Решение по дело №2015/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 508
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20205510102015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
Секретар:М. Т. М.
Прокурор:И. Д. Ч. (РП-К.)
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20205510102015
по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.19, ал.1 от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/ във връзка с чл.530 и следващите от ГПК.
Молителят твърди, че бил роден на *** г. в гр. К. от родители: майка К.Т.Д. - с
бащина фамилия Т., и баща Д. М. 1 Д.. Майка му К. Т. и тъй - като неин син, били потомци
на известния възрожденски род Т. от гр. К.. Родът Т. имали признат от историческата наука
значим принос за стопанското, църковно-просветното и националнополитическото развитие
и напредък на Б. народ през В. - от началото на 19-ти век, както и след освобождението на Б.
при изграждане на новата Б. държава. Сочи, че генеалогията на рода Т. била исторически
проучена, изследвана и установена до родоначалника - дядо П. С. Т., роден *** г. и починал
*** г. Съществували множество исторически изследвания и публикации за живота и
обществената дейност на представителите на рода Т., като особено внимание било
посветено на двамата най-видни дейци и общественици - на братята Х. и Н. Т., синове на
дядо П. С., които в историческата наука се определяли като „Благодетелите на църковната
борба за независима Б. църква". В резултат на многогодишни усилия поиздирване и
систематизиране на запазените архиви, признателните потомци са съставили родословно
дърво на Т.я род, в което последователно били проследени и документирани всички колена
и поколения през 19-ти и 20-ти век, както и последните разклонения на рода през настоящия
21-ви век. Майка му К. Т. - с бащина фамилия Т. била последният представител, който е
носител на фамилното име на Т.я род. След 1993 г., когато майка му е приела фамилията на
своя съпруг - Д.а, родовото фамилно име „Т." вече не се носело от съвременни български
1
граждани, не съществувало като фамилно име в обществото - на практика фамилията „Т."
била забравена, изтрита и оставала само в историческите хроники. Заявява, че неговата
лична-индивидуална идентичност и национална принадлежност като български гражданин
от ранни години били неразривно свързани с родовата му памет и принадлежност към
възрожденския род Т., чийто потомък се явявал. През целия си съзнателен живот - над 10
години, той се е самоопределял и манифестирал като личност и гражданин пред роднини,
близки, приятели, в социалните мрежи и в обществото с фамилното име „Т." - като горд
наследник и ревностен продължител на Т.я род. С името Т. бил съм известен както в личния
си живот, така и обществото - неговите роднини, близки, колеги и приятели трайно се
обръщали към него и го наричали с фамилното име Т.. Твърди, че неговото субективно
личностно самоопределение чрез фамилното име Т. и обстоятелството, че това фамилно име
е придобило широка известност в неговите лични и обществени отношения, представляват
„важни обстоятелства" по смисъла 2 на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, които обуславят наличието на
обоснован негов личен и обществен интерес от промяната на фамилното му име. Сочи
съдебна практика (Решение № 1426 по гр.дело № 396/2008 г. на ВКС, 5 гр.о.). Моли съда да
постанови решение, с което на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР да уважи настоящата молба, като
допусне промяна на фамилното му име на Т., с която да бъде записан в Акта за раждане. В
съдебно заседание молбата се поддържа от адвокат Е. Д., който моли съда да уважи същата
като основателна и доказана.
Заинтересованата страна Община – К., редовно призована, не изпраща процесуален
представител по делото и не взема становище по основателността на молбата.
Представителят на Районна прокуратура – К. взема становище, че молбата е
основателна и моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна в името на
молителя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения акт за раждане №***г. издаден от Община К. се установява,
че молителя е роден на ***г. и е записан с имената Т. Д. Д. , с родители майка К.Т.Д. и
баща Д.М.Д..
Представено е удостоверение за раждане на К. Т. Т. майка на молителя, от което се
установява, че същата е с родители майка М. Х.ва Т. и баща Т. Т.ов Т..
Представено е и свидетелство за съдимост рег. 4***, издадено от Районен съд – К., от
което се установява, че Т. Д. Д. не е осъждан.
По делото са представени и писмени доказателства : Статия "Род Т. от К." по
материали на Н. Н. - „К. в миналото", изд. 1927 г. ; Родословно дърво на Т.я род; Публична
информация в интернет - исторически и медийни публикации за братя Х. и Н. Т., както и за
целия род Т..
2
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, по делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите С. Д. В. и К.Т.Д..
От показанията на свидетеля В. се установява, че се познават с молителя от
ученическите си години. Заявява, че „той се идентифицира като Т., Гордее се с това име и
ние го знаем като Т.“. Сочи, че неговия приятелски кръг го знаели като Т..
Свидетелката К. Д.а /майка на молителя/ заявява, че синът й е кръстен на дядо си Т.
Т. и всички се обръщали към него като „младши Т.“. Заявява, че, когото Т. бил малък му
обяснили историята на рода Т. „той обясни, че и той иска да се казва така“. В 5, 6 – ти клас
по история Т. разказал в училище по повод на Желязната църква на децата, че е наследник
на Т.я род. „Оттогава иска така да бъде и да носи фамилията Т.“. Сочи, че в социалните
мрежи се е регистрирал ката Т.. Приятелите и колегите му се обръщали към него само на Т.
въпреки, че бил Д. по документи.
Показанията на свидетелката Д.а следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на
чл.172 от ГПК, предвид родствената й връзка с молителя по делото След тази преценка
съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същите са
безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и логични и се подкрепят от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка се налат следните правни изводи :
Молбата е процесуално допустима - депозирана е от лице, което е активно
легитимирано и по отношение, на което е налице правен интерес от заявяване на такова
искане. Предметът на производството е установяване наличието на предпоставки,
обуславящи допустимост на промяна на вписано в регистъра на населението обстоятелство
– фамилното име на личността. В обществен интерес е стабилност и достоверност на
отразените в този регистър данни, поради което именно и за допускане промяната е
необходимо и достатъчно да се установи, че съществува значимо от гледна точка на
обществото обстоятелство, обуславящо пренебрегване на стабилността досежно вписаните в
регистъра данни. Ето защо, съдът счита, че производството по промяна на името е
охранително по своя характер. По изложените съображения решението по чл. 19 ЗГР е израз
не на правосъдната компетентност на съда, а на предвидената в чл. 2 in fine ГПК
компетентност да оказва съдействие при упражняването на лични права. Сега действащият
закон не установява особени изисквания за производството, поради което съдът приема, че
искането следва да се разгледа при общите правила на охранителното производство - чл. 530
- чл. 541 ГПК. Предвид изложеното, съдът намира молбата за процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗГР, промяната на собственото, бащиното или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то
е осмиващо, опозоряващо или когато е обществено неприемливо, когато в случая важни
обстоятелства налагат това.
3
Името представлява поС.но словесно обозначение на физическото лице, което служи
за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица,
поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на
важни обстоятелства (Решение № 142 по гр.дело № 703/2002 Г., II г. о. на ВКС).
Съгл. чл. 9, ал. 1 ЗГР името на български гражданин, роден на територията на
Република Б., се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се
вписват в акта за раждане.
Фамилното име представлява словесно обозначение на физическото лице, което
служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически
лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на
някоя от посочените по - горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е налице.
Правото на име и фамилия е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от
категорията на естествените, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически
то е уредено с императивни правни норми. Промяната на фамилията е регламентирана като
потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се
упражнява по предвиден в ГПК ред. Законодателят определя името като съставно, състоящо
се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при
различни условия на социално общуване. В тази връзка и законът установява различни
критерии за формиране на различните части на името - пълна свобода при подбора на
собственото име, през вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за
съдържанието на бащиното име.
В случая се иска промяна на фамилното име на молителя от Д.. на Т..
Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на
направеното искане по реда на чл. 19, ал.1 ЗГР за допускане на промяна в фамилното име на
молителя, в хипотезата на наложителността на това, поради "важни обстоятелства". В
редица актове на ВКС, със задължителен характер, например: решение № 346/25.11.2011 г.
по гр. дело № 1387/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. дело
№ 712/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 200/14.04.2010 г. по гр. дело № 25/2009
г. на IV-то гр. отд. на ВКС, се приема, че тъй като законът не дава отговор на въпроса кои
точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на
всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и
обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени
обстоятелства, които правят носенето на името и в случая фамилията лично и обществено
неудобно или неподходящо. За такива обстоятелства съдът намира установеното по
безпротиворечив начин обстоятелство, че молителя Т. Д. е потомък на известен
възрожденски род от град К. – Т.. Фамилията Т. е позната в обществото. Наименованието
на фамилията им се доказа, че произхожда от фамилното име на дядото на молителя, а не е
произволно избрано. Именно с това фамилно име, установимо от свидетелските показания,
4
обществото припознава молителя, а той самият се индивидуализира с него и го употребява
ежедневно, което го е направило известен като Т. Т. в заобикалящата го среда.
Съдът намира, че описаните от молителя обстоятелства без никакво съмнение са
важни за него самия и като такива следва да бъдат приети за важни и от гледна точка на
обществените отношения. Фамилията е призвана да обезпечи и определени обществени
функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието й в социалния живот, а бе
установено, че молителят в социалния си живот бива индивидуализиран именно с
фамилията, Т.. От установеното по категоричен начин, че молителят се е разграничил от
действителното си фамилно име - Д.. и използва фамилното име на дядо си- Т., съдът прави
извод, че в обществото, в работата си и при условията на социално общуване той търпи
неудобства, т.е. фамилията Д. за него е лично и обществено неудобна, доколкото личният и
професионалният му живот са изградени върху друга фамилия, а именно: Т.. Именно с
фамилията Т. молителят е разпознаваем в социалната среда, в която е ситуиран - приятелска,
роднинска и професионална. В този смисъл, основателно може да се счете, че се наблюдават
обективни основания, които да способстват за извода, че фамилията на молителя следва да
бъде променена. Поради това, мотивираното от гореописаните обстоятелства субективно
желание на дадено лице да носи определена фамилия, следва да се квалифицира като "важно
обстоятелство" по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Същото се отнася и за обстоятелството, че
даденото лице е познато в обществото по определен начин- в случая с фамилия, различна от
носената, но която е свързана с неговия род и която би се явила и негова фамилия в случай,
че е била спазена приемствеността в имената, какъвто не е настоящият случай. Това
положение, според съда, налага извършването на желаната от страна на молителя
юридическа промяна и обуславя уважаване на молбата.
Отделно от това, съдът не съзира пречки за промяна на фамилията на молителя. От
представеното свидетелство за съдимост се установява, че молителят не е осъждан. От тук се
налага извода, че промяната на името на молителя не цели заблуждение на държавни
органи. По делото не са налични доказателства, които да разколебават извода, че молителят
е почтен гражданин, за когото съществуват "важни обстоятелства" от лично естество,
предопределящи желанието му да промени фамилното си име.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде
уважена, като се допусне промяна във фамилното име на молителя, като в съответните
актове за гражданско съС.ие и в регистрите на населението, вместо фамилното име Д., се
впише съответно името Т..
Заверен препис след влизането му в сила следва да бъде изпратен на Община К. за
отразяване на допуснатата промяна в акта за раждане и регистрите на населението.
Воден от горните мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна във фамилното име на Т. Д. Д. , ЕГН ********** с адрес : град
К., улица „***“ №*, от Д. на Т..
Разпорежда заверен препис от настоящото решение след влизането му в сила да се
изпрати на Община К. за отразяване на допусната промяна в акта за раждане на детето и в
регистрите на населението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6