Решение по дело №920/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба на Д. И. И. и Д. Й. И. срещу заповед № РД-01-3356 от 01.11.2024 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателите за общински жилищен имот с административен адрес: [жк] [адрес], в част от апартамент състояща се от една стая и общо ползване на кухня, сервизни помещения, изба. Иска се да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, постановена при неправилна преценка на фактическите обстоятелства, при неправилно приложение на материалния закон и необоснована. В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. М. А., АК - Русе, която поддържа жалбата, с направени уточнения по нея и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – кмет на Община Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирани лица - адресати на акта, които са неблагоприятно засегнати от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

От фактическа страна е установено следното: Със Заповед №РД-01-2645 от 08.08.2023 год., в общински жилищен имот от резервен фонд на адрес: гр. Русе, [жк], [адрес], aп. 1, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба, съгл. АОС №8576/20.04.2018 год. са настанени Д. И. И. и Д. Й. И., за срок от две години, сключен е Договор за отдаване под наем на жилищен [имот номер]/04.08.2021 г.

На 24.06.2024 г. в ОП „Управление на общински имоти" е постъпил писмен сигнал срещу И. от съседи, за системни нарушения на нощната тишина, шумни събирания, разговори на висок тон на поляната пред жилищата, пиянски викове, псувни. И. и приятелите му горели кабели, а съседите му се страхували, че ще избухне пожар. На 15.07.2024 г. била извършена проверка от служители на ОП „Управление на общински имоти", констатирано било, че в момента на проверката пред входа е запален огън и действително се горят кабели, а наемателя бил предупреден да спазва обществено приемливото поведение, разпоредбите на чл.2, ал.1, т.1 и т.З от Наредба №4 за спазване на обществените спокойствие и морал на Община Русе и противопожарните изисквания, отправено било и писмено последно предупреждение до И. с изх. № 234/22.07.2024 г. На 30.08.2024 г. живущите в [жк], че желаят наемното правоотношение с Д. И. да бъде прекратено. Оплакванията са идентични, като е добавено, че И. разбива мази, краде желязо и дървен материал, за да ги предаде на вторични суровини. Чука посред нощ по вратите им, като проси ракия. Негов приятел се бил настанил пред входа на дюшек като клошар. Не спазвали никакви хигиенни навици. Обрали зеленчуковите градинки на жителите. Под заявлението са се подписали осемнадесет гражданина. Изготвена е справка от Второ РПУ - Русе с № УРИ 3339300-3631 от 27.09.2024 г. Съгласно справката по отношение на наемателя И. няма съставяни АУАН за нарушаване на нощната тишина, „но многократно са постъпвали устни сигнали от съседи, желаещи анонимност, за нарушаване на спокойствието им от Д. И.. И. устно е предупреждаван да не нарушава спокойствието на живущите в сградата."

Констатациите са докладвани на заседание на Комисията по чл. 6 от Наредба №6. На заседанието си през месец Септември 2024 г., Комисията е решила да бъде прекратено наемното правоотношение с наемателите на осн. чл. 31, ал.1, т.3, т.4, т.11 от Наредба №3, във вр. с чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № 4 на община Русе, обсъдила е обстоятелството, че И. е настанен с племенницата си, Д. Й. И., която е с ТЕЛК 80% с диагноза „Тежка умствена изостаналост и епилепсия" и е решила да сезира Дирекция за социални и здравни дейности при Община Русе с цел предоставяне на резидентна грижа за Д. Й. И..

За започналото административно производство Д. И. бил уведомен с писмо с изх. №94Д-16048-1/02.10.2024 г., (л. 10 от преписката). В него на жалбоподателя е указано, че в 7-дневен срок от получаването му може да представи в ОП "Управление на общинските имоти" становище по започналото производство и писмени доказателства във връзка с него. В уведомителното писмо е указан и срокът, в който то следва да приключи, включително с издаване на заповед на кмета на Община Русе за прекратяване на настаняването, а именно до 30.10.2024 г. Към уведомителното писмо е приложен и препис от Решение по т. 2.2, прието с Протокол № 9 от 26.09.2024г. на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6.

На 10.10.2022г. И. подал становище /стр.5-6 от преписката/, в което отрекъл да е извършвал действията, които са описани в жалбата - не е разбивал мази, не чукал по вратите за ракия, трети месец не пиел алкохол, не е обирал градинки, а си имал своя. Допускал е грешки в миналото, но вече се е поправил и отдавна е преустановил събиранията, горенето на кабели, виковете, случвало се е преди, за което съжалявал. Представил е подписка от съседите в негова защита. Моли да остане в общинското жилище.

Становището на И. е обсъдено на заседание на 25.10.2024 г. на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6. Комисията потвърдила предходното си решение с решение по т. 4.1. в Протокол № 10/25.10.2024 г. - „Да се прекрати наемното правоотношение между Община Русе и Д. И. И. за общинско, землище на адрес: гр. Русе, [жк], [адрес], aп. 1, поради системно нарушава добрите нрави и спокойствието на гражданите и неполагане на грижата на добрия стопанин при ползване на жилището и системно нарушаване спокойствието на гражданите -чл. 31, ал.1, т.3, т.4, т.11 от Наредба № 6 на Общински съвет - Русе." О. Д. Й. И. да бъде предоставена съответната резидентна грижа.

Въз основа на решението е издадена оспорената заповед № РД-01-3356 от 01.11.2024 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателите за общински жилищен имот с административен адрес: [жк] [адрес], в част от апартамент състояща се от една стая и общо ползване на кухня, сервизни помещения, изба.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

Заповедта е издадена от компетентен материално и териториално орган – от зам. кмет на община Русе, в условията на заместване на кмета на общината, видно от представената на стр.4 от преписката Заповед № РД-01-3272/24.10.2024 г. на кмета на Община Русе и Заповед № 61/18.10.2024 г., издадена от председателя на ОбС - Русе за командироване на кмета на Община Русе за периода от 28.10.2024 г. до 03.11.2024 г. на стр.24 от делото.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно чл. 46, ал. 2, изр. второ от ЗОС, респ. чл. 31, ал. 2, изр. второ от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост (Наредба № 6) – в него са посочени основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който е определен на четиринадесет дни.

Заповедта съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването й – чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В същата са посочени няколко прекратителни основания – чл.46, ал.1, т.3, т.4 и т.9, ал. 2 и ал. 5 от ЗОС, респ. чл. 31, ал. 1, т.3 т.4 и т.11 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе. Изложени са и фактическите обстоятелства, които се субсумират под посочените законови разпоредби, съставляващи неговите правни основания.

Настоящият състав на съда счита, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателката Д. Й. И., която също е настанена в жилището е освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК с диагноза „Тежка умствена изостаналост“ с оценка 80% трайно намалена работоспособност /л.26 от преписката по делото/. Безспорно издадения акт ще засегне правата и на И.. Административния орган е уведомил по реда на АПК директора на дирекция „Социални и здравни дейности“, община Русе, за изразяване на становище. Отговор от страна на дирекция „Социални и здравни дейности“ липсва и до приключване на делото, поради което не е осигурена в пълна степен защита на правата на жалбоподателката.

На следващо място в обжалваната Заповед № РД-01-3356/01.11.2024 г. е налице противоречие между мотивите на заповедта и разпоредителната й част, доколкото изложените фактически основания касаят един общински жилищен имот, с адрес: гр. Русе, [жк], [адрес], aп. 1, а е разпоредено прекратяване наемното правоотношение с Д. И. И. и Д. Й. И. за общински жилищен имот с административен адрес: гр. Русе, [жк], [адрес], aп. 1.

Задължителните елементи на административният акт са изчерпателно посочени в чл. 59, ал.2 АПК. Конкретното изявление на административния орган по същество се материализира в диспозитива на акта - разпоредителната му част. За да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 59, ал.2, т.5 от АПК е необходимо от съдържанието на административният акт да може да се установи ясно и конкретно волята на административния орган и съдържанието на разпоредените задължения. В конкретният случай мотивите на оспорената заповед се отнасят до един общински жилищен имот, а разпоредителната част касае друг такъв имот. Поради това оспорената заповед е незаконосъобразна.

Разпоредителната част на административният акт е задължителна част от съдържанието му и с нея се определят правата, задълженията на адресата и срока за изпълнение. Неяснотата поради несъответствие между мотиви и разпоредителна част се отстранява по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка - чл. 62, ал. 2 от АПК. Посоченият порок на оспорената заповед, който в случая се явява съществен, не е отстранен.

При тези съображения съдът намира, че актът се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

При този изход на спора и на основание осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя Д. И. И. за присъждане на разноски – платена държавна такса за образуване на дело в размер на 20 лева (л. 10 от делото) се явява основателно. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Община Русе, която, като юридическо лице, разполага с гражданска правосубектност да отговаря за тях. Основателно се явява и искането на адв.М. А. от АК - Русе за присъждане на възнаграждение за оказаната, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, безплатна адвокатска помощ на жалбоподателите в настоящото производство, видно и от съдържанието на представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.22, гръб от делото). Съдът като съобрази правната и фактическа сложност на делото, определя възнаграждението на адв. А. в размер на 400 лева. При определянето на този размер, с оглед задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено с решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съдът не е обвързан от минималния размер на възнагражденията, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която наредба препраща чл.38, ал.2 от ЗА.

Възнаграждението за безплатно оказаната адвокатска помощ, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, също следва да бъде възложено в тежест на Община Русе.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. И. И., [ЕГН] и Д. Й. И., [ЕГН], Заповед № РД-01-3356 от 01.11.2024 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с Д. И. И. и Д. Й. И. за общински жилищен имот с административен адрес: гр. Русе, [жк], [адрес], aп. 1, в част от апартамент състояща се от една стая и общо ползване на кухня, сервизни помещения, изба, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Д. И. И., [ЕГН], сумата от 20 лева – разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на адвокат М. А. от Адвокатска колегия – Русе, с личен № ********** и служебен адрес гр. Русе, [улица], сумата от 400 лева – възнаграждение за безплатно предоставената адвокатска помощ в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.