Р Е Ш Е Н И Е
№ 13 / 16.2.2017г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и пети януари две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………Д.Е. …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер..........497............по описа
за...............2016................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от Д.
Д.И. против наказателно
постановление № 16-0454- 000399 от 24.11.2016
година на Началник РУП към ОДМВР Бургас РУ
Сунгурларе с което на същият жалбоподател за извършено от него адм.
нарушение на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца и са му отнети 12 точки.
Жалбоподателят Д.Д.И. е останал недоволен от така наложените му административни наказания , същият в
жалбата си оспорва , че е извършил горепосоченото
административно нарушение за които са му наложени
и съответните административни наказания с горепосоченото наказателно
постановление , като вследствие на което същото процесно
наказателно постановление се явявало незаконосъобразно
и неправилно респ. и необосновано , като постановено при съществени нарушения
на процесуалния закон и затова моли да същото да бъде отменено изцяло.Същият освен това посочва многобройни други основания за
незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление между които и тези основания , че жалбоподателят е извършил същото нарушение ,
тъй като обективно не му е можела да
бъде извършена проверка със съответното техническо средство поради заболяване
на устната му кухина и поради това не можел да носи осъществената спрямо него
адм. наказателна отговорност тъй като
извършеното от него процесно нарушение
не било извършено виновно, както и че същото било извършено при условията
на чл. 28 от ЗАНН и се явявало маловажно
като и тези основания посочени по- горе водели до
незаконосъобразност на процесното наказателно постановление и съответно до
неговата императивна отмяна като такова.
В съдебно
заседание жалбоподателят посочен по- горе
редовно призован не се явява лично
но чрез неговия процесуален представител , взема същото становище по жалбата , като сочи и други доказателства от негова страна в
подкрепа на същата .
За административнонаказващия орган редовно
призован не се
явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание , като същият не
взема становище по така подадената срещу
издаденото наказателно постановление жалба.
След поотделната и съвкупна преценка на
събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Д.И. наказателно
постановление № 16-0454- 000399 от 24.11.2016 година на Началник РУП към ОДМВР Бургас РУ Сунгурларе е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение сер. Г № 426 от 16.11.2016 г. бл. № 726245 , който АУАН констатира за извършено административно нарушение от
жалбоподателя Д.И. на дата 16.11.2016
година което се изразява в следното , че на горепосочената дата около 00.20 часа жалбоподателят И. в качеството му на водач на лек
автомобил марка Мерцедес 207 Д с
рег. № А 5583 ВМ
, собственост на Ивелин Господинов И.
с ЕГН ********** от гр.
Сунгурларе , управлявал същия в района на
град Сунгурларе , като отказва
да му бъде извършена проверка за
алкохол с техническо средство Дрегер
7510 за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество като въпреки
издадения му талон за медицинско
изследване № 0001766 същият отказва да даде кръвна проба, респ. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество или не е изпълнил предписанието
за медицинско изследване за
установяване на концентрацията на
алкохол или др. упойващо вещество в кръвта му ,
като по този начин е извършил адм. нарушение
на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и за което адм. нарушение му е наложено адм.
наказание- глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца и са му били
отнети 12 точки. .
Видно от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели М. Я. и
Д.Ч. които свидетели се явяват свидетели - очевидци на станалото може да се установи по категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил приписваното
му административно нарушение, тъй същите
твърдят и описват точно в съдебно
заседание, как са установили , че жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил , но същият се е движел зигзагообразно като същите свидетели твърдят, че поради
последното обстоятелство са извършили проверка
на водача на автомобила – жалбоподателя Д.И.
и са установили , че същия силно миришел на алкохол и е бил в явно пияно състояние , като въпреки извършената му
проверка същият не е искал да бъде изпробван
за употреба на алкохол като е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество и освен това е отказал медицинско изследване за установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта му. Освен това същите
свидетели посочват , че понеже е бил в пияно състояние той е започнал да се
държи агресивно към тях като ги обиждал . По този начин същите свидетелстват за
извършеното от жалбоподателя административно
нарушение и че именно той е извършител на административното нарушение
описано в наказателното постановление издадено въз основа на съставения АУАН. По
делото се не събраха доказателства в противна насока , че жалбоподателят не е
извършител на процесното административно нарушение , като затова в тази насока кредитира горепосочените
показания като достоверни тъй като
същите са от една страна показанията очевидци а от друга страна единствено
техните показания се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени
доказателства – талон за медицинско
изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество , заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171 т. 1 б. Б от ЗДВП № 16-0454 – 000168 от 16.11.2016 г. на
Началник РУП към ОДМВР Бургас РУ Сунгурларе по отношение на
жалбоподателя , и 2 бр. докладни записки
, факта , че същите доказателства взаимно си кореспондират едни с други , а
също и факта, че същите свидетелски показания са от свидетели , които се явяват
незаинтересовани от изхода на настоящото дело. В съдебно заседание е разпитан
като свидетел лицето Николай Тодоров и
са приложени писмени доказателства – 1 бр. медицинска бележка и 1 бр. рецепта ,
които установяват, че наистина жалбоподателят страда от заболяване на устната
кухина - стоматис артроза , но не се
доказа по категоричен начин , че с оглед на това заболяване той не е можел
обективно да даде съответната проба с
техническото средство – Дрегер алкотест , нито , че е бил в такава невъзможност
по време на проверката, още повече , че дори
и обективно да не е можел да му бъде извършена проверка с техническото
средство Дрегер, то спокойно е можела да му бъде направена респ. взета кръвна
проба и да му бъде направена такава проверка за употреба на
алкохол.Следователно не е налице твърдяната от жалбоподателя невиновност за
извършването на процесното адм. нарушение . По този начин съдът намери , че се събраха само и единствено доказателства , че самият жалбоподател е извършител на
административното нарушение за което правилно и законосъобразно му е
наложено и горепосоченото административно наказание. В тази връзка съдът намира, че правилно и
напълно законосъобразно спрямо жалбоподателят е осъществено цялото
административно наказателно производство – правилно му е бил съставен и
съответния АУАН в сроковете предвидени по чл. 34 ал.1 от ЗАНН и правилно и
напълно законосъобразно и адм. наказващия орган преценявайки събраните по
административно наказателната преписка доказателства му е наложил и
горепосочените адм. наказания , като
освен това съдът намира, че и
АУАН и обжалваното наказателно постановление не нарушават процесуалните
разпоредби на чл.36 и сл. от ЗАНН и чл. 52 и сл. от ЗАНН респ. и твърдяните
нарушения от този процесуален закон от жалбоподателя по чл.
53 ал.1 от ЗАНН и чл. 6 от ЗАНН тъй като
в тях точно е посочено извършеното адм.
нарушение , обстоятелствата при които те е
извършено и са приложени достатъчно доказателства , които го
потвърждават и затова и съдът намира , че не са нарушени от адм. наказващия
орган материалните разпоредби на ЗДвП и
ППЗДвП и процесуалните разпоредби на ЗАНН и в случая не е налице и твърдяната от
жалбоподателя незаконосъобразност на АУАН и ЗАНН и наказателното постановление
се явява напълно законосъобразно и правилно.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя деяние не е маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН тъй като този случай не е с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените такива
административни нарушения от същия вид.Нещо повече , съдът намира, че извършеното
адм. нарушение е на територията на гр. Сунгурларе и с неговото извършване жалбоподателят е поставил в
непосредствена опасност намиращите се там граждани с оглед на това , че като е употребил алкохол в горепосоченото количество при
управлението на горепосоченото МПС е бил алкохолно опиянен и е можел да предизвика ПТП понеже не е спазвал
правилата за движение по пътищата . Затова
и съдът намира, че по отношение на него не следва да се прилагат разпоредбите
на чл. 28 от ЗАНН .
В случая съдът намира, че е установено по един
несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят е извършил приписваното му административно
нарушение на разпоредбите на ЗДвП
и за което напълно правилно на същият жалбоподател
му е наложено и съответното административно наказание за същото извършено от него административно нарушение –
глоба и лишаване от право да управлява МПС, като в случая това наказание респ.
наказания са императивно определени и адм. наказващия орган не може да ги
намалява или увеличава в какъвто и да е диапазон., а е длъжен да го наложи в
този му размер. Затова в случая съдът намира, че следва да потвърди
изцяло обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното
Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО наказателно постановление №
16-0454- 000399 от 24.11.2016
година на Началник РУП към ОДМВР Бургас РУ Сунгурларе
,издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение сер. Г
№ 426 от 16.11.2016 г. бл. № 726245 срещу Д.Д.И. с ЕГН ********** *** , същият със съдебен адрес за
призоваване - адв. Ю.Я. *** с кантора в гр. Сливен ул. Макгахан № 4 № 53 ,
с което за извършено административно
нарушение на дата 16.11.2016 година на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП му е наложено адм. наказание- глоба в размер
на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и са му били отнети 12 точки , като
напълно законосъобразно.
ОСЪЖДА Д.Д.И. с ЕГН
********** *** , същият със съдебен адрес за призоваване - адв. Ю.Я. *** с кантора в гр. Сливен ул. Макгахан № 4 № 53
да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 20,00
лева, която сума да се преведе по сметка на РС-Карнобат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Административен съд Бургас в
14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: