Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ………..04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЪР СТОИЦЕВ
2.Мл. с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Таня Митова и прокурора Благовест Байраков, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНОХД № 4282/2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на XXI от НПК.
С присъда по НОХД 672 по
описа за 2017г. на 134-ти състав на СРС, НО подсъдимият Б.М.Б. е признат за
невиновен в това, че на 27.02.2009 год., в гр. София, на ул. "******, в
сградата на ЗАК „Б.В.И.Г." с цел да набави за себе си имотна облага - сумата
от 20 482.34 лева, възбудил заблуждение у служителите на ЗАК „Б.В.И.Г.",
представляващи комисия в състав: председател Д.Е.- директор на Генерална
дирекция "Застрахователни обезщетения", зам. председател И.Г.- на длъжност
зам. изпълнителен директор и членове на комисията: Б.Х.- на длъжност зам.
директор на специализирана дирекция "Автомобилно застраховане", К.М.-
директор направление МПС в Генерална дирекция „Застрахователни
обезщетения", С.Г.ръководител сектор „Каско",
А.П. - юрисконсулт и Д. В.- инспектор в сектор „Събития-кражби", че
личният му автомобил марка "Мерцедес", модел "Е 320" с per. № ******, светло сив металик е бил противозаконно
отнет на 26.02.2009 г. в гр. София, на ул. „3-ти март" и с това причинил
на ЗАК "Б.В.И.Г." имотна вреда в размер на 20 482.34 лева (двадесет
хиляди четиристотин осемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки), която
сума е получил като обезщетение на 17.09.2009 год., като причинената вреда е в
големи размери – престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
В законоустановения срок е
депозиран протест срещу така постановената присъда. Прокуратурата твърди, че
обвинителната теза се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите Е.А., Ю.Д.,
Ю.В., П.Г., Д.В.и А.У., както и от отговора на официалния представител на
„Мерцедес-Бенц“. Според този отговор установеният по делото производствен номер
върху намереното купе в автоморгата съответствал на
един единствен автомобил с процесната марка и модел,
собственост именно на подсъдимия. Предвид посочените аргументи държавното
обвинение счита присъдата за неправилна, поради което същата следва да бъде
отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен.
В закрито заседание по реда
на чл. 327 от НПК настоящият състав намери, че не е необходимо провеждането на
разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства пред въззивната
инстанция.
В хода на съдебните прения представителят
на държавното обвинение поддържа така внесения протест, като сочи, че присъдата
не кореспондира със събрания доказателствен материал, от който може да бъде
направен безспорен извод за виновността на подсъдимия. Моли същата да бъде
отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Б. да бъде признат за
виновен.
Адв. В.моли съдът да остави протеста без уважение, тъй като постановената
присъда е правилна и законосъобразна, а първоинстанционният съд изчерпателно в
мотивите си е анализирал събрания по делото доказателствен материал.
Адв. Д. моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда. Твърди, че посочените от прокуратурата свидетели в протеста не доказват
вината на подзащитния му. Оспорва достоверността на показанията на свидетеля Е.А..
Подсъдимият в хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитниците му.
При последната дума на
подсъдимия същият моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени
в протеста, и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда,
при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Протестът е депозиран в
законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК и от надлежно легитимирано лице,
поради което се явява процесуално допустим. Поради това изложените в него
възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен
състав по същество.
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събрания по делото доказателствен материал. Първостепенният съд ясно и безпротиворечиво
е изградил фактическите си изводи, като аргументирано е посочил
доказателствените средства, въз основа на които е формирано вътрешното му
убеждение относно установените фактически положения. При самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност, второинстанционният съд намери за
установена следната фактическа обстановка:
През 2008г. подсъдимият
работел без трудов договор в автоморга „Д.П."
ООД в гр. Батановци с управител по това време св. Ю.Б.Д.и с настоящ управител
неговия син Д.Ю.. Основната търговска дейност на дружеството била свързана с
изкупуване на пострадали от пътно-транспортни произшествия автомобили от
застрахователните дружества „ДЗИ“ и“ Б.И.“ АД. Част от изкупуваните автомобили
били продавани на части, а други, за които имало такава възможност, били
възстановявани и продавани.
Подсъдимият Б. проявил интерес
към един от автомобилите, а именно л.а. марка "Мерцедес", модел
"Е 320", с рама № WBD2100261A979008, произведен през 1999г. Казал на
св. Д., че ще го поправи за своя сметка и поискал да го купи. Св. Д.дал на
подсъдимия ключовете и талона. На 27.08.2008г. подс. Б. сключил договор за
покупко-продажба с тогавашния собственик на автомобила и придобил правото на
собственост. Впоследствие той пребоядисал превозното средство в цвят светло сив
металик, регистрирал го и получил per. № ******, като
го застраховал в ЗАК „Б.В.И.Г.". Скоро след това напуснал работа в автоморга „Д.П." ООД.
На 26.02.2009г. подс. Б.
подал сигнал в 6-то РПУ, че автомобилът му е бил противозаконно отнет в гр.
София, на ул. „3-ти Март“, пред №28. На следващия ден – 27.02.2009г., той подал
заявление и пред ЗАК „Б.В.И.Г." относно същите обстоятелства. Комисия от
служители на ЗК "Б.В.И.Г.", в състав: председател Д.Е.-директор на
Генерална дирекция "Застрахователни обезщетения", зам. председател И.Г.-
на длъжност зам. изпълнителен директор и членове на комисията: Б.Х.- на
длъжност зам. директор на специализирана дирекция "Автомобилно
застраховане", К.М.- директор направление МПС в Генерална дирекция
„Застрахователни обезщетения", С.Г.- ръководител сектор „Каско", А.П. - юрисконсулт и Д. В.- инспектор в сектор
„Събития-кражби", разгледала на 26.08.2009г. така депозирания сигнал и
решила, че следва да бъде изплатено застрахователно обезщетение по сключената
застраховка "Бонус каско" по полица №
51206431 и заведена щета № 470108090908385 във връзка с настъпило
застрахователно събитие-кражба на автомобил. Въз основа на така взетото решение
на 17.09.2009г. ЗАД „Б.В.И.Г.“ изплатила на подсъдимия сумата от 20 482.34
лева.
На неустановена дата през
2011г. - 2012г. подс. Б. закарал в автоморга „Д.П."
ООД в гр. Батановци автомобил марка „Мерцедес“ с чуждестранна регистрация,
произведен 1999г., който трябвало да се продава на части.
Горната фактическа
обстановка се установява след проведен анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласни
доказателствени средства – свидетелски показания, дадени пред първоинстанционния
съд на свидетелите Д.П.В.(л.67-68), както и приобщените му показания на осн.
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК (ДП л. 23), А.З.У.(л.68/гръб/-70),
както и приобщените му показания на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК (ДП, л.24), Е.А.А. (л.70-72), както и
приобщените му показания на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
(ДП, л. 86-87), Ю.Б.Д.(л.72/гръб/-74), И.М.Г.(л.74), Ю.В.В.(л.92/гръб/-94),
П.Г. (л. 124/гръб/-125), И.К.Б. (л. 125), обяснения на подсъдимия Б.Б. (л.38-39); писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по надлежен ред – справка за съдимост (л.28), протокол за
оглед на местопроизшествие (ДП, л.6-7), протоколи за доброволно предаване (ДП, л.34-35),
протокол за оглед на веществени доказателства (ДП, л.44-45), отговор от
оторизиран генерален представител на Мерцедес-Бенц в България от 01.10.2016г. (ДП,
л.76), заверени копия от документи, удостоверяващи наличие на застраховка,
завеждане на щета по повод противозаконно отнемане на МПС, извършено плащане от
ЗАД „Б.В.И.Г.“ (ДП, л. 90-107 и л.112-148) и други; веществени доказателства и доказателствени
средства: фотоалбум от оглед на веществени доказателства (ДП, л.46-59) и други;
заключенията на назначените по делото експертизи – съдебно-трасологическа
експертиза (ДП, л. 61-66), съдебно-техническа експертиза (л. 112-116, СП).
Според настоящия съдебен
състав, първоинстанционният съд е интерпретирал правилно доказателствената
съвкупност, събрана по делото, като е извел обосновани изводи относно фактите,
които е приел за установени.
Подобно на контролираната
инстанция, въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства се
оказват недостатъчни, за да бъде признат подсъдимият Б. за виновен в извършване
на вмененото му с обвинителния акт престъпление.
В подкрепа на фактологията на събитията, районният съд правилно е кредитирал
и се е позовал на показанията на подсъдимия Б., подкрепящи се от останалия
доказателствен материал, както и на приобщените по делото експертизи.
Обосновано е изключил като недостоверни показанията на свидетелите Д.В., Ю.Д., Е.А.,
Ю.В. и П.Г.относно наличието на борд-компютър.
Безспорно от показанията на
всички свидетели, от обясненията на подсъдимия и писмените доказателства и
доказателствени средства, надлежно приобщени по делото се прави извод относно непротиворечивите
по делото обстоятелства, а именно че подсъдимият е бил труводоангажиран
в автоморга „Д.П." ООД, кога и как е придобил
правото на собственост върху л.а. марка "Мерцедес", модел "Е
320", с рама № WBD2100261A979008, произведен през 1999г.; датите, на които
е подал сигнал до 6-то РПУ за противозаконното отнемане на автомобил, заявление
до ЗАД "Б.В.И.Г." относно същото обстоятелство, както и дата, на
която е получил обезщетение от застрахователното дружество в размер от 20482.34 лева. Досежно тези
факти доказателствата и доказателствените средства са непротиворечиви,
последователни, логични и взаимно допълващи се.
Спорно обстоятелство по
делото остава, дали подсъдимият наистина е оставил л.а. марка "Мерцедес",
модел "Е 320", с рама № WBD2100261A979008 за продажба на части в
по-горе споменатата морга или това е бил друг автомобил. Първоинстанционният
съд е приел, че не може да се докаже по безспорен начин, че наличното купе като
веществено доказателство по делото е идентично с обявения за откраднат
автомобил. Настоящата инстанция споделя напълно този извод на контролирания
съд. Съображенията за това са, на първо място, заличеният идентификационният
номер на намерения в автоморгата автомобил. От съдебно-трасологическата експертиза се установява
интервенция върху рамата на превозното средство, изразяваща се в заличаване на
номера посредством дълбоко отнемане на метала с абразивен режещ инструмент.
Възстановяването на идентификационният номер е невъзможно. Налице са и други
интервенции – заличена типова табела, следи от ремонтни дейности (заварки и
пребоядисване) на няколко места в двигателния отсег,
от вътрешната страна на колонките до челното стъкло и на колонките до задното
стъкло, както и в багажното отделение, в долната част над бронята. Установен е
производствен номер – №6842472. В експертното заключение и при разпита на
вещото лице той не дава сведения, къде е открит този номер, но заявява със
сигурност, че няма данни за интервенции и манипулации върху него. Въпреки това
от доказателствени материал по делото може да се изведе местоположението на
производствения номер, а именно от протокола за оглед на веществени
доказателства (ДП, л.44-45), който е изготвен по реда и правилата на НПК и е
годно писмено доказателствено средство. В него е обективирано,
че в десния край на двигателния отсег върху
пластмасов капак се вижда залепен стикер с надпис „№6842472“. Макар и
първоинстанционният съд да е игнорирал тази информация, същата не променя
крайния извод, че не може да бъде установено, дали този пластмасов капак не е
пренесен от друго превозно средство. Върху самия номер не се наблюдават
интервенции, но в експертизата са установени ремонтни дейности именно в
областта, където е открит производственият номер. Вследствие на това не може да
бъде пренебрегнато съмнението, че пластмасовият капак с въпросния номер би
могъл лесно да бъде пренесен.
Както и контролираният съд е
отбелязал, производственият номер, макар и да съответства на л.а. марка
"Мерцедес", модел "Е 320", с рама № WBD2100261A979008, то
той не е уникален за всеки един автомобил. Видно от отговора на официалния
представител „Б.С.А.“ ЕООД посоченият
номер е свързан с още четири автомобила. Следователно превозното средство не
може да бъде еднозначно идентифицирано единствено с производствен номер, още
повече когато същият е закрепен за част от автомобила, която може да бъде
премахвана.
На следващо място, не може
да бъде установен, дали намерения автомобил е обявеният за откраднат от
подсъдимият, поради липса на борд-компютъра, от който би могло да се изведе
идентификационният номер на лекия автомобил. За съществуването на такъв дават
сведения свидетелите Д.В., А.У., Е.А., Ю.Д., Ю.В. и П.Г.. Свидетелите Д.В. и А.У.
заявяват, че същият този борд-компютър е предаден от Е.А. с протокол за
доброволно предаване. Видно протоколите за доброволно предаване, приложени по
делото (ДП, л.34-35), подобен предмет не е описан. По делото е получена и
справка от ОДМВР – гр. Перник, докладвана от районния съд в открито съдебно
заседание на 11.12.2017г., относно протокол за доброволно предаване от лицето Е.А.,
в който протокол също не е описана такава вещ. От друга страна, свидетелят Е.А.
дава показания, че демонтирал борд-компютъра, отишъл при П.Г., който разполагал
с техника да разчете записаната рама, и направил снимка на рамата. По делото е
назначена техническа експертиза на предадения доброволно личен телефон на Е.А.,
която установява, че подобна снимка липсва. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че дори и да беше открита подобна снимка, то същата не може да докаже
по безспорен начин, че е снимана точно рамата от борд-компютъра на автомобила, открит
в автоморгата. Показанията на този свидетел не могат
да бъде надежден източник, че изследваният от него компютър е демонтиран от
намереното купе. Предвид гореизложеното показанията на свидетелите досежно
наличието на борд-компютър се опровергават от останалия доказателствен
материал.
На следващо място, настоящата
инстанция намира обвинителната теза за разколебана и в резултат на показанията
на свидетелите Е.А., Ю.Д.и Ю.В., които еднопосочно дават сведения, че
подсъдимият е докарал лек автомобил марка „Мерцедес“ в автоморгата
за продажба на части, но различен модел. Свидетелите А.и Д.заявяват, че моделът
е бил Е 210, а В.– Е-класа, модел W210, 320 CD. Нито един от тях не идентифицира автомобила като инкриминирания, а
именно марка "Мерцедес", модел "Е 320".
Не на последно място
настоящата инстанция подложи на внимателен анализ и обясненията на подсъдимия,
изхождайки от принципната постановка за тяхната двойнствена
природа, а именно, че същите са средство за защита, но също така са и доказателствено средство. В свободен разказ подсъдимият Б.
споделя, как се е сдобил с л.а. марка "Мерцедес", модел „Е 320“, как
същият е противозаконно отнет и вследствие на което е получил обезщетение от
застрахователното дружество. В тази им част въззивната инстанция намира
обясненията за логични, обективни, непротиворечащи на останалия доказателствен
материал, поради което ги кредитира. Доколкото съдът намира за недоказано, че
намереният в автоморгата автомобил не е идентичен с
обявения за откраднат, то местонахождението на последният остава неизвестно. В
този смисъл намира за логични обясненията, че превозното средство е
противозаконно отнето.
Разгледаните експертни
заключения настоящата инстанция намира за обективни, компетентни, пълни и ясни,
относими към предмета на доказване в настоящото производство, поради което ги
кредитира изцяло. От друга страна, въззивният съд не намери основание да се
съмнява в обективността, безпристрастността и наличието специалните познания на
експертите, поради което счита за правилен извода на СРС да даде вяра на
обсъдените заключения.
Предвид доказателствения
анализ настоящият състав намира за недоказани обстоятелства от предмета на
доказване.
Солидаризирайки се с
доказателствените изводи на районния съд и на основата на изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Въззивният съд споделя и
правните изводи на районния съд, че от така установените факти не може да се
приеме, че е налице деяние покриващо от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.
210, ал.1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
От доказателствената
съвкупност по делото не може да бъде направен единствен и безпротиворечив
извод, че намереният лек автомобил марка „Мерцедес“ в автоморга
„Д.П." ООД в гр. Батановци е идентичен със закупения от подсъдимия л.а. марка
"Мерцедес", модел "Е 320", с рама № WBD2100261A979008,
произведен през 1999г. и обявен за противозаконно отнет на 26.02.2009г. Същият
този автомобил остава в неизвестност. Предвид посоченото, по делото не се
установява по категоричен начин, че подсъдимият е въвел в заблуждение
служителите на ЗАК „Б.В.И.Г.", представляващи комисия в състав:
председател Д.Е.-директор на Генерална дирекция "Застрахователни
обезщетения", зам. председател И.Г.- на длъжност зам. изпълнителен
директор и членове на комисията: Б.Х.- на длъжност зам. директор на
специализирана дирекция "Автомобилно застраховане", К.М.- директор направление
МПС в Генерална дирекция „Застрахователни обезщетения", С.Г.ръководител
сектор „Каско", А.П. - юрисконсулт и Д. В.-
инспектор в сектор „Събития-кражби", че личният му автомобил марка
"Мерцедес", модел "Е 320" с per.
№ ******, светло сив металик е бил противозаконно отнет на 26.02.2009 г. в гр.
София, на ул. „3-ти март", поради което правилно е бил оправдан по
повдигнатото обвинение.
Въз основа на
изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Изложените във въззивния
протест твърдения в обратна насока са неоснователни. Присъдата е постановена
при изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест -
да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Мотивиран от тези
съображения и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл.334, т. 6 НПК, Софийски
градски съд, НО, VI въззивен състав.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
14.05.2018г., постановена по НОХД № 672 по описа за 2017г., 134-ти състав, СРС,
НО.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.