Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1096/5.6.2019г. град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна,
Пети наказателен състав,
на четиринадесети май,
две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
председател съдия
Георги Митев, секретар Радостина
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията
АХД № 1481 по описа на съда за 2019 година,
Р Е
Ш И :
Изменя Наказателно постановление № 18-0819-005668
от 30.11.2018 г., издадено от Д. Г. Г. - началник на група в
сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, с което на основание чл.177 ал.1 т.2
от Закона за движението по пътищата на П.И.П., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на
чл.150а ал.1 от Закона за движението по пътищата, като намалява размера на
глобата на 100 лева.
Да се изпратят съобщения
на П.И.П. чрез адв.Ж.Г. и Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщенията от страните, че
решението e изготвено, по реда на глава
XII на Административно-наказателния
кодекс.
След влизане в сила на
решението, материалите от административно-наказателната преписка да се върнат
на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е на
основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалбата на П.И.П. против наказателно постановление № 18-0819-005668 от 30.11.2018 г. на началника
на група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, с което на същият е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
В жалбата си
въззивника П. счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано,
неправилно и постановено при съществени процесуалните нарушения. Изцяло оспорва
фактическата обстановка и моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв.Ж.Г., редовно упълномощен. По същество адв.Г. моли съда
да измени наказателното постановление, като намали размера на наложеното
административно наказание към законния минимум.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В
съпроводителното писмо за изпращане на административно-наказателната преписка
моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното
постановление.
След като прецени обжалваното поставление,
с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На
11.09.2018 г. Г.Г.П. - младши инспектор в Сектор СПС
при ОД на МВР Варна заедно със свои колеги около 17:00 часа спрял въззивника,
който управлявал собствения си мотоциклет Кавазаки с
рег.№ В 0814 В, без валидна категорията, към която спада управляваното МПС.
П.
съставил Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Д бл.№
378450/11.09.2018 г. на въззивника за извършено от него нарушение на чл.150а от
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/. П.П. се
запознал съсъ съдържанието на акта и получил
екземпляр от него същия ден, като не направил възражения.
Въз
основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал Наказателно
постановление № 18-0819-005668/30.11.2018 г., като е възприел изцяло
констатациите, описани в АУАН и е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.150а
ал.1 от от ЗДвП, за което наложил административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното
постановление е връчено на П. на 21.03.2019 г. Жалбата срещу него е входирана в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна на
21.03.2019 г., същата е подадена в срока на обжалване от надлежната страна,
поради което е процесуално допустима.
АУАН е изготвен от младши инспектор в Звено Сигма при ОД на МВР Варна
- длъжностно лице със съответните компетенции съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда
на чл.43 ал.1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от началник-група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна - компетентен орган, съгласно разпоредбата
на чл.189 ал.12 от ЗДвП, Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи и Удостоверение УРИ 365000-13626 от 05.04.2019 г. на ОД
на МВР Варна, надлежно е връчено по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН. Административно-наказващият орган е описал
нарушението,
квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на
личната отговорност на въззивника.
Правилно административно-наказващият
орган е преценил, че въззивникът е извършил нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл.150а ал.1 от
ЗДвП за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. От
представената от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна справка за
нарушител/водач е видно, че П. притежава категории В, М и А2. Съдът приема за
установено, че управлявания от въззивника мотоциклет е от категория А, за която
притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е невалидно.
Посоченото по-горе е дало основание на
административно-наказващия орган да наложи наказание на основание чл.177 ал.1
т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева за нарушението.
Съгласно чл.27 ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. Като доказателство по делото е
приложена Справка за наложените наказания на П.П.
като водач на МПС, в която е отразено, че на въззивника са наложени 4 наказания
с влезли в законна сила наказателни постановления от 2014 година до настоящия
момент за различни по вид нарушения на ЗДвП, като глобите са заплатени. Въпреки
налаганите санкции не би могло размера на административното наказание да се
определя само и единствено въз основа на обстоятелството, че нарушителят е
санкциониран и преди. Следва да се направи комплексна преценка на
обстоятелствата, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН и да се определи административно
наказание, съответстващо както на тежестта на извършеното нарушение, така и на
база смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя. Не са налице доказателства по делото за имотното състояние на
жалбоподателя, за да приеме наказващият орган, че следва наказанието глоба да е
в по-голям размер. Жалбоподателят е млад човек, няма представени данни дали палага труд и получава възнаграждение. Няма изложени мотиви
от административно-наказващия орган защо е наложил наказание в максимален
размер. При това положение съдът счита, че административното наказание глоба
следва да бъде намалено на 100 лева, който е минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл.177 ал.1 от ЗДвП. В този си размер същото би постигнало
целите, визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
На основание на
горните констатации и правни изводи съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: