РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000397 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260145/26.11.2020г., постановено по търг. д. №599/2019г.
по описа на Окръжен съд Пловдив, /решението поправено по реда на чл.247
от ГПК досежно датата на постановяването му с решение
№260091/02.03.2021г./ ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
Т. А. Д., ЕГН **********, Е. М. Д., ЕГН **********, и на Д. Н. Д., ЕГН
********** обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. Д.,
настъпила на 25.07.2018г. при ПТП, състояло се на 25.07.2018г., на главен път
*-*, между гр. К. и гр. К., с посока на движение за с. В.Л., с моторно превозно
средство - л.а. „М. ****“, с peг. № ** **** **, управлявано от водача А.К.С. и
застраховано за риск „Гражданска отговорност“ при ЗД „Б.И.“ АД, по
застрахователна полица № **/**/**********/22.11.2017 г. със срок на
валидност една година, считано от 25.11.2017 г. до 24.11.2018 г., в размер на
по 100 000 лв. на всеки ищец, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 28.08.2018г. до окончателното изплащане, като са
1
отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер от по 200
000лв., частичен иск от 220 000лв., както и за законна лихва за периода
02.08.2018г. – 27.08.2018г. ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на Д. Н. Д.
обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Н. Т. Д., в размера на 1
728лв., представляващи 48 месеца лишаване от издръжка от майка, считано
от 25.07.2018г. до настъпване на пълнолетие на ищцата /по 34лв. месечно/,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2018г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния
предявен размер от 9 400лв., както и за законна лихва за периода 02.08.2018г.
– 27.08.2018г. ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Пловдив, съобразно уважената
част от исковете, държавна такса в размер на 12 069,12лв. и възнаграждение
за вещо лице по допуснати СМЕ и САТЕ в общ размер на 115лв., както и да
заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗА в размер на
8275,68лв. с ДДС. Т. А. Д., Е. М. Д. и на Д. Н. Д. са осъдени да заплатят на ЗД
„Б.И.“ АД разноски в размер на 9 283,20лв. Посочена е банкова сметка, по
която могат да бъдат изплатени сумите от ЗД „Б.И.“ АД на ищците. С
определение №260716/12.04.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е
изменено решение №260145/26.11.2020г. в частта за разноските, като ЗД
„Б.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1, т.2 във вр.
чл.36 ЗА допълнително 1 853,28лв. – или общо 10 128,96лв. с ДДС, като е
отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските за
разликата над 1 853,28лв. до 1 886,40лв.
Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното
производство Т. А. Д., Е. М. Д. и Д. Н. Д. – понастоящем – непълнолетна,
действаща лично и със съгласието на попечителя си – Т. А. Д. /съгл.
удостоверение от ОНП, общ. К. – л.15, гр.д. №902/2019г., СГС/. Обжалва се
решението в частта, с която исковите претенции за обезщетение за
неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над по 100 000лв. за над по
200 000лв. за всеки от ищците. Оплакванията на жалбоподателите се свеждат
до необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено при
неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за
2
справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД.
Жалбоподателите считат, че първоинстанционниат съд не е извършил пълен и
задълбочен анализ на всички доказателства по делото. Твърди се, че
присъденото обезщетение от по 100 000лв. е изключително занижено, както
за репапиране на неимуществени вреди, претърпени от родител при загубата
на дете, така и тези, претърпени от дете – малолетната към датата на ПТП-то
Д., при загубата на родител. Наведени са доводи, че така присъденото
обезщетение не е съобразено с лимитите на гражданската отговорност. На
самостоятелно основание са наведени доводи за неправилност на решението в
частта, отнасяща се до началния момент на законната лихва. Твърди се, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че такава се дължи от датата на
уведомяването на застрахователя от увредените лица, но неправилно е
преценил, че липсват доказателства по делото относно тази дата. В тази
насока в жалбата се сочи приложена към исковата молба обратна разписка,
съгласно която застрахователят е уведомен на дата 13.08.2018г. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което за
всеки от ищците бъде определено обезщетение за претърпените
неимуществени вреди по 200 000лв. или да бъдат присъдени допълнително по
100 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018г. С въззивната
жалба не се предявяват доказателствени искания. Претендират се разноски по
реда на чл.38 от ЗА.
Ответник – жалбата ЗД „Б.И.“ АД, в представения отговор на
въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.
Претендира сторените разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
3
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищците в първоинстанционното производство – Т. А. Д., Е. М. Д. и Д.
Н. Д. – малолетна към момента на предявяване на исковата молба, чрез
законния си представител и настойник – Т.Д., са изложили фактически
твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На
25.07.2018г., около 06:30ч. по път 1-*, км 258-080, с посока на движение за с.
В.Л., при управление на моторно превозно средство - л.а. „М. ****“, с peг. №
** **** **, водачът А.К.С., нарушил правилата за движение по пътищата и
причинил ПТП, вследствие на което е загинала возещата се в лекия
автомобил пътничка - Н. Т. Д.. Починалата е дъщеря на първите двама ищци –
Т. и Е. Д. и и майка на Д.Д.. По случая е образувано ДП №** ***/2018г. по
описа на РУ - К., пр. пр. №7712/2018 г. по описа на ОП-П., производството по
което е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 19.12.2018г. на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради
настъпване на смъртта па лицето, по отношение на което би могло да се търси
реализиране на наказателна отговорност - А.К.С., като в хода на
производството е установено, че настъпилото ПТП се дължи изцяло на
допуснатите от водача на л.а. „М. * ***“ А.К.С. нарушения на правилата за
движение по пътищата.
Ищците излагат факти, свързани с живота на Н. Д., която към момента
на злополуката е била едва на 27 години, създадените между нея и родителите
й – от една страна и между нея и дъщеря й Д. – 13-годишна, близки
отношения. Твърди се, че след нейната смърт в семейството настъпва
драматична промяна вследствие загубата на най-близък човек – съответно –
дъщеря и майка.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличието
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в
застрахователна полица № **/**/**************/22.11.2017 г. със срок на
валидност - считано от 25.11.2017г. до 24.11.2018г. Ищците са предявили
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД “Б.И.“ АД, по случая са
заведени преписки, по които застрахователят е отказал да изплати
обезщетение.
4
Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да
заплати на ищците обезщетение за претърпените от тях болки и страдания в
размер на по 200 000лв., частичен иск от 220 000лв., обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на Н. Т. Д., настъпила на
25.07.2018г. при ПТП. Пред окръжния съд е предявена и претенция за
обезщетение за имуществени вреди от малолетната Д. Н. Д., постановеното
решение по която не е обжалвано и е влязло в сила. Претендирана е законната
лихва върху сумите, считано от 02.08.2018г. до окончателното изплащане.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗД “Б.И.“ АД е оспорил така предявените искове за
неимуществени вреди. Относимите към въззивното производство възражения
по основателността на иска се свеждат до размера на претендираното
обезщетение от всеки от ищците.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред
настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от
КЗ: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се психически
болки и страдания от настъпила смърт на 27-годишната – Н. Д. – съответно
5
тяхна дъщеря и майка. Вредите са причинени виновно, в резултат на
противоправно поведение на виновния водач – А.С., който, при управление
л.а. „М. ****“, с peг. № ** **** ** е нарушил правилата за движение по
пътищата /Като образувано досъдебно производство №***/****г. по описа на
РУ – К., пр.пр. № ****/****г. по описа на ОП.-П. е прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.12.2018г.
на основание чл.24 ал.1, т.4 от НПК, поради настъпила смърт на лицето/.
Безспорно за настоящето производство е и наличието на причинна връзка
между противоправното поведение на водача на л.а. „М. ****“ и причинената
вреда. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от
КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя,
обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със
застрахователна полица №**/**/**************/22.11.2017г., валидна от
25.11.2017г. до 24.11.2018г.
С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба спорният
въпрос в настоящето производство е относно справедливото обезщетение за
репариране на понесените от ищците неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение, а в случай на смърт – връзката
6
между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера
на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни
доказателства.
Показанията на свидетелите Р.К., Д.Т. и Ю.А. /близки и съседи на
семейството на ищците/, М. Д. и П. Д. /син и снаха на ищците Т. и Е. Д.и/, са
идентични относно фактите, свързани с живота и отношенията между ищците
и пострадалата. Родители /ищците Т. и Е. Д.и/ и дъщеря – пострадалата – Н.
Д., са живеели в различни домакинства, макар и в едно населено място. Н. Д.
е създала семейство с А.С., като детето й от предишен брак – ищцата Д., е
живеела в дома на и е била отглеждана от своите баба и дядо – ищците Д.и.
Всички свидетели са категорични в показанията си, че между ищците и
пострадалата са съществували традиционната семейна обич и привързаност,
поддържали са тесни и ежедневни контакти независимо че са живеели в
различни домакинства, като родители и дъщеря са имали един и същ
работодател. Независимо че детето – ищцата Д., е живеела в дома на своите
баба и дядо, между майката – пострадалата Н. Д. и детето е създадена и е
съществувала типичната за родител и дете близост и взаимна обич. Двете са
поддържали ежедневно контакти, като майката е участвала пълноценно и в
издръжката на детето. /„Н. се грижеше за детето си, когато получаваше
заплата си даваше парите, постоянно бяха заедно, Д. ходеше при майка си,
после си отиваше при баба си.“ – св. А./. Неочакваната смърт на най – близък
човек – дете и родител, се отразила изключително неблагоприятно в
психологичен аспект и на тримата ищци – животът им занапред е завинаги
помрачен от загубата на любим човек и тази загуба не е преодоляна и
понастоящем /„След смъртта на Н. родителите й постоянно бяха тъжни,
веселбата изчезна от тяхната къща, отдадоха се на детето й, а детето й
постоянно плаче, тъжна е.“ – св. А./.
При преценка на относимите обстоятелства, характеризиращи от
субективна страна преките последици от емоционален и психически характер
по отношение на ищците Т. и Е. Д.и от смъртта на дъщеря им
7
първоинстанционният съд правилно е преценил и приложил принципите на
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Определеният паричен еквивалент
от по 100 000лв. е съобразен и с обективните критерий – младата,
изключително работоспособна възраст на пострадалата – 27 годишна. Вярно
е, че загубата на дете, независимо от възрастта му, е най-тежкото изживяване
за всеки човек и не може да бъде измерено в реален паричен еквивалент.
Законовият принцип на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче
изисква да бъде съобразена конкретиката на случая. В случая не може да бъде
пренебрегнат фактът, че ищците Д.и и починалата им дъщеря са живеели в
различни домакинства и последната е имала самостоятелен живот. Освен това
самите ищци Т. и Е. Д.и са били в сравнително млада и трудоспособна
възраст – 44 - 45 годишни и като родители са подпомагали дъщеря си преди
всичко при отглеждането на детето й – т.е. – те са били моралната опора за
пострадалата, а не зависими от нея. Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, то
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от
ищците неимуществени вреди от 100 000лв., дори и да не е заместващо от
житейска гледна точка претърпяната загуба на дете, с оглед конкретиката на
случая съответства на предписаните от правната норма критерий за
справедливост.
Що се отнася до наведените във въззивната жалба доводи, че
определеното обезщетение от по 100 000лв. за претърпени неимуществени
вреди не е съобразено с действащите към момента на инцидента
застрахователни лимити, следва да се посочи: Нивата на застрахователно
покритие, респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са от значение
при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция
за икономическата конюнктура, но не са критерий, както и база за определяне
размера на обезщетението. Касае се за минимални застрахователни суми, а не
за фиксиран минимален размер на обезщетение.
При определяне обезщетението за претърпените неимуществени вреди
8
от третата ищца – Д., сега непълнолетна, вследствие смъртта на нейната
майка, първоинстанционният съд не е приложил правилно критериите за
справедливост. Не е съобразен фактът, че към момента на инцидента ищцата
е била малолетна – 13-годишна, в която възраст нуждата от родител е силно
изразена, а загубата на родител – трудно преодолима или непреодолима.
Вярно е, че по делото е установено, че непълнолетната ищца и нейната майка
не са живеели постоянно в едно домакинство. Но майката не се е
дезинтересирала от детето си и връзката между тях не е била прекъсната, а
напротив – характерна с присъщата за майка и дете взаимна необходимост
/„На Д. много й липсва майка й, те бяха много близки, тя споделяше всичко с
майка си, а сега, няма с кой.“ – св.Д./. Със смъртта на Н. Д. ищцата Д. е
лишена занапред от майчина и изцяло от родителска грижа и обич, от
морална родителска опора и подкрепа, доколкото данните по делото сочат, че
другият родител – бащата на Д., изцяло се е дезинтересирал от нейното
отглеждане и възпитание.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че
прилагайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, окръжният съд не е отчел в
достатъчна степен вида и характера на претърпените от непълнолетната сега
ищца - Д. болки и страдания, причинени от смъртта на нейната майка, поради
което е изградил необоснован правен извод, че с определеното обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. ще бъдат репарирани
последиците от тази най-голяма загуба за всяко дете в ниска възраст,
съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост, намиращ
приложение и в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ. Предвид гореказаното,
въззивният съд намира, че справедлив паричен еквивалент на обезщетение за
претърпените от ищцата Д. неимуществени вреди, вследствие смъртта на
нейната майка е сумата от 200 000лв.
По отношение на началния момент, от който се дължи лихвата за забава
от страна на застрахователя за заплащане обезщетението за неимуществени
вреди, първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на
чл.429 ал.3 от КЗ. В чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава
на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
9
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Първоинстанционният съд
обаче е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото,
отнасящи се до момента на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие. Съобщенията, адресирани до ищците, в които е
обективиран отказът на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение, са с изходяща дата 28.08.2018г., която дата е възприета от
окръжния съд за единствено възможна за определяне на началния момент за
забава. Първостепенният съд е посочил, че липсват доказателства за датата,
на която застрахователят е уведомен по смисъла на чл.429 ал.3 от КЗ, но не е
отчел доказателствената стойност на известие за доставяне /л.24 по гр.д.
№902/2019г. – СГС/ с пощенско клеймо за доставяне до ЗД „Б.И.“ АД –
13.08.2018г. Същото е с подател адв. Б. - адвокат на ищците, до когото са
адресирани отказите. От страна на ответника не е въведено възражение
относно съдържанието на доставката, липсват данни за разменена друга
кореспонденция между страните, при което следва да се приеме, че
уведомяването на застрахователя по смисъла на чл.429 ал.3 от КЗ е на дата
13.08.2018г. и същият дължи законна лихва за забава от тази дата.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в частта, с която са отхвърлени предявените от ТР. А.. Д. и Е.. М.
Д. срещу ЗД „Б.И.“ АД искове за застрахователно обезщетение вследствие
смъртта на дъщеря им Н. Т. Д. за разликата над по 100 000лв. до по 200 000лв.
Следва да бъде отменено решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Д. Н. Д., действаща лично и със съгласието на попечителя си
Т.А. Д., срещу ЗД „Б.И.“ АД иск за застрахователно обезщетение вследствие
смъртта на нейната майка - Н. Т. Д. за разликата над 100 000лв. до 200 000лв.
Следва да се постанови друго, с което да се присъди допълнително сумата от
100 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018г. до
окончателното изплащане.
На отмяна подлежи и решението в частта, с която са отхвърлени
акцесорните искове за законната лихва за забава за периода 13.08.2018г. -
28.08.2018г., като такава ще се присъди върху присъденото от
10
първоинстанционния съд обезщетение за всеки от ищците от по 100 000лв.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
В първоинстанционното производство са представени пълномощни от
ищците в полза на адв. П.К. – САК, с които е договорено безплатно
процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА до
приключване на производството по делото пред всички инстанции. С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от
претенциите /изцяло уважената част от претенцията на ищцата Д.Д./, на адв.
К. се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в размер
на 13 446,96лв. с ДДС. /Възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2,
т.5 и т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения./ Или, освен присъдените с постановеното по реда на чл.248
от ГПК определение №260716/12.04.2021г. разноски общо в размер на 10
128,96лв. с ДДС, следва да се присъдят допълнително разноски в размер на
3 318лв.
С първоинстанционното решение тримата ищци са осъдени общо да
заплатят на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенциите им - 9 283,20лв., при общо сторени разноски в размер на
18 566,40лв., съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Доколкото липсват данни за уговорено друго, следва да се приеме, че
разноските са сторени по равно по отношение на осъществената процесуална
защита срещу тримата ищци – или по 6 188,80лв. С оглед крайния изход от
спора по отношение на непълнолетната ищца Д.Д. – като се съобрази, че
искът за неимуществени вреди е изцяло уважен, но искът за имуществени
вреди е частично отхвърлен с влязлата в сила част от първоинстанционно
решение, съразмерно с отхвърлената част от претенциите й, непълнолетната
ищца Д.Д. дължи на ответника разноски в размер на 226,74лв. Ищците Т. и
Е.Д. дължат на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете им за неимуществени вреди в размер на по 3 094,40лв. всеки от тях.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която ищците са осъдени общо да заплатят на
ответника разноски в размер на 9 283,20лв., вместо което същите да бъдат
осъдени да заплатят на ответника разноски в горепосочените размери.
11
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт допълнително държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 4 000лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
Предвид изцяло уважената въззивна жалба, подадена от непълнолетната
Д.Д., въззиваемата страна следва да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА в
полза на адв. К. адвокатско възнаграждение в размер на 3 530лв.
Въззиваемата страна представя три договора за правна защита и
съдействие според обжалваемия материален интерес по въззивната жалба на
всеки един от жалбоподателите. Договореното адвокатско възнаграждение по
всеки един договор е 4 320лв., с ДДС, платени в брой, като е представено и
доказателство за регистрация по ЗДДС /копие на удостоверение за
регистрация/. Възражението на процесуалния представител на
жалбоподателите за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Съобразно обжалваемия материален
интерес за всеки един от жалбоподателите /по 100 000лв./ минималното
адвокатско възнаграждение е 3 530лв., а с ДДС – 4 236лв. В този смисъл
адвокатското възнаграждение - 4 320лв. с ДДС, е към минималния размер,
предвиден в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и същото не е прекомерно. При този
изход на делото жалбоподателите Т. А. Д. и ЕЛ. М. Д. следва да заплатят на
въззиваемата страна разноски за въззивното производство – по 4 320лв. –
адвокатско възнаграждение с ДДС.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното
производство в размер на 2 000лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 и чл.270 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260145/26.11.2020г., постановено по търг. д.
12
№599/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, /решението поправено по
реда на чл.247 от ГПК досежно датата на постановяването му с решение
№260091/02.03.2021г./ в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н.
Д., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на попечителя си Т.
А. Д., ЕГН **********, срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* иск за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Н. Т. Д.,
настъпила на 25.07.2018г. при ПТП, състояло се на 25.07.2018г., за разликата
над 100 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от
13.08.2018г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д. Н. Д., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на попечителя си ТР. АНГ. Д.,
ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й
- Н. Т. Д., настъпила на 25.07.2018г. при ПТП, състояло се на 25.07.2018г., на
главен път *-*, между гр. К. и гр. К., с посока на движение за с. В.Л., с
моторно превозно средство - л.а. „М. ****“, с peг. № ** **** **, управлявано
от водача А.К.С. и застраховано за риск „Гражданска отговорност“ при ЗД
„Б.И.“ АД, по застрахователна полица № **/**/**************/22.11.2017г.
със срок на валидност, считано от 25.11.2017г. до 24.11.2018г., допълнително
в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018г. до
окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение №260145/26.11.2020г., постановено по търг. д.
№599/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, /решението поправено по
реда на чл.247 от ГПК досежно датата на постановяването му с решение
№260091/02.03.2021г./ в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. А.
Д., ЕГН **********, Е. М. Д., ЕГН ********** и Д. Н. Д., ЕГН **********
искове за законната лихва върху главницата от по 100 000лв. /обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. Д., настъпила на 25.07.2018г. при
ПТП, състояло се на 25.07.2018г./ за периода 13.08.2018г. - 27.08.2018г.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Т. А. Д., ЕГН
**********, Е. М. Д., ЕГН ********** и Д. Н. Д., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на попечителя си Т. А. Д., ЕГН **********, законната
лихва върху главницата от по 100 000лв. /обезщетение за неимуществени
13
вреди от смъртта на Н. Т. Д., настъпила на 25.07.2018г. при ПТП, състояло се
на 25.07.2018г./ за периода 13.08.2018г. - 27.08.2018г.
Сумите могат да бъдат изплатени по посочени в решение
№260145/26.11.2020г., постановено по търг. д. №599/2019г. по описа на
Окръжен съд Пловдив банкови сметки.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260145/26.11.2020г., постановено по търг.
д. №599/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, /решението поправено по
реда на чл.247 от ГПК досежно датата на постановяването му с решение
№260091/02.03.2021г./ в частта, с която са отхвърлени предявените от ТР.
АНГ. Д., ЕГН ********** и ЕЛ. М. Д., ЕГН ********** срещу ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ********* искове за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
дъщеря им Н. Т. Д., настъпила на 25.07.2018г. при ПТП, състояло се на
25.07.2018г., за разликата над по 100 000лв. до по 200 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 13.08.2018г.
ОТМЕНЯ решение №260145/26.11.2020г., постановено по търг. д.
№599/2019г. по описа на Окръжен съд Пловдив, /решението поправено по
реда на чл.247 от ГПК досежно датата на постановяването му с решение
№260091/02.03.2021г./ в частта, с която Т. А. Д., ЕГН **********, Е. М. Д.,
ЕГН ********** и Д. Н. Д., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на попечителя си Т. А. Д., ЕГН **********, са осъдени да
заплатят на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* общо разноски в размер на 9
283,20лв., вместо което:
ОСЪЖДА Т. А. Д., ЕГН ********** и Е. М. Д., ЕГН ********** да
заплатят на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* разноски за първоинстанционното
производство в размер на по 3 094,40лв. всеки от тях.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието
на попечителя си Т. А. Д., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
********* разноски за първоинстанционното производство в размер на
226,74лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати НА адв. П.К. –
САК адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
първоинстанционното производство допълнително в размер на 3 318лв., както
14
и адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на
3 530лв., с ДДС.
ОСЪЖДА Т. А. Д., ЕГН ********** и Е. М. Д., ЕГН ********** да
заплатят на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* разноски за въззивното
производство в размер на по 4 320лв. /адвокатско възнаграждение с ДДС/ –
всеки от тях.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса за първоинстанционното
производство в размер на 4 000лв. и за въззивното производство в размер на
2000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15