МОТИВИ ПО НОХД №1422/2010г. по описа на ВРС към Присъда №245/16.07.2014г., тридесет и шести наказателен състав

        Варненска  районна прокуратура е обвинила :

           С. СТЕФЕНОВ С.   в това, че на неустановена дата през периода 09.03.2007г. - 12.03.2007г. в гр. Варна, като непълнолетен, след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие, като съизвършител с М.Ю.М., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот — срязване на отвор в метална врата и използване на техническо средство - ножица, отнел чужди движими вещи- 90 метра ел. кабел марка „LIYY" 12x1,5 мм, 60 метра ел. кабел марка „СВТ" 30x1,5 мм, 25 метра ел. кабел марка „СВТ" 3x16+10, 110 метра ел. кабел марка „СВТ" 12x30 мм, всичко на обща стойност 1625,45 лв., собственост на ОП „А." . от владението на К.Б.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои -  престъпление по чл.195ал.1т.3 4 т.4 във вр. с 194ал.1 във вр. с чл.63ал.1т.3 във вр. с чл.20ал.2  от НК.

         В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението спрямо подс. С. като счита, че същото е  доказано по несъмнен и безспорен начин. Държавното обвинение счита, че отчитайки обуславящите отговорността обстоятелства- направените от подсъдимия самопризнания, дългия период от време, през който е продължило наказателното производство, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание Пробация при двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца при условията на чл.55 от НК. По отношение на гражданският иск молли съда да го уважи изцяло.

         Срещу подсъдимите М.М. и С.С. е предявен граждански иск от ОП „Т.”- В. представлявано от управителя П.П.К., правоприемник на ОП „А.”, за сумата от 1625,45лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението вреди. Управителят на ОП моли съда да уважи гражданският иск така както е предявен.

          Подсъдимият С.С.С. се признава за виновен и дава обяснения по обвинението, като сочи по какъв начин е извършено същото. Защитникът счита, че обвинението спрямо подс. С. е доказано по несъмнен и безспорен начин, като моли съда на същия да бъде наложено наказанието, предложено от прокурора, като се отчете обстоятелството, че към извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен. Моли също така настоящото наказание да бъде групирано с предходното осъждане на подс. С. и да бъде определено едно общо наказание.

          Варненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

          Подс. С.С.С. е роден на *** г. в гр. Генерал Тошево, жив. в гр. Варна,  български гражданин, начално образование, не работи, неженен, не осъждан към датата на деянието.

         ОП „Асурд"- Варна, понастоящем ОП „Т.”, видно от приложеното удостоверение за актуално състояние,  се занимавало с ремонт на светофари. Дружеството имало основна сграда - тип хале, находяща се в гр. Варна на ул. „Андрей Сахаров" № 11. На същия адрес дружеството имало и помещение, което използвали като работилница, там държали кабелите за поддръжка на светофарите и светофарните секции в града, както и консумативите за секциите. В същото помещение паркирали и служебните автомобили. На 09.03.2007 г. (петък) св. С.Т., ел. монтьор към дружеството, заключил работилницата и включил алармената инсталация на цялото хале. Същата, обаче не обхващала работилницата. Подс. М.М. знаел, че в работилницата находяща се в гр. Варна на ул. „Андрей Сахаров" № 11 се съхранявали големи количества меден многожилен кабел. На 09.03.2007г. подс. М.М. се срещнал с подс.. С.С. и двамата решили да отидат до работилницата, находяща се в гр. Варна на ул. „Андрей Сахаров" № 11 и да откраднат кабел. Двамата отишли на място, подс. М. прескочил оградата, след това с помощта на ножици за рязане на метал изрязал отвор в едното крило на металната врата на работилницата и влязъл вътре. Оттам подсъдимия развил ел. кабела от три макари и взел 90 метра ел. кабел марка „LIYY" 12x1,5 мм, 60 метра ел. кабел марка „СВТ" 30x1,5 мм, 25 метра ел. кабел марка „СВТ" 3x16+10, както и висящите на куки употребявани парчета общо 110 метра ел. кабел марка „СВТ" 12x30 мм. Подс. М. подавал кабелите на подс. Сойков, който стоял и чакал отвън. Двамата напълнили кабелите в чували, изнесли ги и ги скрили в храстите. На следващия ден те помолили св. Р.Д. да ги закара с автомобила си до мястото, като му обещали да му платят горивото и да му дадат и малко пари за услугата. Св. Д. закарал подс.. М. *** от където те взели кабелите, натоварили ги в автомобила и той ги закарал в дома на подс. М.. На 11.03.2007г. отново с помощта на св. Д. двамата закарали медта в пункт за изкупуване на цветни метали, находящ се в гр. Варна на ул. „Т. Влайков" № 56, където предали металните отпадъци на св. М.Р.. Св. Д. не се поинтересувал от къде се вещите, които превозвали подсъдимите. Св. Р. претеглил медните отпадъци, установил, че същите тежали 100 кг. и платил на подс.М. 600 лв., като вписал същия в регистъра за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали. След това подс. М. и подс. С. си разделили парите, като платили на св. Д. за услугата - 60 лв.

Подс. С. е роден на *** г. и през месец март 2007 г., към датата на извършване на деянието е бил непълнолетен. Той произхождал от многодетно ромско семейство и живеел при родителите си - Стефан С. Атанасов и Севда Христова Атанасова, при лоши битови и материални условия. През 2007 г. непълнолетния не учел и не работел. Той имал 7 братя и 5 сестри. Дружал с връстници от етноса му, които се водели на отчет в ДПС. От 07.02.2007г. подс. С. също се водел на отчет в ДПС за хулиганство. Спрямо него нямало налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.

По делото е била назначена съдебно оценителна експертиза, видно от заключението на която стойността на 90 метра ел. кабел марка „LIYY" 12x1,5 мм, 60 метра ел. кабел марка „СВТ" 30x1,5 мм, 25 метра ел. кабел марка „СВТ" 3x16+10, 110 метра ел. кабел марка „СВТ" 12x30 мм възлизала общо на 1625,45 лв.

Поради неоткриване на подс.М. и невъзможност обективната истина по делото да бъде разкрита в негово отсъствие, наказателното производство по отношение на същия е спряно.

          Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според  показанията на свидетелите К.Н./ дадени в съдебно заседание и на ДП/, С.Т., М.Р., и Р.Д., обясненията на подс. С.. Всички доказателства в  своята съвкупност  очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и негов автор е именно подсъдимия С..   

     Анализът на писмените и гласните доказателствени средства налага следния правен извод:

     От обективна страна, съдът намира, че подсъдимият С.С.С. е  осъществил състава на престъпление по чл.195ал.1т.3 4 т.4 във чл.194ал.1 във вр. с чл.63ал.1т.3 във вр. с чл.20ал.2  от НК, тъй като на неустановена дата през периода 09.03.2007 г. - 12.03.2007 г. в гр. Варна, като непълнолетен, след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие, като съизвършител с М.Ю.М., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот — срязване на отвор в метална врата и използване на техническо средство - ножица, отнел чужди движими вещи- 90 метра ел. кабел марка „LIYY" 12x1,5 мм, 60 метра ел. кабел марка „СВТ" 30x1,5 мм, 25 метра ел. кабел марка „СВТ" 3x16+10, 110 метра ел. кабел марка „СВТ" 12x30 мм, всичко на обща стойност 1625,45 лв., собственост на ОП „А." . от владението на К.Б.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

       Съдът намира, че обвинението спрямо подс. С. е доказано по несъмнен и безспорен начин, като в тази връзка счита, че са налице, както преки, така и  косвени доказателства. Безспорно установено по делото е, че през инкриминирания период подсъдимият и М.М. решили да извършат кражба от работилница, собственост на ОП „Т.”- В. в която се извършвал ремонт на светофари. Тази работилница, видно от показанията на св. Т. и Н. не била охранявана посредством алармена инсталация към инкриминирания период. Това хале, видно от показанията на свидетелите се заключвало отвътре посредством болтове и резе, като на следващия ден когато установили кражбата на кабели, голямата портална врата,на която имало прозорчета от ламарина, били разбити и тя била отворена. Установили, че от помещението били откраднати кабели, една част от които били навити на рула, а други на макара, като според св. Н. всички медни проводници и от голямата макара и от малките рула били взети. Същият в показанията си на ДП сочи какъв е бил вида и съответно количеството на откраднатия кабел, като съдът кредитира показанията му в тази част, тъй като същите са били депозирани непосредствено след извършване на деянието. Св. Н. сочи в показанията си, че кабелът на голямата макара бил нов, закупуван 2-3 месеца преди кражбата. Обвинението се подкрепя и от показанията на св. Р., който сочи, че подсъдимите в 3-4 чували му предали сто кила мед. Пристигнали в пункта на „Миралекс” ООД, в който работел свидетеля с автомобил, като слязъл само един от тях. Кабелите били изгорени, като на лицето, което предало същите записал имената и то попълнило декларация за произхода. Същата е приложена на ДП и от нея е видно, че  именно подс. М. е предал медния отпадък. От своя страна св. Д.  сочи, че подс. М. го наел, като му обяснил, че имал кабели, които той да превози. Взели кабелите до ТПК „Родина” и ги закарали у подс. М., като били двамата с подс. С.. Според свидетеля кабелите били на улицата, били доста и били навити. Сочи, че на следващия ден отново ги закарал, за да ги предадат в пункт за изкупуване на цветни метали. Когато отишли в пункта отново били тримата, подс. С., той и подс. М.. Втория път ги взел от „Максуда”, от самото дере, там ги били запалили. След като предали кабелите, св. Д. сочи, че му платили 60 или 80 лева. В този смисъл са и обясненията на подс. С., който сочи, че през 2007 г., март месец се видял  с М. случайно. Той му казал, че знае едно място, където имало метал. Преди да стигнат до мястото, минали  през дома на  М., за да вземат  метална ножица, след което продължили. Когато пристигнали сочи, че М. прескочил оградата, а той му подад ножицата. Видял как  изкъртил нещо – метална врата и започнал да изкарва кабели и да му ги подава. Подс. С. сочи, че бил отвън и стоял до оградата от външната страна. М. хвърлял кабелите през оградата, а след това излязъл и  тръгнали към махалата, като кабелите оставили пред оградата на място. Пристигнали в махала, и с приятел на М., който имал кола се върнали след това на мястото. Натоварили кабелите и ги занесли в къщата на М.. Това станало според подс. С. същата нощ, а на сутринта ги изгорили и предали на вторични суровини. Сочи, че горили кабелите в дерето, в махала „Пробуда“. До пункта отишли със същия човек, с неговата кола. Кабелите поставили в чували, като М. ги предал.  Подсъдимият сочи, че част от кабелите били цели, а други нарязани. Въз основа на горното, съдът намира за безспорно установено от обективна и субективна страна, че подс. С. е извършил деянието, в което е обвинен, като същото е извършено в съучастие с подс. М.. От доказателствата по делото се установява, че престъплението е осъществено при квалифициращите признаци повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, и използване на техническо средство- ножица, която е била необходима  за нарязване на кабелите,  навити на макарите. Видно от показанията на св. Н., според него не са могли да извадят макарата с основния кабел, тъй като тя тежала много и са рязали парчета и така са го изнесли. Горното сочи именно на втория квалифициращ признак от състава на престъпление. Налице са всички обективни и субективни признаци от състава на престъпление по чл.195ал.1 от НК, като деянието е извършено от подс. С. като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на извършеното.

         От субективна страна подсъдимият С. е извършил престъплението при пряк умисъл, видно от неговите действия: подсъдимият е съзнавал, обществената опасност на деянието, а именно че е запретено  и наказуемо от закона,  предвиждали е общественоопасните последици при противоправното присвояване на  чуждите вещи  и че по този начин лишава собственика от възможността да се разпорежда с тях, но видно от действията му  е искал тези последици.

        При индивидуализация на наложеното наказание на подс.С.С. за престъплението по чл.195ал.1т.3 4 т.4 във чл.194ал.1 във вр. с чл.63ал.1т.3 във вр. с чл.20ал.2  от НК,  съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало- същият е бил неосъждан към датата на извършване на деянието. Направеното самопризнание и изразеното съжаление за извършеното. Следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и младостта на подс. С., както и факта, че от извършване на деянието до реализиране на наказателната му отговорност е изминал дълъг период от време. Като отегчаващи такива съдът отчете сравнително високата стойност на причинените щети. При така отчетените обуславящи отговорността обстоятелства, съдът намира, че наказанието по отношение на подс. С. следва да бъде определено при условията на чл.55ал.1 т.2б. „б” от НК, поради което наложи на същия Пробация, със следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА; 2. „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Тъй като дението по настоящото дело се намира в условията на реална съвкупност с други наложени на подс. С. наказания, то на основание чл.25 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, налага на същия по влезлите в сила присъди по НОХД № 3041/2013 г. по описа на РС – Варна и НОХД № 896/2013 г. по описа на РС – Шумен и по настоящото дело – НОХД № 1422/2010 г. по описа на РС – Варна едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, при условията на затвор.     Съдът намира, че с този вид и размер на наказанието ще се изпълнят целите, визирани в чл.36 от НК и би въздействало на подсъдимия превъзпитаващо и възпиращо в извършване на други престъпления.

    Съдът намира, че производството по предявения от ОП „Т.“ – В. представлявано от управителя П.П.К. граждански иск против подс. М.Ю.М. и подс. С.С.С. за сумата от 1 625.45 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат от престъплението следва да бъде прекратено, тъй като ОП „ТАСРУД” не е юридическо лице, така както е посочено в обвинителния акт. Видно от приложеното по делото удостоверение за актуално състояние, ОП е създадено на основание чл.52 от ЗОС и чл.21ал.1т.1 от ЗМСМА, като собственик на същото е Община- Варна. Същото не е търговско дружество, регистрирано в търговският регистър, а общинско предприятие, чиито собственик е Община-Варна, видно от ЗОС. Предвид обстоятелството, че искът е предявен от ненадлежно лице, то същият се явява недопустим,  поради което и производството по същия следва да бъде прекратено.

На основание чл.189 от НПК подс. С.С.С. следва да  заплати за разноски на досъдебното производство сумата от 15 /петнадесет/ лева в полза на Държавата.

         Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: