните в
показанията на свидетелите В. и А., които бяха прочетени и приобщени по реда на
чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК. Това е така, защото и двете
свидетелки, макар да са били поставени към момента в една необичайна,
напрегната и стресова ситуация с оглед на качеството, в което са участвали в
извършваното процесуално следствено действие претърсване и изземване,
съобразявайки и продължителността на същото, както и и предвид на това, че
двете свидетелки са и съседи на лицата, в чиито дом е извършвано това действие,
то отново е видна тяхната категоричност в показанията, че в помещението
на жилището, в което са се намирали през цялото време и което представлява
всекидневна и кухня, е намерен пистолет в кухнята и им е показан от
полицейските органи. Двете свидетелки са категорични, че показанията им от
досъдебното производство са верни и ги поддържат, т.к. същите са дадени
непосредствено след проведеното действие по разследване, в което са участвали и
в тях са отразени най-точно всички факти и обстоятелства, които са възприели, особено
във връзка с намерения в миялната машина в кухнята черен пистолет, който е бил
поставен в найлонов плик ведно с кутия пълна с патрони. От показанията на двете
свидетелки се установи, че са им били разяснени правата в качеството им на
поемни лица преди започване на самото процесуално действие на дата 11.02.2013г.
от разследващия орган, както и че през цялото време на претърсването в
процесното жилище са се намирали в непосредствена близост до полицейските
служители, които го провеждат. Показанията на двете свидетелки са съответни на
вписаното в съставения протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи,
с който са иззети пистолет с надпис върху затворената рама “Steyr” S9, 9x19 мм,
с фабричен № 020588 с поставен пълнител с 10 броя патрони и картонена кутия с
45 броя патрони калибър 9x19 мм, който протокол е и одобрен от съответния
първоинстанционен съд – СГС, НО, 20 състав. Показанията на свидетелките В. и А.,
както и съставеният протокол за претърсване и изземване кореспондират и на
средството за тяхната проверка, представляващо заключението на изготвената
балистична експертиза, от която категорично и несъмнено се установи, че намереното
и иззето оръжие представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 /2/ от ЗОБВВПИ, същото е технически изправено и съответно е годно да произведе
изстрели. Относно намерените и иззети патрони експертизата е категорична, че
същите са с калибър 9х19 мм, предназначени са за стрелба с пистолети и картечни
пистолети кал. 9х19 мм, включително и за процесния пистолет “Steyr” S9.
Патроните също са годни за употреба по предназначение и представляват
боеприпаси за огнестрелни оръжия съгласно разпоредбата на чл.7 /1/ от ЗОБВВПИ. При
това положение съдът кредитира изцяло така даденото заключение от вещите лица А.
и П., тъй като намира същото за обективно, пълно и безпристрастно дадено.
Независимо, че от заключението на изготвената
дактилоскопна експертиза не се установява върху процесното оръжие и патрони да са
се проявили годни дактилоскопни следи, то от това обстоятелство не е достатъчно
да се изведе фактически извод, който да доведе до опровергаване на
достоверността на останалия събран по делото в тази насока доказателствен
материал, чрез който се изясни вече, че единственото лице, което е държало в
процесния апартамент инкриминирания пистолет и боеприспаси, е подсъдимият Р..
По отношение на обвинението за извършено престъпление по
чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1 НК в хода на съдебното следствие не се събраха
убедителни писмени и гласни доказателствени средства, както и писмени
доказателства, чрез които да се изведе извод за съпричастността на подсъдимия Р.
към същото, а именно, че той е държал марихуана в жабката на лек автомобил
марка “Мерцедес”, модел “Ц 220” с ДК № *******, паркиран в задния двор на
кооперация, намираща се на ул. „Царибродска“ №121, собственост на свидетелката В.А.,
която е била поставена в три броя политиленови пликчета тип „Спейсбек“ в
пластмасова кутия от козметичен продукт с надпис 3 в 1 „PERFECT NAIL CARE“. Въпреки
проведените съдебно следствени действия и извършената проверка на събрания в
хода на досъдебното производство доказателствен материал не се установи по
делото подсъдимият Р. да е автор на това престъпление, за което му е повдигнато
обвинение. Това не се установи както чрез гласните доказателствени средства,
изразяващи се в показанията на свидетелите К., А., Д. и К., но така също не се
установи и чрез извършените законосъобразно и правилно процесуално следствени
действия, които са проведени в условията на неотложност от разследващия орган и
за които са съставени протоколи, одобрени впоследствие и от СГС, НО, 20 състав
с определение. Вярно е в случая, че в жабката на лек автомобил марка
“Мерцедес”, модел “Ц 220” с ДК № *******, паркиран в задния двор на кооперация,
намираща се на ул. „********“ № ***, собственост на свидетелката В.А., са
намерени и иззети три броя политиленови пликчета тип „Спейсбек“ в пластмасова
кутия от козметичен продукт с надпис 3 в 1 „PERFECT NAIL CARE“, в които е било
поставено наркотичното вещество марихуана, но не се установи именно подсъдимият
Р. да е лицето, което ги е оставило там. Вярно е в случая и това се установява от
показанията на свидетеля М.Б., че първоначално е бил посещаван от подсъдимия Р.
с управляван от него лек автомобил марка „Мерцедес“, но от показанията на същия
не се установи идентичност между този автомобил и лекия автомобил марка
„Мерцедес“, собственост на свидетелката А.. По делото чрез показанията на
свидетелката Р.П. се установи, че подсъдимият Р. е управлявал до момента на
неговото задържане различни моторни превозни средства, но и чрез нейните
показания не се установи твърдяната от държавното обвинение идентичност между
процесния лек автомобил и някои от управляваните от подсъдимия Р. леки
автомобили. От показанията на свидетелката Р.П. може да се изведе извод за
наличие на близки интимни взаимоотношения между свидетелката А. и подсъдимия Р.,
но и това твърдение в нейните показания не е достатъчно, за да обвърже
авторството на деянието с инкриминираното наркотично вещество, намерено и
иззето в жабка в процесния лек автомобил марка „Мерцедес“, който е собственост
на свидетелката А.. Авторството на деянието за подсъдимия Р. не може по
категоричен и несъмнен начин, както с преки, така и с косвени доказателства да
се изведе от показанията на свидетелите К., А., Д. и К.. Това е така, защото в
случая са налице съществени противоречия в показанията на свидетелката А.,
които същата е дала в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие независимо, че по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК са
приобщени дадените от нея показания на 12.02.2013г. и на 11.07.2014г., поради
което и съдът намира, че същите следва да бъдат внимателно обсъдени. В хода на
досъдебното производство в показанията си от 12.02.2013г. свидетелката А. е заявила,
че познава подсъдимия от около четири години. С него били близки приятели. По
отношение на намерената марихуана в жабката на нейния автомобил при проведеното
процесуално следственото действие – претърсване е заявила, че същата е оставена
там от подсъдимия. В хода на съдебното следствие обаче свидетелката А. изложи
коренно различна версия за откритата марихуана в нейния автомобил, като твърди,
че не само не е оставена от подсъдимия, но и че същият не се бил возил в процесния
автомобил. При това посочва, че тя е музикален изпълнител и понякога в техните
среди така се черпели, за да могат да издържат и т.к. присъствала на някакво
събитие, то там й я били подарили марихуаната. В подкрепа на изложеното
заявява, че когато полицаите намерили марихуаната и я задържали много се
уплашила и изпаднала в шок, тъй като до този момент никога не е била задържана
по никакъв повод, поради което и предпочела да каже, че марихуаната е оставена
там от подсъдимия. Относно така направените от свидетелката А. уточнения и неподдържане
на показанията, които е дала в хода на досъдебното производство, съдът намира,
че следва да кредитира показанията, които е дала пред съда, защото действително
едно лице би могло да се чувства притеснено от задържането му от полицейски
орган, да преживее силен стрес вследствие на това, да прояви естествена човешка
реакция на отклоняване на уличаването си и да уличи друго лице, а в случая
подсъдимия Р..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите
К. и Д. – поемни лица по време на извършените действия по претърсване и
изземване в лек автомобил „Мерцедес“, собственост на свидетелката А..
Свидетелите дават подробна информация за намерените три броя пликчета „спейс
бек“ в процесния автомобил, за които впоследствие е установено, че съдържат
наркотично вещество. От показанията на двамата свидетели се установи, че са им
били разяснени правата преди започване на самото действие на дата 11.02.2013г.,
както и че през цялото време на претърсване на автомобила са се намирали в
непосредствена близост до полицейските служители. В конкретния случай
показанията на свидетелите К. и Д., макар и да не допринасят фактически данни
за разкриване на извършителя на престъплението, с оглед на предмета на
доказване по делото, то следва да се посочи, че същите са обективни и
достоверни по своето съдържание и съдът им се довери изцяло. В подкрепа на
показанията на тези свидетели относно действително установеното при проведените
действия по разследване са и изготвените протоколи за претърсване и изземване в
неотложни случаи, които са одобрени от първоинстанционния съд с изготвени и
приложени по делото определения. Показанията на двете свидетелки са съответни и
на заключенията на изготвените съдебно физикохимични експертизи в тази насока,
но независимо от това както гласните, така и писмените доказателствени средства
и средствата за тяхната проверка не са достатъчни, за да изведат не само преки,
но и косвени фактически изводи за съпричастността на подсъдимия към
престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4, алт.1 НК, а именно, че подсъдимият Р. е
държал на 11.02.2013г. марихуана в жабката на лек автомобил марка “Мерцедес”,
модел “Ц 220” с ДК № *******, паркиран в задния двор на кооперация, намираща се
на ул. „*********“ № ***, собственост на свидетелката В.А., която е била
поставена в три броя политиленови пликчета тип „Спейсбек“ в пластмасова кутия
от козметичен продукт с надпис 3 в 1 „PERFECT NAIL CARE“.
Съдът преценява като обосновани, обективни и пълни
заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство и изслушани и
приети в съдебната фаза на процеса заключения на съдебните експертизи, даващи
възможност на съдебния състав да получи отговор относно вида и количеството на всяко
едно от наркотичните вещества, както и тяхната стойност, поради което им се
довери изцяло. Всички тези обстоятелства мотивират съда да приеме за доказано
по несъмнен и категоричен начин повдигнатото обвинение на подсъдимия Р. за
извършени престъпления по чл.354а, ал.1, предл.5, алт.1 НК и по чл.339, ал.1,
предл.2, алт.2 и алт.6 НК, чрез внесения в съда обвинителен акт от прокурора, а
също така и за недоказано обвинението за извършено престъпление по чл.354а,
ал.1, пр.4, алт.1 НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените факти съдът приема, че подсъдимият Р.Р.
е осъществил състава на престъпленията по чл.354а, ал.1, предл.5, алт.1 НК и по
чл.339, ал.1, предл.2, алт.2 и алт.6 НК.
За да бъде осъществено от обективна страна престъплението
по чл.354а, ал.1, предл.5, алт.1 НК следва да се установи, че подсъдимият без
надлежно разрешително разпространява високорискови наркотични вещества.
Изпълнителното деяние на престъплението в случая се
изразява в разпространението на високо рискови наркотични вещества независимо
под каква форма е осъществено същото – продадено, подарено, предоставено
безвъзмездно или по друг начин, като разпространението му е насочено към употребата на високорисковото наркотично
вещество от други лица и това, действие се извършва от лицето, което го
разпространява без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсори /ЗКНВП/, т.к. неговото притежание е
забранено от този закон.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства, изразяващи се в показанията на
свидетелите Ш., Й. и Т. се установи по безспорен и категоричен начин, че от
обективна страна на 11.02.2013 г., около 18.15 часа в гр.С., пред вход ***********
подсъдимият Р. без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсори, разпространил, като предоставил безвъзмездно на М.Л.Б.,
високорисковото наркотично вещество – хашиш с процентно съдържание на активния
компонент - Делта-9- тетрахидроканабинол е 14,6%, с нето тегло 0.90 грама на
стойност 8,10 лева. Несъмнено установено е, че подсъдимият Р. е снабдявал
свидетеля Б. с високорискови наркотични вещества, а на 11.02.2013г. към момента
на неговото задържане е предоставил безвъзмездно на свидетеля Б. и
високорисковото наркотично вещество – хашиш, с цел неговото разпространение към
трети лица, които са зависими от наркотични вещества, след като бъде пробвано
не само от свидетеля Б., но и от други наркотично зависими лица, за да се
прецени дали това наркотично вещество ще може да бъде впоследствие
разпространявано и срещу парична сума. Несъмнено се установи по делото, че
наркотичното вещество – хашиш, до неговото предаване на свидетеля Б. се е
намирало у подсъдимия Р., за което данни се съдържат и в изготвените и
приобщени към материалите по делото веществени доказателствени средства,
вследствие на използваното спрямо подсъдимия Р. и свидетеля Б. специално
разузнавателно средство при прилагане на оперативния способ „подслушване“ по
чл.6 ЗСРС. Несъмнено установено по делото е обстоятелството, че високорисковото
наркотично вещество – хашиш, е било предоставено на свидетеля Б. от подсъдимия Р.,
в който смисъл са категоричните показания на свидетеля Б., дадени по реда на
чл.223 НПК в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281,
ал.1, т.4 НПК в хода на съдебното следствие. Обстоятелството, че свидетелят Б.
е бил наркозависим, както и че е разпространявал наркотичното вещество – хероин,
в ж.к.“Люлин“ 9 микрорайон се установи безспорно от показанията на свидетеля Ш.,
както и от показанията на същия се установи, че свидетеля Б. се снабдява с
наркотичното вещество от друго лице, но с оглед осигуряване на конфиденциалността
на срещите на свидетеля Б. с неговия снабдител, то и свидетелят Ш. не е бил
допускан до тези срещи. Действително в тази част показанията на свидетеля Ш. не
са пряк гласен доказателствен източник, но независимо от това същите,
съпоставени с останалия събран в тази насока доказателствен материал, се
намират в корелация с него и представляват косвено гласно доказателствено
средство, разкриващо осъществяваната от свидетеля Б. противозаконна дейност по
разпространение на високорискови наркотични вещества в период от около една
година, след като се снабдява с тях от едно и също лице, съгласно показанията
на Б., и това е подсъдимият Р.. Установи се несъмнено, че именно в резултат на
осъществяваната от подсъдимия Р. противозаконна дейност по разпространение на
наркотични вещества, то и същия е разпространил, като е предоставил на
свидетеля Б. безвъзмездно и инкриминираното наркотично вещество – хашиш.
В настоящия случай е налице съставомерна цел, изразяваща
се в осъществено разпространение от страна на подсъдимия Р., т.к. дейността на
същия се характеризира с трайно, продължаващо и непрекъснато осъществяване на
състава на престъплението до настъпване на някакви, зависещи или не от волята
на дееца обстоятелства, които го прекратяват. Такива обстоятелства в конкретния
случай са били действията на полицейските служители по извършване на полицейска
проверка. В случая по делото безспорно се установи, че наркотичното вещество –
хашиш, се е намирало обективно у подсъдимия Р., т.е. било е в негова фактическа
власт и същия е разполагал с възможност фактически да се разпорежда с него.
Подсъдимият Р. е разполагал с фактическата възможност за разпореждане с
наркотичното вещество – хашиш, като го разпространи към определено лице –
свидетеля Б., с цел и последващото му разпространението на улично ниво към
трети лица. Наркотичното вещество, което е предадено на свидетеля Б. от
подсъдимия Р. и иззето на 11.02.2013г., по вид и оразмеряване изцяло
съответства с това наркотично вещество, предмет на заключението на съдебно
физикохимичната експертиза. От заключението на изготвената по делото съдебно
физикохимична експертиза се установи, че намереното наркотично вещество – хашиш,
е поставено под контрола на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и същото безспорно представлява високорисково наркотично вещество
без легална употреба, пазар и производство. Същото има наркотично действие и е
под контрол съгласно Единната Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите
вещества, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 87/1996г.;
Конвенцията на ООН от 1988г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от
Република България и обнародвана в ДВ, бр. 89/1993г.; Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Съдържащият се в хашиша
Делта-9-тетрахидроканабинол е под контрол на Конвенцията на ООН от 1971г. за
психотропните вещества, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ,
бр. 40/1995г. и ЗКНВП. Активното вещество Делта -9- тетрахидроканабинол е
включено в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, в сила от 10.11.2011 г., издадена
въз основа на чл.3, ал.2 от ЗКНВП, а именно – Списък I – Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина. Предмет на горепосоченото престъпление е високорисково наркотично
вещество, като легална дефиниция на това понятие е дадена в §1, т.11 от
Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно който наркотично вещество е всяко
упойващо и психотропно вещество.
По изложените съображения подсъдимият Р. е осъществил от
обективна страна повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.354а, ал.1, предл.5, алт.1 НК.
От субективна страна, съдът намери, че деянието е
осъществено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, тъй като същият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, а именно, че разпространява
високорисково наркотично вещество – хашиш, без съответно издадено разрешително,
предвиждал е общественоопасните му последици и е целял и искал тяхното съставомерно
настъпване.
С оглед възприетото от съда, че подсъдимият Р. е знаел,
че веществото, върху което има фактическа власт, е било високорисково
наркотично се налага извод, че у него е било налице знание, че го
разпространява, предавайки го дори и безвъзмездно на свидетеля Б., което
обстоятелство принадлежи към състава на престъплението по повдигнатото му
обвинение. Подсъдимият Р. е съзнавал също така, че не може да разпространява
високорисковото наркотично вещество хашиш, като го предава на свидетеля Б.,
защото не притежава съответното разрешение за това, но въпреки това го е
разпространил, като го е предал безвъзмездно с цел същото да бъде тествано и
преценена възможността за последващата му продажба и разпространение на трети
лица на уличния пазар. Субективната страна на престъплението се изяснява и
посредством действията на подсъдимия Р., който при провежданите телефонни
разговори със свидетеля Б. е използвал зашифровани изрази, касаещи продажба на
леки автомобили, с цел да избегне в случай на необходимост възможността да бъде
установен като извършител на престъплението от полицейските органи. От всички
събрани по делото доказателства несъмнено се установи наличие на знание у
подсъдимия Р., касаещо и специалната цел на престъплението, която е свързана с
разпространението, както вече неведнъж се посочи, на наркотичното вещество –
хашиш. Тук е без значение вида на наркотично вещество, т.к. същото не влияе на
наличието на пряк умисъл при подсъдимия в момента на осъществяване на
инкриминираното деяние, а още повече същият е знаел, че разпространява именно предаденото
и намерено у свидетеля Б. наркотично вещество – хашиш. Действията на подсъдимия
Р. показват една логична последователност, която е насочена именно към
съзнателното разпространение на наркотичното вещество хашиш, чрез неговото
безвъзмездно предаване на свидетеля Б., както и последващото му разпространение
от този свидетел към трети лица срещу определена парична сума, за да може
подсъдимият Р. да придобива доходи вследствие на неговата продажба или така
както посочва свидетелят в своя разпит пред съдия по чл.223 НПК.
По изложените съображения по категоричен и несъмнен начин
се доказа, че подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението чл.354а, ал.1, предл.5, алт.1 НК.
При установената по-горе фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.339, ал.1, предл.2, алт.2 и 6 от НК, като на 11.02.2013г.
за времето от 20,00 часа до 22,20 часа в гр. С., на ул. „***********“, №**,
ет.5, ап.10, е държал пистолет марка „Steyr S”9, с фабричен номер 020588,
предназначен за стрелба с патрони калибър 9 х 19 мм и патрони, като 10 (десет)
броя от тях калибър 9x19 мм поставени в пълнител за пистолет и 45 (четиридесет
и пет) броя патрона калибър 9 х 19 мм, поставени в картонена кутия или общо 55
(петдесет и пет) броя патрони, без да има за това надлежно разрешение съгласно
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия. Съдебно-балистичната експертиза е категорична, че инкриминираният
пистолет е огнестрелно оръжие по смисъла на закона, като описаните общо 55 бр. патрони
са предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9х19 мм,
включително подходящи и за процесния пистолет, и представляват огнестрелни
боеприпаси и са годни за употреба по предназначение.
Предмет на престъплението по чл.339, ал.1 в случая са огнестрелно
оръжие и боеприпаси. Легална дефиниция за тях се съдържа в разпоредбата на чл.4,
ал.1 от ЗКВВООБ „Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което
произвежда…изстрел с куршум“ и чл.7, ал.1 от ЗКВВООБ „Боеприпаси за огнестрелни
оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните компоненти –
снаряден и гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно
оръжие“.
Субект може да бъде всяко физическо лице, което няма
надлежно разрешение да борави с горепосочените предмети съгласно изискванията
на ЗКВВООБ.
Изпълнителното деяние на престъплението е възможно в
няколко форми – придобиване по какъвто и да е начин, държане или предаване,
които могат да съществуват както алтернативно, така и кумулативно. С оглед на
изложеното е налице първият обективен елемент от престъпния състав – държане,
т.е. упражняване на фактическа власт върху инкриминираните вещи – пистолет
марка „Steyr S”9 и 55 бр. патрони. Фактическата
власт върху тях е упражнявана
без надлежно разрешение, изискващо се съгласно чл.7, ал.1 от ЗКВВООБ. С оглед на това, че на
подсъдимия не е издавано такова, то той е съзнавал, че държи оръжие и боеприпаси, годни за употреба, без да
притежава съответното разрешение. В конкретния случай безспорно се установи, че подсъдимият Р. не е
притежавал надлежно издадени му разрешение за придобиване и държане на
огнестрелно оръжие и боеприпаси. По делото безспорно се установи от анализа на
показанията на свидетелите П., В. и А., че процесният пистолет и боеприпаси са
намерени в жилището, обитавано от подсъдимия Р., свидетелката П. и двете им
малолетни деца, както и че от това жилище ключ имат свидетелката П., подсъдимият
Р. и родителите на свидетелката П.. Установи се по делото, посредством
заинтересовано дадените от свидетелката Р. показания, че пистолетът не е бил
оставен от родителите на свидетелката П., защото именно свидетелката Р. цели да
изгради защитна версия за своя син – подсъдимия Р.. Съдът не даде вяра на
показанията на свидетелката Р., т.к. същите са нелогични, непоследователни,
противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал и житейски
неоправдани. Съдът не се довери на показанията на свидетелката Р. и поради
обстоятелството, че същите бяха категорично и несъмнено опровергани от
показанията на свидетелката М.А.. При това положение няма съмнение за настоящия
съд, макар и по делото в тази насока да не бяха събрани преки, а само косвени
гласни доказателствени средства, предвид устойчивостта в тяхната
последователност и взаимовръзка, че автор на престъплението по чл.339, ал.1,
предл.2, алт.2 и 6 НК е подсъдимият Р., който за разлика от своята майка –
свидетелката Р., е знаел, че миялната машина се използва за склад за вещи от
свидетелката П. с която се е намирал във фактическо съжителство, а не по своето
предназначение. В тази насока безспорно са дадените показания от страна на
свидетелите В. и А., които в качеството си на поемни лица са участвали при
извършените процесуално следствени действия в процесния апартамент и на същите
са предявени инкриминираните вещи – пистолет и 55 броя патрони при тяхното
намиране в кухнята. Протоколът за претърсване и изземване отразява действително
случилото се в процесния апартамен, поради което и чрез него несъмнено се
изясни факта, че подсъдимият Р. е държал без надлежно разрешително
инкриминираните пистолет и 55 броя патрони, които са били годни за използване
по предназначение, включително и за произвеждане на изстрел съгласно
заключението на балистичната експертиза.
От субективна страна подсъдимият Р.
е извършил деянието при форма на вината – пряк умисъл. Същият е пълнолетно, вменяемо лице, което може да разбира свойството и
значението на извършеното от него, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал тяхното настъпване. В конкретния случай подсъдимият Р. има и
съзнанието, че той е придобил и държал инкриминираното оръжие – пистолет и
боеприпаси (патрони) без надлежно разрешение от съответните държавни органи,
както и че не е имал разрешение да държи процесното огнестрелно оръжие и
боеприпаси – патрони, в дома си в гр. С., на ул. „***********“, № **, ет.5,
ап.10, на което, от друга страна, са били заличени и регистрационните номера.
За посочения инкриминиран пистолет марка „Steyr S”9, с фабричен номер 020588,
предназначен за стрелба с патрони калибър 9 х 19 мм и намерените и иззети общо
55 броя патрони, от които 10 (десет)
броя от тях калибър 9x19 мм са били поставени в пълнителя, подсъдимият не само
не е имал надлежно разрешение, но и същият е бил обявен за издирване, т.к. е
бил предмет на кражба, за което е образувано досъдебно производство №ЗМ 2799/09.09.2007г.
по описа на 04 РУ СДВР. От друга страна, от справката на СДВР е видно, че в противозаконно
отнетия и инкриминиран по настоящото дело пистолет са били поставени преди
кражбата 12 патрона, което обстоятелство води до извода, че са били
възпроизведени 2 /два/ изстрела, в който смисъл е и заключението на вещите лица
по изготвената по делото съдебно-балистична експертиза. Това обстоятелство на
свой ред води и до извода, че подсъдимият Р. не само е държал противозаконно
отнетото оръжие и намерените в пълнителя му боеприпаси, но също така не по
надлежния ред и без да му е издадено съответно разрешително се е снабдил, като
е държал и още 45 броя патрони калибър 9х19 за инкриминирания пистолет, на
който е бил изтрит номера, т.к. подсъдимият е знаел, че е отнет противозаконно
от неговия законен държател чрез престъпление. В подкрепа на казаното е и писмо
рег. №32236/17.09.2013г. на ВНД началник на 03 РУП- СДВР, от което е видно, че
на подсъдимия Р. не са издавани разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и
боеприпаси.
Вярно е, че подсъдимият Р. е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, чрез налагане на административно
наказание, но същото касае престъпление по чл.296, ал.1 НК, за което му е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, както и забрана да доближава
свидетелката Р.П. и малолетния им син Р. Романов Р. за срок от 8 /осем/ месеца.
Забраната за подсъдимия Р., с оглед датата на влизане в сила на решението на
СРС, НО, 109 състав по нахд №22676/11г., а именно 04.05.2012г., съпоставена с
датата, на която е отпаднала забраната за влизане в процесното жилище по
настоящото дело, то отново се налага извода, че подсъдимият е имал достъп до
него, а с оглед влошените му отношения със свидетелката П., то и същата, както
посочва в своите показания, не се е интересувала от дейностите на подсъдимия,
за да няма проблеми с него. Ето защо и при това изяснено обстоятелство няма как
свидетелката П. и двете малолетни деца, живеещи в едно жилище с подсъдимия Р.,
да са донесли в жилището и държали процесното оръжие и боеприпаси, т.к. това
становище е лишено от здрав разум и житейска логика, както и че версията за
намереното процесно оръжие от страна на свидетелката Р., е била научена от
свидетелката П., едва след задържането на подсъдимия Р., което обстоятелство на
свой ред води до извода, че подсъдимият Р. е знаел, че държи в миялната машина
на жилището инкриминираните – пистолет и боеприпаси, без да има надлежно
разрешение за тях. Ето защо подсъдимият Р. е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
По изложените съображения по категоричен и несъмнен начин
се доказа, че подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението чл.339, ал.1, предл.2, алт.2 и 6 НК.
Съдът оправда подсъдимия Р. в частта на повдигнатото му
обвинение за извършено от него престъпление по чл.339, ал.1, предл.2, алт.2 и 6 НК, в частта на така посочената бланкетна норма със запълването й със специални
норми на поведение от друг нормативен акт, а именно за тези на чл.4, ал.3 и
ал.4, чл.50, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5 и чл.56, ал.2, ал.3, ал.4 и 5 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия, т.к.
същите в своето съдържание и смисъл са общи такива и не съдържат конкретно
правило на поведение, с което дееца следва да съобрази своето поведение. В
случая прокурора е посочил множество нарушени правни норми от специалния закон,
като това посочване е само за запълване на обвинителния акт, но недопринасящо
за предмета на доказване по делото. При това положение и настоящият съд оправда
подсъдимия Р. да ги е нарушил.
Настоящият съд намери, че подсъдимият Р. не е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал.1,
предл.4, алт.1 НК, за което му е повдигнато обвинение по настоящото дело. Това
е така, защото не се установи по безспорен и категоричен начин подсъдимият Р.
да е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление от обективна
страна, а именно – да е държал високорисковото наркотично вещество марихуана в
лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 220“ с ДК№ *******, собственост на В.Д.А.
без надлежно разрешително, а именно: полиетиленов плик, съдържащ зелена
тревиста маса – марихуана с тегло 1,00 грама и активно действащ наркотичен
компонент – Делта-9-тетрахидроканабинол 8,7 % на стойност 6,00 лева;
полиетиленов плик, съдържащ зелена
тревиста маса – марихуана с тегло 1,04 грама и активно действащ наркотичен
компонент – Делта-9-тетрахидроканабинол 8,8 % на стойност 6,24 лева; полиетиленов плик, съдържащ зелена тревиста маса – марихуана с тегло 1,01
грама и активно действащ наркотичен компонент – Делта-9-тетрахидроканабинол 8,7
% на стойност 6,06 лева, като наркотичните вещества са на обща стойност 18,30
лева, с цел тяхното разпространение. В случая не се установи подсъдимият Р. да
е имал или да е упражнявал фактическа власт над процесното високорисково
наркотично вещество марихуана. Не се установи инкриминираното високорисково
наркотично вещество – марихуана, да е разпространено от подсъдимия Р. чрез
неговата продажба на свидетелката А. за нейна лична употреба, както и не се
установи свидетелката А. да е го е придобила от подсъдимия Р. с цел да бъде
разпространено посредством нея към трети лица, независимо от вида на процесното
наркотично вещество. В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства,
от които да се направи по несъмнен и категоричен начин извод, че подсъдимият е
автор на инкриминираното деяние. Въз основа на така изложеното, съдът намери
подсъдимият Р. за невинен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 354а, ал.1, предл.4, алт.1 НК, поради което и на основание
чл.304 НПК го оправдава по отношение на това обвинение.
Предвид обстоятелството, че от обективна страна не се
установи авторството на деянието за подсъдимия Р., то и съдът не обсъжда
субективната страна на престъплението, което се свързва с виновността на автора
на деянието.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление от подсъдимия Р.Д.Р. по
чл.354а, ал.1, пр. 5, алт.1 НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от две до осем години и „Глоба” в размер от пет до двадесет хиляди лева.
За да определи вида и размера на наказанието на
подсъдимия Р. при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, съдът отчете отегчаващите и
смекчаващи вината обстоятелства. Като многобройни смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на дееца към датата на
деянието, трудовата му ангажираност, грижата му за две малолетни деца и
издръжката на семейното жилище, с оглед на обстоятелството, че живеещата във
фактическо съжителство с него свидетелката П. не упражнява труд, по делото са
налични данни, че подсъдимият Р. се нуждае и от медицински грижи с оглед
констатирани спрямо него заболявания от три вещи лица /виж определение на СГС,
НО, 19 състав от 09.08.2013г. по нчд № 3634/2013г./, както и липсата на противоправни
прояви на подсъдимия Р.. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид
високата степен на обществена опасност на деянието, обстоятелството, че
разпространеното високорисково наркотично вещество от подсъдимия Р. към
свидетеля Б. е било предназначено да стигне до неограничен кръг лица на улично
ниво с цел впоследствие подсъдимия Р. да придобие доход от тази противозаконна
дейност, което определено води и до извод за липсата на критичност у дееца.
Необходимо е да се подчертае, че особено уязвими при този вид престъпления са подрастващите,
чиято психика и воля все още се формира, а и са в началния момент на техния
съзнателен живот. По делото се установи, че подсъдимият Р. редовно
разпространявал високорисковото наркотично вещество – хероин към свидетеля Б.,
като дейността е извършвана в период от около една година, но за тези
противозаконни действия на подсъдимия Р. липсва надлежно обвинение, поради
което и съдът го цени единствено като лоша характеристична данна за подсъдимия
съобразно показанията на свидетеля Б.. Тези именно обстоятелства говорят и за
изключително завишената степен на обществена опасност на подсъдимия, който
макар и за първи път да е установен като лице, което извършва инкриминираната
престъпна дейност, то може да се каже, че същият се проявява и утвърждава като
лице с трайно установени престъпни навици, некритичен към извършеното от него.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчете ниската стойност и
количество на инкриминираното високорисково наркотично вещество – хашиш. Ето
защо при превеса на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства настоящият
съдебен състав намери, че на подсъдимия Р. следва да бъде наложено единствено
подходящото наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде определено за срок
от една година. Съдът намери, че така определеното наказание следва да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателния срок от три години. До
този извод съдът достигна, отчитайки обстоятелството, че подсъдимия не е
неосъждан и в рамките на определения изпитателен срок, за който е отложено
ефективното изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от една година, би се постигнало възпиращо, поправително и превъзпитателно
въздействие спрямо личността на дееца и без същия да бъде изолиран от
обществото. От друга страна, би се постигнала и генералната превенция, чрез
въздействие спрямо обществото, с оглед изключително зачестилите случаи на
използване на наркозависими лица от лица, които не употребяват наркотични
вещества, с цел последните да набавят за себе си значителни финансови средства
по незаконен начин – разпространявайки високорискови наркотични вещества, като
по този начин избягват личната наказателна отговорност за сметка на
наркозависимите лица.
Съдът намери, че
са налице основанията и предпоставките за налагане на кумулативно предвиденото
наказание „Глоба“ за извършеното от подсъдимия Р. престъпление, като при
условията на чл.57, ал.2, вр. с чл.55, ал.2, вр. с ал.1, т.1 определи неговия
размер на 3 000 /три хиляди/ лева. При проверка на самоличността подсъдимият
заявява, че е трудово ангажиран и като такъв получава доходи и издържа своето
семейство, макар и с основно образование, с оглед на което наказанието „Глоба“
би изиграло своята превъзпитателна роля спрямо него.
За извършено престъплението
по чл.339, ал.1, предл.2, алт.2 и 6 от НК, законодателят е предвидил в
санкционната част на диспозицията си налагане на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две до осем години.
За да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия
Р. при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът отчете отегчаващите и
смекчаващи вината обстоятелства. Като многобройни смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на дееца към датата на
деянието, трудовата му ангажираност, грижата му за две малолетни деца и
издръжката на семейното жилище, с оглед на обстоятелството, че живеещата във
фактическо съжителство с него свидетелката П. не упражнява труд, по делото са
налични данни, че подсъдимият Р. се нуждае и от медицински грижи с оглед
констатирани спрямо него заболявания от три вещи лица /виж определение на СГС,
НО, 19 състав от 09.08.2013г. по нчд № 3634/2013г./, както и липсата на
противоправни прояви на подсъдимия Р.. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието и некритичното
отношение на подсъдимия Р. към извършеното от него, имайки предвид
обстоятелството, че съхранява инкриминирания пистолет и боеприпаси в жилището,
където се отглеждат неговите малолетни деца и то на общодостъпно за тях място,
което обстоятелството неминуемо потвърждава вече казаното за липсата на
критичност у дееца. Ето защо при превеса на смекчаващите над отегчаващите
вината обстоятелства настоящият съдебен състав намери, че на подсъдимия Р.
следва да бъде наложено единствено подходящото наказание „Лишаване от свобода“,
което да бъде определено за срок от една година. Съдът намери, че така
определеното наказание следва да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК
за изпитателния срок от три години, като в рамките на определения изпитателен
срок, в който е отложено ефективното изтърпяване на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, би се постигнало възпиращо,
поправително и превъзпитателно въздействие особено върху личността на дееца и
без същия да бъде изолиран от обществото. Освен това съдът намира, че то ще окаже
не само необходимото въздействие върху подсъдимия, но и и превантивно,
възпиращо въздействие върху обществото.
Настоящият съдебен
състав съобрази, че са налице основания и предпоставките на чл.23, ал.1 НК за определяне
на едно общо най-тежко наказание измежду така наложените отделни наказания
„Лишаване от свобода“ на подсъдимия Р. с настоящата присъда, за извършени от
него две отделни престъпления. При това положение съдът определи на подсъдимия Р.
едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ измежду така наложените му
наказания за отделните престъпления, като определи същото за срок от една
година и на основание чл.66, ал.1 НК отложи неговото изпълнение за срок от три
години.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, съдът зачете времето
през което подсъдимият Р. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, както и по ЗМВР, считано от 11.02.2013г.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл.354а, ал.6, във вр.ал.1, във вр.чл.53,
ал.2, буква „а” от НК съдът отнема в полза на държавата иззетите по
делото наркотични вещества, пистолет марка „Steyr S”9, с фабричен номер 020588 и 55 (петдесет и пет) броя
патрони калибър 9 х 19 мм, които след влизане на присъдата в сила следва да
бъдат унищожени.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото подсъдимият Р. следва да понесе
и направените по делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 НПК
съдът го осъжда да заплати направените по делото разноски в размер на 1104,52 /хиляда
сто и четири лева и петдесет и две стотинки/ лева по сметка на Републиканския
бюджет и разноски в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева по сметка на
ВСС.
На основание чл.190, ал.2 от НПК съдът осъди подсъдимият Р.
да заплати и 5 (пет) лева държавна такса по сметка на СГС за издаване на един
брой изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови мотивите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: