Решение по дело №1024/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 776
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20191720201024
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 646/25.10.                                      Година  2019                                    Град  Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                Втори наказателен състав На втори октомври                                                                                                Година 2019 В публичното заседание в следния състав: 

                                                                                       Председател: Петя Котева

                                                                

Секретар Биляна Миткова

като разгледа  докладваното от съдията административно-наказателно дело № 01024 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № 2783690 на ОД на МВР-Перник, с който на В.В.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от  Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.

По изложени в жалбата доводи жалбоподателят В.В.Б. моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, като прави оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описанието на нарушението и допуснатото несъответствие между мястото на неговото извършване с материалната норма на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, за която е наказан.

Въззиваемата страна ОД на МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На 31.05.2019 г. в 10:59 часа на път І-6, км 86+300, пътен възел Църква преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип  „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. Радомир лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ” с рег. № ******със скорост от 83 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания в периода от 10:20 часа до 12:20 часа  видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител Р.М.- на длъжност „мл.автоконтроьор” в сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР -Перник изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение,  който бил регистриран на 04.06.2019 г. с № 1158р-4401.

При направена справка в централна база–КАТ било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на В.В.Б., ЕГН **********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 80 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 20 км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да предостави в ОД на МВР Перник писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Справка  от централна база данни- КАТ, доказва, че лек автомобил „Мерцедес Е 320 ЦДИ” с рег. № ******е собственост на В.В.Б., ЕГН **********, което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира и с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0099732, установяваща, че на 31.05.2019 г. в 10:59 часа автомобил с рег. № ******е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс  от ± 3 км/ч релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен както в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта, така и в протокол № 55-С-ИСИ/11.10.2018 г. за последващата й проверака. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е  вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, писмо  изх. № 11-00-76 от 01.10.2019 г. на Областно пътно управление Перник, че км 86+300 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка на посочения км в посока на движение гр. София-гр. Радомир, въведено с  пътен знак В 26 е с цифрово означение 80 км/ч, като същият е позициониран 20 метра преди конкретния км 86+300.

От правна страна:

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, тъй като ОД на МВР-Перник е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, предвид безспорния факт, че км 86+300 път І-6, където е било констатирано нарушението попада в в рамките на гр. Перник, което се установява от кредитираното по делото писмо изх. № 11-00-76 от 01.10.2019 г. на Областно пътно управление Перник.

По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство  № 11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и  в изготвения  протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – км 86+300 на път І-6, намиращ се в гр. Перник, при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0099732 на което е заснет процесния автомобил. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание , освен  мястото на което е бил извършван контрола се установява посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, която е била от гр. София към гр. Радомир, режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане - приближаващи автомобили. В протокола изрично е отбелязано и обстоятелството, че ограничението на скоростта е от 60 км/ч вследствие на пътен знак В26. Наличието на този знак и местонахождението му по несъмнен начин се доказват  и от писмо изх. № 11-00-76 от 01.10.2019 г. на Областно пътно управление Перник. От съдържанието на последното обаче се установява, че ограничението е било от 80 км/ч, като контролираният участък се намира в рамките на населеното място гр. Перник. Същевременно съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и система протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка за разположение на уреда. В процесния случай това не е изпълено, тъй като от съдържанието на протокола е видно, че такава снимка, която е неразделна част от този официалния документ, не е била направена, тъй като този факт не е отбелязан от служителя, който е изготвил протокола. Ето защо и за приложената такава към административнонаказателната преписка, която не съдържа каквито и да са данни, които да са релевантни към датата и мястото на установяване на процесното нарушение, не може да се направи дори и индиция, че е била изготвена именно във връзка с контролирания режим на скоростта при който е установено нарушението с обжалвания ЕФ.

Предвид  визираното по-горе несъотвествие на вписаните данни в ЕФ за местонахождението на заснемащото устройство в рамките на община Перник спрямо  посоченото в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., което кореспондира с установения от писмото на Областно пътно управление Перник факт, че се е намирало в населеното място гр. Перник, както и с оглед посоченото от Областно пътно управление цифровото ограничение на пътния знак В26, което е 80 км/ч, а не визиранот във фиша такова от 60/км,  води  до единствено възможния извод, че административнонаказателното обвинение е недоказано. Нещо повече: при установеното ограничение от 80 км/ч, въведено в контролирания участък с пътен знак и визираната във фиша установена скорост на движение на автомобила на жалбоподателя от 80 км/ч се налага извод, че водачът не се е движел със скорост над максимално разрешената такава, поради което и атакувания ЕФ се явява неправилен и необоснован.

За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че констатира, че при квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, тъй като такава е изведена по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Тези текстове обаче касаят различни нарушения, т.е. посочването на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, при липсата на точно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си. Именно и заради това съдът изложи по-горе съображенията си, че категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение и за прилагане на  съответната релевантна хипотеза на  чл. 21  от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в населено или извън населено място, което е задължителен обективен елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП.

Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което също обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Съдът счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното  в хода на съдебното производство място на установяване на нарушението, а именно в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост.  Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същото не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон, поради което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  електронен фиш, серия К, № 2783690 на ОД на МВР-Перник, с който на В.В.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от  Закона за движението по пътищата  за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

Председател:/п/

 

Вярно с оригинала,

ИГ