Решение по дело №389/2019 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 24
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20191880100389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 10.02.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 389/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

                                                                                     

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Ж.Д. и А.С. ***, представлявана от кмета. В молбата се твърди, че ищците са собственици на земеделски имот (ливада) с площ от 5898 кв.м., находящ се в землището на с. Ц., общ. С., местн. „…”. Поземленият имот е с идентификатор 78481.53.62 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 131/19.01.2018г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Правото на собственост е придобито по наследство, а от наследодателя С. А.С. по давност. Посочва се, че техният имот е отразен в картата за възстановената собственост (КВС) като земи по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Точните граници на имота са показани в допълнително представената скица от Службата по геодезия, картография и кадастър – Софийска област. В подкрепа на твърденията са представени писмени доказателства и е поискан разпит на двама свидетели, които да установят владението върху имота, неговата продължителност и начин на осъществяване. Иска се от съда да приеме за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на процесния имот.

От страна на община Своге, чрез пълномощник на кмета, се твърди, че имотът не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и е предаден на ответника по предвидения в закона ред. Поради общинския характер на имота правото на собственост не е можело да бъде придобито по давност. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли претенцията, като неоснователна и недоказана

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективна и компетентно изготвена, назначената и изслушана по делото експертиза, която не е оспорена от страните.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

От показанията на свидетелите и от заключението на вещото лице се установява, че имота е с земеделски характер и съществува на място в реални граници. Същият е засаден с овощни дръвчета и представлява ливада. Няма данни имотът да е обобществяван, нито правно, нито фактически. Свидетелските показания, които са непротиворечиви, установяват, че до 2018г. имотът се е владеел от наследодателя на ищците, а след това и до днес от тях. Владението е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя, като не е оспорвано от никого. Свидетелските показания кореспондират със заключението на вещото лице, поради което съдът ги кредитира изцяло. С протоколно решение от 19.01.2009г. ливадата (бивша нива) е определена за имот по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Вещото лице е констатирало, че на място процесния имот е обозначен от две страни с ограда от колове и мрежа.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Предявен е установителен иск и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника община Своге е налице, тъй общинската администрация приема имота за общинска собственост – удостоверение на л. 8 от делото и протоколно решение № 1 от 19.01.2009г. Наследниците на С. С. не се задължителни необходими другари и участието на наследника Ц. Ц. не е условие нито за редовност на исковата молба, нито за допустимост на предявения иск.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита че наследодателят на ищците е придобил правото на собственост по давност за периода след 1956г., тъй като са били налице обективния и субективния елемент за това и не е имало други законови пречки, а след това ищците са придобили правото на собственост по наследство. При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е факт.

Както е посочено в доклада по делото, в тежест на община Своге, чрез лицата които я представляват, е да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Ако ответникът твърди,че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже,че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, след като такъв акт по делото не е бил представен. Ответникът не успя да докаже по делото, че имотът попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ.

Веднъж придобито правото на собственост може да се загуби само, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. По делото не се установиха такива обстоятелства. Чл. 19 ЗСПЗЗ е неприложим, тъй като имотът не е бил обобществяван, съответно не е бил и възстановяван, като не се касае за земеделска земя останала след възстановяване правата на собствениците. При това положение искът следва да се уважи изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците ще трябва да се присъдят направените по делото разноски. По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за основателно възражението на пълномощника на ответника, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Адвокатското възнаграждение по установителния иск за собственост се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, а не по чл. 7, ал. 5 от същата наредба. По тези съображения, според съдебния състав, за горницата над 300 лева разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по предявения иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от Ж.Г.Д. ***, ЕГН **********, и А.А.С. ***, ЕГН **********,***, представлявана от … Е. К. И., че Ж.Г.Д. и А.А.С. са собственици на поземлен имот с идентификатор 78481.53.62 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 131/19.01.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ земеделски имот (ливада) с площ от 5898 кв.м., находящ се в землището на с. Ц., общ. С., местн. „…”.

Осъжда Община Своге, гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски” № 7, БУЛСТАТ : *********, представлявана от … Е. К. И., да заплати на Ж.Г.Д. ***, ЕГН **********, и А.А.С. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 595 лева, като адвокатското възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

 

          На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

 

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :