РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1816
гр. Пловдив, 19 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К. и участието
на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА
к.а.н. дело № 1609 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания,
във връзка с чл. 416, ал. 6 от Кодекса на труда.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от
“ЕНТЕ СРЪВИСЕС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.Ю.М., чрез пълномощника си адвокат Д.Д., против Решение № 697 от 13.04.2020 год. на Пловдивски
районен съд, VІІІ наказателен състав постановено по а.н.дело № 513 по описа на
същия съд за 2020 год., потвърждаващо
Наказателно постановление № 16-002712 от 10.01.2020 год., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на дружеството -
жалбоподател, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 1500 лв., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно. В тази връзка се иска отмяна на оспореното решение и процесното
НП. Претендира се присъждане на разноските по делото.
3. Ответникът по касационната жалба - Дирекция “Инспекция
по труда” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., е на становище,
че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена,
а решението на ПРС оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура - Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Каза се, предмет на
производството пред първоинстанционния съд е било НП № 002712 от 10.01.2020 год.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на
„ЕНТЕ СРЪВИСЕС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.Ю.М., е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл. 416, ал. 5, във
връзка с чл. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 16-002712 от 03.12.2019 год.,
съставен от Д.Т.Б., на длъжност гл. инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”,
гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
При извършена документална
проверка на 03.12.2019 год. в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив на “ЕНТЕ
СРЪВИСЕС” ЕООД, е установено, че от
страна на работодателя („Енте Сървисес"
ЕООД), в указания срок - до 15.11.2019 г., както и до момента на съставяне на
акта за установяване на административно нарушение на 03.12.2019 г., не е изпълнено
даденото задължително за изпълнение предписание под т. 16 от Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР1928097/23.10.2019 г., а именно: „За положения
труд за времето на командироване в Белгия в размер на общо 712 работни часа от
01.11.2018 г. до 31.05.2019 г. на работника Й.Д.К.работодателят да начисли и
изплати основно трудово възнаграждение в размер не по-малко от 8992,56 евро
бруто /17589,45 лева/, в съответствие с минималната ставка за заплащане,
установена за същата или сходна работа в приемащата страна Белгия, в изпълнение
на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба за условията и реда за командироване
и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във
връзка с чл. 6, ал. 3 от същата наредба".
Прието е, че с това
деяние е нарушен чл. 145, ал. 1 от Кодекса на труда.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е в пълнота възприета и възпроизведена в НП № 002712 от 10.01.2020 год.,
издадено от Директора на Д “ИТ”, гр. Пловдив.
7. За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че от обективна страна дружеството е осъществило административно
нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл. 415, ал. 1 от КТ,
както и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила
ІV. За правото:
8. Решението на ПРС е постановено при съществени нарушение
на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на въззивния
съд да допусне събиране на относими към спора доказателства.
Казано с други думи, решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка.
9. Съдът не е изяснил основният спорен по делото въпрос, а
именно какви трудови възнаграждения са били начислени и изплатени на Й.Д.К.за
отработените от него в Белгия 712 часа за периода от 01.11.2018 г. до
31.05.2019 г. към датата на издаване на Протокол за извършена проверка с изх. №
ПР1928097/23.10.2019 г. от работодателя „ЕНТЕ СЪРВИСЕС"
ЕООД. Ето защо, неправилно съдът е отказал поисканата в тази
връзка съдебна експертиза от страна на жалбоподателя.
Необходимостта от
изясняване на този спорен по делото въпрос се налага включително и от
множеството писмени доказателства - преводни нареждания за изплатени заплати на
К.през спорния период, разчетно-платежна ведомост,
фишове за заплати, представени с административнонаказателната преписка, които до
настоящия момент не са обсъдени нито от актосъставителя, нито от
административно-наказващия орган, нито от съда.
Установяване наличието
или липсата на начислени и изплатени трудови възнаграждения на К.за спорния
период към датата на издаване на Протокола за извършена проверка с изх. №
ПР1928097/23.10.2019 г. (съдържащ
процесните предписания)
е въпрос от съществено значение за преценка дали изобщо е налице извършено
нарушение. По-конкретно, при
констатиране на начислени и изплатени трудови възнаграждения
в твърдения от касационния жалбоподател размер
(20901,86
лв.) към 23.10.2019 г. (датата на издаване
на Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1928097/23.10.2019 г.) за въпросните отработени
от К.в Белгия 712 часа през периода от 01.11.2018 г. до 31.05.2019 г., процесните предписания не биха имали
предмет, т.е. същите биха били нищожни и като такива не биха подлежали на
изпълнение.
11. По изложените съображения, оспореното решение като
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
При новото разглеждане на делото, съдът следва
да прецени законосъобразността на оспорения акт след изслушване на експертиза
по поставените от жалбоподателя задачи и обстоен анализ на доказателствата по
делото при съобразяване на изложеното по-горе.
V. За разноските:
12. По претенциите на
страните за разноски, в т.ч. и за настоящата инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран, на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 697 от 13.04.2020
год. на Пловдивски районен съд, VІІІ наказателен състав, постановено по а.н.
дело № 513 по описа на същият съд за 2020 год.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - гр. Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.