МОТИВИ към ПРИСЪДА № 9 от 18.02.2014г по НОХД№ 566/2013г на СлОС

ОП-Сливен е повдигнала обвинение  срещу подсъдимия И.Й.П. извършени престъпления  по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1  предл.1 и по чл.249 ал.1 от НК. В с.з. прокурорът поддържа  повдигнатите обвинения.

В с.з. пострадалата И.С. е предявила граждански иск против подсъдимия  за заплащане на обезщетение в размер на 500лв, ведно със законната лихва от 26.02.2013г до окончателното изплащане на главницата.

Разпитан в с.з. подсъдимият П.   се признава за виновен и изразява съжаление за стореното. Направено е искане производството да се развива по реда на съкратеното съдебно следствие –чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият признава всички факти и обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът приема за установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Установено бе, че самопризнанието на подс.П. се подкрепя от събраните по делото във фазата на досъдебното производство доказателства. Съдът с изрично определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата  ще ползва самопризнанията на подс. П., без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В този смисъл, без да извършва разпит на свидетелите и вещите лица, съдът прие за установена  фактическата обстановка, твърдяна от представителя на държавното обвинение в обвинителния акт :

Подс.П. е криминално проявено лице с многократни осъждания, включително и лишаване от свобода за престъпления против собствеността. Към месец февруари 2013г подсъдимият не работел, живеел в с.Божевци, общ.Сливен, заедно с майка си.

Деянията, за които са му повдигнати настоящите обвинения са извършени в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 от НК, тъй като подс.П. е изтърпявал общо наказание в размер на 2 години лишаване от свобода по НОХД№ 2987/2006г, 2893/2006г, 1643/2006г, 3295/2007г на Районен съд-Петрич и по НОХД№718/2007г на Районен съд-Сливен. На 30.12.2008г е бил освободен от Затвора-Бургас, а деянията, предмет на обвинителния акт, по повод на който е образувано настоящото дело, са извършени, преди да са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по посочените дела.

На 25.02.2013г  подс.П.  се срещнал  с ангажиран от него адвокат, за да обсъдят процесуални действия във връзка с наказателно дело, образувано за извършена от  подсъдимия кражба. След срещата  подс.П. ***, след което посетил игрална зала, намираща се до кооперативния пазар и там похарчил сумата от 300лв, които носел в себе си.

Около 20.00ч подсъдимият тръгнал към  трета поликлиника, след което се отправил към кв.“Клуцохор“ като се движел по ул.“ Г.Икономов“. Наближил района на Второ основно училище. Пред входа на същото видял пред себе си пострадалата С., която се прибирала от работа към дома си и  носела в двете си ръце чанти- в лявата ръка носела дамска чанта, а в дясната ръка-найлонова торбичка с покупки.

Подс.П. наближил зад гърба пострадалата, хванал дамската й чанта за дръжките и за долната й част  и започнал да дърпа силно. В  същия момент пострадалата С. започнала да вика „Крадец, крадец!“ и не пускала дамската си чанта. За да сломи съпротивата й, подс.П. ударил с ръка постр.С. по главата. В този момент дръжките на чантата се скъсали и подс.П. с чантата хукнал да бяга към църквата, която се намира непосредствено до сградата на Второ основно училище.

След като избягал от района на престъплението, подсъдимият отишъл до бившата лимонадена фабрика. В непосредствена близост до нея се намират стъпалата за парка „Хамам баир“. Изкачил се по втората стълбищна площадка, а оттам поел по пътечка на изток и след няколко метра спрял в храстите. Извадил съдържанието на дамската чанта. От червено портмоне взел намиращите се в него банкноти и монети в общ размер  10лв, мобилен телефон „Самсунг“ модел  SGH-X 640, ключове с ключодържател и кредитни карти, издадени на името на И.И.С., а именно кредитна карта № 550221******8830 на „Ти  Би Ай Банк“ ЕАД, дебитна карта виза „Електрон“ 4400******** 7879 на „Уникредит Булбанк“ ЕАД и дебитна карта „Маестро“ № 676889******7401 на „Юробанк България“ АД. Подсъдимият взел и листчета с ПИН-кодовете на картите, които се намирали в портмонето, а останалите вещи оставил на мястото, където изсипал съдържанието на чантата.

След това подсъдимият тръгнал да се разхожда из гр.Сливен и след полунощ на 25/26.02.2013г в централната част на града, на банкомат АТМ, намиращ се на ул.“Хаджи Димитър“№14 използвал картата на „Ти БИ АЙ Банк“ ЕАД с №550221******8830, въвел кода от листчето  и получил сумата от 50лв.

След това от АТМ, намиращо се на бул.“Цар Освободител“ №7 въвел кода и  последователно  на шест пъти изтеглил сумата по 50лв, след което от АТМ на ул.“Драган Цанков“№1 въвел кода и на три пъти изтеглил сумата от 50лв. Така използвайки посочената дебитна карта подсъдимият изтеглил общо сумата 500лв.

На сутринта при опит да използва дебитна карта „Маестро“ № 676889******7401 на „Юробанк България“ АД от устройство на бул.“Цар Симеон“№27, картата била блокирана, тъй като междувременно пострадалата С. информирала банковите институции за извършеното спрямо нея престъпление. Притеснен от блокирането на банковата карта, подс.П. изхвърлил другите банкови карти.

По-късно, прибирайки се в с.Божевци, подсъдимият след като ползвал телефона „Самсунг“  модел  SGH-X 640 оставил същия в дома на майка си. Впоследствие с протокол за доброволно предаване от 08.07.2013г телефонът бил предаден на органите на МВР от майката на подсъдимия- И. Щ.С..

В хода на проведените мероприятия по разкриване авторството на деянието, на 22.04.2013г подсъдимият бил разпитан в качеството си на свидетел и подробно разяснил, че той е извършил деянията спрямо пострадалата С., разяснил начина на вземане на чантата, мястото, където е извършил посегателството, мястото, където е изсипал съдържанието на чантата, както е дал показания и относно използването на банковите карти.

За проверка на тези показания на 23.04.2013г бил проведен следствен експеримент с участието  подсъдимия. В хода на експеримента подсъдимият показал мястото, където извършил деянието спрямо пострадалата С., начина, по който го е извършил, посоката му на оттегляне, точното място, където е изсипал съдържанието на чантата, отнета от пострадалата. На мястото, посочено от подсъдимия са били намерени вещи, подробно описани в протокола за следствен експеримент. Извършен бил и оглед на веществени доказателства като за това действие е съставен надлежен протокол от 20.05.2013г.

По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, от която е видно, че стойността на отнетите от постр.С. възлизат на сумата 51.50лв, а стойността на осъществените транзакции е 500лв.

По делото е била назначена техническа експертиза на данните на записаното от камерите на ОТМ-устройствата. Назначена е и лицево-идентификационна експертиза. Според заключението на последната най-вероятно е заснето едно и също лице, посочено като И.Й.П. с ЕГН на подсъдимия.

Подсъдимият е  с основно образование, неженен, не работи, осъждан.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите И.И.С. и И. Щ.С., протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за следствен експеримент, заключение на съдебно-оценителната експертиза, заключение на техническа експертиза, заключение на лицево-идентификационна експертиза, справка за съдимост, характеристична справка, декларация за СМПИС.

         Въз основа  на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият П. е осъществил състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК като на 25.02.2013г в гр.Сливен при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи  на обща стойност 51.50лв от владението на И.И.С. *** с намерението противозаконно да ги присвои като употребил за това сила, изразяваща се в дърпане и нанасяне на удари по главата на пострадалата.

Безспорно по делото е установено, че подсъдимият е отнел от владението на пострадалата С. вещи на стойност 51.50лв без нейното съгласие. Категорично е установено, че е използвал сила като е сломил  съпротивата на пострадалата чрез дърпане на дамската чанта от ръцете на С. и чрез нанасяне на удари  по главата й.  Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 от НК в хипотезата на б.“а“, тъй като видно от справката за съдимост на подс.П. *** му е определено едно общо наказание по  НОХД№1120/2008г, НОХД№718/2007гна РС-Сливен, НОХД№2987/2006г, НОХД№2893/2006г, НОХД№3295/2006г на РС-Петрич, а именно лишаване от свобода за срок от две години, което е търпял при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Деянието по чл.199 от НК, предмет на настоящото производство е извършено преди да са е изтекъл петгодишния срок по смисъла на чл.30 от НК от изтърпяване на наложеното общо наказание по цитираните по-горе дела.

Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1  от НК  като на 26.02.2013г  за времето от 00.02ч до 00.17ч в гр.Сливен в условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент (кредитна карта с № 550221******8830, издадена  от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД/ без съгласието на титуляра  като получил сумата от 500лв и деянието не съставлява по-тежко престъпление.Отнемайки от пострадалата дамската чанта посредством сила , подсъдимият е установил фактическа власт върху платежните инструменти, намиращи се в портмонето на С.. В кратък времеви интервал същият е ползвал  една от трите банкови карти, издадени на името на И.С.- кредитна карта №550221******8830, изтегляйки от различни банкомати суми, чийто общ размер възлиза на  500лв.  В този смисъл е налице продължавано престъпление, тъй като всяко едно от описаните деяние е осъществило състава на престъплението по чл.249 от НК, деянията са осъществени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Подс.П. е извършил деянията предмет на повдигнатите му две  обвинения с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните им последици.

При определяне вида и размера на наказанията съдът съобрази, че в особената част на НК за престъпление по чл.199 ал.1  от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновното лице, а за престъпление по чл.249 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.

При определяне на наказанието  по вид и размер съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, тъй като производството бе разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, т.е. след като подсъдимият призна всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. При това положение на подс.П. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК. При определяне на наказанието  по вид и размер съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, тъй като производството бе разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, т.е. след като подсъдимият призна всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. При това положение съдът определи на подс.П. наказание лишаване от свобода за срок от девет години за първото престъпление. След редукция на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.58а ал.1 от НК придоби окончателен размер шест години.

При определяне размера на наказанието лишаване от свобода съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на подс.П. / изключая описаните във фактическата обстановка осъждания на същия, които   обуславят квалификацията на деянието като грабеж, извършен при условията на опасен рецидив/,  обстоятелството, че деянието е извършено през тъмната част на денонощието, както и че упражнената сила спрямо лицето, от чието владение са отнети вещите е жена. Не на последно място съдът съобрази и факта, че посегателството е извършено в централната част на града и след като подсъдимият е посетил защитника си по повод консултация относно необходими процесуални действия, свързани с наказателно производство, образувано във връзка с извършена от П. кражба. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото, както и неговото тежко материално състояние, ниския размер на сумата, предмет на грабежа, изразеното в съдебно заседание разкаяние относно извършеното престъпление. С оглед гореизложеното  размерът на наказанието, определено на подсъдимия бе определен в размер, който гравитира около средния, а именно девет години лишаване от свобода. След редукцията на това наказание окончателният му размер е шест години лишаване от свобода.

За престъпление по чл.249 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години. Съдът съобрази при индивидуализация на наказанието за второто престъпление, извършено от подс.П. наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- тежко материално положение, съдействие на органите по разследването за разкриване на обективната истина, съжалението за стореното деяние. Отегчаващите отговорността обстоятелства конкретно за това престъпление са обремененото съдебно минало, осъществяване на деянието в ранните часове на денонощието, общият размер на изтеглените суми- 500лв , извършване на престъплението във време, когато протича наказателно производство , образувано по повод извършено престъпление кражба. При относителен паритет на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на пет години. След редукцията на определеното наказание с една трета последното доби окончателен размер от три години и четири месеца лишаване от свобода.

За престъплението по чл.249 ал.1 от НК съдът наложи и кумулативно предвиденото от законодателя наказание глоба  в размер, двукратен на изтеглената от подсъдимия сума, а именно глоба в размер на хиляда лева.

На основание чл.23 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо наказание, а именно най-тежкото от двете наказания-лишаване от свобода за срок от шест години, което на основание чл.60  ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва да се търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.23 ал.3 от НК съдът присъедини към определеното общо наказание лишаване от свобода и наказанието глоба в размер на хиляда лева.

С наложените на подсъдимия наказания  се постигат в пълен обем целите, визирани в чл.36 от НК като освен превъзпитателно  на подсъдимия същите  се очаква да повлияят превъзпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.

На основание чл.59 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета с определение от 25 април 2013г по ЧНД№215/2013г на Окръжен съд-Сливен.

Относно веществените доказателства съдът постанови след влизането на присъдата в сила на  „Пощенска банка“, „СИ Банк“, и „МКБ Юнион Банк“ да се върнат дисковете със записи от охранителните камери, на гражданския ищец И.С. да се върнат  вещите, иззети с протокол за доброволно предаване от   08.07.2013г и с протокол за следствен експеримент от 23.04.2013г, а на подсъдимия да се върнат вещите, иззети с   протокол за доброволно предаване от 23.04.2013г, запечатани в пликове с №А2219, А 2218, А 2212.

В с.з. пострадалата С. е предявила граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието по чл.249 от НК в размер на 500лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането-26.02.2013г до окончателното изплащане на главницата. Съдът уважи иска в пълния му размер. По категоричен начин по делото се установи, в.ч. и чрез признаването от подсъдимия на  фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, че  чрез противоправните действия на подс.П., изразяващи се в използването на платежните инструменти на пострадалата и изтеглянето на сумата от 500лв, на С. е причинена имотна вреда в цитирания размер. Между противоправното поведение на подсъдимия и имотната вреда на пострадалата е налице причинно – следствена връзка, поради което гражданският иск се явява основателен и доказан в пълен размер.

С оглед правилата на процеса  съдът осъди подсъдимия да плати на СлОС направените по процеса разноски  в размер на 279.65лв и държавна такса върху уважения граждански иск-50лв.

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: