Р Е Ш Е Н И Е
Номер 636 12.06.2020г. град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, деветнадесети
състав, на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
Членове: 1. Христо
Христов
2. Марина Николова
при секретаря Ирина Ламбова и прокурор А.Ч.
като разгледа докладваното от съдия Димитров
касационно наказателно административен характер дело номер 686 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д Фрогс ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл.100, вх.3, ет.5, ап.47, със законен представител Кремена Панайотова против Решение №146/05.02.2020г., постановено по НАХД №5385/2019г. на Районен съд - Бургас, с което е било изменено наказателно постановление №434544-F447414 от 12.04.2019г., издадено от началник на отдел Оперативни дейности - Бургас, в ЦУ на НАП , с което на жалбоподателя за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите и на основание чл.118, ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) е била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, като последната била намалена до размера от 3000,00 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът по касация – ТД на НАП гр.Бургас, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което иска от съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
След като прецени твърденията
на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211
от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Бургас е било образувано по жалба на Д Фрогс ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл.100, вх.3, ет.5, ап.47, със законен представител Кремена Панайотова против наказателно постановление №434544-F447414 от 12.04.2019г., издадено от началник на отдел Оперативни дейности - Бургас, в ЦУ на НАП , с което на жалбоподателя за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите и на основание чл.118, ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) е била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. За да измени процесното наказателно постановление, като намали размера на наложената имуществена санкция първоинстанционния съд е приел, че същото е издадено при спазване на процесуалните норми и правилно приложение на материалния закон. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел правилна фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Решението
на Районен съд – Бургас е правилно и
следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – Бургас само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.
Настоящата инстанция намира, че възражението на касатора за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение е неоснователно.
Касаторът твърди, че липсват доказателства за това, че към момента на
проверката 30.10.2018г., за която е съставен протокол за извършена проверка №0266808/30.10.2018г.,
както и изобщо, процесният кафеавтомат е бил собственост, респ. е бил обслужван
от страна на касатора. От събраните в хода на първоинстанционното производство
доказателства, вкл. от „Договор за ползване на имот“, представляващ по
същността си договор за наем, между Беркс 2004 ЕООД и Д Фрогс ЕООД, безспорно
се установява, че 0,8 кв. м. са отдадени за търговската дейност на касатора,
като същият не сочи дейност, различна от установената намясто от проверяващите.
Жалбоподателят не сочи, да разполага с апарат с фискална памет, който да е
регистриран за съответното устройство, да е бил инсталиран на него и да е
функционирал към момента на проверката, когато е била направена контролна
покупка. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. всеки търговец е длъжен
да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) фискални
устройства от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно ал.2 на
същата норма „Не се допуска извършване на
продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД,
освен в случаите, посочени в тази наредба.“ Съгласно чл.2, ал.2, т.5 на
същата Наредба „Сред видовете фискални устройства попада и „фискално
устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС), какъвто е провереният
кафеавтомат. След като до него е имало свободен достъп за външни лица, следва
да се приеме за безспорно обстоятелството, че търговецът е започнал търговска
дейност и е бил длъжен да разполага с ФУВАС. Липсата на възражения от страна на
касатора по повод констатациите при извършената проверка действително не е
доказателство, но преценено комплексно с коментирания по-горе договор за наем е
индиция за авторството на деянието в лицето на същото дружество, която подкрепя
обвинителната теза на АНО. Наличието на ФУ е условие за
започване на търговска дейност, независимо дали към момента на проверката е
реализирана продажба или не. В този смисъл решението на първата инстанция е
обосновано и мотивирано.
Административнонаказващият орган определя административните наказания по реда на чл.27 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира, че с оглед обществените отношения, който са регулирани с Наредба Н-18/13.12.2006г. и авторът на деянието - търговец - професионалист нормата на чл.28 от ЗАНН в настоящия казус не може да намери приложение. Определеният от въззивната инстанция размер на имуществената санкция е на предвидения в закона минимум, като положението на касатора е недопустимо да бъде влошено при депозирана единствено от него касационна жалба.
От всичко изложено се налага извода, че фактическата обстановка е правилно и точно установена и въз основа на нея районния съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.
Мотивиран от
гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен
съд – гр. Бургас, ХIX
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №146/05.02.2020г.,
постановено по НАХД №5385/2019г. на Районен съд - Бургас, с което е било
изменено наказателно постановление №434544-F447414 от 12.04.2019г., издадено от
началник на отдел Оперативни дейности -
Бургас, в ЦУ на НАП , с което на жалбоподателя за нарушение на чл.7, ал.2 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите и на основание
чл.118, ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) е била наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лева, като последната била намалена до размера от
3000,00 лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.