Решение по дело №8613/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.С., 05.03.2019 г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение,   състав, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.

 

Секретар:  Милена Кюркчиева

като разгледа  докладваното от съдията Г.

гражд.дело            №   8613     по описа за 2018   година,  съобрази, че:

 

Предявен е иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. чл. 477 КЗ, чл. 498, ал.3 КЗ,  обн. ДВ бр.102/2015 г. вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД.          

С исковата молба А.М.М. против З. „Б.И.“ АД твърди, че е пострадал при ПТП на 17.02.2018 г. на път 6072, км 26+400, като пешеходец. Същото е настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********Б.К.К., който в нарушение на правилата за движение по пътищата се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, изгубил управление над автомобила и излязъл извън пътното платно за движение, при което е ударил движещия се по банкета пешеходец. 

В резултат на произшествието ищецът е  претърпял травматични увреждания, изразяващи се в многофрагментна фрактура на дясна предмишница и е бил приет по спешност за болнично лечение. На 23.02.2018 г. претърпял закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с 3 киршнерови игли, а на 04.05.2018 г. отново бил приет за екстракцията им и оперативно премахване на металната остеосинеза. Поради усложнения и развилия се възпалителен процес, на 03.06.2018 г. ищецът отново е бил хоспитализиран и опериран. Поддържа, че въпреки лечението, все още не бил излекуван и движенията на дясната ръка не били възстановени. Ищецът не могъл да си служи напълно с водещата си дясна ръка, изпитвал силни болки и нужда от чужда помощ при обслужване. В резултат на извършените операции му останали големи белези, които представляват трайни козметични дефекти.

С исковата молба се твърди, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с ответното З.Д.валидна към датата на ПТП, поради което и при наличие на процесуалната предпоставка по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като не му било определено обезщетение от застрахователя по щета, ищецът предявява иска си пряко срещу него.

Поддържа се, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по задължителната застраховка „ГО“, за заплащане на обезщетение в справедлив размер за претърпените вреди.

ИСКАНЕТО е ответникът да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от него в резултат на ПТП  неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.,  ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 17.02.2018 г., до окончателното й изплащане, както  разноски за водене на делото и за  адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. Сочи доказателства.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, по делото не е депозиран писмен отговор. Със становище от 12.11.2018 г. ответното застрахователно дружество, подадено от адв.М.Г., заявява, че оспорва исковете като неоснователни и недоказани и размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователно завишен.

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол №75 от 17.02.2018 г. на КАТ- РУ на МВР - Севлиево, който не се оспорва, свидетелските показания на свид.Станева и заключението на допуснатата и изслушана в настоящето производство съдебно-автотехническа експертиза, се установи, че  на 17.02.2018 г. около 19, 00 часа в участък на път №6072 с.Горна Росица-с.Батошево, община Севлиево, на около 200 метра след разклона за с.Гъбене  е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка БМВ, модел 318 с ДК № ********е застигнал и ударил движещия се плътно вдясно по пътното платно пешеходец А.М.. Ударът е настъпил с предната дясна част на лекия автомобил. Лекият автомобил се е движел със скорост около 60 км/час. От заключението на вещото лице автоексперт категорично се установява, че осветеността на фаровете на лекият автомобил  - в двата варианта, при дълги и къси светлини, е позволявала на водача да възприеме пешеходеца от разстояние най-малко 150 метра, респ. не по-малко от 55 метра (при къси)  пред фронта на автомобила. От заключението на вещото лице е видно, че това разстояние е по-голямо от опасната зона на спиране на лекия автомобил, поради което водачът му е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, чрез предприемане на аварийно спиране и с оглед скоростта, с която се е движел, независимо дали е управлявал автомобила на дълги или къси светлини. От показанията на свидетелката - очевидка се установява, че тя е видяла пешеходеца, същият е бил със светли дрехи. По делото не се установяват други причини за ограничаване или намаляване на видимостта на водача на лекия автомобил към движещия се пешеходец. Също така се установи, че в този участък преминават хора и че водачът е от същото населено място, поради което съдът приема, че същият е познавал пътя и пътната обстановка и би могъл да предвиди появата на пешеходци и да не допусне настъпването на произшествието като предприеме намаляване на скоростта, отклоняване на движението на автомобила, или спиране при внезапно възникнало препятствие.

Действително пешеходецът е бил облечен с яке и без светлоотразителна жилетка, а от констативният протокол е видно, че е установена концентрация на алкохол в кръвта 1, 28 промила. Липсват данни това да е довело до промяна в поведението и, или действия, с което да е допринесъл за ПТП, за да се приеме евентуално наличието на обективен принос. Ответникът обаче не е направил възражение за съпричиняване в предвидените за това процесуални срокове по ГПК, поради което съдът не следва да разглежда общо въведените доводи на пълномощника едва в хода по същество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

  За произшествието е било образувано досъдебно производство №ЗМ 79/2018 г. по описа на РУ на МВР – Севлиево и пр.преписка с вх.№ 243/2018 по описа на РП Севлиево против водача на лекия автомобил, което е прекратено на основание чл.343, ал.2 от НК по желание на пострадалия.

Ответникът не оспорва механизма на ПТП и от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено настъпването на ПТП, механизма на произшествието и причиняването му по вина на водача на лекия автомобил. Същият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата в чл.20, ал.1 чл.20, ал.2 и чл.5, ал.1 от ЗДвП. От медицинската документация и заключението на СМЕ се установи, че при ПТП на ищеца са причинени счупване на дясната лакътна кост, изкълчване на главичката на дясната лъчева кост, гнойно възпаление на дясната лакътна кост с образувани фистули и контрактура на дясната лакътна става. Проведено му е било оперативно лечение закрита репозиция  и фиксация с метални игли на 23.02.2018 г. и оперативно изваждане на иглите – на 04.05.2018 г., като и дебридман, фасцеотомия остеотомия, открито наместване и фиксация с метална пластина и 8 винта – на 15.06.2018 г. ищецът е претърпял болки и страдания с голям интензитет при ПТП и за период около 10 дни след това ,както и след третата операция. Между провежданите операции той е търпял болки с умерен интензитет, а след третата – болки с малък интензитет. Към момента изпитва болка при движение на крайника и промяна на времето, както и поради продължително ползване.Вещото лице изяснява, че ищецът не се е възстановил напълно тъй като има остатъчни явения- гнойни фистули, възпаление на дясната лакътна кост и изместване на главичката на дясната лъчева кост, както и че дясната лакътна става извършва движение в намален обем – 34 %. Освен това  на ищеца му предстои нова операция и би могло да се очаква, че ищецът ще изпитва болки за период от още около 2-3 години. От показанията на свид.М., които съдът прецени с оглед на чл.172 от ГПК и в съвкупност със заключението на вещото лице, се установява, че ищецът все още не може да си служи пълноценно с ръката, прилага лечение и приема медикаменти. Също така, че той се нуждае от помощ при извършване на ежедневни дейности свързани с функционалност на ръката. Лечението му е било усложнено от инфекция, което е наложило допълнително да ходи на превръзки и е било свързано с допълнителни болки.

Към датата на ПТП за лек автомобил „БМВ 318“ с рег. №  ********е имало сключена застраховка „ГО“ с ответното дружество, което се доказва от отразените и неоспорени констатации в протокола за ПТП. Ответникът не изпълни задължението си да представи застрахователната полица, поради което съдът приема за установен този факт и на основание чл.190, ал.2 вр. с чл.161 от ГПК.

 

 

 

 

По отправената от ищеца претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от 07.03.2018 г. е била образувана щета № **********. С писмо от 31.05.2018 г. застрахователят е уведомил ищеца, съгласно чл.106, ал. 3 от действащия КЗ да представи заверени документи за установяване основанието и размера на претенцията му (описани в 5 пункта). По делото не са представени доказателства застрахователят да е определил и изплатил застрахователно обезщетение, а и не са изложени такива твърдения. 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя, която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение установени в чл.20, ал.1 чл.20, ал.2 и чл.5, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е средна телесна повреда на ищеца. Установи се, че той е претърпял болки и страдания от описаните в исковата молба травматични увреждания при настъпилото ПТП, както и в хода на лечебния и възстановителен период и че са настъпили в причинно следствена връзка с извършеното виновно деяние. Съдът намира, че от така събраните и обсъдени доказателства бе установено по несъмнен начин настъпването на деликта и вината на водача, както и вида и характера на причинените в резултат на деянието увреждания,  като същите се явяват пряка последица от процесния инцидент.

 По делото се установи и кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован по см. на чл.477, ал.2 от КЗ, чието проявление е настъпило с настъпването на застрахователно събитие.  Управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.477, ал.1 КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало и съществуващо  за датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, като в случая е налице и тази процесуална предпоставка за предявяване на иска. С оглед на изложеното, ответното З.Д.следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати ищеца обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размерът на неимуществените вреди съдът намира следното:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и тежестта на увреждането, в т.ч. броя на нанесените телесни повреди, неговата трайност, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, влошаване състоянието на здравето, включително допълнителното, причинените страдания, физически и психически. При определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид тези обстоятелства, включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени интервенции и проведено лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на болките и страданията” и „последици от получените увреждания”. От доказателствата по делото съдът намира за установено, че в резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалият е претърпял болки и страдания от уврежданията – фрактура на дясната лакътна кост, оперативни интервенции, болки и страдания през лечебния и възстановителния период, както и неудобства в бита и свързаните с това негативни психически изживявания от остатъчните оперативни белези, както и обичайното отражение върху психиката на лица претърпели или участвали в пътно-транспортни произшествия. Също така, съдът взе предвид, че лечението не е приключило и възстановяването ще отнеме поне още две или три години.

Съдът, след като се съобрази с тези обстоятелства и икономическото състояние в страната, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че  претърпените от пострадалия неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 30 000 лв. Освен това съдът взе предвид момента на настъпване на инцидента (2018 г.) и обществено икономическите условия, принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД.

 Относно претенцията за законна лихва, съдът прие от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Със специалните разпоредби на чл. 497 вр. чл. 496 от Глава 47 – "Задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" от КЗ обаче се установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, при предявена пряко към него претенция по чл.380 от КЗ от трето лице по см. на чл.477 от ГПК, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.  

 

 

 

Със специалната разпоредба на чл. 497, ал.1 на КЗ е регламентирана материята относно лихвата за забава върху дължимото се застрахователно обезщетение при този вид застраховки, ако застрахователят не го е определил и заплатил в срок, като е предвидил, че същата се дължи, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 КЗ. Така застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение.

В дадения казус,  с представеното уведомително писмо застрахователят е поискал от ищеца представянето по реда на чл.106, ал.3 КЗ документи за установяване на основанието и размера на предявената от него претенция по чл.380, ал.1 КЗ, описани писмото. Застрахователят обаче не е могъл да откаже да се произнесе при представянето на доказателства по чл.496 ал.3 т.1 от КЗ, каквито пострадалият е представил още с предявяване на претенцията си, поради което забавата не настъпва от изтичането на някои от двете дати посочени в чл.497 от КЗ, а от датата на отказа да бъде платено обезщетението – 31.05.2018 г. Ето защо, при липса на други възражения от ответната страна - съдът намира, че следва да се осъди ответника да заплати законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение от 31.05.2018 г., поради което акцесорната претенция за лихви следва да отхвърли за периода от датата на увреждането – 17.02.2018 г. до 30.05.2018 г.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 622,50 лв. разноски по делото. На основание чл.38 от ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. Н.възнаграждение в нормативно определения минимален размер на адвокатските възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г. и съобразно уважената част от исковата претенция – 1430  лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да се осъди ответникът да заплати на СГС разноски в размер на  1200 лв. за държавна такса.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, каквото му се дължи съобразно отхвърлената част от иска. По делото обаче е представен договор за правна помощ и съдействие удостоверяващо заплащането на адв.възнаграждение на адв.Г., който обаче не е бил пълномощник на ответника – видно от книжата по делото ответникът е представляван от адвокат Цветков (л.39), но липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което не следва да бъде присъждано.

Водим от горното, съдът

 

Р         Е         Ш      И         :

 

ОСЪЖДА  З.Д.„Б.И.“ АД с ЕИК********да заплати на А.М.М. с ЕГН ********** сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП на 17.02.2018  г. по вина на водача на лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № с ДК № *******застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2018  г.  до окончателното им изплащане, както и 622, 50 лв. разноски, като

ОТХВЪРЛЯ  иска за застрахователно обезщетение в останалата му част – над уважения размер, до размера от 40 000 лв., както и за законна лихва за периода от 17.02.2018 г. до 30.05.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД с ЕИК********да заплати на адвокат С.К. Н.от САК сумата от 1430  лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА  З.Д.„Б.И.“ АД с ЕИК********да заплати на Софийски градски съд сумата от  1200  лв. за държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: