Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ВРАЦА,20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:СТЕЛА
КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.СТЕФАНОВА и
в присъствието на прокурора ......като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 193 по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Ц.П.И. ***-0000798/30.12.2020
г. на директора на РД”АА”-Враца, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.89, т.1 от Наредба №33/03.11.99 г. на МТ и на основание чл.93,
ал.1,т.1 ЗАПр. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00
лв. В жалбата и в съдебно заседание се релевират подробни оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление поради
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му
на това основание.
Ответната
страна не е ангажирала представител и становище по жалбата.
След като
взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН.Разгледана
по същество е основателна, при следните съображения:
На
21.12.2020 г., около 11.20 ч., на път І-
Така
изложените фактически положения се доказват безпротиворечиво от показанията на
двамата свидетели Ю.Ф. и К.К. и имащи качество на актосъставител и на свидетел
присъствал при констатиране на нарушението и съставяне на акта и останалите
писмени материали по приложената преписка-пътен лист, товарителница,
документация във връзка със заявление за увеличаване броя на заверени копия на
лиценз на Общността и др. Доколкото данните от тези доказателствени източници
са еднопосочни и не са спорни между страните, то и не се налага по-подробното
им обсъждане.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че в случая
АУАН и обжалваното НП са необосновани и издадени в противоречие с материалния и
процесуален закон, което налага и отмяна на постановлението при следните
съображения:
Жалбоподателят
е подведен под отговорност за нарушение по чл.89, т.1 от Наредба №33/03.11.99
г. на МТ, който предвижда задължение за водачите, извършващи съответни превози
да предоставят при проверка и всяко поискване от контролните органи определени
документи, в т.ч. и удостоверение на ППС за обществен превоз на товари в
Р.България, а при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от
лиценза. Същевременно, като правно основание за налагане на административното
наказание в постановлението е посочен чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр., който предвижда
налагане на санкции за водачи, извършващи съответни превози на пътници или
товари “без редовно издадени” документи, изискващи се от европейски регламенти,
от закона или подзаконови нормативни актове. В случая обаче, в акта и в НП е
констатирано непредставяне на определен документ от водача при извършване на
проверката от контролните органи, което поведение представлява различно и
самостоятелно нарушение, санкционируемо на основание чл.93, ал.2 ЗАПр.
Горепосоченото
нарушение и неправилно приложение на материалния закон от страна на АНО, освен
че водят до необоснованост на обжалваното НП се отразяват и в процесуален
аспект. Административнонаказателното производство е строго формално и за
законосъобразността на АУАН и НП от формална страна е необходимо точно, пълно и
ясно описание на нарушението със съответните съставомерни признаци;
съответствие между текстово описание на нарушението, неговата цифрова
квалификация и правно основание на наложената санкция. В конкретния случай тези изисквания са нарушени. Това при
всички случаи ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като остава
неясно за какво нарушение в действителност е санкциониран. От друга страна,
лишава и съда от възможност да прецени и определи точния предмет на доказване,
а оттук и да извърши надлежен контрол за законосъобразност.
При така
възприетите правни изводи е безпредметно обсъждането на останалите доводи на
жалбоподателя относно незаконосъобразността на атакуваното НП, тъй като това с
нищо не би променило изхода от делото.
На
основание чл.63, ал.3 ЗАНН в полза на жалбоподателя се дължи присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение, които в случая се претендират в размер, съгласно
договор за права помощ и списък на разноски в размер на 600.00 лв. От страна на
АНО /още в придружителното писмо към преписката/ е противопоставено възражение
за прекомерност, което съдът намира за основателно. Настоящето съдебно
производство не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило само
в едно с.з. с участие на процесуалния представител на жалбоподателя, поради
което и разноските следва да бъдат присъдени в минималния им размер, определен
по реда на чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2,т.2 НМРАВ, а именно- 370.00 лв.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №26-0000798/30.12.20 г. на Директора на РД”АА”-Враца,
с което на Ц.П.И. ***, с ЕГН:********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000.00 лв. на основание чл.93, ал.1,т.1 ЗАПр., за извършено
нарушение по чл.89,т.1 от Наредба №33/03.11.99 г. на МТ.
ОСЪЖДА
ИА”АА”-София ДА ЗАПЛАТИ на Ц.П.И. ***, с ЕГН:********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 370.00 лв., като отхвърля искането в останалата му
част до пълния предявен размер от 600.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: