Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 22.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 27 февруари……………………………………………
през две хиляди и деветнадесета година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
653 по описа за 2018г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.451 по описа на БРС за 2018
година.
Ищците в производството “Профи Кредит България” ЕООД, гр. София
твърдят, че между тях и ответницата бил сключен договор за потребителски кредит
в размер на 2000.00 лева от 29.09.2017 година. Сумата по договора била усвоена
изцяло от кредитополучателя. С договора ответницата се е задължила да погаси
заема на 24 равни месечни вноски, всяка от които по 223.68 лева. Ответницата не
е погасила нито една вноска по кредита. Според договора, неплащането на една
вноска повече от 30 дни дава право на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем след просрочие на 03.01.2018
година. Неиздължаването на кредитополучателя дало повод на ищеца да предяви
вземането си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК. На 08.06.2018 г.
съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 5368.32 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 08.06.2018 година до окончателното изплащане, 30.00
лева такси за извънредно събиране на вземането за периода 04.11.2017 г – 03.01.2018
г., 11.41 лв. законна лихва за забава за периода 04.11.2017 г. – 03.01.2018 г.
Предвид факта, че ответникът не е намерен на регистрираните от него постоянен и
настоящ адрес, както и няма регистриран трудов договор, за да бъде уведомен по
месторабота, при условията на чл.415, ал.1, т2 от ГПК ищецът е предявил иск за
установяване на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Моли
съда, да постанови решение, с което признае за установено вземането му само в
посочения размер на главница. Последната е формирана според допълнителното
изявление на ищеца от 2000.00 лева – предоставена заемна сума; 967.36 лева –
договорна лихва и 2400.96 лева от предоставен пакет допълнителни
услуги.Претендира и осъждане за разноските в заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата А.Б.Б. чрез назначения и особен
представител адв. М.М. оспорва предявения иск.
Доказателствата по делото са писмени и след анализа им, съдът намира
предявения иск за частично основателен.
Между ищеца и ответницата в производството на 20.09.2017 година е
сключен договор за паричен заем в размер на 2000.00 лева. Ответницата се
задължила да върне заетата сума на 24 равни месечни вноски, всяка от които по
123.64 лева. В тези вноски е включена и сумата от 967.36 лева договорна лихва.
Ответницата не представя доказателства да е заплатила която и да е от дължимите
месечни вноски. Към момента на приключване на съдебното дирене е настъпила
крайната падежна дата по договора. Ето защо искането на ищеца да бъде
установено вземането му към ответницата в размер на 2967.36 лева е основателно.
Неоснователен се явява иска в претендирания размер до 5 368.32
лева. За сумата от 2 400.96 лева ищецът твърди, че произтича от закупен от
ищцата пакет допълнителни услуги. От представените по делото писмени
доказателства се установява, че т.нар.пакет допълнителни услуги включва
възможността искането за кредит да бъде разгледано приоритетно; възможност за
промяна на падежната дата на вноските и т.н. По разбиране на съда, този договор
е недействителен – съдържа клаузи за извършване на „допълнителни” услуги, които
по дефиниция са част от обичайната дейност на ищеца, като предоставящ финансови
услуги; от представения погасителен план, в който вноските и по този договор са
включени, е видно, че те са били предварително заложени в погасителната схема,
без възможност ответницата да ги договаря. Не на последно място същността на
т.нар. допълнителни услуги сочат на прекомерно оскъпяване на кредита, при което
ГПР надхвърля 100 %, което противоречи на общото правило за добри нрави. Дори
да беше действителна тази договорка, то ищецът не ангажира доказателства,
ответницата да е ползвала предоставените й „допълнителни услуги”. Ето защо в
тази част искът се явява неоснователен.
При този изход на делото ответницата дължи на ищеца разноски,
пропорционално на уважената част от иска.
По горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев
Николов и Ирина Харалампиева Георгиева – управители срещу А.Б. Стоянова, с ЕГН **********,***
за сумата от 2967.36 лева главница, ведно
със законната лихва, считано от 08.06.2018 година до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по
ч.гр.д. 451/2018 година, като ОТХВЪРЛЯ предявените
установителни искове над посочените
размери.
ОСЪЖДА А.Б. Стоянова,
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева – управители сумата от 737,00 лв. направени разноски в настоящото и заповедно производство.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.451/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :