№ 343
гр. Русе, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520100284 по описа за 2023 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление гр.София моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника Е. Д. П. с ЕГН:**********, че
дължи на „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК:********* следните суми:
- Сумата от 500.00 лева главница на основание сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №368333/04.01.2022г.
- Сумата от 85,80 лева договорна лихва за периода 04.01.2022г. –
04.09.2022г.
Претендира се законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до окончателното заплащане на главницата. Претендират се
разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез пълномощника си адв.Д.,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Предоставя писмени доказателства –
1
Решение N:260138/09.12.2020г. по гр.д. N:422/2020г. на Русенски окръжен
съд, с което ответницата Е. П. е поставена под ограничено запрещение.
Претендира се адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1,
т.3 пр.3 от ЗА и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба N:1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От доказателствата по делото се установява, че ищецът „Изи Финанс“
ЕООД с ЕИК:********* е търговско дружество, вписано в Регистъра на
финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции.
Основната дейност на дружеството е отпускане на онлайн краткосрочни
потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за
кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ
и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Установява се от доказателствата по делото, че ответникът Е. Д. П. е
кандидатствала за получаване на потребителски кредит, чрез сайта на
дружеството, като предоставила личните си данни чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване, oдобрена от управителя на
финансовата институция и при спазване на всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената
заявка и предоставените от ответницата данни, служител на дружеството
ищец се свързал с нея на посочения телефон, като ответникът потвърдил
самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието
си да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 500.00 лева.
След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга,
на ответника е изпратен , на посочената от него електронна поща, електронен
формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране
2
на изпратения му от дружеството-ищец линк за потвърждение, сключването
на Договор за потребителски кредит от разстояние и желаната сума е била
преведена на ответницата, чрез системата e-pay и получена от същия на каса
на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от ответницата
лична карта.
По делото е представено копие от заявката, изпратена до дружеството
от ответницата, справка – извлечение за извършен превод, както и договор,
сключен между страните.
От приложеното ч.гр.д. №5635/2022г. по описа на Русенски районен съд
се установява, че по заявление на „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК:*********,
против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№2731/08.11.2022г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя
сумите описани в исковата молба. Срещу заповедта е постъпило в срок
възражение по чл.414 от ГПК.
От представеното по делото Решение N:260138/09.12.2020г. по гр.д.
N:422/2020г. на Русенски окръжен съд, се установява, че ответницата Е. П. е
поставена под ограничено запрещение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
В контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест
на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за кредит,
че дружеството е предоставило на ответника ответника съответната сума и
същата е получена от него.
Коментираните по-горе писмени доказателства налагат извода, че
между дружеството ищец и ответницата е сключен договор за потребителски
кредит от разстояние, по силата на който му бил отпуснат кредит в размер на
3
500 лева. Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита
за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се
счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с
електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от
данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира информация, която
логически е свързана само и единствено с Е. Д. П., която лично е
предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно
ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично
следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да
притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко
въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й,
какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се
касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението (чл.180 ГПК).
В настоящия случай обаче, сключеният договор за кредит от разстояние
е унищожаем на основание чл.27, пр.1 от ЗЗД. Това е така, тъй като към
момента на сключване на договора и към настоящия момент ответницата –
длъжник е била недееспособна, тъй като е била поставена под ограничено
запрещение с Решение N:260138/09.12.2020г. по гр.д. N:422/2020г. на
Русенски окръжен съд.
От друга страна по делото е установено по категоричен начин, че
договорът по който се претендира изпълнение е сключенна 04.01.2022г. без
знанието и съгласието на назначеният от съда попечител – Добромир Петров
Петров. Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че
процесният договор за кредит от разстояние е унищожаем на основание чл.27,
4
пр.1 от ЗЗД и по него не се дължи изпълнение.
По разноските:
При този изход на делото в тежест на ищеца следва да се възложи
сумата от 400,00 лева представляваща адвокатски хонорар на основание
чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 пр.3 от ЗА и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
N:1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр.София срещу Е. Д. П. с
ЕГН:********** положителен установителен иск - да бъде признато за
установено по отношение на ответника Е. Д. П. с ЕГН:**********, че дължи
на „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК:********* следните суми:
- Сумата от 500.00 лева главница на основание сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №368333/04.01.2022г.
- Сумата от 85,80 лева договорна лихва за периода 04.01.2022г. –
04.09.2022г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление гр.София да заплати на адв.И. Д. Д. от Русенска адвокатска
колегия сумата от 400,00 лева на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 пр.3 от
ЗА и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба N:1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5
6