Определение по дело №849/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №9790/10.12.2012г.,постановено по гр.д.№4174/2012г. Районен съд- Б. отхвърлил като неоснователни предявените искове намиращи правното си основание в чл.124 ГПК и чл.537 ГПК: - за признаване за установено по отношение на ответниците С. Б. М. и Л. Д. М., че ищецът Г. Б. М. е собственик на основание дарение, обективирано в Нотариален акт № *, том V, дело № */1994 г., на 2/3 /две Т./ идеални части от самостоятелен обект с идентификатор 0*.4/...точка, четири/ по одобрената кадастрална карта на Б.; - както и за признаване за установено по отношение на ответниците С. Б. М. и Л. Д. М., че ищците Г. Б. М. и М. В. М. са собственици по давностно владение на 1/3 идеална част от същия имот с идентификатор *.4 /... точка, четири/ по одобрената кадастрална карта на Б..

Отхвърлен е като неоснователенпредявения иск за отмяна на Нотариален акт № *, том ІІ, рег. № *, дело № */2007 г. на Нотариус Д. А. Първостепенният съд е изложил мотивите за решението.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците – ищци Г. М. и М. М. ,които чрез упълномощения си адвокат го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност.Поддържат,че РС не е отчел , че през 1978 г. въз основа на одобрен архитектурен проект ищците са надстроили Т. жилищен етаж. Не са отчетени показанията на св. К. , наемател на процесното помещение от 1995 г.. Искат да бъде отменено решението на първостепенния съд и по същество уважени предявените искове.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Доказателствени искания не са формулирани.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор по въззивната жалба. Изложени са съображения сочещи на нейната неоснователност. В съдебно заседание отговора се поддържа. Доказателствени искания не се правят.

Съдът, след като обсъди доказателствата събрани пред РС , доводите наведени с въззивната жалба и такива в отговора, намира следното: Въззивната жалба е подадена в срок от страна разполагаща с интерес от обжалване, поради което разглеждането й е допустимо. Обжалваното решение е валидно и допустимо.При разглеждане на спора по същество въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Съображения: РС-Б. е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 ГПК.

Не се спори, че ищецът Г. М. и ответникът С. М. са братя и наследници по закон на М. С. М., бивша жителка на Б., починала на 15.07.1993 г. и Б. С. М., бивш жител на Б., починал на 02.01.2007 г.. През 1965 г. в полза на М. С. М. /майка на ищеца Г. М. и ответника С. М./ безвъзмездно и безсрочно е учредено право да построи в парцел V, пл. № 12 в кв. * по плана на Б., с площ от 244 кв.м., втория етаж, зимника под целия първи етаж и тавана над целия втори етаж на двуетажната масивна жилищна сграда. Една година по- късно в полза на

М. М. е учредено право да построи и първия етаж на жилищната сграда в гореописания имот. През 1967 г. по силата на договор за покупко продажба М. М. е станала собственик на парцел V, пл. № 12 в кв. * по плана на Б., с площ от 232 кв.м., а урегулиран – с площ от 244 кв.м. През 1975 г. тя е дарила на сина си С. М. целия ПЪРВИ жилищен етаж от жилищната сграда/л.20/. С Нотариален акт за суперфиция № *, том І, дело № */1978 г. /на л. 13 от делото/, М. М. е отстъпила на сина си Г. М. правото да надстрои Т. етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в собствения й парцел, като стане изключителен собственик на този Т. етаж.

На 24.10.1994 г. /след смъртта на М. М./, съпругът й Б. М. е дарил на сина си – ищеца Г. М., собствените си 2/3 идеални части от тавана на масивната триетажна жилищна сграда, построена в описания по-горе парцел/л.14/.

Между страните в предходен момент има разрешен спор със сила на пресъдено нещо по отношение на тавана от процесния имот.

От свидетелските показания се установява , че на тавана са изградени помещения, в които живеят наематели. Наемодател е ищеца Г.М. повече от 20 години. Част от помещенията под наем отдавали и ответниците.

От заключението на в.л. по СТЕ се установява , че процесните помещения не представляват жилище съобразно техническите параметри по ЗУТ и Наредба №7. Няма преотреждане, няма промяна на предназначението на тавана в тавански жилищен етаж.

В настоящият случай спорът между страните по делото касае таванския етаж на триетажната жилищна сграда,построена в гр.Б.,който етаж е бил реазизиран при строителството тази сграда/третия етаж/.За този тавански етаж ищците твърдят,че притежават 1/3 ид.част на основание давностно владение, и Г. М. притежава 2/3 ид.ч. на основание дарение.

През 1994 г. ищеца е надарен с 2/3 ид.ч. от тавана на „масивната жилищна сграда”. В полза на Г. М. е издадено строително разрешение за надстрояване на Т. жилищен етаж върху съществуваща двуетажна сграда по одобрен архитектурен проект. Извън предмета на правото на строеж е останал,реализираният при строителството на сградата тавански етаж,разделен към настоящият момент на 4 отделни тавански помещения и обслужващ ги санитарен възел. Съгласно разпоредбата на чл.37 от ЗС етажи или части от етажи,заедно с принадлежащите към тях помещения в тавана и зимника,могат да принадлежат на отделни собственици-държавата ,общините или физически лица.Кои са те,как трябва да бъдат обособени по вид,характер,строителни или битови елементи,за да могат да имат самостоятелно юридическо съществуване и да принадлежат на отделни собственици,се определя от строителните правила и норми.Съгласно чл.38 ал.1 от ЗС”при сгради,в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,общи за всички собственици са земята,върху която е построена сградата,дворът,основите ... и всичко друго,което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.Общите части не могат да се делят/чл.38 ал.3 от ЗС/,те нямат самостоятелно юридическо съществуване,поради което не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и на придобивна давност.Сградите могат да съществуват без някои общи части по предназначение,ако няма правна норма,задължаваща сградата да има такива помещения.В тези случаи предназначението може да се промени при съгласие на всички собственици.Когато обаче подпокривното пространство/таванът/ или част от него не са изградени съобразно строителните норми /какъвто е случая/, пространството по право е разпределено между отделните обекти съобразно идеалните им части.Тавана е обща част.По своето предназначение таванските помещения представляват складове,които се придават към жилищата ,нямат самостоятелно съществуване и не представляват самостоятелни обекти в жилищните сгради.

В случая при разрешаване на надстрояването с Т. жилищен етаж не е посочено изграждане на отделни тавански помещения. Това води на извода, че целия тавански етаж е останал и изграден за общо ползване от собствениците на трите жилищни етажа,т.е. всеки един от собствениците на трите етажа в сградата притежава съответната идеална част.

Правните изводи на първоинстанционния съд по предявените обективно съединени искове изцяло се възприемат от настоящата инстанция,поради което и на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Като е направил изводи в посоченият по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил валидно,допустимо и правилно решение,което ще следва да бъде потвърдено.В настоящият случай не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,правилно е бил приложен материалния закон,решението е обосновано и правните изводи на съда кореспондират на установените факти и обстоятелства.

Мотивиран от горното,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №9790/10.12.2012 г.,постановено по гр.д.№4174/2011г. на Районен съд-Б..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.

Председател: Членове: