№ 920
гр. София , 16.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба, депозирана от пострадалия Р. М. Т. срещу
определение от 04.02.2021г., постановено по НЧД №689/2020г. по описа на
СРС, НО, 114-ти състав, с което на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е
потвърдено постановление на СРП, с което е прекратено наказателното
производство по ДП №101/2019г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр.
№1449/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по
чл.194, ал.1 от НК.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното определение, излага се, че
телефонът е бил забравен в таксиметровия автомобил, както и че ако същият
е бил оставен в залог за сумата от пет лева, не е следвало да бъде изключен
след десетките обаждания на жалбоподателя Т., което е възпрепятствало
намирането му. Отправя се искане да бъдат преразгледани всички
обстоятелства по придобиването на процесния телефон от таксиметровия
шофьор Б. А., а също се иска съдействие за връщане на телефона на
собственика му.
Въззивният съд, след като се запозна с направените в жалбата
оплаквания, с атакувания съдебен акт и с приложените по делото материали,
намира следното:
Жалбата против определението от 04.02.2021г., постановено по НЧД
№689/2020г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, е процесуално допустима,
тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – лицето, чийто телефон се
1
твърди да е бил противозаконно отнет, респ. това е лице, което се явява
пострадало от престъплението, за което се води разследването по посоченото
досъдебно производство.
С постановление от 17.01.2019г. на прокурор при СРП е образувано ДП
№101/2019г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №1449/2019 г. по описа на СРП,
водено за това, че на 20.12.2018г. в гр.София, е отнета чужда движима вещ – 1
бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси“ от владението на Р.
М. Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да се присвои –
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
С постановление от 23.12.2019г. на СРП, наказателното производство по
гореописаното ДП е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,
т.1 от НПК – деянието не съставлява престъпление.
В производството по чл.243 от НПК въззивният съд има правомощие да
осъществи контрол за обоснованост и законосъобразност както върху акта на
районния съд, така и върху постановлението на прокурора, с което е
прекратено наказателното производство. При осъществяване на контрола по
реда на чл.243 НПК, нито първият, нито въззивният съд има възможност да
приеме фактическа обстановка, различна от приетата от прокурора в
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това е така,
защото съдът няма правомощието да укаже на прокурора дали да повдигне
обвинение, за какво престъпление и по каква правна квалификация. Съдът
единствено може да преценява обосноваността на прекратителното
постановление – дали същото е мотивирано в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, съответстват ли правните изводи, направени от
държавното обвинение на събрания доказателствен материал и неговата
законосъобразност – дали прокурорът правилно е приложил материалния и
процесуалния закон, т.е. дали е проведено пълно и всеобхватно разследване
по делото, дали са събрани всички възможни и достъпни доказателства,
относими към предмета на делото, дали са преценени и анализирани правилно
и в съответствие с изискването на закона и формалната логика, както и дали
изводите на прокурора почиват на верен и всеобхватен анализ на
доказателствата.
С оглед на горното, фактическата обстановка, приета от прокурора е
следната:
2
От материалите по делото е видно, че предмет на инкриминираното
престъпление е 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Галакси Нот
8“. Посочения по - горе 1 бр. мобилен апарат, е собственост на свидетеля Р.
М. Т..
В първоначалните си показанията си г-н Т. посочва, че на
инкриминираната дата 20.12.2018г. е използвал услугите на таксиметров
превоз, като се качил в таксиметров автомобил, пътуващ от ул. „Шести
септември“ - гр. София до ул. „Цар Асен“ и ул. „Кърниградска“ - гр. София.
При слизане от таксиметровия автомобил, посоченият по - горе мобилен
телефон останал на предната седалка в превозното средство. Свидетелят Т.
веднага разбрал, че телефонът му е останал в автомобила, но таксиметровият
шофьор потеглил много бързо. По-късно, благодарение на инсталираната
програма за проследяване, свидетелят Т. установил, че мобилният му телефон
се намира някъде в района на гр. Нови Искър.
От приложените по делото справки от мобилните оператори, е видно, че
след инцидента, описаният по-горе мобилен апарат, е бил активиран със СИМ
карта, собственост на свидетелката Й.Ч.. Същата, разпитана в качеството на
свидетел, посочва, че СИМ картата, с която е активиран мобилният телефон,
се използва от лицето Б. В. А.. Последният в разпита си заявява, че на
инкриминираната дата около ул. „Раковски“ и ул. Граф Игнатиев“ - гр. София
е качил клиент, който не е имал пари да заплати сметката си и е оставил като
компенсация описаният по-горе телефон, с намерението по-късно да заплати
дължимата за превоза сума и да си прибере мобилния апарат.
В хода на разследването са осъществени следните процесуално -
следствени действия: разпитани са в качеството на свидетели лицата Й.Ч. –
собственик на СИМ картата, ползвана с процесния телефон от свидетеля Б.
А., Р. М. Т. – собственик на процесния телефон и Б. В. А. – таксиметровият
шофьор, в чието владение е установен телефона. Между показанията на
свидетелите Т. и А. са установени съществени противоречия относно
причината, поради която телефонът се е намирал във владение на А.. За
преодоляване на това противоречие е била проведена очна ставка между
двамата свидетели. Приложени са копия на документи, установяващи
собствеността на инкриминираната вещ, изискани са и са приложени справки
от мобилните оператори.
Както в прокурорското постановление, така и в акта на районния съд са
обсъдени единствено гласните доказателствени средства, събрани по делото.
В резултат от това първостепенният съд и държавният обвинител са приели,
че са налице съществени разминавания в показанията на свидетелите А. и Т.
за причината, поради която процесният телефон е установен във владение на
А., които не могат да бъдат преодолени в хода на разследването, тъй като
няма други свидетели-очевидци на развилите се събития в ранните часове на
3
20.12.2018г.
Въззивният съд не може да се съгласи с анализа на гласните
доказателствени средства, направен от прокурора и от районния съд, тъй като
те не са съпоставени по между си, не са обсъдени и поотделно, нито пък са
анализирани в съответствие с правилата на формалната логика. В показанията
си свидетелят Т. неизменно твърди, че след установяване липсата на
телефона, е правил многократни опити да открие местонахождението му и е
звънял на собствения си номер, както и че е установил местонахождението му
в района на гр.Нови Искър. Сигналът, подаден до компетентните органи за
откраднатия телефон, е от дата 21.12.2018г. Това обстоятелство напълно
съответства на твърденията на свидетеля Т., че телефонът не е бил
доброволно предаден от него във владение на свидетеля А., тъй като липсва
житейска логика в предприетите от свидетеля действия по подаване на жалба
и по издирване на телефона, ако същият е бил оставен в залог за сметката от
таксиметровия превоз. При постановяване на постановлението за
прекратяване и атакуваното определение, нито прокурорът, нито първият
съдебен състав са подложили на обстоен анализ писмените доказателства по
делото. Видно от справката от „Виваком“ (л.34-35 от ДП), за времето от
05.20ч. до 07.34ч. на 20.12.2018г., са налични данни, че е установявано GPRS
местонахождение на процесния телефон. Това писмено доказателство също
подкрепя твърденията на свидетеля Т., че е правил многократни опити да
установи местонахождението на телефона си, както и че е установил, че се
намира в гр.Нови Искър, където е посочил адрес за призоваване свидетелят
А.. При анализ на показанията на свидетеля Б. А. и съпоставка със заявеното
от него в очната ставка, проведена със свидетеля Т., прави впечатление, че
при очната ставка свидетелят А. излага, че заедно с Т. са търсили магазин за
алкохол и цигари. Тези твърдения на свидетеля А., освен че звучат нелогично,
са и в противоречие с изявленията му, че Т. не е имал пари да си плати
сметката, поради което е искал да заложи телефона си, след което му го
оставил в залог за сметката. Ако човек не разполага с никакви пари, не търси
магазини, защото няма с какво да плати евентуална покупка. При съпоставка
на показанията на двамата свидетели, по-достоверни, по-последователни и
по-логични са показанията на свидетеля Т., които намират подкрепа и в
писмените доказателства по делото, а показанията на свидетеля А. се явяват
изолирани от целия доказателствен материал и са лишени от правна и
житейска логика.
Въпреки казаното до тук във връзка с оценката и анализа на събраните до
сега доказателства, въззивният съдебен състав намира, че по делото освен, че
не е направен пълен и цялостен анализ на доказателствата, не са събрани и
всички възможни, достъпни и относими към предмета на делото
доказателства.
За изясняване на обективната истина по делото въззивният съд
4
счита, че следва да се проведе допълнителен разпит на свидетеля Т., при
който да се изяснят обстоятелствата – какво представлява приложението
за издирване на телефона, къде е било инсталирано, по какъв начин
функционира. Следва да му бъдат зададени и въпроси за времето, в което
е звънял на собствения си телефонен номер, как е осъществено това
позвъняване при положение, че телефонът му не е бил у него, от друг
телефон ли е звънял или отново чрез някакво приложение, съответно по
какъв начин се осъществява такова позвъняване. Нужно е да се зададат
въпроси на свидетеля дали е бил сам в заведението на процесната дата
или е бил с някого. Ако е бил с друго лице, то това лице трябва да се
разпита, за да се извърши проверка дали свидетелят Т. е имал у себе си
пари, както всъщност твърди. Необходимо е още да се изясни защо
сигналът за извършено престъпление е подаден не в деня на деянието, а
на следващия ден, какви други действия е предприел свидетелят за
издирване на телефона си и на шофьора във времето до подаване на
сигнала. След извършване на това действие и в зависимост от отговорите
на свидетеля Т., следва да се направи запитване до мобилния оператор
„Виваком“, с което да се изяснят данните от справката, сочещи на
установяване на GPRS местонахождение на процесния телефон, да се
разяснят посочените в справката данни.
Във връзка с искането на свидетеля Т. за връщане на процесния мобилен
телефон, напълно правилно и прокурорът, и районната инстанция, са
посочили, че същият следва да се потърси от Специализираната прокуратура,
тъй като е приложен като веществено доказателство по пр.пр.№1548/2019г. по
описа на СпП (л.48 от ДП).
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намери, че от събраните до
сега доказателства, обстоятелствата, които са от значение за предмета на
делото, не са изяснени в пълна степен. Това може да стане, след като бъдат
събрани доказателствата, посочени в мотивната част на настоящето
определение, едва след което отново може да се прави преценка дали са
налице данни за извършено престъпление от общ характер и за неговата
правна квалификация.
По изложените съображения атакуваното определение на районния съд
се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като с него е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразило се в липса на пълен и
всеобхватен анализ на събраните доказателства, което води до
незаконосъобразност на обжалвания акт. От същия порок страда и
постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното
производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК-
деянието не съставлява престъпление, което също се явява незаконосъобразно
поради неправилно приложение на процесуалния закон и това налага и
неговата отмяна.
5
Воден от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от определение от 04.02.2021г., постановено по
НЧД №689/2020г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, с което на основание
чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдено постановление на СРП, с което е
прекратено наказателното производство по ДП №101/2019г. по описа на 04
РУ-СДВР, пр. пр. №1449/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
ОТМЕНЯ постановлението от 17.01.2019г. на Софийската районна
прокуратура, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
се прекратява наказателното производство по ДП №101/2019г. по описа на 04
РУ-СДВР, пр. пр. №1449/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на СРП, за да извърши допълнителни действия
следствени действия за установяване на пълна и обективна фактическа
обстановка съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7