НОХД № 485/2016 г.
по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия Д.Д.К.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, безработен, осъждан, с ЕГН:********** за това, че на 13.04.2015 г. в
района на с. П., обл. П. се заканил с убийство на А.Н.А.
***, като опрял нож на врата и и отправил дуМ.: „Сега
ще ти резна главичката!“, която закана е възбудила
основателен страх за осъществяването и - престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може
да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен,
като му наложи справедливо наказание, отчитайки преди всичко смекчаващите
вината обстоятелства.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от А.Н.А. срещу подсъдимия Д.Д.К. за сумата от
2000 лв., представляваща причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със
законната лихва от дата на извършването му – 13.04.2015 г. до окончателното и
погасяване. Конституирана като граждански ищец и частен обвинител е А.Н.А..
Нейният повереник моли за признаване на подсъдимия за
виновен по така повдигнатото обвинение и за уважаване на предявения граждански
иск изцяло като доказан по основание и по размер.
Защитата счита, че не е налице извършено престъпление
и пледира за оправдаване на подсъдимия. При условията на алтернативност
счита, че ако подсъдимият бъде признат за виновен, да бъде взето предвид като
изключително смекчаващо вината обстоятелство, че подсъдимият се грижа сам за
трите си деца и да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 НК.
Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения,
че единствено е искал да поговорят с пострадалата, за да се прибере у дома при
него и при децата им.
В правото му на лична защита заявява, че желае
справедлив процес и твърди, че с пръст не е докоснал пострадалата.
В дадената му последна дума подсъдимият моли съда да
му повярва, че няма вина и отново моли за справедлив процес.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата А.Н.А. и подсъдимият Д.Д.К. се познавали още от деца, тъй като семействата им били
съседи в гр. С.. И двамата имали предходни връзки и по едно дете, преди да
заживеят заедно. Нито А., нито К. се грижили за децата им от предходните
връзки, когато това се случило. Така през 2002 г. двамата заживели на съпружески
начала в дома на подсъдимия в гр. С., ул. „******. От съвместното им
съжителство се родили децата A. К. (през 2003 г.), С.К. (през 2004 г.) и Е. К.
(през 2008 г.). През годините на съвместно съжителство отношенията между
двамата често били обтегнати. Подсъдимият К. по принцип се държал добре с
пострадалата, тъй като много я обичал, но когато употребявал алкохол, често провокирал
конфликтни ситуации и изразявал недоволство от А.. Конфликтите нерядко ескалирали
и в няколко случая К. нанасял удари на А.. Основна причина за поведението на К.
били породените в него съмнения, че А. му изневерява с нейни колеги. А.
работила в завод за хляб на фирма „**“ ЕООД в гр. П.. В началото на 2015 г.
скандалите между двамата били ежедневни. Те се отразявали на психическото
здраве на А. и дори според нейния баща – свидетелят Н.А., косата и започнала да
капе. В крайна сметка А.А. решила да напусне подсъдимия.
На 03.03.2015 г., докато подсъдимият К. не бил в дома
им, А. събрала багажа си и напуснала жилището им в гр. С.. Тя се установила на
квартира в гр. П.. К. се прибрал у дома и установил, че дрехите на пострадалата
ги няма. Той се свързал с нея по телефона и разбрал, че тя го е напуснала. К.
започнал да прави опити да накара А. да се върне при него. Той и се обаждал често
по телефона и да настоявал да се върне при него. Когато звънял, първоначално К.
се опитвал да се държи мило с А. и да я убеди да се върне при семейството си,
но след като тя била непреклонна в решението си, той изпадал в ярост, започвал
да я обижда и да я заплашва. Обсебен от желанието си да върне А. в дома им, К.
започнал дори да я следи. Тогава разбрал, че А. има връзка със свой колега –
свидетелят И.К.. К. започнал да проучва К., разбрал къде работи майка му –
свидетелката Г.К. и ходил няколко пъти да разговаря с нея, за да я убеди да
накара сина си да напусне А.А.. К. се снабдил и с
телефонните номера на И.К. и на майка му, като често им звънял, а на К. и
изпращал съобщения да напусне А., като го заплашвал и обиждал. Закани отправял
и към неговата майка. Въпреки това А. и К. не прекратили връзката си. Това
подтикнало К. отново да насочи агресията си към А. *** г. А.А.
била на работа във фирма „**“ ЕООД в гр. П.. Същия ден се чули с К. по телефона
и направили уговорка да се видят и поговорят, след което подсъдимият да я
откара с автомобила си до залата, в която се провеждали шофьорски курсове, тъй
като А. преминавала такъв курс на обучение към момента. Около 16,30 часа на
13.04.2015 г. А.А. излязла от работа и се качила в
автомобила на подсъдимия - марка „Ф.П.“ с рег. № ******. В автомобила било и най-малкото
им дете - Е. К., като пострадалата се качила на задна седалка при него. Подсъдимият
насочил автомобила в посока МБАЛ П., като заявил, че ще заберат негов приятел –
свидетелят Г.С. с прякор „П.“, който се намирал там, тъй като по това време
жената, с която С. живеел на семейни начала, била в болницата. Пред сградата на
МБАЛ П. свидетелят Г.С. се качил в автомобила. Малко след това подсъдимият К. поискал
от С. да се качи да управлява автомобила, а той седнал на задната седалка, за
да разговаря с А.. А. останала по средата на задната седалка между детето Е. и
подсъдимия К.. Г.С. се качил да управлява автомобила. Подсъдимият сложил ръката
си зад врата на А., сякаш я прегръща, но вместо това я стиснал и и прошепнал да
не крещи, за да не изплаши детето и че отиват при баща и – свидетелят Н.А. ***,
за да каже пред него, дали ще се върне при подсъдимия или не. А. знаела, че
пред детето им К. няма да и стори нищо лошо и не се възпротивила. Когато
стигнали в с. П., автомобилът не спрял, а напуснал селото и продължил да се
движи по главния път в посока с. К., обл. П.. Малко
след с. П. К. казал на Г.С. да спре автомобила до черен път, водещ към лозов
масив. Г.С. спрял автомобила, подсъдимият К. слязъл и казал на А. също да
слезе. В автомобила останали Г.С. и детето Е. К.. Подсъдимият К. извадил от автомобила
сгъваем нож и газов пистолет и ги сложил в джоба си, а от багажника на
автомобила извадил бял на цвят чувал, след което казал на С. да отиде да събере
багажа на А. от квартирата й. С. попитал А. дали е съгласна, но тя му отговорила,
че не е. Г.С. и Е. К. потеглили с автомобила, като в него останала чантата на
пострадалата, заедно с всичките и вещи вътре, включително мобилния и телефон.
Подсъдимият К. отвел А. навътре в масива. Подсъдимият К. бил видимо ядосан и афектиран. Той отново
започнал да увещава А. да се прибере при него и децата, казвал и, че много я
обича. Тя не реагирала с положителен отговор и той се ядосвал все повече. В
един момент започнал да сипе заплахи към А.. Извадил ножа от джоба си и го
разгънал. Разгънат ножът бил дълъг около 20 см. Казал на А. „Сега ще ти резна главичката!“, „Ще се удавиш в собствената си кръв“,
„Ще ти счупя главата“, като едновременно размахвал ножа към нея и дори опрял
острието му в нейния врат. Отправените от подсъдимия К. закани, агресивното му
поведение и ножът възбудили у А. основателен страх, че К. може да пристъпи към
осъществяването им. А. познавала добре подсъдимия и знаела, че ако започне да
се държи мило с него и му каже, каквото иска да чуе – а именно, че ще се върне
при него, той ще се успокои. Така тя започнала да му обещава, че ще се върне
при него, ще заживеят заедно и ще имат време за всичко. Обещанията на А., че ще
събере багажа си и ще се върне в семейния им дом смекчили агресията на К.. Той
прибрал ножа и започнал да прегръща пострадалата и да е целува. Започнал да
дърпа дрехите на А. с намерение да имат сексуален контакт. Тя му казала, че
сега не е момента и има време, след като се съберат отново. К. спрял и се
обадил по телефона на Г.С. да дойде да ги вземе. К. и А. били с масива между 40
минути и един час. След като К. му се обадил, Г.С. пристигнал до лозовия масив
с автомобила, качил А. и К. ***. Направили уговорката, че К., С. ***, а А. ще
вземе колата на К. и ще отиде да вземе багажа от квартирата си в гр. П.. А. се
прибрала в квартирата си. Същата вечер тя била посетена от майка си – свидетелката
В.А., която е търсила няколкократно, докато били в лозовия масив с К., но А. не
отговаряла. На нея А.А.
разказала как подсъдимият К. я завел в лозовия масив край с. П. и докато опирал
нож във врата и я заплашил, че ще я лиши от живот. Свидетелката В.А. видяла, че
дъщеря и е много разстроена, уплашена, очите и лицето и били подути от плач, цялата
треперила. А.А. се обадила и разказала и на баща си –
свидетелят Н.А. какво е преживяла. На следващия ден А.А.
подала жалба до Районна прокуратура П., в която описала инцидента и потърсила
съдействие. След като възприела отправената на 13.04.2015 г. закана с убийство
като реална, А.А. променила поведението и начина си
на живот, станала неспокойна, страхувала се да стои сама в квартирата си, да
отива и се връща от работа, движила се по улиците с повишено внимание и страх,
че К. може да я срещне. Страхът от евентуалното осъществяване на заканите се
затвърдил в съзнанието на пострадалата, защото поведението на подсъдимия било
последователно и трайно - дори след инкриминираната дата, той продължил да се
обажда по телефона и да я заплашва с физическа саморазправа, както и да я
обижда. К. често ходил на работното място на А. във фирма „**“ ЕООД в гр.П.,
където създавал скандали. Колегите на А. били запознати с отношенията им и се налагало
често да я изпращат до дома и или да се прибира с такси, защото пострадалата се
страхувала К. да не осъществи заканата си. Дори през месец юни 2015г. А.А. временно се настинала да живее при своята колежка –
свидетелката Й.Д., защото подсъдимият често обикалял пред жилището, в което
живеела, знаел и графика и за работа. Впоследствие А.А.
заживяла в дома на И.К.. На 30.06.2015 г. с определение на Районен съд П. по
гр. дело № 1349/2015 г. е одобрена постигната спогодба между пострадалата А. и
подсъдимия К., по силата на която родителските права върху малолетните им деца A.,
Стелиана и Е. се предоставят за упражняване на бащата
Д.К., а А. е осъдена да заплаща месечна издръжка за тях. В хода на настоящото
съдебно производство, подсъдимият К. няколкократно се срещал с пострадалата А.,
за да я убеди да смени показанията си, касаещи инкриминираната дата, но същата
му заявила, че няма да ги промени, защото ако го направи, подлежи на наказание
за лъжесвидетелстване.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от всички
събрани по делото доказателства: гласните – обясненията на самия подсъдим, показанията
на свидетелите А.А., Г.К., И.К., В.А., Н.А., П.Т., С.Ц.,
Р. Б., Г.С. и Й.Д., проведената очна ставка между свидетелите А.А. и Р. Б., писмените – определение на РС П. по ЧНД №
687/2015 г., протокол за претърсване и изземване с приложен фотоалбум, ДСМПИС,
справка съдимост, характеристична справка, справка за
собственост на автомобил, протоколи за предупреждение, писма до и от мобилните
оператори, определение на Районен съд П. по гр. дело № 1349/2015 г., решение на
Районен съд П. по гр. дело № 116/2016 г., писма от „П.“ АД, материали по
преписка с вх. № 340000-7288/2016 г. на РУ МВР С., веществените - 3 бр. гилзи и 5 бр. компакт
дискове, както и заключенията на изготвените балистична експертиза и техническа
експертиза.
Събраните по делото доказателства са без противоречие
помежду си относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние и
участието на подсъдимия в неговото извършване. В тази насока основни са
показанията на А.А., тъй като заканата е осъществена
в момент, когато са били само двамата с подсъдимия К. и няма други
свидетели-очевидци на случилото се. Все пак нейните показания се подкрепят и от
изнесеното от свидетеля Г.С., който потвърждава, че е оставил с автомобила А. и
К. в лозовия масив и е отишъл да ги вземе след около час. Самият подсъдим не
отрича, че са били само двамата с пострадалата в масива. Съдът кредитира изцяло
показанията на А.А., тъй като те са логични, а освен
това свидетелката ги е излагала последователно във времето, без съществени
вътрешни противоречия. Изнесеното от нея за случилото се пред съда съвпада
напълно и със споделеното от нея пред нейните родители още на същия ден, непосредствено
след инкриминираното деяние, както и на досъдебното производство. В тази насока
съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите Й.Д., Г.К., И.К., В.А., Н.А.
и П.Т., които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по
отношение на обстоятелствата, за които те са свидетели. Техните показания
следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена
стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от тях,
а част от свидетелите – Д. и Т. не са и заинтересовани по никакъв начин пряко от
изхода на делото. Съдът кредитира и показанията на С.Ц. – майка на подсъдимия,
като отчита естествено тази родствена връзка и очевидния стремеж на един
родител да помогне на детето си. Съдът
кредитира и показанията на Р. Б. по отношение на обстоятелството, че
подсъдимият К. се е срещал с пострадалата А. и я е молил да си каже „истината“,
но счита, че свидетелят грешно е разбрал отговора на А. като признание, че е
излъгала пред съда за случилото се на инкриминираната дата. Всъщност
изявлението на А. е било в смисъл, че няма да ги промени, защото ако го
направи, подлежи самата тя на наказание за лъжесвидетелстване. По отношение на
тази среща, съдът също кредитира показанията на А.. Съдът кредитира в голяма
част и показанията на свидетеля Г.С., като за съда не остана скрито желанието
на последния да оневини по всякакъв начин своя най-добър приятел – подсъдимия К.
и да хвърли вината за всичко случило се в семейството им върху А.А., обвинявайки я, че е наркоманка, лоша майка и съпруга и
т.н. Точно в тази са насока са и показанията на С.Ц., която също се изказа
негативно за нея. В заключение съдът приема, че експертите са отговорили в своите
заключения конкретно и точно на поставените въпроси и съдът кредитира изцяло техните
заключения.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С
действията си подсъдимият Д.Д.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Д.Д.К.
на 13.04.2015 г. в района на с. П., обл. П. се
заканил с убийство на А.Н.А. ***, като опрял нож на врата и и отправил дуМ.: „Сега ще ти резна
главичката!“, която закана е възбудила основателен страх за осъществяването и. Съдът
намира за категорично установени всички елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват
какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е
включвал представите, че подсъдимият държи в ръката си нож, размахва го към
пострадалата, опира го във врата и, като същевременно отправя словесни закани,
свързани именно с този нож – рязане на глава, изтичане на кръвта на
пострадалата. За съзнаването какъв ефект ще възпроизведе заканата върху
пострадалата допринася и обстановката – двамата са се намирала извън Н.лено място, насред полето, в лозов масив, където А. не би
могла да очаква помощ от никого, подсъдимият носи и чувал. Затова и заканата е възприета от А. като действителна заплаха.
Подсъдимият е съзнавал липсата на желание от нейна страна да се върне в дома им
и въпреки това е целял със заканата си именно това – тя да промени решението си
и да се върне при него и децата им. В тази насока съдът не споделя изнесеното
от прокурора в обвинителния акт, че подбудите за извършване на престъплението са ниската степен на
обществено съзнание и правна култура у К. и незачитане на правовия ред в
страната. Подсъдимият може и да има ниска правна култура, може и
да има предходни осъждания, но настоящото му деяние не е преди всичко проява на
незачитане на законите на страната. Най-общо то е такова, но в индивидуален
план единствения мотив на К. да извърши престъплението е силната му любов към А.А. и желанието му те да продължат да живеят като семейство
и заедно да отглеждат трите им деца. Това, че подсъдимият има ниво на развитие,
което му пречи да види други начини, по които да върне А.А.
при себе си и децата им, го кара именно да действа чрез способи, които познава
- закани, заплахи и сила. В случая обаче категорично водещи за деянието са
силните му чувства към А.. Нека не забравяме, че преди да потегли колата, К.
заявил на С. да отиде в квартирата на А., за да събере багажа и. Това очевидно
показва, че той е бил убеден, че заплахите му ще подействат на А. и тя ще се
прибере при него. Именно убедеността му, че е постигнал желаното, го е накарал
да преустанови заканите си, след като А. му е обещала да се прибере при него. Неговите
чувства към нея са били толкова силни, че същият дори и повярвал като тя му
заявила, че като се съберат, ще имат време и за интимности и преустановил
опитите си за сексуален контакт още на място в лозовия масив. Свидетелят С.
заявява, че като пристигнал обратно с колата, пострадалата и подсъдимия се
държали за ръце и дори се прегръщали и целували. Свидетелката Ц. – майка на
подсъдимия, дори била скастрена от последния да не се меси, когато пристигнали
в дома им в гр. С., на отговор на въпроса защо А. е с него. Всички действия на К.,
преценени накуп, водят именно до извода, че водещо в поведението му е било
именно силната му любов към А. и желанието му тя да се върне при него и трите
им деца.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от
подсъдимия деяние, за което се предвижда наказание до шест години лишаване от
свобода и което съставлява тежко престъпление по смисъла на общата част на НК.
Съдът прецени като сравнително висока обществената
опасност на самия подсъдимия. Същият е осъждан, с недобри характеристични
данни. Това са и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът
прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства мотивът за извършване на
престъплението – желанието на подсъдимия да върне А.А.
при себе си и децата им, а като изключително смекчаващо вината обстоятелства се
явява именно влязлото в сила съдебно решение, по силата на което на подсъдимия
са предоставени родителските права върху трите им малолетни деца. Наказание
лишаване от свобода за настоящото деяние, извършено по горепосочения мотив,
само неоправдано тежко би засегнало именно отглеждането и развитието на тези
три деца. Те са в достатъчно напреднала възраст, за да разберат и осъзнаят
някои неща. В техните очи наказанието лишаване от свобода, ще се тълкува, че
баща им се е озовал в затвора, заради майка им и после цял живот ще трябва да
живеят с тази тежка психическа травма. В крайна сметка следва да си зададем и
въпроса: какви граждани искаме да растат в държавата ни и кое е по-важно за
държавата ни – адекватните грижи за подрастващите, които безспорно те могат да
получат само в семейството си и от родителите си или да накажем баща им по
най-строгия в закона начин, само защото той и преди вече е бил в затвора. Да,
подсъдимият е търпял наказания лишаване от свобода. Включително и в хода на
настоящото дело изтърпя ефективно такова, но за престъпление, засягащо други
обществени отношения и за което деяние няма вариант да му бъде наложно различно
наказание от лишаване от свобода. Това не означава автоматично, че след като е
бил последно 5 месеца в затвора и децата са растели без него в този период, то
за настоящото деяние отново следва да бъде изпратен в затвора. В случая като
смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени и периодът от време, изминал от
момента от процесното деяние – 2 години. С оглед
трайната практиката на Европейския съд за правата на човека по отношение на
правото на справедлив процес, гарантирано от чл.6 ЕКПЧ, настоящият съдебен
състав счита, че следва продължителността на наказателния процес също да се отчете
в полза на подсъдимия, като следва да се отбележи, че едно наказание, за да
бъде справедливо, то следва и да бъде своевременно наложено, за да изиграе своя
превъзпитаващ ефект. Две години след настоящото деяние, съдът намира, че едно
лишаване от свобода би било прекомерно тежко и несправедливо наказание за
извършеното от подсъдимия. Ето защо съдът счита, че разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.2, б. „б“ от НК би могла да намери приложение, тъй като счита, че в
случая е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство и няколко други
такива, посочени по-горе, които да обуславят прилагането му. Самият
представител на държавното обвинение в съдебно заседание поиска спрямо
подсъдимия да се наложи справедливо наказание, отчитайки преди всичко
смекчаващите вината обстоятелства.
При тези данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимия Д.К. наказание за
престъплението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, вр.
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.1 от НК - пробация при следните мерки за контрол и въздействие:
задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване и подпис два
пъти седмично за срок от една година и шест месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година и
шест месеца. Размерът на наказанието съдът определи отчитайки смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен
на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните
за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Съдът е убеден, че именно така определеното наказание
ще изпълните целите, визирани в чл.36,ал.1 НК, тъй като се касае за баща на три
деца, който е оставен сам да се грижи за тях, с оглед обстоятелствата и нивото
му на развитие и разсъждение, поддавайки се на гнева си и негативните си
емоции, е извършил престъплението, но на когото категорично мястото не е в
затвора за това, което е извършил. Ако считаме, че за подобно деяние, извършено
по подобен мотив, деецът следва да попада в затвора, за да бъде превъзпитан, то
наказателната ни политика е очевидно ретроградна. В същото време по делото има
много данни, че подсъдимият желае да работи, за да издържа децата си, като
понастоящем е безработен, регистриран в Бюрото по труда, но работи на частно, което
дава възможност да му бъде наложено наказание пробация,
което не му пречи да полага общественополезен труд и да се грижи за своите три
деца. Така определеното наказание съдът намира, че съответства
напълно на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока
степен на обществена опасност. С налагането му подсъдимият ще има възможност да
осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си
със законоустановените порядки в обществото. Така
преценения период на пробация е достатъчно дълъг с
оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления. В същото време това наказание ще
даде възможност на подсъдимия да работи, за да изплати и дължимо обезщетение на
пострадалата за причинените й вреди. Ефективното му лишаване от свобода би било
пречка и от тази гледна точка, т.е. няма да се получи реално и срочно овъзмездяване и за пострадалата.
По гражданския иск:
По отношение на предявения граждански иск от
пострадалата А.А. против подсъдимия Д.К. за сумата от
2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на деянието, ведно със законната лихва считано от 13.04.2015 г. до
окончателното погасяване на сумата, съдът намира същия за основателен по
основание, но не и по размер. По делото безспорно е установено, че подсъдимият
е причинил на пострадалата неимуществени вреди – притеснения, психически стрес,
уплаха и страх от възможността за реално осъществяването на заканата. В
подкрепа на този извод на съда са показанията на пострадалата А., нейните родители
Никола А. и В.А., свидетелите И.К., Г.К., Й.Д. и П.Т., които съдът кредитира изцяло
в тази посока. Поведението на подсъдимия е противоправно
и общественоопасно - обявено от закона за
престъпление. С оглед гореизложените мотиви е извършено виновно. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причинените
вредоносни последици. От деянието са настъпили неимуществени вреди за
пострадалата, изразяващи се в притеснения, психически стрес, уплаха и страх от
възможността за реално осъществяването на заканата. Съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил
другиму, като съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. Съдът, базирайки се на събраните и проверени по
делото доказателства, счита, че сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва
от датата на деянието – 13.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата е
справедливо овъзмездяване на претърпените притеснения,
психически стрес, уплаха и страх от възможността за реално осъществяването на
заканата от страна на пострадалата в резултат на деянието извършено от
подсъдимия. Съдът счита, че предявеният граждански иск за размера над 1000 лв.
до 2000 лв. е неоснователен и следва да го отхвърли като такъв. Следва да се
има предвид и, че присъждането на по-голям размер обезщетение също пряко ще
рефлектира върху децата на подсъдимия, а в крайна сметка пострадалата е осъдена
да заплаща дори месечна издръжка за всяко едно от тях в размер на по 105 лв.
Съдът не би искал присъденото обезщетение в по-голям размер да се явява
основание за своеобразно „прихващане“ и избягване на заплащане на дължимата
издръжка за определен период от време, макар и тя да се дължи от пострадалата
на децата, чрез техния баща, а не лично на него.
Веществените доказателства – 3 броя гилзи следва да се
отнемат в полза на държавата и да се унищожат като вещи без стойност, а 5 броя
компакт дискове, находящи се по делото, следва да
останат по същото.
С оглед изхода на делото съдът следва да осъди
подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-П. разноските
по делото в размер на 188,70 лева, да заплати разноските по делото в размер на
20 лева по сметка на Районен съд П., както и държавна такса в размер от по 5
лева при служебно издаване на два изпълнителни листа, платима в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: