РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Благоевград, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101598 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: грБ. А. Ч. ***, представлявано от инж. М. И. П. –
управител против К. ВЛ. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр.Б. М. **
Ищецът твърди, че в периода от 27.08.2019 г. до 18.09.2019 година се е намирал в
облигационно правоотношение с ответника, по силата на което е доставил на последния
ВиК услуги за имот, находящ се в с. Л. Б. Б., абонатен № 1150452. Поддържа, че процесното
облигационно отношение било уредено от Общите Условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите, одобрени с Решение № ОУ- 09/11.08.2014г. Заявява, че съгласно
чл. 33, ал. 2 ОУ ответникът като потребител бил длъжен да заплаща дължимите суми за
ползваните от него ВиК услуги - "вода", "канал" и "пречистване" в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Навежда, че за процесния период /от 27.08.2019 г. до 18.09.2019
година/ предоставил на ответника ВиК услуги на обща стойност от 1651,80 лв., за което е
били издадена фактура от 20.09.2019г., която е подробно описана в исковата молба. Твърди,
че във фактурата били вписани показанията на водомера за процесния имот. Заявява, че
поради неплащане на задълженията по цитираната фактура в срок на основание чл. 44 ОУ се
дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода
23.10.2019г. до 24.02.2021г., възлизащо на общо 175,73 лв. Посочва, че за претендираните
вземания по ч. гр. д. № 1055/2021г. на Районен съд - гр. Благоевград е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че не бил абонат на ищцовото дружество за имот в с. Л., като такъв бил само за
обект в гр. Б. М. ** на който адрес живеел и само за него имал абонатен номер. Заявява, че в
с. Л. притежавал само имот, който бил земеделски по предназначение и същият не бил
снабден с вода, нито имало изградена ВиК мрежа, поради което ищецът не му е бил
предоставял услуги, чието заплащане да дължал. Поддържа, че в земеделския му имот в с.
Л. нямало монтиран водомер, поради което нямало как да имало партида за такъв.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
1
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 1651,80 лв. /хиляда
шестстотин петдесет и един лева и осемдесет стотинки/ - главница, представляваща
стойността на доставена, но неизплатена от длъжника ВиК услуга за имот, находящ се в с.
Л. Б. Б., абонатен № 1150452, за периода от 27.08.2019 г. до 18.09.2019 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда
/26.04.2021г./ до окончателното погасяване.
- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 175,73 лв. /сто
седемдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за
периода 23.10.2019г. до 24.02.2021г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 93987 от 30.04.2021г. по ч. гр. д. №
1055/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград. Срещу цитираната заповед, в рамките на
едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия
ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
Уважаването на първата от разглежданите искови претенции по чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/
наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка
(продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик на ВиК услуги, а
ответникът - на потребител; 2/ реалното доставяне на ВиК услуги от доставчика на
потребителя за процесния имот; 3/ размера на претендираното вземане и 4/ неизпълнение на
корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на доставените
мобилни услуги.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
С цел да установи първото от горевизираните условия за уважаване на иска по чл. 422
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищцовото дружество е представило единствено 1 брой
фактура № **********/20.09.2019 г. От съдържанието на фактурата става ясно, че за неин
издател фигурира ищецът, а за получател на услугите – ответникът, както и че са начислени
служебно 1089 кубици вода за доставяне на питейна вода.
Фактическите данни, извлечени от фактурата, обаче сами по себе си не са достатъчни да
обосноват сигурен извод, че е било налице облигационно отношение, породено от договор
за доставка (продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик на ВиК
услуги, а ответникът - на потребител и реалното доставяне на ВиК услуги от доставчика на
потребителя за процесния имот в с. Л.. Това е така, защото процесната фактура от гледна
точка на правилата, уреждащи доказването в исковия граждански процес, представлява
частен свидетелстващ документи, който не е подписан от ответника и отразява факти,
изгодни за нейния издател.
От друга страна, следва да се има предвид, че от приетата по делото скица на недвижим
имот, издадена от общ. Благоевград, се установява, че ответникът действително има имот в
с. Л., но същият е земеделски, като по делото не се доказа този земеделски имот да е бил
снабден с вода, нито в него да има изградена ВиК система. Не се доказа за този земеделски
имот да е била открита партида, както и че на него да е бил монтиран водомер.
2
Следователно предявеният иск за главница се явява неоснователен и недоказан на
заявеното основание.
В настоящия случай не се установява наличието на главен дълг. При това положение и
предявеният акцесорен иск за мораторна лихва се явява неоснователен и като такъв подлежи
на отхвърляне.
Трябва да се отбележи също така, че както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата
молба по чл. 422 ГПК ищецът е твърдял, че предявените вземания произлизат от
облигационно правоотношение с ответника, по силата на което е доставил на последния
ВиК услуги за имот, находящ се в с. Л. Б. Б., абонатен № 1150452. В този смисъл
твърденията на ищеца са, че ответникът е бил негов абонат /с посочения абонатен номер/ на
имот в с. Л., като е имало открита партида на името на ответника на този имот и там е било
монтирано измервателно устройство /водомер/. В първото открито съдебно заседание
ищецът е изложил фактически твърдения, от които извежда вземанията си, на коренно
противоположно основание, а именно, че било открито нерегламентирано ползване на вода
от страна на ответника на имота в с. Л. и без да е било монтирано измервателно устройство.
В тази връзка е представил и Констативен протокол № 00601/27.08.2019 г. за
нерегламентирано ползване и без открита партида на имот в с. Л.. По същество с
твърденията си и с представените в първото открито съдебно заседание документи,
включващи освен горепосочения констативен протокол и Справка-извлечение №
976/24.02.2021 година; Покана за доброволно плащане № 77060/24.09.2020 година; Покана за
доброволно плащане № 82538/31.12.2020 година; Уведомително писмо с Изх. № ПИ-05-
173/24.09.2019 година, относно Констативен протокол № 00601/27.08.2019 година; Заповед
№ 870/08.08.2019 година, издадена от Община Благоевград, ищецът иска да измени
основанието си, на което претендира вземанията си. В тази връзка следва да се изтъкне, че
съгласно т. 11.б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо да се изменя
основанието на иска по чл. 422 ГПК, като не намират приложение правилата за изменение
на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение.
Недопустимостта на изменението на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение съгласно т. 11.б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
обуславя извода, че предявените искове за съществуване на вземане следва да се отхвърлят
на предявеното основание.
Относно разноските.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответната страна разноски в размер на 360 лв. за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: грБ. А. Ч. ***, представлявано от инж. М. И. П. – управител, предявени против
К. ВЛ. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ул. "Места" № 19, с които се
претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с № 93987 от 30.04.2021г., издадена по ч. гр. д. № 1055/2021г. на Районен съд – гр.
Благоевград, а именно:
- 1651,80 лв. /хиляда шестстотин петдесет и един лева и осемдесет стотинки/ - главница,
представляваща стойността на доставена, но неизплатена от длъжника ВиК услуга за имот,
находящ се в с. Л. Б. Б., абонатен № 1150452, за периода от 27.08.2019 г. до 18.09.2019
година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда /26.04.2021г./ до окончателното погасяване.
3
- 175,73 лв. /сто седемдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ - мораторна лихва
върху главницата за периода 23.10.2019г. до 24.02.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: грБ. А. Ч. ***, представлявано от инж. М. И. П. –
управител да заплати на К. ВЛ. ХР., ЕГН **********, с адрес: гр.Б. М. ** сумата от 360 лв.
/триста и шестдесет лева/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за
производството по гр. д. № 1598/2021г. на РС – гр. Благоевград.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4