Решение по дело №179/2021 на Административен съд - Кюстендил

       Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 189

                                                 гр.Кюстендил, 20.07.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА                                                                                                  НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА                   

при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Г., като разгледа  докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД № 179  по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.217 от АПК.

            Директорът на Областна дирекция на МВР-Кюстендил оспорва с касационна жалба решение № 260137 от 06.04.2021г.   на Районен съд – Дупница по АНД № 199/2021г., с което е отменен електронен фиш серия К, № 3123179. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се подробни съображения, основаващи се на редакцията  на чл. 189, ал. 4 и ал. 8 от ЗДвП съгл. изм., обн. в ДВ, бр. 19 от 2015г., в ДВ бр.101/2016г. и в ДВ бр.54 /2017г.  и приетата Наредба  № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТТС/ за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г. Позовавайки се на цитираните законодателни изменения, както и на приети със Закона за движението по пътищата  легални дефиниции, касационният жалбоподател развива становище за законосъобразност на приложения ред за установяване на административното нарушение с  техническо средство. По съществото на спора, са налице доводи за безспорна установеност на административното нарушение, което е надлежно описано и правилно санкционирано. Иска се отмяна на оспореното по касационен ред съдебно решение и потвърждаване на електронния фиш.

            Ответникът – Ж.И.Г. ***, не изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  основателна.

            Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменен  електронен фиш серия К, № 3123179, издаден от ОД на МВР – Кюстендил, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,  на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на Ж.И.Г., е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв.

 От фактическата страна на спора, въззивната инстанция  е  установила, че на 27.08.2019г. в 01,07 часа, с АТСС СПУКС ARH CAM S1, е заснето движение на товарен автомобил марка „БМВ Х РЕИХЕ“ с рег.  № СВ5455МС, на ПП1 Е-79, км. 329+500, при пътен възел „Байкал“ в посока Кулата  със скорост от 96 км/ч  при ограничение на скоростта  за извън населено място от 60км/ч, въведено с пътен знак В26. 

Горното е видно от приложените от АНО писмени доказателства с писмо рег. № К 3123179 от 17.02.2021г. Със същите се доказва, че административното нарушение е установено със преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRН САМ S1,  която е от одобрен тип  съгласно Удостоверение № 17.09.5126 на БИМ  и  е технически годна за експлоатация съгласно  Протокол от проверка № 56-С-ИСИС/11.10.2018г. 

Към електронния фиш е приложен клип /снимка/ от паметта на използваното АТСС, в който се съдържат данни за датата, часа, мястото, регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш.  АНО е представил  и  Протокол за използване на АТСС рег. № 28/08/19  от 28.08.2019г.  – приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от  Наредба  №8121з-532 от 12.05.2015г.  за условията и реда за използване на автоматизирани  технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /наричана Наредбата/, посредством който се установява времето, механизма на работа и местонахождението на средството за контрол, както и данни относно наличието на ПЗ В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч. Нарушителят  е  собственик на автомобила, установен въз основа на справка в Централната база на КАТ. 

              В производството пред райониня съд е представено писмо от директора на ОПУ – Кюстендил, в което се сочи, че процесният участък при км 329+500 в посока Кулата попада в участък от обходен път Дупница, който е част от Републикански път   І-1 „Даскалово - о.п. Дупница - о.п. Благоевград“; че при км. 329+500, скоростта за движение на МПС е ограничена до 60 км/ч с ПЗ В26, който е поставен на км. 329+210 и е в сила до км. 329+553.

            При изложените доказателства, от правна страна съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като е приел, че при издаване на ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между словесното описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Допълнително съдът е изложил мотиви за несъставомерност на релевираното деяние като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е квалифицирано като неправилно приложение на материалния закон. При така изложените доводи е отменил ЕФ. 

Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е неправилно, поради което и на осн.чл.222, ал.1 от АПК  следва да се отмени и да се постанови решение по съществото на спора с потвърждаване  на  оспорения електронен фиш. Решаващите правни изводи за незаконосъобразност на същия са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите  материалноправни  норми.  Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Настоящият състав на касационната инстанция, обратно на приетото от районния съд, счита, че  при издаване на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничила правото на защита на нарушителя.  Действително е налице несъответствие между словесното описание на извършеното деяние и правната му квалификация като  нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Констатациите в обжалваното решение в тази част са правилни. Неоснователно и без да съобрази приоритетното значение на описаните в обстоятелствената част на ЕФ факти, въззивната инстанция е формирала изводи за неясно и противоречиво обвинение, респ. за съществено процесуално нарушение. От съдържанието на оспорения фиш е видно, че се касае за движение на  МПС извън населено място и че стойността на скоростта, която не трябва да се превишава  е сигнализирана с пътен знак В26, т.е. за обстоятелства от хипотезиса на правната норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Надлежно е посочено въведеното с пътния знак ограничение от 60 км/ч, колкото е разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта и стойността на превишението.  Горното  описание е достатъчно конкретно и за всеки водач на МПС, който по правило с оглед придобитата правоспособност, има задължение да познава Закона за движението по пътищата, предявеното обвинение следва да е ясно, независимо, че АНО е вписал като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която несъответства на фактическите обстоятелства. Последните са отразени в пълнота и  нарушителят обективно е бил наясно коя законова забрана, сигнализирана с пътен знак, не е съобразил при движението  си   в  процесния пътен участък, което дисквалифицира допуснатото процесуално нарушение  като съществено. Описанието на противоправното деяние във връзка със съставомерните елементи безспорно покрива хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Посочването на ал.1 на нормата, макар и неправилно, не се отразява върху законосъобразността на ЕФ предвид даденото фактическо описание на нарушението, което е в корелация и с приложената санкционна норма по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Сочената в оспореното решение съдебна практика е неотносима към казуса. Следват изводи за предявено ясно обвинение, с което е обезпечена правната възможност за водача на МПС  да реализира правото си на защита в пълен обем.

Необосновани от събраните доказателствени средства  и неправилни с оглед приложимия закон  са  и констатациите на въззивната инстанция за несъставомерност на релевираното деяние.  Обратно на приетото в оспореното решение, описаните в ЕФ факти, които са  доказани от писмените и веществени доказателствени средства, обосновават  приложимостта на  чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, т.е. на  приложената от АНО  санкционна  норма.  По безспорен  начин е установено, че водачът на МПС е превишил разрешената скорост извън населено място с 36 км/ч, с което е осъществил  от обективната страна  соченото  административно нарушение.  Налице е съответствие между описанието на релевираното деяние със съставомерните му признаци и административнонаказателната разпоредба, по която същото е санкционирано. Издаденият ЕФ е законосъобразен.   

За пълнота на настоящите мотиви и във връзка с възраженията на нарушителя, следва да се посочи, че АТСС, с което е заснето процесното нарушение и от одобрен тип и технически изправна, т.е. не е дефектно както се сочи в жалбата. От друга страна,

административното нарушение се явява доказано с приложеният по делото  клип /снимка/,  който е  веществено доказателствено средство  по чл.189, ал.15 от ЗДвП и  установява  вида, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил; стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост, които са идентични с посочените в оспорения фиш.  Последният съответства на одобрения образец със заповед на министъра на МВР и на правилото на чл.189, ал.4, пр.2 от ЗДвП, а нарушителят е собственик на процесното МПС.  Наведените от последния оплаквания за движение с неразрешена скорост  и на други МПС по същото време и на същото място не са подкрепни от доказателства, с оглед на което са неоснователни.  Доказано е нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, за извършването на което на нарушителя е наложено предвиденото  административно наказание.  Издаденият  електронен  фиш е законосъобразен и като го е отменил, ДРС е постановил неправилно решение.

Следва отмяна на оспорения съдебен акт и произнасяне по същество от касационната инстанция  на  осн.  чл.222, ал.1 от АПК  с решение за потвърждаване на електронния фиш.

              Водим от изложеното, Административният съд

                                                      

  Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решение № 260137 от 06.04.2021г.  на  Районен съд - Дупница  по  АНД № 199/2021год.  и  вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА  Електронен фиш  серия К, № 3123179, издаден от ОД на МВР – Кюстендил, с който на Ж.И.Г., ЕГН **********,***,  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв. на осн. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

            Председател:                                       Членове: 1.                                  2.