Решение по дело №2645/2018 на Административен съд - Пловдив

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 766

 

гр. Пловдив, 08.04.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, XIV състав, в публично заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                   

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 2645 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв.  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.210 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и  чл.64 ал. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Образувано е по жалба на В.Д.Н., ЕГН **********,***, и М.Т.Ч., ЕГН **********,***, против решение на комисия, назначена със заповед №307/22.03.2018 г. на кмета на общ. Родопи, обл. Пловдив, обективирано в протокол от 18.05.2018 г., с който е определен размерът на парично обезщетение за сервитутно право в ПИ с идентификатор 87240.40.122 в землището на с. Я., общ. Родопи, обл. Пловдив в размер на  1 582 лв.

В жалбите са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, в частта на определеното парично обезщетение, за което се твърди да е силно занижено. Поддържа се, че на процесния имот е променено предназначението от земеделска земя за собствени неземеделски нужди. Твърди се, че при определяне на пазарната оценка не са взети предвид: категорията земя, местонахождението на имота, не се представя конкретна информация, послужила за определяне на средна пазарна цена, както и, че не есъоразено, че привилегиите на титууляра на сервитутното право са безсрочни и всеобхватни, което, от своя страна, представлява ограничение за собственика на земята. Иска се отмяна на акт и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. се явява лично и се представлява от адв. М., който представлява и жалбоподателя Ч.. Адв. М. поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита.

Ответникът – община Родопи, се представлява от юриск. С., която оспорва жалбата по доводи, изложени в представените писмени бележки. Претендира разноски по делото, съобразно представения по делото списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна „фирма“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуалния си представител юриск. Д., е на становище, че жалбата е неоснователнаи моли съда да я отхвърли. Претендира разноски по делото и юрисконсултско възнагражедие.

Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Жалбата е подадена в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С писмо вх. № 53-778-1/13.02.2018 г. (л.31, т.1) „фирма“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/ е сезирал кмета на община Родопи за необходимостта от учредяване на ограничени вещни права за обект: „Нова ВЛ 400 kV п/ст „Пловдив“ – п/ст „Марица – изток“, за който е одобрен подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП – ПП) със заповед №РД-02-15-35/11.04.2017 г. на министрество на регионалното развитие и благоустройството, и за който обект, по силата на чл. 64 ал.1 и ал.4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в полза на дружеството са възникнали сервитутни права.

Във връзка с изпълнение на процедурата към писмото е приложен оценителски доклад (л.33, т.1) от „Сървей груп“ ЕООД, с лиценз *********/2011КНОБ, за определяне на препоръчителна пазарна стойност за учредяване на безсрочно сервитутно право на части от поземлени имоти, съгласно изискванията на чл.201 и чл.211 от ЗУТ и чл.64 от ЗЕ. От съдържанието на доклада се установява, че оценките са изготвени по метода на сравнимите продажби /МСП/, метода на приходната стойност /МПС/ и аналитичния метод /АМ -метод на доходната стойност с пазарен множител/. При метода на сравнимите продажби за изходна информация са ползвани база данни за  офертни цени от агенции за недвижими имоти. Определен е корекционен коефициент със стойност 0.85, отчитащ засегнатата площ от стъпката на стълба и сервитута, вида на огранчението и срока на ограничението (безсрочно). За ПИ с иидентификатор 87240.40.122 в землище на с.Я. е посочена засегната площ от 2.115 дка, за които е предложено обезщетение в размер на 1 582 лева. За постигане на този резултат са определени следните осреднени цени за засегнатата площ: по МСП – 1 975 лв. (л.44, т.1); по МПС – 1 597 лв. (л.47, т1.) и по АМ – 1 592 лв. (л.51, т.1).

С писмо вх. № 53-778-2/15.05.2017 г. (л.71, т.1) „фирма“ ЕАД е уведомил кмета на община Родопи, че във връзка с учредяване на сервитути за обект: „Нова ВЛ 400 kV п/ст „Пловдив“ – п/ст „Марица – изток“, същият, на основание чл.64 ал.4 тл2 от ЗЕ и по реда на чл.210 ал.1 -4 от ЗУТ, следва да назначи комисия, която да определи размерите на обезщетенията на собствениците на асегнатите земи и изготви и изпрати съобщения на засегнатите собственици и заинтересованите страни, вкл. и „ЕСО“ ЕАД за определяне на размера и реда за изплащане на обезщетенията.

Линеен енергиен обект електропровод ВЛ 400 kV п/ст „Пловдив“ - п/ст „Марица-изток“ - п/ст ТЕЦ „Марица-изток 3“, който ще бъде изграден на територията на общините „Родопи”, Садово и Първомай, област Пловдив, Чирпан, Опан и Гълъбово, област Стара Загора, и Димитровград и Симеоновград, област Хасково, е определен с Решение 771 от 21 октомври 2011 г. на Министерски съвет като национален обект, видно от Заповед № РД-02-15-35/11.04.2017 гл (л.27, т.1).

Според извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти на собствениците на имоти (л.91, тл1), попадащи в обхвата на процесия ПУП-ПП, собственик на имот 8724.40.122, с площ 8.000 дка в землище на в Я. са В.Н. и М.Ч..

 В тази връзка със заповед № 307/22.03.2018 г. (л.24, т.1), на основание чл.44 ал.1 т.8 от ЗМСМА във връзка с чл.210 ал.1 от ЗУТ, кметът на общ. Родопи е назначил комисия от длъжностни лица, която да определи размера на паричните обезщетения, дължими на собствениците на ПИ на територията на общ. Родопи за придобиване на ограничени вещни права (сервитути) върху имотите, засегнати от изграждането на националния обект в – землището на с. Брестник, с. К. и с. Я..

С протокол от заседание, проведено на 18.05.2018 г. (л.21, т.1), комисията по горепосочената заповед е определила сумите за обезщетение на лицата поименно, които излизат на обща стойност 83 899.00 лв. и е определила реда за изплащане на обезщетенията, като е сторила това въз основа на изготвените пазарни оценки от „Сървей груп“ ЕООД, София.

За издаденото решение до В.Н. и М.Ч. е изпратено уведомително писмо изх. № 53-778#47/26.07.2018 г. (л.17, т.1), с известие за доставка ИД PS 4040 01AZ53 7 и ИД PS 4040 01AZ51 5  (л.18, т.1),  получени от лично от лицата, съответно, на26.07.2018 г. и 28.07.2018 г. 

В съдебно заседание на 23.05.2019 г. е изслушана и приета съдебно-оценъчна експертиза /СОЕ/ (л.322, т.2) с вещо лице Б.К.Н., чието заключение е прието от страните, но е поставена допълнителна задача, като допълнителната експертиза (л.364, т.2) е приета с възражения от ответника и заинтересованата страна. За изготвянето на основната и допълнителната експертизи, вещото лице е използвало всички материали по делото, извършило е оглед на процесния имот и е направило съответните проучвания  - проверка в Агенцията по вписванията /АВ/, за наличието на реално извършени сделки с НИ със сходни характеристика за разглеждания период; запознало се е с публикувани обяви за подобни НИ; извършило е проверка в агенция да НИ и се е консултирало с представители на фонда за изкупуване на земеделски земи, както и с колеги оценители на НИ. По отношение на допълнителната експертиза, вещото лице е извършило проверка в АВ за реално извършени сделки, при което е установило 8 броя реално извършени сделки за покупко-продажба на НИ с подобни характеристики за периода 08.11.2016 г. – 08.11.2017 г.   

Въз основа на проучванията  вещото лице е определило пазарната стойност на имота по следната методика: 1. Оглед на процесния имот в землището на с. Я.; 2. ЗУТ; 3. Наредба № 16 от 09 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и 4. Установено е паричното обезщетение на процесния имот. Експертът е съобразил и следните критерии: - а/ площта на ПИ, включен в границите на сервитута; б/ видовете ограничения на ползването; в/ срок на ограничението; г/ справедливата пазарна цена наимота или на частта от него, която попада в границите на сервитута, при което, по метода на пазарните аналози и метод на поземлената рента, е определил парично обезщетение за нива – 23 144.00 лв, а за складова база – 31 862.00 лв.

В допълнителната СОЕ за периода  08.11.2016 г. – 08.11.2017 г. вещото лице е определило парично обезщетение в размер: - за нива – 19 385 лв., а за складова база – 29 145.00 лв.  

В съдебно заседание на 09.01.2020 г. е изслушава и приета с възражение от процесуалния представител на жалбоподателите повторна СОЕ (л.433, т.2), изготвена от вещото лице Е.К., която за изготвянето на същата е използвала информация от АВ и от други места, както и приложената по делото документация.

 Експертът е посочил, подробно нормативната уредба, регулираща този вид правоотношения, както и методите на определяне на пазарната стойност на имота. Посочил е също така, че към датата на оценката – 22.01.2018 г. процесният имот, разположен в територия с трайно предназначение – земеделска, е с начин на трайно ползване – нива. Като е използвал сравнителния подход и метод на пазарните сравнения и е съобразил площта на чуждия поземлен имот, видовете ограничения на ползване; срок на ограничението, експертът е определил два варианта на паричното обезщетение, а именно: - към датата на възлагане на оценката на паричното обезщетение – 22.03.2018 г. (датата на заповед № 307 на кмета на общ. Родопи) и към датата на влизане в сила на Решение № КЗЗ – 23 от 13.12.2017 г. – 27.03.2018 г.

При първия вариант на определяне на размера на обезщетението е на база сравнения на реални сделки, при което е определена сумата - 3 452.00 лв. При втория вариант са определени две суми – на база сравнения на реални сделки, при което е посочена сума в размер на 9 800 лв. И на база сравнения на офертни цени – 27 340.00 лв.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - приложените към жалбата доказателства; заверено копие на ПУП и становище на заинтересованото лице.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

 

По смисъла на § 1 т.23 от ДР на ЗЕ „Енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.

Съгласно чл.64 ал.1 ал.2 и ал.4 от ЗЕ /ред. ДВ, бр.58 от 2017 г./ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводии нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Сервитутите по този закон са 1)  право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал.1; 2)  право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал. 1; 3)  ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти.

Сервитутите възникват, когато: 1) има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и 2) титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а съгласно ал.6 определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл.210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.

Според правилото на чл.210 ал.1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.

По правилото на чл.1 т.3 във връзка чл.3 ал.1 от Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи /обн., ДВ, бр.64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г./ паричната равностойност на земеделската земя при изкупуване, продажба, замяна, учредяване на ограничени вещни права и сервитути или друга сделка между държавата и физически или юридически лица се определя на база начални цени, отразяващи размера на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25) според категориите на земеделските земи и пазарните условия в страната.

Съдът намира, че за нуждите на настоящото производство следва да се съобрази и Решение № 6 от 4.07.2006 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 5/2006 г., с което е дадено задължително тълкуване на понятието „равностойно парично обезщетение“, а именно според Конституция на РБ равностойно парично обезщетение ще е това, което позволява на засегнатия от отчуждаването собственик да получи адекватна обезщета. Определянето на равностойно парично обезщетение без спазването на ясни обективни критерии не е в интерес и винаги може да злепостави интересите на собствениците на принудително отчуждени имоти. Това е така, защото влиянието на субективния фактор при определянето на обезщетението, което не се ръководи от еднакви обективни критерии, води до отклонение от реалната оценка в една или друга посока.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, но при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните норми и целта на закона.

По делото не се формира спор, че обект "Нова ВЛ 400 kV от подстанция Пловдив-юг до подстанция Марица-изток" – Лот 1" представлява енергиен обект по смисъла на пар.1 т.23 от ДР на ЗЕ

. Не се спори и относно качеството на „фирма“ ЕАД като лице по смисъла на чл.64 ал.1 от ЗЕ.

От представената извадка по парцеларен план (л.178 и сл), одобрен със Заповед № РД-02-15-35/11.04.2017 г. на министър на регионалното развитие и благоустройството,  е видно, че трасето на процесния национален енергиен обект преминава през имот 87240.40.122 по КВС на землище на сл Я., по отношение на който не се спори, че е с предназначение „земеделска земя“ и начин на трайно ползване „нива/орна“. Според данните, вписани в регистър на собствениците по КВС за землището на с. Я., същият се установява като собствен на В.Н. и М.Ч.. Видно от данните в приложения от „фирма“ ЕАД оценителски доклад, съобразен с одобрения ПУП – ПП, актуални скици и удостоверение от възложителя, засегнатата от имота площ възлиза на 2.115 дка.

Тук е мястото да се отбележи, че е неоснователно твърдението на жалбоподателите, че се касае за земеделска земя с променено предназначение – складова база за промишлени стоки. Видно, от представените решение № КЗЗ – 23 от 13.07.2017 г., влязло в сила на 27.03.2018 г. (л.11, т.1); скица по ПИ № 15-230864/16.04.2018 г. (л.12, т.1) и вносни бележки за внесена такса за промяна предназначение на земеделска земя от 27.03.2018 г. на „Банка ДСК“  ЕАД (л.14 – л.15, т.1), към момента на възлагане на оценката – 22.03.2018 г. със заповед № 307/22.03.2018 г. на кмета на общ Родопи, имотът е представлявал земеделска земя с трайно предназначение – нива. От друга страна, каза се по-горе, ПУП – ПП е одобрен със Заповед № РД-02-15-35/11.04.2017 г.

В тази връзка е необходимо да се отбележи следното:

Отчуждаването е винаги възмездно. Има 2 начина, по които общината може да ме компенсира: с парично обезщетение и с имотно обезщетение (земеделски земи от общинския поземлен фонд или горски територии – общинска собственост)

Паричното обезщетение се определя в съответствие с конкретното предназначение на имота, което той е имал, преди влизането в сила на подробния устройствен план. По правило оценката се извършва въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – в една и съща ценова зона (за урбанизираните територии) или в едно и също землище (в земеделските и горските територии). „Пазарни цени на имоти със сходни характеристики” са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет сделки.  Смисълът на обезщетението е да получа такава цена за отчуждения имот, каквато бих получил, ако продам имота си на свободния пазар. Не е допустимо оценката да се базира на цени по нереализирани сделки (цени на офертно търсене или предлагане).

Каза се по-горе, според чл.64 ал.4 от ЗЕ,  сервитутите по ал.2 /вкл. сервитута по т.2 – право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал.1/ възникват когато:  1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда  на ал.6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Доколкото с одобрения ПУП - ПП за посочения енергиен обект се предвижда трасе на електропровода, който се предвижда да бъде прокаран, засягащо и площ от 2.115 дка от ПИ № 87240.40.122 в землището на с. Я., налице са били законоустановените предпоставки да се определи размерът на дължимото се на собственика на този имот обезщетение.

В чл.65 ал.1 от ЗЕ нормативно са регламентирани приложимите критерии за определяне размера на обезщетението по чл.64 ал.4 т.2 от ЗЕ, като в чл.64 ал.6 от ЗЕ е предвидено, че определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.

В случая размера на обезщетението е определено по реда на чл.210 от ЗУТ. В посочената норма е регламентирано, че изготвянето на оценки и определянето размера на обезщетенията се извършва по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.

Съдът намира, че е основателно оплакването в жалбата за неправилно определен /занижени спрямо пазарните цени/ от Комисията по чл.210 от ЗУТ при общ. Родопи с обжалваното решение размер на обезщетението за учредяване на сервитутно право в ПИ № 87240.40.122, землище на с. Я..

Определената от комисията по чл.210 от ЗУТ с обжалваното решение пазарна оценка в общ размер на 1 582 лв. за сервитут на енергиен обект: „Нова ВЛ 400 kV „п/ст Пловдив-п/ст „Марица-изток“, с площ на сервитута: 2,115 дка и трайно заета площ от стъпката на стълба през ПИ № 87240.40.122 в землището на с. Я., общ. Родопи,  се основава на оценителски доклад и при прилагане критериите по чл.65 ал.1 от ЗЕ.  Оценителят, изготвил приложения по административната преписка доклад никъде в доклада си не посочва от какви точно съображения изхожда, за да определи този размер на оценката. Освен, че само в т. Цел на оценката е посочен чл.64 от ЗЕ, никъде другаде в доклада не се коментира, че сервитутното право по чл.64 от ЗЕ включва право на прокарване и право на преминаване на въздушен електропровод ВЛ 400 kV, хора и техника за изграждането и експлоатацията на електропровода и ограничаване на ползването на имота в площта, включена в сервитутната ивица: не се допуска застрояване, засаждане на трайни насаждения и високостеблена растителност, прокарване на проводи на други мрежи от техническата инфраструктура. Така определеното съдържание на сервитута /право на прокарване на въздушен електропровод по чл.64 ал.2 т.2 от ЗЕ/   съответства на предвидените в чл.64 ал.3 т.1 букви „а“, „б“ от ЗЕ права на титуляра на сервитута  и предвидените в чл.64 ал.3 т.2 б.“а“ и “б“ ЗЕ ограничения в служещия имот.  

На следващо място, оценителят, на база чиято оценка е издадено оспореното решение, е възприел, че се следва определяне справедливата пазарна цена на земята /по метода на сравнимите продажби/, отнасянето й към площта на имота, включена в границите на сервитута и коригирането й с коефициент за срока на ограниченото вещно право /Кс=0.9/ и коефициент отчитащ видовете ограничения /Ксп=0.85/. Справедливата пазарна цена за земи 4 категория в землище на с. К. и с. Я. е приета на 934 лв/дка. Като пазарни аналози са посочени 4 бр. сделки със земеделски земи, 4 категория и сходни по местонахождение с  ПИ 87240.40.122 в землище на с. Я. , собственост на оспорващите.

 Съдът възприема за обоснован, правилен и съответен на закона използвания от оценителя подход за определяне размера на обезщетението за сервитута.   Основният недостатък на тази оценка, който сочи и на довод за материална незаконосъобразност на оспорения акт, в частта относно размера на дължимото обезщетение, е, че при определяне на справедливата пазарна цена на земята /на чиято база се определя и стойността на обезщетението за сервитут/ са включени като пазарни аналози сделки от период, твърде отдалечен от решението на комисията /18.05.2018 г./, а именно – 08.11.2016 г. - 08.11.2017 г. и нито една сделка в период от една година преди решението /18.05.2017 г. – 18.05.2018 г./. 

За определяне стойността на обезщетението, което се дължи, по делото са допуснати две СОЕ и една допълнителна такава, като всички те са приети с възражения, както от жалбоподателя, така и от ответната и заинтересованата страна. Първата СОЕ и допълнителната към нея съдът не кредитира, тъй като тя се позовава на офертни цени, а не на реално извършени сделки.

Съдът кредитира СОЕ  на вещото лице Е.К., тъй като същата се основава на информация за реални сделки, вписани в Агенцията по вписванията за периода 08.11.2016 – 08.11.2017 г., след сравнение, спрямо основния фактор, оказващ влияние върху стойността – предназначение на ползване на земята, са проучени НА за 1./ сделки с поземлени имоти, представляващи земеделска земя с характеристики на земя за производство на селскостопанска продукция НТН нива – 8 бр.; 2./ сделки с поземлени имоти, представляващи урегулирани поземлени имоти – 4 бр. Използван е методът на пазарните сравнения /аналози/, който се прилага при използване на пазарни свидетелства при сходни обекти.

Тук е мястото да се посочи, че смисълът на визираното в закона изискване за определяне на обезщетение по пазарни цени /чл.210 ал.1 от ЗУТ/, съответно и посоченият в чл.65 ал.1 т.4 от ЗЕ показател справедлива пазарна оценка на имота /чл.65 ал.1 т.4/,  показва, че при остойностяването на обезщетението за сервитут следва да се определи приблизителната и най-близка до действителната стойност, на която съответния имот или вещно право би могло да се реализира на свободния пазар, за да бъде и обезщетението равностойно по своя размер. В тази връзка, методът на пазарните сравнения, в случая се приема като най-точен изразител на пазарния интерес, съответно, и следва да е водещ при определяне пазарната цена на земята, като основа за определяне дължимото обезщетение за сервитута. Прилагането на посочения метод предполага издирване на пазарни цени на сравними по местоположение и предназначение имоти, извършени при пазарна конкуренция и удовлетворяващи изискванията за сравнимост с предмета на оценката. Изложеното изключва възможността да се прави избор между пазарните свидетелства, принципно отговарящи на законовите изисквания, на база съпоставка на размера на посочените в тях цени и данъчната оценка на имотите.

Предвид изложеното, съдът възприема стойността 1 909.00 лв/дка, предложена от СОЕ на база посочените по-горе брой реални сделки 8 за ниви и 4 за УПИ, издирени от вещото лице с имоти със сходни характеристики и в период 1 година назад от датата на спорното решение /вариант I от заключението/. Не се оспорва, че сделките са сключени, в период до 4 месеца преди 22.03.2018 г. /датата на оспореното решение на комисията по чл.210 от ЗУТ/, имат за предмет земеделски земи от четвърта категория, находящи се в землището на с. Я., т. е. имат характеристики, сходни с тези на засегнатия имот.

При определяне на обезщетението за сервитута, както в оценителския доклад, така и от вещото лице е възприета формула по коригиране справедливата пазарна стойност на сервитутното право с два коефициента, съобразно нормативно регламентираните критерии по чл. 65 от ЗЕ - коефициент, отчитащ срока, за който се учредява сервитутното право – в случая безсрочен и приет еднозначно на 0.9 /Кс = 0.9/ и коефициент, отчитащ видовете ограничения в ползването - Ксп. Коефициентът Ксп е експертно определян в границите между 0.5 и 1.0. За да приеме Ксп = 0.85, оценителският доклад съдържа мотиви за срока на сервитута и вида на ограниченото вещно право. Относно Ксп = 0.95 в заключението на СОЕ са изложени мотиви относно ограничения за ползването на земята в сервитутната ивица, в резултат на което е получен размерът на обезщетението 3 452 лв. за площта на сервитут от 2.115 дка

            Следва да се отбележи също така, че целта на обезщетението е да компенсира равностойно намалението на имуществото на собственика – ограниченото му ползване в случая. Определеният с обжалваното решение размер на обезщетението за частта от ПИ следва да бъде завишен. Експертното заключение доразвива оценителския доклад и придава актуален характер, кореспондиращ с целта на закона за обезщетяване по пазарна оценка - тази, която съответства на действителната цена на имота и е установима чрез сделки на свободния пазар, извършени за имоти със сходна характеристика.

При липса на други доказателства, изложеното налага извод, че размерът на обезщетението за процесния сервитут е следвало да бъде определен по пазарни цени към датата на издаване на оспореното решение на комисията. Приетата с решението на комисията оценка на това обезщетение не представлява справедлива пазарна цена на имота, тъй като представлява възприемане изцяло на оценъчния доклад на „Сървей груп“ ЕАД, без да се посочват мотиви в тази насока. Отделно от това, процесуалният представител на „ЕСО“ ЕАД твърди че в слуая е използван аналитичния метод, установен в Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи /НРОЦЗЗ/. В чл.1 от НРОЦЗЗ е предвидено, че наредбата е приложима по отношение на сделки между държавата и физически и юридически лица, както и при определяне паричния размер на обезщетения в изрично изброени случаи, сред които, този по чл.64 ал.5 от ЗЕ не е. Другите, използван в оценителския доклад методи – метод на сравнимите продажби и метод на приходната стойност, не е обоснован с конкретни данни за сравнявани аналози, като изрично е посочено, че за нито едно от землищата на посочените в доклада села на общ. Родопи не са открити офертни цени, а са използвани еталонни имоти в най-близката община. Отделно от това, липсва информация, обосновала стойност на сервитутното право от 934 лв./дка за селата К. и Я.

Следва определеният от комисията по чл.210 от ЗУТ размер на обезщетението да бъде увеличен съобразно заключението на съдебно-оценъчната експертиза, по метода на пазарните аналози, обосноваващ справедлива пазарна цена на частта от имота във връзка с установения критерий по чл.65 т.4 ЗЕ / Решение № 12834/2010г., ВАС, Второ О./.

            Предвид изхода на делото и претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателите и същите се констатираха в размер на 560.00 (петстотин и шестдесет) лв., представляващи: по 10.00 ДТ на всеки един жалбоподател, 300.00 лв адвокатско възнаграждение предвид представения договор за правна защита и съдействие от 31.07.2018 г. (л.6, т.1), по който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв, но са изплатени само 300.00 лв., и 240.00 лв. депозит за вещо лице.

            Неоснователно се явява възражението на заинтересованата страна за прекомерност на адвокатския хонорар, с оглед правилото на чл.143 ал.1 от АПК, което налага, при отмяна на обжалвания акт всички разноски да бъдат възложени в тежест на органа, който го е издал. В тази насока община Родопи следва да бъде осъдена да заплати на оспорващите направените в хода на производството разноски.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ  решение на комисия, назначена със Заповед № 307/22.03.2018 г. на кмета на общ. Родопи, обл. Пловдив, обективирано в Протокол от 18.05.2018 г., с който е определен размерът на парично обезщетение за сервитутно право в ПИ с идентификатор 87240.40.122 в землището на с. Я., общ. Родопи, обл. Пловдив, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното равностойно парично обезщетение от в размер на 1 582 (хиляда петстотин осемдесет и два) лв. на 3 452 (три хиляди четиристотин петдесет и два) лв. за сервитутно право за обект: „Нова ВЛ 400 kV п/ст „Пловдив“ – п/ст „Марица – изток“, за засегната площ от 2.115 дка от поземлен имот № 87240.40.122  по Картата на възстановената собственост в землище на с. Я..

ОСЪЖДА община Родопи да заплати на В.Д.Н., ЕГН **********,***, и М.Т.Ч., ЕГН **********,***, сумата общо от 560.00 (петстотин и шестдесет) лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: