№ 702
гр. Варна, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110201131 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. ЕРХ. К., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 433а.- 191/ 30.06.2021 год. на Директора на
ОД на МВР- Варна, с което му е наложено: административно наказание
“Глоба” в размер на 300.00 /триста/ лв. на основание чл.209а., ал.1, от Закона
за здравето /ЗЗ/.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Акцентира се на липса на виновно поведение от страна на
жалбоподателят.
В съдебно заседание възз. се явява лично, поддържа жалбата. Моли се за
отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. Постъпили са писмени бележки от юк Лукова , която излага
твърдения, че НП е правилно и законосъобразно. Иска се, на основание чл. 63
ал.5 от ЗАНН, да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
1
установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2021 год., около 11:30 ч., свидетелите М.М. и Ж.К.,
двамата полицейски служители в група Общинска полиция към ОД МВР -
Варна изпълнявали служебните си задължения. Същите извършвали проверка
на Градски транспорт в гр.Варна – транспортно средство „409“ – автобус за
обществен превоз на пътници. Свидетелите установили, че въззивникът Т.К.
като пътник в автобуса, не е поставил защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба.
Свидетелите Д. и К. му направили забележка, че не спазва въведените
мерки и на място св. М. му съставил АУАН, серия Д, бл. № 0004544/
21.04.2021 год. за това, че на същата дата 21.04.2021 год., около 11:30 ч. в гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“, спирка зимно кино „Тракия“, посока
катедрален храм „СВ. Успение Богородично“, в закрито обществено място , а
именно транспортно средство „409“ – автобус за обществен превоз на
пътници не е поставил защитна маска за лице за еднократна употреба или
многократна употреба /линия „409“ с рег. № В 86-70 НХ посока „Катедрала“/.
В акта било посочено, че горното било в нарушение на т. 7 от Заповед РД
– 01- 51/26.01.2021 год. на Министъра на здравеопазването и чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника Т.К., който го
подписал като посочил: „Нямам възражения и няма да обжалвам
нарушението“.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение срещу акта не е
постъпило .
На 30.06.2021 год., въз основа на съставения АУАН било издадено
атакуваното НП, с което административно наказващият орган възприел
изцяло фактическите констатации в акта. Приел, че на дата 21.04.2021 год.,
около 11:30 ч. в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“, спирка зимно кино
„Тракия“, посока катедрален храм „СВ. Успение Богородично“, в закрито
2
обществено място , а именно транспортно средство „409“ – автобус за
обществен превоз на пътници не е поставил защитна маска за лице за
еднократна употреба или многократна употреба /линия „409“ с рег. № В 86-70
НХ посока „Катедрала“/. В акта било посочено, че горното било в нарушение
на т. 7 от Заповед РД – 01- 51/26.10.2021 год. на Министъра на
здравеопазването и чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, с което е нарушил чл. 209а., ал. 1 от
ЗЗ. АНО изложил и мотиви защо счита, че случаят не попада в приложното
поле на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ наложил на
въззивника адм. наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лв..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени Заповед № РД-01-51/26.01.2021 год. на МЗ (публикувана и налична
на сайта на МЗ общодостъпен за всички) така и гласни – показанията на
свидетелите М.М. и Ж.К., които са непротиворечиви, взаимно допълващи и
се кредитират от съда изцяло.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Директора на ОД на МВР - Варна, съгласно правомощията му отразени в чл.
209а., ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна – ст.
полицай при Общинска полиция при ОД МВР-Варна.
По делото не се спори, а и видно от разпита на св. М.М., същият е
3
служител на Общинска полиция при ОД на МВР – Варна, разполагащи с
полицейски правомощия, доколкото работи като ст.полицай при Общинска
полиция при ОД на МВР-Варна.
Административно наказателното производство е образувано и
протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който
същото е издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено
пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които
е извършено. Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Според
настоящия съд обаче това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява
на правото на защита на наказания субект. Няма спор в теорията и съдебната
практика, че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу
изброени доказателства. Отделен е въпроса, че в случая нарушението е било
установено и лично възприето от самия актосъставител и свидетеля вписан в
акта на практика няма и какви доказателства да бъдат описани в НП.
Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои
административно наказателното обвинение, а именно, че въззивника Т.К., в
автобус „409“ в гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“, не носи защитна маска
или друго средство покриващо носа и устата, с което не е изпълнил
противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра, като в
АУАН и НП е цитирана и съответната заповед в това число конкретната
точка от нея. Налице е й пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение поради което и за каквото и да било нарушено право на защита и
дума не може да става. В тази връзка съдът не споделя наведеното от защита
4
възражение за допуснато в хода на адм. наказателното производство
съществено нарушение на процес. правила.
Съгласно чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ за каквото нарушение е ангажирана
отговорността на въззивника К., който наруши или не изпълни въведени от
Министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300.00 до 1000.00 лв., а при повторно нарушение – от 1000.00 до 2000.00
лв.
Видно от нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение,
така и санкция за неизпълнение на това правило.
Според правилото на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 Министърът на здравеопазването въвежда
със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област. Такава е цитираната в мотивите на НП министерска заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г., в която е посочено, че се издава на основание чл. 63 от ЗЗ.
Изрично в посочената заповед в т. 7. В случая събраните по делото гласни
доказателства непротиворечиво сочат за извършено от въззивника
нарушение, който не е спазил предписанието на т. 7 от цитираната по-горе
заповед на МЗ и на пазара е бил поставена предпазна маска на лицето. Този
факт се установява по категоричен начин от показанията на св. М. и св. К. и
не се опровергава по никакъв начин .
Предвид зададените признаци на нарушението от обективна страна в
чл. 209а. от ЗЗ е ирелевантно за случая каква е правната характеристика на
Министерската заповед по въвеждане на противоепидемични мерки. Същата
поражда правни задължения и нейното неспазване е състав на адм.
нарушение. По този начин законодателят е осигурил съблюдаването на
разпоредените противоепидемични мерки, а тяхната целесъобразност или
5
законосъобразност не е предмет на конкретното съд. производство. съдът
обаче намира за нужно изрично да посочени, че развитите в жалбата
аргументи в подкрепа на извод, че процесната заповед имала
характеристиките на нормативен акт, не се споделят от съда най-малкото
защото характера на заповедите издадени на основание чл. 63, ал. 4 от ЗЗ
(каквато е процесната заповед) е изрично определен в самия ЗЗ – чл. 63, ал.
11, която разпоредба е била в сила към момента на издаване на заповедта.
Съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ заповедите по ал. 4 и 7 са общи
административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от АПК,
публикуват се на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна
инспекция и подлежат на предварително изпълнение. В посочената по-горе
разпоредба се съдържа и отговора на въпроса на защитата защо в заповедта
нямало нито ред как да бъдат уведомени гражданите за заповедта.
Отделен е въпроса, че всяка една подобна Министерска заповед се
оповестява и чрез средства за масово осведомяване и евентуално незнание на
тези мерки ще резултат от поведението на адресата (в случая въззивника), от
която пасивност той не може да извлича благоприятни за себе си правни
последици. Непознаването на закона не извинява никого.
Що се касае до изложеното в жалбата становище за маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, то не се споделя от съда с оглед
кръга на обществените отношения които охранява ЗЗ и по-конкретно
посочените разпоредби по време на обявената извънредна
противоепидемична обстановка, имаща за цел неразпространение на заразата
и опазване живота и здравето на гражданите. В тази връзка съдът напълно
споделя изложения в тази насока извод на административно наказващия
орган.
Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в
настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
6
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
граждани, свързана с разпространение на пагубен за човечеството вирус и
обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от
същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В горната насока е налице и константна практика на АС Варна –
Решение № 189/16.02.2021 год. по КНАХД № 2685/2020 год.; Решение №
476/15.04.2021 год. по КНАХД № 266/2021 год.; Решение № 636 от 13.05.2021
год. по КНАХД № 651/2021 год.; Решение № 475/15.04.2021 год. по КНАХД
№ 601/2021 год.; Решение № 1/04.01.2022 год. по КНАХД № 1131/2021 год.;
Решение № 69/27.01.2022 год. по КНАХД № 2456/2021 год. и др. Нещо
повече според разбирането на настоящия съд приложението на чл. 28 от
ЗАНН за точно това нарушение, свързано с нарушаване на
противоепидемични мерки въведените в условия на глобална пандемия, би
породило единствено и само чувство за безнаказаност и би стимулирало
извършването на подобни нарушения.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че въззивника Т. е
извършил нарушението за което е санкциониран с процесното НП и това е
доказано по безспорен и категоричен начин. АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника
следващото се за него наказание, което определил в предвидения за това
деяние минимум от 300 /триста/ лева. Последното изключва обсъждане на
въпроса за изменение на наказанието, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5
ЗАНН, която не допуска определяне на наказанието под предвидения
минимален размер.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че обжалваното НП
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
7
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Производството по
настоящото дело е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът
не е участвал лично, като случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00
/осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 433а-191/
30.06.2021 г. на Директора на ОД МВР - Варна, с което на Т.Е. К., ЕГН
**********, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а., ал. 1 от ЗЗдр., е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300, 00 /триста/
8
лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Т.Е. К., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР -
Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9