РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. Варна, ………….2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА, разгледа докладваното от съдия Н. Дичева административно дело № 3318/18г. по описа на XXIII-ти състав на Административен съд – гр. Варна, като за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следващи от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.С.И. *** лично и като ЕТ“И.И.- Спектър“ , ЕИК ***, гр.Варна, срещу Ревизионен акт №Р-03000318001404-091-001/28.08.2018г. наВ.Х и Й.А,потвърден с Решение № 293/16.11.2018г. на Директор на дирекция „ОДОП“ гр.Варна, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за д.п.м. 06, 07, 08, 09/ 2017г. в общ размер на 9326,80лв. и лихва в размер на 1021,43лв.
Жалбоподателят възразява относно така определените му данъчни задължения по следните съображения:
Заявява, че спрямо преките доставчици са налице предпоставките за реалност на сделката, респ. признаване правото на данъчен кредит. Според жалбоподателя отказът за признаване на правото на данъчен кредит е обоснован единствено с факта, че доставчиците на реализираните стоки, не са намерени на посочения от тях адрес, поради което исканията за представяне на писмени документи и обяснения са приложени към досието по реда на чл.32 от ДОПК и са приети за редовно връчени. Твърди, че добросъвестно е представил всички документи, с които разполага и които установяват реалността на извършените доставки. Недопустимо е от него да се изисква да знае и изследва факти, касаещи дейността на доставчиците. Заявява, че приложените към фактурите касови бележки са от регистрирани в системата па НАП фискални устройства, напълно годни да удостоверят извършването на доставките, чрез покупка и плащане. По този начин твърди, че е изпълнил условията за надлежното упражняване правото на данъчен кредит по чл.71 от ЗДДС. Позовава се на практика на СЕС. Оспорва изводите в Ревизионния акт, че извършената сделка е нереална. Моли за отмяна на ревизионния акт.
Ответната страна- Директор на дирекция “ОДОП” при ЦУ на НАП гр.Варна, чрез процесуалния си представител юр.к. Й. излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съдът да я остави без уважение и да присъди в полза на Д”ОДОП” – Варна следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Варна, XXIII-ти състав след преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По валидността на акта:
Производството по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия №Р-03000318001404-020-001/12.03.2018г., издадена от Мила В., началник сектор в качество на заместник наВ.Х на дата 12.03.2018г. /заповед № Д018-405/09.02.2018г., приложена по преписката/ при ТД НАП Варна, с която е възложена ревизия по ЗДДС за дан. период 01.06.2017г.-30.09.2017г. със срок на ревизията 3мес. от връчването. Заповедта е връчена на 14.03.2018г.
Съгласно Заповед № 1249/30.06.2017г. са определени органите по приходите , които имат право да издават заповеди за възлагане на ревизии на осн. чл.112 от ДОПК за ТД НАП Варна като между посочените лица фигурираВ.Х –началник сектор „Ревизии“.
Съдът приема, че ревизията е възложена от компетентен орган по приходите. Спазена е разпоредбата на чл. 119 ал.2 ДОПК, тъй като РА е издаден от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията.
В хода на ревизията е извършено следното:
|
Фактура № |
Дата |
вид и
количество на стоката |
Данъчна основа |
ДДС |
дата на дан. събитие по фактура |
Дата на плащане по Аналит. регистър с/ка 401 Доставчици |
Дата и час на плащане по фискален бон |
|
доставчик ДЕТА - 2014 ЕООД |
|||||||
|
********** |
20.07.2017 |
кока
кола 0,250-1080 бр. кока кола Зиро 0,250л-1080 бр. Кен Старопрамен 30л-20 бр.
Кен Каменица 50л-30 бр. Мин.
вода Девин 0,5л-2400 бр. |
5408,13 |
1081,63 |
20.07.2017 |
20.07.2017 |
26.07.2017г. 16:55 ч. |
|
********** |
21.07.2017 |
кока
кола 0,250-1248 бр. кока кола Зиро 0,250л-1248 бр. Кен Старопрамен 30л-35 бр.
Кен Каменица 50л-50 бр. Мин.
вода Девин 0,5л-1140 бр. |
7235,88 |
1447,18 |
21.07.2017 |
21.07.2017 |
26.07.2017г. 17:01 ч. |
|
********** |
26.07.2017 |
кока
кола 0,250-1248 бр. кока кола Зиро 0,250.1-1152 бр. Кен Старопрамен 30л-42
бр. Кен Каменица 50л-50 бр. Мин.
вода Девин 0,5л-2400 бр. |
8156.59 |
1631,31 |
26.07.2017 |
26.07.2017 |
26.07.2017г. 17:07ч. |
|
Общо: |
|
|
20800,60 |
4160,12 |
|
|
|
|
доставчик НИКО - 2003 ЕООД |
|||||||
|
********** |
09.08.2017 |
кока
кола 0,250-543 бр. Фанта портокал 0,25 л-560 бр. Каменица светло 0,5л- 3 70
бр. Стела Артоар 0,5л- 485 бр. Бекс 0,5л-645 бр. Корона екстра 0,33 л- 650
бр. Кег Каменица 50л-42 бр. |
6500,34 |
1300,07 |
09.08.2017 |
09.08.2017 |
31.08.2017г. 09:07ч. |
|
********** |
10.08.2017 |
кока
кола 0,250-450 бр. Фанта портокал 0,25 л-390 бр. Каменица светло 0,5.1- 460
бр. Стела Артоар 0,5л- 570 бр. Бекс 0,5.1-510 бр. Корона екстра 0,33 л- 520
бр. Кег Каменица 50л-35 бр. |
5606,21 |
1121,24 |
10.08.2017 |
10.08.2017 |
04.09.2017г. 12:02ч. |
|
|
Установено е, че ЕТ“ И.И.-Спектър“ е
упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Дета
2014" ЕООД с ЕИК *****и „Нико-2003" ЕООД с ЕИК *****:
|
********** |
14.08.2017 |
кока кола 0,250-428
бр. Фанта портокал 0,25 л-380 бр. Каменица светло 0,5л- 450 бр. Стела Артоар
0,5л- 560 бр. Бекс 0,5л-490 бр. Корона екстра 0,33 л- 520 бр. Кег Каменица
50л-5 бр. |
3499,58 |
699,92 |
14.08.2017 |
14.08.2017 |
31.08.2017г. 09:06ч. |
|
********** |
16.08.2017 |
кока кола 0,250-520
бр. Фанта портокал 0,25 л-495 бр. Каменица светло 0,5л- 350 бр. Стела Артоар
0,5л- 450 бр. Бекс 0,5л-355 бр. Корона екстра 0,33 л- 395 бр. Кег Каменица
50л-45 бр. |
5704,93 |
1140,99 |
16.08.2017 |
16.08.2017 |
04.09.2017г. 12:03ч. |
|
********** |
18.08.2017 |
кока кола 0,250-355
бр. Фанта портокал 0,25 л-250 бр. Каменица светло 0,5л- 350 бр. Стела Артоар
0,5л- 285 бр. Бекс 0,5л-150 бр. Корона екстра 0,33 л- 153 бр. Кен Каменица
50л-45 бр. |
4522,24 |
904,45 |
18.08.2017 |
18.08.2017 |
04.09.2017г. 12:04 ч. |
|
Общо: |
|
|
25833,30 |
5166,67 |
|
|
|
|
|
Насрещната проверка на ,,Дета 2014” ЕООД е обективирана
в Протокол за извършена насрещна проверка № П-03000318056730-141-001
25.05.2018г. л.41-55. В хода на проверката е изготвено искане за представяне на
документи и писмени обяснения л.49-50, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В
определения с искането седмодневен срок, както и до издаване на протокола за
извършена насрещна проверка, не са представени изисканите документи и писмени
обяснения.
При преглед на информацията за дружеството
в Агенцията по вписванията, органите по приходите са констатирали, че
дружеството е вписано на 13.12.2013г. с капитал в размер на 100 лв. и
собственик П.П.Г ЕГН **********. На 30.11.2016г. дружеството е прехвърлено на
лицето Д.Г.Б, ЕГН **********. Деклариран предмет на дейност с код 1610 –
Разкрояване, рендосваме и импрегниране на дървен материал. От 2016 г. няма
публикувани годишни финансови отчети в Агенцията по вписвания гр. Варна.
При извършена проверка в информационния
масив на НАП органите по приходите са констатирали, че за 2016г. е подадена
декларация по чл.92 от ЗКПО, с вх.№ 0300И0401711/29.03.2017г. като не е
декларирано упражняване на търговска дейност. За 2017г. няма подадена
декларация по чл.92 от ЗКПО за наличие на извършвана стопанска дейност. При
справка в ПП на НАП относно регистрирани трудови договори е установено, че са наети две лица по трудови правоотношения
за осъществяване на дейност по разкрояване на дървен материал.
В хода на ревизионното производство е
изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх.№ Р-ОЗОООЗ
18001404-040-002/04.05.2018г. /л.87-88/, с което са изискани от собственика на
FT „Спектър- И.И." договори, спецификации, обяснения от кой обект на
доставчика е транспортирана стоката и за чия сметка, с цел удостоверяване на
търговската практика при договаряне на доставките. С вх.№
12281/17.05.2018г./л.56-84/ са представени копия на фактури, хронологични регистри,
свързани с конкретен контрагент, записвания по счетоводни сметки 401, 4531,
4539. Представени са писмени обяснения, съгласно които доставчикът е избран,
защото е извършвал зареждане и в неделя, а доставките са били с отложено
плащане.
Органите по приходите са констатирали, че
от страна на ревизираното лице не са дадени обяснения с кое лице са уговаряни търговските взаимоотношения, от кой обект и
лице е доставяло стоката. Ревизиращият екип установява, че всички фактури,
които ревизираният търговец е включил в дневника си за покупките м. юли 2017г.
са с еднакви по естество стокови позиции
– „Кока кола" 0.250 мл.. „Кока кола зиро" 0.250мл. кег
„Старопрамен" 30 л„ кег „Каменица" 50л. минерална вода „Девин"
0.500 л. и са на стойности и количества
многократно по-големи от обичайната му търговска практика.
"Дета-2014" ЕООД няма
регистрирани търговски обекти. Приложените към фактурите фискални бонове са
с означение „без търговски обект".
Органите по приходите са констатирали, че
от страна на ревизираното лице не са представени съпътстващи документи във
връзка е доставката от "Дета 2014" ЕООД. От представените счетоводни
регистри на ревизираното лице е установено, че описаните в табличен вид фактури
на стр.9 от РД са осчетоводени по кредита на счетоводна сметка 401
„Доставчици" и дебита на сметка 304 „Стоки" с посочен предмет -
стоки, забележка „Хавай“ л.76. По счетоводните записи е констатирано, че
разплащането по фактурите е осъществено в брой, установен е дата и час на
издаване на фискалния бон, описани в табличен вид на стр.7 от РА.
С оглед гореизложеното, органите по
приходите са констатирали, че от страна на ревизираното лице не са представени
доказателства за реално извършена доставка на стока по процесиите фактури. От
дружеството не са представени документи относно транспортирането на стоката, за
чия сметка е превоза и от кого е извършен, място, от което е натоварена
стоката, съответно къде е разтоварена; документи относно качеството на стоката,
както и такива във връзка с количеството /складови разписки, експедиционни
бележки, приемо-предавателни протоколи/.
При насрещната проверка на „Нико-2003" ЕООД,
обективирана в ПИНП № П- 03001818056728-141-001 25.05.2018г., не са представени
изисканите документи и писмени обяснения.
При преглед на
информацията за дружеството в Агенцията по вписванията, органите по приходите
са констатирали, че същото е вписано на 17.10.2003г. в Окръжен съд Велико
Търново и собственик Ч. А.И. ЕГН ********** и капитал в размер на 5000 лв. На
05.04.2017година дружеството е прехвърлено на нов собственик Н.Е.З. Деклариран
е предмет на дейност е код 4621- Търговия па едро със селскостопански продукти.
За 2017г. няма подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за наличие на е стопанска дейност.
При извършена проверка в
информационния масив на НАП, органите по приходите са констатирали, че за
2017г. няма подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО в НАП гр.
Варна, което показва липса на
осъществявана стопанска дейност. От страна на дружеството доставчик не е
представена счетоводна отчетност, данни за разплащания, доказателства за
договаряне, транспортиране, стоков поток и т.н., т.е. не е доказана възможност
за осъществяване на реална доставка. "НИКО-2003" ЕООД е с прекратена на регистрацията по ЗДДС от
29.09.2017г. Дружеството няма наети лица но трудови правоотношения, включително
и за 2017година. По данни в ПП „Фискални устройства" на НАП е регистриран
1бр., фискално устройство модел А-100 S модел 01, индивидуален номер на ФУ Е 10075040. Инд. № ФП 44095040- обект „офис"
в гр. Свищов, бул. „Цар Освободител" № 17.
Ревизиращият екип е установил, че
фискалното устройство, което е регистрирано от „Нико-2003" ЕООД DY333185 е
функционирало в периода от 28.07.2017 г. до 9.10.2017г. без стационарен обект и
с декларирана дейност „търговия на едро със зърно, семена и фуражи".
Въз основа на установените факти и
обстоятелства и събраните доказателства, на основание чл.68. ал.1. т.1 от ЗДДС
и чл.71. т.1. чл.70. ат.5 от ЗДДС във връзка с чл.6 и чл.25 от ЗДДС не е
признато правото на приспадане на данъчен кредит по данъчни периоди и
доставчици, както следва: за д. п. м.07.2017 г. в размер на 4160.13лв„ по
фактури, издадени от "Дета 2014" ЕООД и за д.п. м.08.2017 г. в размер
на 5166,67 лв.. по фактури, издадени от "Нико 2003" ЕООД.
В хода на съдебното производство не са представени нови доказателства, които да променят фактическата обстановка, установена от данъчната администрация. Съобразно служебното начало предвидено в разпоредбата на чл. 171 ал.2 изр.2 АПК вр. §2 ДОПК съдът е назначил ССЕ с поставени въпроси.
В.л. е извършила проверка в счетоводството на жалбоподателя като е установила като налични посочените фактури, издадени от доставчиците „Нико 2003 “ЕООД и „Дета 2014 “ЕООД, придружени с фискални бонове, издадени от регистрирани в НАП касови апарати.
Заведени са Аналитични регистри па сметки 401 “Доставчици “, 304/1 “Стоки “, 4531 “ДДС покупки“, 411 “Клиенти“ и 4532“ДДС продажби“, Хронологичен регистър на сметка 304/1, Хронологичен регистър на сметка 401“Доставчици“, партида „НИКО-2003“ЕООД и партида „ДЕТА 2014“ЕООД, Хронологичен регистър на сметка 304/1, партида „хр. стоки“, Хронологичен регистър на сметка 4531 “ДДС покупки“. Изготвена е Оборотна ведомост на „Спектър - И.И.“ ЕТ от 01.01.2017 до 31.12.2017г. Подадени са СД по ЗДДС и регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС за съответните данъчни периоди.
От наличните и представени допълнително документи по делото, представляващи Дневници за покупки и продажби на доставчиците „Нико 2003 “ЕООД и „Дета 2014 “ЕООД е видно, че процесните фактури, издадени на жалбоподателя са вписани в дневниците за продажби и са отразени в подадените СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди - м. юли 2017г. и м.август 2017г. Доставчиците са изготвили и представили в НАП регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС.
Поради неоткриване на преките доставчици „Нико 2003 “ЕООД и „Дета 2014 “ЕООД, и невъзможност да се запознае с тяхната счетоводна документация за ревизирания период, в.л. не може да отговори на въпросите: „Разполагат ли по счетоводни данни със собствени или наети пътни превозни средства?“ Имат ли по счетоводни данни дълготрайни материални активи - складове или други помещения, собствени или наети за съхраняване на процесните стоки? Може ли да се проследи произхода на стоките от предходен доставчик, т.е стоковия поток, кога и как са придобити от страна на преките доставчици; Отразени ли са плащанията на доставките, какви счетоводни регистри са съставени и какви записвания по съответните сметки?“.
На осн. Чл.192 ГПК вр. чл.144 АПК са изискани са документи от трети лица „Нико 2003“ ЕООД гр.Русе, „Дета 2014“ ЕООД гр.Варна, Г.Н, „Ив експерт“ ЕООД, „СК Омега Консулт“ЕООД гр.Добрич. От посочените лица не са постъпили счетоводни документи по делото.
От ТД НАП Варна, офис Русе е получена справка, от която е видно, че „Нико-2003“ ЕООД има подаден дневник за покупки за месец 07, 08.2017г., но няма подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за 2017г.
От ТД НАП Варна е постъпила справка, от която е видно, че „Дета -2014“ЕООД няма подаден дневник за покупки за месец 08.2017г., както и подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за 2017г.
От ОДМВР Варна, е получена справка, че няма образувано досъдебно производство по жалба на ЕТ“И.И.-Спектър“, единствено има образувана проверка в сектор ИП, по която не се постъпвали счетоводни документи от трети лица.
На осн. чл.184 ГПК вр. §2 ДР на ДОПК е приобщен електронен диск, носещ информация за валидността на квалифицирания ел.подпис по ЗЕДЕП на лицата, издали ЗВР, РА и РД. Установено е, че същите са с валиден електронен подпис.
При тази фактическа обстановка съдът установи своите правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъка за стоките или услугите, които доставчикът е доставил или предстои да достави, възниква само когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
При така очертаната правна уредба, може да се обоснове извод, че целта на системата за облагане с ДДС е данъците върху вложените средства на стоки или услуги, използвани от облагаемото лице за облагаемите му сделки да могат да се приспадат. Независимо от това обаче, когато стоките или услугите, придобити от данъчнозадължено лице се използват за целите на сделки, които функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква.
В
настоящия случай на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на жалбоподателя
е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на
правото на данъчен кредит, което в конкретния казус означава, че в тежест на
данъчно задълженото лице е да докаже, че стоките са реално получени за нуждите
на икономическата дейност на жалбоподателя. Съдът е указал разпределението на
доказателствената тежест между страните. Съгласно разпоредбата на чл.170 АПК
вр. &2 ДОПК в тежест на жалбоподателя е да установи
фактите и обстоятелствата , посочени в жалбата за наличие на предпоставките по
ЗДДС за право на данъчен кредит. В тази връзка жалбоподателя следва да докаже,
че процесните доставки от „Нико 2003 “ЕООД и „Дета 2014 “ЕООД са реално
получени.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се обосновава извод, че получените стоки са не са придобити реално от жалбоподателя от посочените доставчици.
От описаната фактическа обстановка съдът достига до извод за правилно начислен данък в РА, поради липса на осъществени доставки от „Нико 2003 “ЕООД и „Дета 2014 “ЕООД на ревизираното лице. Представените по административната преписка първични счетоводни документи, не обосновават извода за реална доставка. От страна на доставчиците не е представена счетоводна отчетност, данни за разплащания, доказателства за договаряне, транспортиране, стоков поток и т.н., т.е. не е доказана възможност за осъществяване на реална доставка. "НИКО-2003" ЕООД няма наети лица но трудови правоотношения, включително и за 2017година. „Дета 2014“ЕООД има наети две лица по трудови правоотношения за осъществяване на дейност по разкрояване на дървен материал. „Нико 2003 “ЕООД и „Дета 2014 “ЕООД нямат подадени декларации по чл.92 от ЗКПО за наличие на извършвана стопанска дейност.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът прави извод, че процесните доставки са изцяло фиктивни и само документално оформени.
Не е доказано осъществяване на посочените доставки на бира и безалкохолни напитки от „Нико 2003 “ЕООД и „Дета 2014 “ЕООД в полза на ревизираното лице. Установено е, че двете дружества се занимават с друга стопанска дейност.
Органите по приходи правилно са посочили, че фактура, която не документира реално осъществена облагаема доставка на стоки, е с невярно съдържание и може да се счита за част от данъчна измама. Упражняването на данъчен кредит по фактура, без да е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата, предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че след като данъка е начислен от прекия доставчик, то следва правото на данъчен кредит да му бъде признато.
Според разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, за да се признае доставката на стока за целите на този закон, следва по безспорен начин да се докаже нейното извършване. Това означава, че дори формално да са съставени документи, включително и първични счетоводни документи и те да са отразени в счетоводството на страните по договора, това не означава, че автоматично за получателя по доставката ще възникне правото на приспадане на данъчен кредит и той ще може законосъобразно да го упражни.
Съдът констатира, че по делото не е имало спор относно осчетоводяване на фактурите в счетоводството на получателя. Не е доказано надлежно осчетоводяване при доставчиците. Включването на данъчните фактури в съответните данъчни регистри по чл.124 ал.1 ЗДДС не обосновава законосъобразно право на приспадане на данъчен кредит.
Бирата и безалкохолните са индивидуализирани по вид , брой и количество във фактурите, но спорът в настоящия случай се свежда до възможността за прехвърляне на правото на собственост върху тази стока с предаването й от посочените доставчици. Представените доказателства от жалбоподателя по административната преписка не доказват реалност на сделката. За да се установи действителното прехвърляне на право на собственост върху стоката, която е определена само по своя род, данъчният субект е следвало да докаже, че стоката е отделена от останалата стока от същия вид, чрез претегляне, предаване, реално транспортиране и т. н.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, приетите по делото писмени доказателства и след преценка възраженията на страните съотнесени към действащата и приложима нормативна уредба, съдът намира жалбата за неоснователна.
За да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на данъчен кредит, следва да са събрани доказателства относно всеки от юридическите факти, предвидени в действащия към момента на издаване на фактурата закон. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл.70 от същия закон, които да препятстват упражняването на правото на данъчен кредит.
Според чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл.25 ал.2 и 3 ЗДДС. В този момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС.
Всички описани по-горе доказателства преценени, в тяхната съвкупност водят до извода, че е не е доказана реалност на доставките с доставчик „Нико 2003 “ЕООД и „Дета 2014 “ЕООД и следователно не е налице данъчно събитие. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Доколкото ДДС не е бил дължим и изискуем, то не е възникнало изобщо право на данъчен кредит, по аргумент от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Законът – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, изрично предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно, в която хипотеза попадат случаите, когато данъкът е начислен без да се налице основания за това. Правото на данъчен кредит предполага безспорно установяване на извършена облагаема доставка. С решения по дела С – 642/11 и С – 643/11 на СЕС е прието, че принципите на данъчен неутралитет, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображения, че липсва действително облагаема доставка. Доколкото не е установена реалност на доставките не следва да се обсъжда дали са налице другите условия за възникване на право на данъчен кредит.
В практиката си СЕС нееднократно е посочвал, че реалността на доставката на стока или услуга е от значение за приспадане правото на данъчен кредит.
Според Решение на СЕС С-18/2013г. от 13.02.2014г. следва да се прилага задължителна норма на правото на Съюза, която изисква от националните административни и съдебни органи да откажат да признаят правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. При преценката дали позоваването на това право на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба, тези юрисдикции следва да тълкуват националното право, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на Директива 2006/112, за да се постигне предвиденият от нея резултат, което изисква посочените юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от това право методи за тълкуване.
Ако процесните доставки са извършени реално, то както доставчикът, така и получателят следва да притежават категорични доказателства за тази сделка. Наличието само на фактури/договори не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им. Затова правилно с РА са установени задължения по ЗДДС за съответните данъчни периоди в резултат на непризнато право на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 9326,80лв. главница и 1021,43лв. лихви. Жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъда отхвърлена.
С оглед изхода на спора, направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на основание чл. 161 от ДОПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес по делото в размер на 872,43лв.
По изложените съображения и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, чл. 161, ал.1 и чл. 77 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК Административен съд – гр. Варна,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.И. *** лично и като ЕТ“И.И.- Спектър“ , ЕИК ***, гр.Варна, срещу Ревизионен акт №Р-03000318001404-091-001/28.08.2018г. наВ.Х и Й.А,потвърден с Решение № 293/16.11.2018г. на Директор на дирекция „ОДОП“ гр.Варна, с който са му определени данъчни задължения по ЗДДС за д.п.м. 06, 07, 08, 09/ 2017г. в общ размер на 9326,80лв. и лихва в размер на 1021,43лв.
ОСЪЖДА И.С.И. *** лично и като ЕТ“И.И.- Спектър“ , ЕИК ***, гр.Варна да заплати на дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 872,43лв. /осемстотин седемдесет и два лв. и 43ст./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: