Определение по дело №1035/2023 на Административен съд - Плевен

С Решение №359/04.07.2023г. по НАХД №983/2923г. по описа на Районен съд Плевен е потвърдено Наказателно постановление №Р-001945/31.03.2023г. на член на Комисията за защита на потребителите, с което на „Дивертименто“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000лева. Със същото решение „Диветрименто“ ЕООД е осъдено да заплати на Комисията за защита на потребителите разноски в размер на 150лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С определение №864/13.09.2023г. по НАХД №983/2023г., в производство по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК, районният съд е оставил без уважение искането на адв.Б. за изменение на решението в частта на разноските, като бъде намален размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Дивертименто“ ЕООД [населено място], чрез адв.Р. Б. от ВАК, както и частна жалба срещу определение №864/13.09.2023г. Образувано е КАД №1035/2023г. по описа на Административен съд Плевен.

С протоколно определение №314 от 23.01.2024г. по КАД №1035/2023г. е оставена без разглеждане като просрочена касационната жалба и производството в частта, в която се обжалва Решение №359/04.07.2023г. е прекратено.

В частната жалба срещу определение №864/13.09.2023г. по НАХД №983/2023г. са наведени доводи, че същото е неправилно. Твърди се, че не е приложима нормата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а е приложима разпоредбата на чл.25а ал.3 от същата, като присъдената сума не е съобразена с минималния размер на възнаграждението в този случай. Посочва се, че производството е приключило в едно заседание, като юрисконсултът не е присъствал, а е изразено само писмено становище. Моли се за отмяна на определението и изменение на решението в частта на разноските, като бъдат присъдени такива в минималният размер по чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

От ответника не е депозирано становище по частната жалба.

След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, настоящият касационен състав намира, че частната жалба е допустима за разглеждане, като подадена в срок и от надлежна страна, но е неоснователна. Съображенията за това са следните:

В определение №864/13.09.2023г. по НАХД №983/2023г. районният съд е приел, че искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо, но по същество е неоснователно, тъй като според чл.143 ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. Счел е, че крайният резултат от съдебното обжалване следва да се има предвид при определяне сторените разноски от страните в производството, като в конкретният случай наказателното постановление е потвърдено. Посочил е, че в хода на съдебното производство от юрисконсулт е депозирано писмено становище, в което е направено и искането за присъждане на разноски в размер на 150лв., на основание чл.63д от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Приел е още, че според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240лева. По изложените мотиви, районният съд е оставил без уважението искането по реда на чл.248 от ГПК.

Определението е правилно.

Районният съд се е позовал на нормата на чл.143 ал.3 от АПК, според която при отхвърляне на жалбата, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. В конкретният случай НП е потвърдено.

Правилно се явява твърдението в частната жалба, че не е приложима нормата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, доколкото е налице специалната разпоредба на чл.27е от същата, според която възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Но именно в този диапазон, в максималният предвиден размер, е определено и възнаграждението на процесуалния представител на ответника.

Дори да се приеме за приложима, не нормата на чл.27е, а тази на чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, според която за предоставена правна помощ за получаване на документи и книжа по дела, за изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв., то отново присъденото възнаграждение е в регламентирания от нормата диапазон.

Предвид изложеното и с оглед наложената с обжалваното и потвърдено с решението на районният съд наказателно постановление имуществена санкция в размер на 5000лева, то определеното възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 150лева е правилно. Като е достигнал до същия извод в обжалваното определение, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №864/13.09.2023г. по НАХД №983/2023г. по описа на Районен съд Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Преписи от определението да се изпратят на страните по делото.