Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 141
гр. Габрово, 21.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Елка Станчева и с участието на прокурор Надежда Желева като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 138 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Д.Б.П. *** против Решение № 30 от 11.08.2023 година, постановено по АНД № 49/2023 година по описа на Районен съд – Дряново. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 6892987, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Габрово, с който на Д.Б.П. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат следните доводи: административнонаказващият орган не е извършил преценка дали нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител; за същото нарушение бил издаден ЕФ Серия К, № 6478396 на А. Т. – законен представител на „***********“ АД, с който му била наложена глоба в размер на 300 лева, която е платена от последния и възстановена в брой от Д.П.. Основният касационен довод на жалбоподателя се свежда до това, че за нарушението са определени двама нарушители и са издадени два електронни фиша, единият вече заплатен, а позовавайки се на разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, счита, че никой не може да бъде наказан повторно за едно и също административно нарушение. Прави се искане за отмяна на въззивното решение.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Д.Б.П. не се явява и не се представлява. В депозирано по делото писмено становище отново се излагат съдържащите се в касационната жалба съображения и се отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт /л. 15-16/.
Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
За административното нарушение, чието извършване не се оспорва от касационния жалбоподател, първоначално ОДМВР – Габрово е издала Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 6478396 /л. 37 от първоинст. дело/, който фиш е връчен на законния представител на „************“ АД – собственик на автомобила, при управление на който е извършено нарушението /арг. от чл. 188, ал. 1 от ЗДвП/.
Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът на автомобила, с който е извършено нарушението, може да заплати глобата или да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Възможността за подаване на декларация относно лицето, извършило нарушението, е указана и в самия електронен фиш. В процесния случай с вх. № 264000-18368 от 29.12.2021 година в ОДМВР – Габрово е заведена молба от законния представител на горепосоченото дружество издаденият му ЕФ и наложената глоба да бъдат отнесени към водача на превозното средство, към която молба е приложена писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС /л. 42-44 от пъвоинст. дело/. Последвало е издаване на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 6892987 на ОДМВР – Габрово /л. 32 от първоинст. дело/, изпратен за връчване на лицето, посочено в подадената от Танчев декларация, а именно Д.Б.П. – жалбоподател в настоящото производство. На последния е наложена глоба съгласно чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, при наличие на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, в двоен размер от 600 лева за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Посоченият ЕФ е връчен лично на адресата на 31.03.2023 година, видно от известие за доставяне на л. 34 от първоинст. дело.
В изпратената ведно с жалбата на Д.П. административна преписка до Районен съд – Дряново са налице данни, че административнонаказващият орган е спазил и процедурата по чл. 189, ал. 5, изр. посл. от ЗДвП за анулиране на първоначално издадения електронен фиш. От Справка с рег. № 258р-6159 от 22.05.2023 година, изготвена от главен инспектор в РУ - Дряново, приобщена на л. 46 от първоинстанционното дело и неоспорена в настоящото производство относно съдържащите се в нея факти, се установява следното: обжалваният ЕФ № 689287 е издаден на 16.01.2023 година след получена и въведена на същата дата в ЕЦОН декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, подадена от Танчев – представител на търговското дружество, собственик на МПС, с което е извършено процесното нарушение. При въвеждането на декларацията в Единния център за обработка на нарушенията, което е Информационна система на МВР за регистриране в централизирана база данни и автоматизирана обработка на нарушенията, първоначално издаденият ЕФ № 6478396 на А. Т. се анулира автоматично и се издава автоматично ЕФ на посоченото в декларацията лице - в случая на Д.П., а именно ЕФ № 6892987 с автоматично генерирана в системата дата 16.01.2023 година. Поради гореизложеното съдът намира за неверни твърденията на касационния жалбоподател за антидатиране на издадения фиш. Посочената в последния дата 05.10.2022 година, както правилно е констатирал и първоинстанционният съд, не е датата на издаване на санкционния акт, а датата на извършване на административното нарушение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и твърдението на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на издадения втори фиш, тъй като глобата за извършеното от него нарушение вече била платена от адресата на първоначално издадения фиш. Съдът споделя изцяло мотивите на РС – Дряново, че заплащането на глобата, което е извършено на 21.12.2022 година /преводно нареждане на л. 26 от първоинст. дело/ от А. Т., тоест преди подаване на декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, не е пречка за издаване на електронен фиш на управлявалото автомобила лице. Водачът е действителният извършител на нарушението, за което следва именно той да бъде санкциониран. Съдът счита, че доброволно заплатената глоба се явява недължимо платена, поради което сумата в размер на 210 лева може да бъде възстановена на Танчев по съответния ред след подаване на молба до Дирекция „Планиране и управление на бюджета“ в МВР.
При издаване на процесния електронен фиш е отчетен толеранс от -3 км на превишената скорост. Видно от приетия от въззивния съд доказателствен материал, ограничението на скоростта в контролирания участък на пътя е 60 км, измерената скорост е 99 км, т.е. превишението е 39 км, като в електронния фиш е посочено превишение от 36 км /след приспадане на толеранс/, което подлежи на санкциониране с глоба, чийто размер е посочен в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, приложима за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч – глоба в размер на 300 /триста/ лева, чийто двоен размер съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е 600 /шестстотин/ лева. По делото е представен и предходен ЕФ, издаден на Д.П., спрямо който фиш процесното нарушение се явява извършено в условията на повторност.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Дряново е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30 от 11.08.2023 г. по АНД
49/2023 година по описа на Районен съд – Дряново.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.