Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
18.10.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Христинка Д.а
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Яна Николова при Окръжна
прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Д.а
КАНД № 148 по описа за 2023г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на началник на РУ – Велики Преслав, при ОД
на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт В. Д., против Решение №
38/29.05.2023г., постановено по ВАНД № 20233610200050 по описа за 2023г. на
Районен съд – Велики Преслав, както и по частна жалба на В.Р.Б. срещу
Определение №98 от 05.07.2023г., постановено по ВАНД № 20233610200050 по описа
за 2023г. на Районен съд – Велики Преслав.
С обжалваното решение е
отменено Наказателно постановление № 22-0323-000850 от 27.01.2023г., издадено
от началник РУ в ОД на МВР - Шумен, РУ- Велики Преслав, с което на В.Р.Б., за
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева. С оспореното определение съдът е оставил без уважение молбата на В.Б. за
допълване на съдебното решение в частта за разноските.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Касаторът счита, че районният съд при несъмнено установената фактическа
обстановка неправилно е отменил процесното наказателно постановление, като
вместо това е следвало да измени правораздавателния акт, прилагайки закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. С оглед на това, отправя претенция за отмяна на
съдебното решение и за потвърждаване на НП, а алтернативно моли след отмяна на
процесното решение делото да бъде върнато на друг състав на районния съд за
упражняване на възложените му правомощия. Претендира присъждане на разноски за
две съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен
юрисконсулт Ив. С., която заявява, че поддържа жалбата и по доводи, изложени в
нея, моли решението да бъде отменено.
Ответникът по
касационната жалба и частен жалбоподател В.Б. ***, депозира писмен отговор.
Претендира присъждане на разноски в размер на 500 лева. В съдебно заседание В.Б.
се явява лично. Счита касационната жалба за неоснователна. Поддържа искането,
обективирано в депозираната частна жалба.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, а
разгледана по същество за основателна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 07.12.2022г., около
17.20ч. В.Б. управлява лек автомобил „*******“ с рег. № ******* в гр. Върбица. Същият
се движел по ул. Септемврийско въстание, в посока към ул.Хан Аспарух. В района
на позиционираното вдясно от водача училище – СОУ „Паисий Хилендарски“,
непосредствено преди навлизането в Т-образно кръстовище, обособено от
пресичането на ул.Септемврийско въстание и намиращата се вляво на посоката му
на движение - ул. Йордан Йовков, продължавайки движението си напред в посока
към ул.Хан Аспарух се осъществил сблъсък между автомобила, управляван от
жалбоподателя и две пешеходки – свидетелките М. и М.. Непосредствено преди
инцидента, М. и М. пристигнали в близост до училището, с автомобила на М.,
който паркирала на обособения преди ул.Йордан Йовков паркинг. След това двете
предприели действия по пресичане на пътното платно на ул.Септемврийско
въстание, перпендикулярно на същото, при кръстовището на улицата с ул. Йордан
Йовков, насочвайки се към училището. В момента в който движещите се пешеходки
навлезли в лентата за движение на автомобила на жалбоподателя, насочени към
тротоара при края на оградното преграждение и достигнали до същия, като с
единия си крак и стъпили на него, настъпил контакт между автомобила и свидетелката
М., която успяла напред да отскочи към тротоара и съответно намиращата се от
лявата ѝ страна – свидетелката М., която от съприкосновението с предната
част на автомобила, счупвайки панорамното му стъкло, паднала към средата на
пътната лента на движение.
При ПТП-то бил счупен и
десния мигач на автомобила. Своевременно била извикана Бърза помощ, която
откарала двете пострадали, а водачът на автомобила изчакал идването на
полицейски служители. Очевидци на инцидента станали непълнолетните ученици –
свидетелите О.М.и И.А.. На място първоначално пристигнали свидетелите Д. и В. –
служители на РУ - Велики Преслав които запазили местопроизшествието до идването
на екип от „Пътен контрол“, като установили самоличността на водача на МПС-то и
снели обяснения и от учениците - очевидци. Малко след 19. 00ч. пристигнали и свидетелите
С. и Х..
За установеното
нарушение свидетелят С. съставил АУАН, в който описал, че водачът Б. е нарушил
чл.119, ал.1 от ЗДвП, като в гр.Върбица, на ул.Септемврийско въстание до дом 2,
не пропуснал пресичащите по пътното платно пешеходци, блъска ги и с това
реализира ПТП с пострадали лица. Актът бил подписан от жалбоподателя с вписан в
същия „О.М.“ За настъпилото ПТП бил съставен и констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и план-схема към него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило
възражение от жалбоподателя, във връзка с което била извършена проверка,
констатирала неоснователност на същото.
Въз основа на така
съставения акт административно наказващият орган издал впоследствие и
процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че изложената в акта и в
обстоятелствената част на НП фактическа обстановка се явява неточна и непълна.
В тази връзка съдът счел, че по делото не е установено конкретното място на
пресичане на пешеходците и дали то се е случило на пешеходна пътека, каквото
изискване поставя правилото на чл.119, ал.1 от ЗДвП, за неизпълнението на което
е била ангажирана отговорността на водача. Това според районния съд имало за
последица фактическа необоснованост на повдигнатото на водача административно
обвинение за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Поради това съдът отменил
атакувания пред него правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
Въззивният съд е установил
фактическата обстановка в нейната пълнота и въз основа на нея е направил
обосновани фактически изводи, към които обаче е приложил неправилно материалния
закон. Това, от своя страна, е довело и до допуснато съществено процесуално
нарушение по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН.
Прочитът на приобщените доказателства
сочи, че на В.Р.Б. е вменено извършване на нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба водачите на нерелсово пътно превозно средство са
длъжни да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намалят скоростта си или спрат движението си. Както резонно е
отбелязал в мотивите си и районния съд, в случая е налице несъответствие между
словесното описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото
реализиране, и на дадената му правна квалификация, доколкото е доказано, че на
посоченото в акта и в НП място, на което са пресичали пострадалите от
произшествието пешеходци, няма очертана с пътна маркировка и/или сигнализирана
с пътни знаци пешеходна пътека. Това е мотивирало предходният състав да отмени
процесния правораздавателен акт.
Касационният състав намира, че преди
да пристъпи към това, въззивният съд е следвало да извърши преценка дали са
налице основания за преквалифициране на деянието на водача, съблюдавайки
изричните разпоредби от ЗАНН. Подобно преквалифициране не може да бъде
извършено от касационната инстанция. Според т.2 от Тълкувателно решение №8 от
16.09.2021г. на ВАС по т. д. № 1/2020г., ОСС, І и ІІ колегия, в касационното
производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на
районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното
в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
Тази възможност изрично е възложена на районния съд. Нормата на чл.63, ал.2,
т.4 от ЗАНН предвижда, че с решението си той може да измени акта по чл.58д, т.
е. и наказателното постановление съгласно чл.58д, т.1 от ЗАНН. При какви
условия въззивната инстанция може да стори това е посочено в чл.63, ал.7, т.1
от ЗАНН, като е изяснено и в задължителната съдебна практика още преди влизане
в сила на изменението на ЗАНН с ДВ бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.
Според чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл.58д и когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Общото между трите
хипотези по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН е това, че фактическото обвинение остава
същото като кръгът от релевантните факти, описани в наказателното
постановление, не се променя или ако е налице промяна, тя е несъществена, т.е.
всички релевантни факти са предявени на наказаното лице по установения ред и то
е могло да упражни пълноценно правото си на защита по тях. При „закон за същото
нарушение“ правната квалификация на деянието, тоест приложимият материален
закон, е същата, посочена и в наказателното постановление, докато при „закон за
еднакво или по-леко наказуемо нарушение“ възприетата от съда правна
квалификация не остава същата, а се променя, като със съдебния акт се извършва
преквалификация на деянието и се явява приложим друг, различен материален закон.
По изложените съображения решението
на районния съд следва да бъде отменено като делото бъде върнато на същия съд
за ново разглеждане от друг състав, който да извърши преценка налице ли са
основания за преквалифициране на описаното в акта и в НП деяние. При новото
разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на
спора, и по отговорността за разноските при предходното му разглеждане.
Отмяната на съдебното решение и
връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане, обуславя същия
резултат и по отношение на произнасянията на съда в частта за разноските,
предвид и разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК, с оглед на което на отмяна
подлежи и Определение № 98 от 05.07.2023г., постановено по ВАНД №
20233610200050 по описа за 2023г. на Районен съд – Велики Преслав.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 38/29.05.2023г.,
постановено по ВАНД № 20233610200050 по описа за
2023г. на Районен съд – Велики Преслав.
ОТМЕНЯ
Определение 98 от 05.07.2023г., постановено
по ВАНД № 20233610200050 по описа за 2023г. на
Районен съд – Велики Преслав.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд – Велики Преслав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................