№ 1461
гр. Варна, 08.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901117 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД от Й. П.
АТ., С. Й. С. и М. ЯС. СТ., действащи чрез процесуален представител адв. В.Н., срещу
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от
по 250 000 лева на всеки един от ищците, съставляваща обезщетение за нанесените им
неимуществени вреди, вследствие смъртта на пешеходеца Я. С. А. /съпруг на първата ищца
и баща на другите двама/, настъпила от причинено на 21.07.2017 год. ПТП в с. Гроздьово,
област Варна, с участието на лек автомобил „*******“, с рег. *******, застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законна
лихва върху сумите от датата на смъртта – 26.07.2017 год. до окончателното изплащане,
както и сумата от 320 лева на ищцата Й.А., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие направени разходи за погребение, ведно със законна лихва
върху нея, считано от 27.07.2017 год. до окончателното й изплащане.
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените писмени
доказателства, за задължаване на осн. чл. 190 ГПК ответната страна да представи оригинала
на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на процесния автомобил със
срок на валидност от 09.06.2017 год. до 08.06.2018 год., за провеждане на СМЕ и САТЕ и за
събиране на гласни доказателства.
С определение № 2041/11.11.2020 год., съдът се е произнесъл по молбата на ищците
за освобождаването им от държавна такса и разноски за производството по т.д. 1117/2020
год. на ВОС, като е уважил същата и е констатирал, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от нея, ведно с
приложените доказателства, да се изпрати на ответника, на основание чл. 367 от ГПК.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, в срока по чл. 367 от ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба, с който прави възражение за местна неподсъдност на
спора, отправя искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК
и за привличане на Н. А. М. с ЕГН ********** като трето лице помагач. Навежда доводи за
нередовност на исковата молба на осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК, както и поради недостатъчна
конкретизация на основанието на иска. Оспорва исковата претенция по основание и размер,
както и наличието на валидно застрахователно правоотношение, а така също релевира
възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат. Оспорва, че ищецът
С. Й. С. е биологичен син на пострадалия, като в тази връзка навежда доводи за липса на
1
активна легитимация. Също така оспорва съдържанието на приложения към исковата молба
Констативен протокол за ПТП. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно
акцесорната претенция, считано от 26.07.2017 год. Изразява становище по направените от
ищците доказателствени искания, прави искане за провеждане на КСМАТЕ, за
присъединяване към настоящото производство на пр. пр. № 6734/2019 год. по описа на ВОП
и за събиране на гласни доказателствени средства. Противопоставя се на поисканото от
ищците провеждане на разпит на свидетели.
В срока по чл. 372 от ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба, с която
поддържат първоначалната и релевираните в нея твърдения за претърпени вреди. Оспорват
направените от ответника възражения и изразяват становище по отношение на
доказателствените искания на ответната страна.
В срока по чл. 373 от ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който
поддържа всички наведени с отговора оспорвания и възражения, както и направените
доказателствени искания.
С определение № 577/18.05.2021 год. съдът се е произнесъл по възражението за
местна неподсъдност на спора и по искането за привличане на трето лице-помагач на
страната на ответника, като ги оставя без уважение. Впоследствие, поради постъпила частна
жалба срещу определението, с определение № 760/28.06.2021 год. спира производството по
делото до стабилизирането на обжалвания акт. По постъпилата частна жалба Варненски
апелативен съд се е произнесъл с влязло в сила определение №338/29.09.2021 год., с което
потвърждава първоинстанционното. Поради отпадане основанието за спиране
производството следва да бъде възобновено.
По допустимостта на претенциите:
Изложените в исковата молба твърдения обуславят извод за редовна искова молба,
обективираща осъдителни искове, предявени от и срещу правосубектни страни. Сезиран е
родово и местно компетентен съд в хипотезата на чл. 115 ГПК. Предвид наличието на
положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за
допустимо. Представени са доказателства и за предявена писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ, обуславящи допустимост на предявения иск в
хипотезата на чл. 498, ал.3 предл. последно КЗ, като видно от материалите по делото
ищците са отправили писмена застрахователна претенция до ответника, входирана при
посления на 16.03.2020 год., като на 21.09.2020 год. преписката е закрита. При липса на
основания за противния извод, съдът приема, че предявеният иск е допустим.
По предварителните въпроси:
Направеното от ответната страна искане за спиране на делото на осн. чл. 229, т. 4 и т.
5 от ГПК не следва да се уважи. Към настоящия момент липсва висящо производство пред
друг съд, което да има преюдициално значение за настоящото дело. Соченото от ответника
производство към настоящия момент е спряно и все още се намира на досъдебна фаза. Още
повече, че причината за спирането е неразкриването на извършителя на престъплението,
поради което и спирането на делото пред гражданския съд е безпредметно, доколкото той
може изобщо да не се разкрие. Предмет на гражданското дело е установяване наличието или
липсата на деликтна отговорност, а не установяване дали е налице престъпление, като
влязлата в сила присъда би имала значение единствено относно подлежащите на доказване
обстоятелства. Поради така изложеното съдът оставя искането за спиране без уважение.
Направените от ответника възражения за нередовност на исковата молба не се
споделят от съда. В исковата молба ищците са посочили банкова сметка на техния
процесуален представител, който видно от представените пълномощни, с които са му
предоставени правата по чл. 34, ал. 2 и 3 от ГПК, се счита упълномощен за получаване на
2
присъдените по делото суми и те следва да бъдат преведени по посочената банкова сметка с
титуляр адв. В.Н.. По възражението, касаещо основанието на исковата молба съдът намира,
че фактите и обстоятелствата, на които се позовават ищците са достатъчно конкретизирани,
за да може съдът да квалифицира исковите претенции.
Предприетото от ответника оспорване на Констативен протокол за ПТП, представен
от ищеца, касае верността на свидетелстващ документ, като доколкото оспорването се
отнася до обстоятелства, които длъжностното лице не е възприело непосредствено и в тази
част документът не се ползва с материална доказателствена сила, не следва да се открива
производство по чл. 193 от ГПК. Документът следва да се цени в съвкупността от събраните
по делото доказателства в резултат на разпределената доказателствена тежест между
страните.
Доколкото с предявения иск се търси отговорност, породена от правоотношение по
търговска сделка, то производството подлежи на разглеждане по особения ред за търговски
спорове, предвиден в гл. 32 ГПК.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира представените с исковата молба и отговора писмени доказателства
за допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до
събиране.
СЪДЪТ намира, че искането на ищците ответникът да бъде задължен да представи
оригинал на застрахователната полица по „Гражданска отговорност на автомобилистите“
със срок на валидност от 09.06.2017 год. до 08.06.2018 год. следва да се уважи, предвид че
това обстоятелство е спорно между страните.
СЪДЪТ намира, че искането на ответника за присъединяване на пр.пр № 6734/2019
год. по описа на ВОП следва да се уважи, като наред с нея следва да се присъедини и ДП №
3144/2017 год. по описа на IV-то РУП – Варна.
СЪДЪТ намира, че направеното от двете страни искане за провеждане на САТЕ
следва да се уважи, предвид значението на поставените въпроси за изхода на делото.
СЪДЪТ намира, че следва да се допусне провеждане на СМЕ с поставени от двете
страни задачи за установяване значими за изхода на спора обстоятелства.
СЪДЪТ намира, че следва да се допуснат до разпит трима свидетели при режим на
довеждане от ищците, които с показанията си да установят претърпените болки и страдания
и наличието на близка връзка.
СЪДЪТ намира, че следва да се допусне до разпит поискания от ответника свидетел
/длъжностното лице изготвило представения от ищеца Констативен протокол за ПТП/ при
режим на довеждане за установяване обстоятелства, отнасящи се до механизма на ПТП и до
начина на установяване на обстоятелството, че пешеходецът е блъснат от процесния
автомобил.
СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното
заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в
който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн.
чл.78, ал.9 ГПК.
СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на
основание чл.374, ал.2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад
на съдията.
3
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА търговско дело № 1117/2020 г. на осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответната страна ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД искане за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от
ГПК.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Й. П. АТ., С. Й. С. и М. ЯС. СТ.,
действащи чрез процесуален представител адв. В.Н., срещу ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от по 250 000 лева на всеки един от ищците,
съставляваща обезщетение за нанесените им неимуществени вреди, вследствие смъртта на
пешеходеца Я. С. А. /съпруг на първата ищца и баща на другите двама/, натъпил от
причинено на 21.07.2017 год. ПТП в с. Гроздьово, област Варна, с участието на лек
автомобил „*******“, с рег. *******, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законна лихва върху сумите от датата
на смъртта – 26.07.2017 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 320 лева на
ищцата Й.А., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
направени разходи за погребение, ведно със законна лихва върху нея, считано от 27.07.2017
год. до окончателното й изплащане.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
В исковата молба се твърди, че на 21.07.2017 год. в с. Гроздьово, обл. Варна на бул.
„Георги Димитров“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил „*******“, с рег. *******,
управляван от Н. А. М. при нарушение на правилата за движение по пътищата блъснал
пешеходеца Я. С. А., който пресичал пътното платно от дясно наляво и по непредпазливост
причинил смъртта му. След инцидента водачът на процесния автомобил напуснал
местопроизшествието. По случая е образувано ДП №3144/2017 год. по описа на IV-то РУ-
Варна и пр.пр. № 6734/2019 год. по описа на ВОП, като е установено, че собственик и водач
на процесното МПС е Н. М.. Производството било спряно първоначално, защото Н. М. бил
в неизвестност, впоследствие било възобновено и отново спряно, тъй като не са събрани
достатъчно доказателства относно авторството на деянието. След инцидента пострадалият е
откаран по спешност в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, където му била поставена диагноза:
съчетана травма, остър субдурален хематом, без открита вътречерепна травма; контузия на
мозъка, тежка степен; мозъчен оток; състояние след краниотомия и евакуация на хематом;
фрактура на носни кости; фрактура на ребра от II-IX вдясно и X вляво; фрактура на VI, VII
вдясно; фрактура на дясна скапула; хемопневмоторакс вляво; пневмоторакс вдясно;
контузия на бял дроб; състояние след преврален дренаж вляво. Въпреки проведенто
интензивно лечение Я. А. починал на 26.07.2017 год., вследствие причинените при ПТП
тежки травматични увреждания. Конкретна причина за смъртта била мозъчна травма,
изразена с тежка контузия на мозъка, разрушаване на мозъчното вещество в лявото
голямомозъчно полукълбо и развилият се кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка.
Преди смъртта си Я. А. бил в изключително добро здравословно състояние и
съжителствал под един пкрив с Й.А., която е негова съпруга и със С.С., който е негов син. Те
били в изключително близки отношения на разбирателство и обич, а синът му разчитал на
неговите съвети и подкрепа. Ищцата М.С. е дъщеря на пострадалия, с която също са били в
много близки отношения. Твърди се, че всички ищци изживяват много тежко смъртта на Я.
4
А. и към настоящия момент все още не могат да приемат случилто се, поради което е
справедливо да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Относно
ищецът С.С. се псочва, че е бологичен син на починалия, но не е припознат от последния
поради обективни причини. Набляга на обстоятелството, че към момента на раждането му
пред 1988 год. родителите му живеели при условията на фактическо съпружеско
съжителство, като през 1990 год. сключили граждански брак.
Посочва, че въведеният в законодателствто лимит на отгворност на застрахователите до
5 000 лева е несправедлив и противоречи на българското и еврпейскто законодателства,
доколкото справедливостта не може да се ограничава до определен размер, поради което и в
настоящия случай същият е неприложим. Излага се, че поради радствената връзка с
починалия, ищците попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение, като всеки
от тях е претърпал неимуществени вреди, за които справдлив размер се явява сумата от по
250 000 лева, а за Й.А. се претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 320
лева, съставляващи направени разходи за погребение. Посочва, че водачът на процесния лек
автомобил Н. М. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застрахвка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица със срок на
дейдтвие от 09.06.2017 год. до 08.06.2018 год., сключена с ответното дружество, а също така
подчертава, че съгладно КЗ /чл. 477, ал. 2/ по тази застраховка са застраховани освен
собственикът на автомобила и ползвателят и държателят, а също и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на МПС на законно
основание. В тази връзка псочва, че дори да не се установи, че Н. М. е прчинил ПТП-то, то
който и да е бил водачът на автомобила, той попада в кръга лица, чиято отговорност се
покрива от застраховката. Излага, че е предявил застрахователна претенция пред ответника,
като е представил всички изискуеми и относими писмени доказателства, по която е
образувана щета и по която застрахвателят изразил становище, че липсва законно основание
за изплащане на обезщетение. Твърди, че изискването за предявяване на претнция пред
застрахователя за доброволно изплащане на обезщетението като условие за допустимост на
иска срещу него е противоконституционно и противоречи на националното и европейското
законодателство, както и на основните принципи на правото. Претендира се и законна лихва
върху всяка от сумите, считано от смъртта на починалия /26.07.2017 год./, а за
имуществените вреди от 27.07.2017 год. до окнчателното изплащане, както и направените
съдебно-делводни разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва така
предявените искове по основание и размер. Прави възражение за местна неподсъдност на
спора, като се позовава на разпоредбата на чл. 105 от ГПК, определяща подсъдността
спрямо постоанния адрес, съответно седалището, на ответника. Посочва, че седалището на
ответнто дружество е гр. София. Позовава се и на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК,
според която релевантно за определяне подсъдността е управлението и седалището на
юридическото лице, срещу което е заведен иска.
Наред с това навежда доводи за нередовност на исковата молба, като изтъква
противоречие с чл. 127, ал. 4 от ГПК, а така също и че ищците не са навели достатъчно ясни
фактически твърдения за определяне правната квалификация на иска. Счита, че е налице
необходимост да им бъде указано да посочат дали претендират законна или мораторна
лихва.
Прави възражение за спиране на произвадството на осн. чл. 229, ал. 1, т.4 и т. 5 от
ГПК, тъй като е налице преюдициално наказателно производство, изходът на което ще има
значение за правилното решаване на делто, доколкото постановената от наказателния съд
присъда ще има задължителна сила за гражданския съд. По отношение предсавения от
ищеца Констативен пртокол за ПТП излага, че посочените в този документ обстоятелства
обуславят пряко решението по настящото дело, тъй като покриват елементите на
5
пораждащия отговорността на застрахователя фактически състав, поради което и обуславят
неговата отговорност. Посочва, че съдът не може само въз основа на тях да разреши въпроса
за наличие на престъпление и покрит застрахвателен риск, поради което и е небходимо
приключване на наказателното производство. Посочва, че в гржданския процес не може да
се установява дали дадено деяние е престъпление, а това е в компетентнстта на наказателния
съд, както и че този факт може да се установява от гражданския съд само когато не може да
се установи по наказателен ред и е осуетено потановяването на присъдата, което
обстоятелство не е налице в настоящия случай. Навежда доводи за липса на ПТП с
участието на процесния автомобил, като оспорва виновното поведение на застрахования
водач. Посочва, че тъй като не са налице доказателства за това обстоятелство, то е възмжно
с оглед голямото количество алкохол в кръвта на Я. А., същият сам да се е ударил в
спрялото МПС.
Наред с това оспорва представения с исковата молба Констативен пртокол за ПТП по
отношение на съдържанието му, като посочва, че той е изготвен от лице, за което няма
данни да е извършил оглед на местопроизшествие, както и няма данни въз основа на какви
документи е изготвен, поради което и същият е неотносим към настоящото производство.
Наред с това оспорва отразеното в протокола обстоятелство, че пострадалият е бил блъснат
именно от процесното МПС. Посочва, че в него няма данни нито къде е настъпило ПТП-то,
нито обстоятелствата и причините, свързани с него, а така също и неговият механизъм,
поради което и не може да се установи по безспорен начин настъпването на уврежданията.
Оспорва механизма на процесното ПТП, че псоченото от ищеца лице е управлявало
автомобила по време на инцидента, както и настъпването на застрахователното събитие,
обективиращо отговрността на застрахователя. Оспорва наличието на валидно
застрахователно провоотношение. Оспорва вида и характера на уврежданията, както и
причинно-следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, както
и причинно-следствената връзка между ПТП и травматичните увреждания и смъртта на
пострадалия. Оспорва и твърднията, че ищците са живели в едно домакинство с
пострадалия, както и твърденията им за особена близост.
Прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат. Излага, че
пострадалият е създал предпоставки за настъпването на ПТП и се е поставил в опасност,
като с поведението си е допринесъл за получените от него наранявания, тъй като е бил
силно опиянен с наличие на алкохол в кръвта 2.76 промила и се е движил по пътното платно
в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Посочва, че водачът на лекия автомобил не е
превишил скоростта и че фактът, че пешеходецът се е намирал на пътното платно доказва,
че той не е изпълнил задълженията си по чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Твърди, че
водачът на автомбила не е имал техническата възможност нито да забележи намиращия се
на пътното платно пешеходец, нито да избегне удара, а самият пешходец е имал тази
възможност и е можел да предотврати инцидента. Посочва, че пострадалият е изкочил
внезапно на пътното платно, с което съществено е допринесъл за настъпването на
произшетвието.
Оспорва, че ищецът С.С. е син на починалия, а в тази връзка и че се явява
правоимащо лице за водене на иска и за получаване на обезщетение за неимуществени
вреди, като такова може да се получи само по изключение при доказана особена близост.
Прави и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като то не е съобразено с критерия за справедливост. Посочва, че размерът на
обезщетението не може да бъде по-голям от 5 000 лева, като определен лимит на
отговорността. Излага, че позоваването на директива при спор между частноправни субекти
е недопустимо. По приложимостта на ТР №1/2016 год. излага, че то не може да урежда
заварени отношения и може да се прилага единствено за права, които са възникнали след
приемането му.
6
По отношение акцесрните претенции прави възражение за изтекла погасителна
давност, доколкото от началната дата, от която се претендират до датата на исковата молба
са минали повече от три години.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като се посочва, че те не са в
причинно-следствена връзка с ПТП, а така също счита, че извършените разходи не са били
необходими. Твърди, че ищцата изобщо не е заплатила търсената сума, съответно не е
направила посочения разход.
В срока по чл. 372 от ГПК ищците депозират допълнителна искова молба, с която
поддържат предявените искове, наведените в исковата молба твърдения и направените
доказателствени искания, а така също оспорват направените от ответната страна възражения
и оспорвания. По възражението за местна неподсъдност на спора посочват разпоредбата на
чл. 115, ал. 2 от ГПК, уреждаща особени правила по спорове за обезщетения по КЗ. По
възражението за спиране излага, че в случая приложение следва да намери чл. 124, ал. 5 от
ГПК, която разпоредба дава възможност на гражданския съд да установява престъпни
обстоятелства в случаите, в които извършителят на престъплението не е разкрит, какъвто е и
настоящият. Счита, че доколкото тази разпоредба позволява съдът да разгледа отделен иск за
установяване на тези обстоятелства, то с аргумент от по-силното основание може да се
произнесе в мотивите на решението по този въпрос. Посочва, че доколкото в резултат на
процесното ПТП за ищците са настъпили вреди, които представляват покрит риск по
застрахователната полица, то и отговорността на ответното дружество следва да се ангажира
без значение дали е налице произнасяне на наказателен съд относно личността на
делинквента. Наред с това отбелязва, че личността на делинквента е ирелевантна, тъй като
за дължимостта на обезщетението е достатъчно наличието на валиден към дата на ПТП
застрахователен договор, сключен между собственика на управлявания от делинквента
автомобил и застрахователя. Излага, че доколкото не се очаква постановяването на присъда,
спорът следва да бъде решен въз основа на наличните по гражданското дело доказателства,
като вината на делинквента се предполага. По отношение редовността на исковата молба
счита, че същата е редовна, тъй като в нея са посочени всички факти и обстоятелства, които
се отнасят до настоящия спор, като подчертава че посочването на правна квалификация не е
задължителен реквизит на исковата молба. Въпреки това като такава сочи чл. 432, ал. 1, т. 2
от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД. Противопоставя се на възражението за съпричиняване, като
твърди, че вината за инцидента е единствено на водача на лекия автомобил. Поддържа
твърденията, че ищците попадат в кръга на правоимащите лица. По отношение на ищеца
С.С. излага, че дори да не се установи кръвна връзка с починалия, то те са поддържали
изключително близки бащино-синови взаимоотношения. Посочва, че възражението за
прекомерност на претендираното обезщетение също е неоснователно. Посочва, че към
настоящия момент минималните размери за обезщетения за имуществени вреди са 2 100 000
лева, а за неимуществени и имуществени – 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. Счита, че обезщетенията трябва да бъдат изплатени в пълния
претендиран размер без да се прилага лимит от 5 000 лева. По отношение претенцията за
имуществени вреди се излага, че Й.А. действително е направила посочените разходи, които
са в причинно следствена връзка с произшествието, довело до смъртта на Я. А.. По
акцесорната претенция посочва, че се претендира компенсаторна лихва, като тя следва да се
дължи от датата на деликта предвид обстоятелството, че делинквентът би я дължал. В тази
връзка излага, че тази законна лихва следва да се включи в дължимата от застрахователя.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
депозира допълнителен отговор на допълнителна искова молба, с който поддържа
въведените с първоначалния отговор възражения и оспорвания. Посочва, че с
неизпълнението на задължението по чл. 127, ал. 4 от ГПК ищците поставят съда в
невъзможност да постанови законосъобразен съдебен акт предвид чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Посочва, че от представените от ищците доказателства не може да се установи механизма на
7
процесното ПТП.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищците по настоящото дело да
докажат активната си легитимация, като ищеца С.С. следва да докаже, че е биологичен син
на починалия, алтернативно да установи дълбока и трайна емоционална връзка с него,
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” към датата на ПТП – 21.07.2017 год., както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно наличието на противоправно
деяние, реализирано при управление на лек автомобил „*******“, с рег. *******, от което
като пряка и непосредствена последица е настъпила смъртта на Я. А., както и че в следствие
на нея ищците търпят неимуществени вреди в посочените размер и интензитет. Ищците
следва да установят и така посочения механизъм на ПТП, че са предявили претенцията си за
изплащане на обезщетение пред ответното дружество, както и че последното е постановило
отказ по образуваната щета. Ищцата Й.А. следва да установи, че действително е извършила
разходите, за които претендира обезщетение за имуществени вреди. По отношение на
акцесорните искове за присъждане на лихва върху обезщетенията следва да се установи, че
ответникът е изпаднал в забава и точният момент, в който това се е случило.
В тежест на ответника е да установи, наведените правоунищожаващи,
правопогасяващи или правоотлагащи твърдения, в това число и наведеното възражение за
съпричиняване на вредоносното събитие от страна напочиналия, като установи неговото
противоправно поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП.
С оглед липсата на съвпадащи насрещни твърдения на страните, с изключение на
факта на подаване на застрахователна претенция и постановяване на отказ от ответното
дружество по нея, относим към допустимостта на претенцията, не са налице безспорни и
ненуждаещи се от доказване факти.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на
основанието на иска, както и са ангажирали допустими доказателствени средства за
твърдяните от тях факти и обстоятелства, с изключение на ищецът С.С., който не
ангажира доказателства за наличието на биологична връзка с починалия.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника на осн. чл. 190 от ГПК да представи оригинал на
застрахователната полица по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек
автомобил „*******“, с рег. *******, със срок на действие от 09.06.2017 год. до 08.06.2018
год., като непредставянето на поискания документ ще се цени съгласно чл. 161 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА ДП № 3144/2017 год. по описа на IV-то РУП - Варна, ведно с пр.пр
№ 6734/2019 год. по описа на ОП – Варна за послужване в настоящото производство.
ДОПУСКА до разпит трима свидетели при режим на довеждане от ищците, които с
показанията си да установят претърпените болки и страдания и наличието на близка връзка
с починалия.
ДОПУСКА до разпит един свидетел /длъжностното лице изготвило представения от
ищеца Констативен протокол за ПТП/ при режим на довеждане от ответника за
установяване на обстоятелства, отнасящи се до механизма на ПТП и до начина на
установяване на обстоятелството, че пешеходецът е блъснат от процесния автомобил.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-автотехническа експертиза по искане на двете
8
страни, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото и след като
извърши оглед на местопроизшествието да даде заключение, като отговори следните
въпроси:
1. Какъв е механизмът на процесното ПТП от техническа гледна точка, като се посочи
как е започнало, протекло и завършило?
2. Каква е причината за настъпването на инцидента от техническа гледна точка?
3. По какъв начин се регулира движението на превозните средства и на пешеходците на
мястото на инцидента? Колко са лентите за движение във всяка посока? Има ли
мантинела, пътни знаци, както и каква е разрешената максимална скорост в процесния
участък? Вещото лице да отговори на поставените въпроси като изготви скица.
4. Къде се е намирал пострадалият в момента на произшествието /на пътното платно, на
тротоара или на банкета/ и какво е било неговото положение спрямо това на
автомобила? Къде по дължината и ширината на пътното платно е настъпил ударът,
както и точно в коя част на МПС-то е бил?
5. Имал ли е техническа възможност пешеходецът да забележи автомобила и към кой
момент? Ако не е имал такава възможност, то каква е причината за това?
6. Коя е задвижващата сила на удара и съществувала ли е техническа възможност да
бъде избегнат?
7. Имало ли е възможност ударът да бъде предотвратен, съответно ако да, то от кого и
при какви условия?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 700 лв., платими както следва: 500 лв. от ответника
в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това и 200 лв.,
платими от бюджета на съда на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената САТЕ Й.М., който да се
уведоми за поставената му задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК
– най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по
САТЕ възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба за
вещите лица.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-медицинска експертиза по искане на двете
страни, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото, да даде заключение
по следните въпроси:
1. Какви телесни увреждания са причинени на пострадалия вследствие на ПТП-то?
2. Налице ли е причинно-следствена връзка между получените телесни увреждания и
настъпилата смърт?
3. С оглед получените травматични увреждания от пострадалия, било ли е възможно да
се избегне леталният изход?
4. Как би се отразило количество на алкохол в кръвта на Я. А. от 2.76 промила, като се
вземе предвид неговата възраст, пол и телосложение/килограми? Възможно ли е човек
с 2.76 промила алкохол в кръвта да има адекватно поведение със заобикалящата го
среда и до колко може да има необходимите реакции, с оглед собственото си
съхранение? Възможно ли е при такава степен на опиянение човек да се движи, по
какъв начин и възможно ли е Я. А. да е изгубил равновесие и да се е ударил в
спрялото превозно средство?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., платими както следва: 200 лв. от ответника
в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това и 200 лв.,
платими от бюджета на съда на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по назначената СМЕ Д. Г. Г., която да се
9
уведоми за поставената й задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК
– най-късно една седмица преди датата на съдебно заседание.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по
СМЕ възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба за
вещите лица.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен
съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
*********@***.** .
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 21.12.2021 год.
от 10.30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на ищците да се връчи и препис от писмения отговор.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10